Неволята да се живее в буржоазно време и капитализъм
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор Панко Анчев
Няма по-тежък и все по-безответен въпрос от въпроса: „ Защо живеем зле? “. И за какво освен живеем зле и в материална беднотия, само че и губим нравствени добродетели, познания, обучение, просвета, достолепие, значение. Животът във всичките му сфери и проявления оскуднява и се опошлява. Простакът победи и овладява изцяло политическата власт, икономическите лостове, правото. Уж сме европейци, а тънем в корупция, зли каузи, престъпност. И няма край нашата злочестина!
Някои „ мислители “ и анализатори се пробват да обяснят бедите ни с националния ни темперамент, с особеностите на българския разум и с навиците на българите, които все очаквали някой различен да им помогне, освободи, направи богати. Защото сами не могат и все им се желае наготово да получават.
Такива съмнения към българската същина биха били основателни, в случай че нашите беди не бяха беди и на същите прословути европейци, на които още от възраждането та до през днешния ден сме се възхищавали и се възхищаваме и мечтаем да се изравним с тях. Ние ли замязваме на тях или те на нас, та животът и в Европа и Америка не процъфтява, а на хората им е все по-трудно да се оправят с непрестанните рецесии, бедствия, студени зими, наводнения, войни и атентати. И да губят своето предходно великолепие и духовно водителство.
А отговорът на въпроса за какво е толкоз зле у нас и за какво няма изгледи животът да се промени, за мене е елементарен: тъй като живеем в буржоазно време и сами сме станали буржоа дружно с буржоазното ни общество. И тъй като буржоазно-капиталистическата система е учредена върху егоизма на индивида, върху жаждата му за власт, пари и материални богатства. Той желае да има, да има, да доминира над по-слабите и немощните. Нали по тази причина се е оповестил за стопанин на природата и не признава никакви други закони за нейното потребление с изключение на своите. Единственото, което го интересува, е да извлече в своя изгода, и то незабавно, всичките нейни богатства. И му е все едно какво ще се случи по-късно. Той е изцяло апатичен и към ориста на другите: значимото е да вземе „ своето “ от тях. На владеене и облага той не се насища. Колкото повече има и получава, още толкоз повече му се желае да има. Защото знае: благосъстоянието е власт. Затова и никому нищо не отстъпват и безплатно не дават.
А другояче в зората на модерната ера буржоазията прогласи правилата за независимост, тъждество и взаимност. Тогава тя даде обещание властта да се упражнява от този, комуто бъде предоставена след всеобщи избори. Хората трябваше да бъдат равни в правата си. Но повече права получиха богатите, а бедните изгубиха и тези, които имаха преди. Твоя ли е властта, по твоите правила се разпределят и материалните и духовните богатства.
Тези неща са явни, но демократичната агитация съумя да ги прикрие зад празните си думи и да убеди хората, че към този момент няма съсловия, няма класови битки и идеологии, поради които са и размириците, споровете, омразите и неравенствата в обществото. Те били измислици на марксизма и комунистите, с цел да разделят и смразяват и по този начин да потискат и изтезават.
Всички сме буржоазни хора.
Искаме или не желаеме, даже и когато изповядваме идеологии, борещи се против буржоазията и нейната капиталистическа система (либералите през днешния ден я назовават пазарна), ние сме буржоа с буржоазно мислене и като буржоа предявяваме ползите си. Никой не може да се изключи от тази система и да не следва нейните морални и нравствени полезности. Няма по какъв начин да се живее по различен метод с изключение на като буржоа. Затова в нас надвива материалното, плътското, егоистичното; по тази причина избираме да имаме, а не да бъдем.
Нравствените правила и правила на буржоазното общество насърчават човешките недостатъци и дават преимуществото на мощния, наглия, безмилостния, непреклонния, изобретателния и предприемчивия. Те не сдържат и не отстраняват експанзията, греховността, егоизма, несъгласията, насилието. Обсебен от тях индивидът отхвърля Бога и се афишира за стопанин на природата. Буржоазният морал отрежда самопризнание на гордите и храбрите, на тези, които не се смиряват, а се борят до край, с цел да наложат своята воля. И никаква благосклонност или състрадание за тези, които не могат, тъй като са слаби и лишени от благоприятни условия. Макар публичните и държавните закони да подсигуряват тяхната отбрана и помощ от страната.
Всичко за буржоазния човек е бизнес, пари, власт и популярност.
Такава е освен буржоазната персона, само че и буржоазната страна. Геополитическият нарцисизъм е даже по-страшен от егоизма на обособения човек. Неравенството в света е просто ужасяващо. А несправедливостта е напряко животинска. Силните стопански и военно страни разполагат със света и си вършат с него, каквото им е угодно. Нищо не ги стопира и вразумява.
За страдание, нароилите се под названието „ политолози “ домашни анализатори се окайват, че страната ни е все по-слаба, бедна, неорганизирана, потънала в безпорядък и съсипия. Но не помнят, че това стана, откакто бе осъществена реставрацията на капитализма и откакто бе възродена буржоазията. И повода не е в националните ни качества, а в същността на системата. На нас не ни дават да бъдем стопански мощни и богати. А в случай че въпреки всичко ни разрешат „ да се оправим “, ще е за сметка на някоя друга страната сходна на нашата. Тогава трохите, които ѝ подмятат, ще дойдат при нас. Държавата ни се ръководи неприятно, незаконно даже, точно тъй като е буржоазна и отпред се слагат продажници и некадърници, злоумишленици и необразовани едри и дребни мошеници. Но даже да ръководят умните, честните, благородните, образованите, почтените, отново ще бъде съвсем същото. Защото и в тях ще надделее буржоазното и няма да посмеят да го подтиснат и унищожат.
И тъй като сме към този момент буржоазни хора, ще продължим да поносим всичко това, да хленчим и недоволстваме. Обаче нищо няма да изправим. Защото се боим, че е допустимо и това, което въпреки всичко имаме, да го загубим.
Ще се избавим от бедите, единствено когато излезем от буржоазното време и от себе си като буржоазни хора.
Ала няма човек, който знае по кое време това ще стане!
Автор Панко Анчев
Няма по-тежък и все по-безответен въпрос от въпроса: „ Защо живеем зле? “. И за какво освен живеем зле и в материална беднотия, само че и губим нравствени добродетели, познания, обучение, просвета, достолепие, значение. Животът във всичките му сфери и проявления оскуднява и се опошлява. Простакът победи и овладява изцяло политическата власт, икономическите лостове, правото. Уж сме европейци, а тънем в корупция, зли каузи, престъпност. И няма край нашата злочестина!
Някои „ мислители “ и анализатори се пробват да обяснят бедите ни с националния ни темперамент, с особеностите на българския разум и с навиците на българите, които все очаквали някой различен да им помогне, освободи, направи богати. Защото сами не могат и все им се желае наготово да получават.
Такива съмнения към българската същина биха били основателни, в случай че нашите беди не бяха беди и на същите прословути европейци, на които още от възраждането та до през днешния ден сме се възхищавали и се възхищаваме и мечтаем да се изравним с тях. Ние ли замязваме на тях или те на нас, та животът и в Европа и Америка не процъфтява, а на хората им е все по-трудно да се оправят с непрестанните рецесии, бедствия, студени зими, наводнения, войни и атентати. И да губят своето предходно великолепие и духовно водителство.
А отговорът на въпроса за какво е толкоз зле у нас и за какво няма изгледи животът да се промени, за мене е елементарен: тъй като живеем в буржоазно време и сами сме станали буржоа дружно с буржоазното ни общество. И тъй като буржоазно-капиталистическата система е учредена върху егоизма на индивида, върху жаждата му за власт, пари и материални богатства. Той желае да има, да има, да доминира над по-слабите и немощните. Нали по тази причина се е оповестил за стопанин на природата и не признава никакви други закони за нейното потребление с изключение на своите. Единственото, което го интересува, е да извлече в своя изгода, и то незабавно, всичките нейни богатства. И му е все едно какво ще се случи по-късно. Той е изцяло апатичен и към ориста на другите: значимото е да вземе „ своето “ от тях. На владеене и облага той не се насища. Колкото повече има и получава, още толкоз повече му се желае да има. Защото знае: благосъстоянието е власт. Затова и никому нищо не отстъпват и безплатно не дават.
А другояче в зората на модерната ера буржоазията прогласи правилата за независимост, тъждество и взаимност. Тогава тя даде обещание властта да се упражнява от този, комуто бъде предоставена след всеобщи избори. Хората трябваше да бъдат равни в правата си. Но повече права получиха богатите, а бедните изгубиха и тези, които имаха преди. Твоя ли е властта, по твоите правила се разпределят и материалните и духовните богатства.
Тези неща са явни, но демократичната агитация съумя да ги прикрие зад празните си думи и да убеди хората, че към този момент няма съсловия, няма класови битки и идеологии, поради които са и размириците, споровете, омразите и неравенствата в обществото. Те били измислици на марксизма и комунистите, с цел да разделят и смразяват и по този начин да потискат и изтезават.
Всички сме буржоазни хора.
Искаме или не желаеме, даже и когато изповядваме идеологии, борещи се против буржоазията и нейната капиталистическа система (либералите през днешния ден я назовават пазарна), ние сме буржоа с буржоазно мислене и като буржоа предявяваме ползите си. Никой не може да се изключи от тази система и да не следва нейните морални и нравствени полезности. Няма по какъв начин да се живее по различен метод с изключение на като буржоа. Затова в нас надвива материалното, плътското, егоистичното; по тази причина избираме да имаме, а не да бъдем.
Нравствените правила и правила на буржоазното общество насърчават човешките недостатъци и дават преимуществото на мощния, наглия, безмилостния, непреклонния, изобретателния и предприемчивия. Те не сдържат и не отстраняват експанзията, греховността, егоизма, несъгласията, насилието. Обсебен от тях индивидът отхвърля Бога и се афишира за стопанин на природата. Буржоазният морал отрежда самопризнание на гордите и храбрите, на тези, които не се смиряват, а се борят до край, с цел да наложат своята воля. И никаква благосклонност или състрадание за тези, които не могат, тъй като са слаби и лишени от благоприятни условия. Макар публичните и държавните закони да подсигуряват тяхната отбрана и помощ от страната.
Всичко за буржоазния човек е бизнес, пари, власт и популярност.
Такава е освен буржоазната персона, само че и буржоазната страна. Геополитическият нарцисизъм е даже по-страшен от егоизма на обособения човек. Неравенството в света е просто ужасяващо. А несправедливостта е напряко животинска. Силните стопански и военно страни разполагат със света и си вършат с него, каквото им е угодно. Нищо не ги стопира и вразумява.
За страдание, нароилите се под названието „ политолози “ домашни анализатори се окайват, че страната ни е все по-слаба, бедна, неорганизирана, потънала в безпорядък и съсипия. Но не помнят, че това стана, откакто бе осъществена реставрацията на капитализма и откакто бе възродена буржоазията. И повода не е в националните ни качества, а в същността на системата. На нас не ни дават да бъдем стопански мощни и богати. А в случай че въпреки всичко ни разрешат „ да се оправим “, ще е за сметка на някоя друга страната сходна на нашата. Тогава трохите, които ѝ подмятат, ще дойдат при нас. Държавата ни се ръководи неприятно, незаконно даже, точно тъй като е буржоазна и отпред се слагат продажници и некадърници, злоумишленици и необразовани едри и дребни мошеници. Но даже да ръководят умните, честните, благородните, образованите, почтените, отново ще бъде съвсем същото. Защото и в тях ще надделее буржоазното и няма да посмеят да го подтиснат и унищожат.
И тъй като сме към този момент буржоазни хора, ще продължим да поносим всичко това, да хленчим и недоволстваме. Обаче нищо няма да изправим. Защото се боим, че е допустимо и това, което въпреки всичко имаме, да го загубим.
Ще се избавим от бедите, единствено когато излезем от буржоазното време и от себе си като буржоазни хора.
Ала няма човек, който знае по кое време това ще стане!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ