Защо България не бива да построи последния инсинератор в ЕС, финансиран с европейски пари - Данита Заричинова пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На осми март две екологични неправителствени организации сплотиха сили в митинг против изгарянето на боклуци в България. Конкретните аргументи за недоволството бяха търгът за реализатор на плана за инсинератор в София и капиталовото предложение за инсинератор в Девня. Представители на съдружие „ Дишай, Девня “ и съдружие „ За Земята “ внесоха в Министерство на околната среда и водите писмо с оферти за стабилно ръководство. Действията им продължиха с протестно шествие, което потегли от Министерство на здравеопазването в 18:00 часа на 8 март и стигна до Министерство на околната среда и водите. Открита беше и галерия, озаглавена „ Малки истории “, която демонстрира битката на седем дами от Девня за чист въздух.
За да приказваме за изгарянето на боклуци у нас, за вредите от него, за построяването на инсинератори и за това по какъв начин в действителност би трябвало да се ръководят отпадъците у нас, с цел да няма нужда от изгарянето им, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на „ За Земята “.
Разговорът ни стартира от политиките във връзка с отпадъците, които биха премахнали потребността от изгарянето им. „ Трябва да има цялостна смяна в ръководството на отпадъците в България, във всички общини. Нужна е национална политика, с цел да има политики за „ попречване “ на отпадъците . Тоест въобще да не се стига до тези боклуци. С новата европейска инструкция за пластмасата това се вкарва и ние би трябвало да сме доста строги в имплементирането на тази инструкция в българското законодателство, с цел да може възбраните действително да се случват, а освен на хартия. Друго нещо, което всяка община, само че и страната, би трябвало да направи е да има разделно събиране още от източника, да няма разбъркване на отпадъците. Веднъж смесени, става доста неефективно тяхното следващо преправяне “, разяснява Заричинова.
„ Мога да дам образец от София. Доста скъпия цех за боклуци, който се построи в околност „ Садината “ събира всички сиви смесени контейнери на София. След това под 10% от тях се отделят за преработване, което е извънредно малко “, продължи тя.
„ Друго доста значимо и значително нещо, което е и наложително от 2023 година съгласно европейското законодателство, е разделното събиране на питателните боклуци . Това може да се случва в огромните градове посредством контейнери за хранителни и растителни боклуци, а в по-малките обитаеми места, където има къщи, да има осведомителни акции и подкрепяне на жителите за домашно компостиране. За всички останали типове боклуци – едрогабаритни, рискови, електрически, би трябвало да има площадки за разделно събиране, да има финансови способи за подкрепяне на разделното събиране под формата на тласъци за жителите.
Тук прибавям и нещо друго доста значимо нещо – таксата боклук. Тя би трябвало да бъде на база количество . Това трябваше да се случи още през 2017 година. Беше отсрочено, за жалост продължава да се отсрочва. Чак след преброяването на популацията ще се случи. Таксата боклук не би трябвало да е на база данъчна оценка на парцела, както е в този момент, което е безусловно нелогично, а да бъде обвързано с количеството, което всяко едно домакинство изхвърля “, сподели още Данита Заричинова.
Ако всички тези ограничения се приложат, съгласно Заричинова отпадъкът, който остава няма да е задоволително количество за изгаряне. „ Ако всичко това се случи, в действителност ще остане извънредно малко боклук, който няма по какъв начин да бъде оползотворен. Отпадъкът, който остава – така наречен остатъчни боклуци, би трябвало да се намерения по какъв начин въобще тези артикули съществуват на пазара. Става дума за боклуци, които не могат по никакъв метод да се рециклират, компостират или наново да се употребят, не могат още веднъж да влязат в кръговата стопанска система. Тези боклуци просто не би трябвало да съществуват на пазара “, сподели тя.
На въпроса дали преди да се стигне до изгаряне в действителност има доста ограничения, които могат да се вземат, само че не се взимат, тя отговори: „ Абсолютно, да. Има и оферти, които обаче са на хартия. В момента чета Националния проект за ръководство на боклуци за идващия интервал, който проект може да се разяснява до 15 март (бел.: срокът за мнения и оферти по Проекта на Министерство на околната среда и водите за Национален проект за ръководство на боклуци за интервал 2021-2028 е 15.03.2021 г.). Отново виждаме единствено пожелателни оферти, а не амбициозни цели със отговорности на страната и общините. Трябва да има една доста по-дългосрочна и единна политика и да се мисли за цялостна тактика “.
Липсата на цялостна тактика и дълготрайна политика, Заричинова изясни с: „ Много постоянно проблем в цялостното ръководство на ресурсите в България е неналичието на обмисляне в вероятност – обмисляне оттатък мандата, било то на локално или на държавно равнище. Стъпките, които се подхващат в този момент, ще имат мощен резултат след няколко години. Рядко я има политическата воля това да се случва. Повече се гледа да се влага в нещо доста скъпо, огромно и да се покаже, че това направено “.
Разговорът мина към инсинераторите в София и Девня, които в действителност са и съответен мотив за митинга на 8 март. Относно финансирането на тези съоръжения за изгаряне на боклук, Данита Заричинова сподели: „ Инвестиционното предложение за Девня е за частен план. Конкретно инсинераторът в София ще бъде финансиран в една част от Европейската комисия. Всъщност това финансиране е от предходния програмен интервал и можем да кажем, че това ще е последното финансиране на инсинератор с европейски пари в Европейския съюз. След 2020 година към този момент не се финансират такива планове.
Европейската комисия би могла да даде тези средства и за различен план, обвързван с ръководството на отпадъците на София, само че това е предлагането от българска страна . Тъй като въпреки всичко Европейски Съюз не желае да се постанова във вътрешните политики, те финансират това, което има се предлага от страната.
Другата част от финансирането на инсинератора в София идва от Европейската капиталова банка като заем, който ще би трябвало да връщаме. Отделно всички оперативни разноски, които не са маркирани в обществените отчети ще бъдат изплащани, най-вероятно от налозите на софийските жители “.
Инсинераторът в Девня би бил частна инвестиция, защото планът е за частен план. Проблемът там обаче има дълга история. „ Девня в мощно индустриализиран регион. Има доста типове съоръжения, разнообразни индустрии, в това число там е един от огромните циментови фабрики, който изгаря боклуци - най-вече вносни. Има и други химически индустрии, които замърсяват по разнообразни способи въздуха, водата и почвата. Фирмата, която има позволение за изгаряне на рискови боклуци също е от Девня. Имаше предложение да се изгарят и пестициди там, а в България въобще няма построена апаратура, която е пригодна за изгаряне на пестициди. Това е доста характерна активност, а отпадъкът е рисков и извънредно отровен. Всяко едно вложение в Девня за замърсяваща апаратура просто ще увеличи към този момент рисковото замърсяване в общината “, описа Заричинова.
Относно вредите, които произлизат от изгаряне на боклук, тя сподели: „ Фини прахови частици, тежки метали, диоксини, които са най-токсичните замърсители. Отделно при горенето отпадъкът не изчезва, както настояват някои общини да вземем за пример. Отпадъкът се трансформира в пепел, която също съдържа токсични субстанции, би трябвало да се депонира на специфични депа. Отделят се и азотни оксиди, парникови газове. Изгарянето на боклуци е в действителност изгаряне на твърдо гориво и всички рискове, свързани с това, са налице “.
„ Също по този начин е доста значимо да се означи, че не е ясно какво тъкмо ще се изгаря – даже в софийския инсинератор. Говори се за разбъркан боклук. В София системата за разделно събиране на рискови боклуци въобще не е ефикасна - дребен % от тях се отделят. Искали сме данни по отношение на това какво съдържа RDF отпадъка като субстанции, само че нямаме тези данни. Това е също много притеснително “, добави тя.
По отношение на инсинератора в София Данита Заричинова изясни, че вярната реакция е планът да бъде спрян, а средствата да се пренасочат към различен план.
„ Интересен факт е, че сега тече процедурата за търга за избор на реализатор на плана. Тази процедура беше удължена до 15 април. В същото време тече делото, което ние спечелихме и което беше върнато за преразглеждане от Върховния административен съд поради много пропуски в предходните съвещания. Става дума за делото против отчета по оценката за влияние върху околната среда (ОВОС). Водим това дело от 2015 година. Върховен административен съд реши, че в него има пропуски, съответно свързани със замърсяване на въздуха, с човешкото здраве, с превоза на рисковата пепел и всичко това би трябвало още веднъж да се обяснява с нови експертизи, нови движимости лица. Тепърва стартира този развой. Делото трябваше да се гледа при започване на март, само че беше отсрочено, тъй като към момента съдът не е намерил движимости лица. Прави се един търг без да е ясно какво ще е финалното правосъдно решение. Фирмите, които аплайват сега, в действителност може да се окаже, че аплайват за план, който няма позволение от екологична позиция “, изясни Данита Заричинова от „ За Земята “ в края на диалога.
На осми март две екологични неправителствени организации сплотиха сили в митинг против изгарянето на боклуци в България. Конкретните аргументи за недоволството бяха търгът за реализатор на плана за инсинератор в София и капиталовото предложение за инсинератор в Девня. Представители на съдружие „ Дишай, Девня “ и съдружие „ За Земята “ внесоха в Министерство на околната среда и водите писмо с оферти за стабилно ръководство. Действията им продължиха с протестно шествие, което потегли от Министерство на здравеопазването в 18:00 часа на 8 март и стигна до Министерство на околната среда и водите. Открита беше и галерия, озаглавена „ Малки истории “, която демонстрира битката на седем дами от Девня за чист въздух.
За да приказваме за изгарянето на боклуци у нас, за вредите от него, за построяването на инсинератори и за това по какъв начин в действителност би трябвало да се ръководят отпадъците у нас, с цел да няма нужда от изгарянето им, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на „ За Земята “.
Разговорът ни стартира от политиките във връзка с отпадъците, които биха премахнали потребността от изгарянето им. „ Трябва да има цялостна смяна в ръководството на отпадъците в България, във всички общини. Нужна е национална политика, с цел да има политики за „ попречване “ на отпадъците . Тоест въобще да не се стига до тези боклуци. С новата европейска инструкция за пластмасата това се вкарва и ние би трябвало да сме доста строги в имплементирането на тази инструкция в българското законодателство, с цел да може възбраните действително да се случват, а освен на хартия. Друго нещо, което всяка община, само че и страната, би трябвало да направи е да има разделно събиране още от източника, да няма разбъркване на отпадъците. Веднъж смесени, става доста неефективно тяхното следващо преправяне “, разяснява Заричинова.
„ Мога да дам образец от София. Доста скъпия цех за боклуци, който се построи в околност „ Садината “ събира всички сиви смесени контейнери на София. След това под 10% от тях се отделят за преработване, което е извънредно малко “, продължи тя.
„ Друго доста значимо и значително нещо, което е и наложително от 2023 година съгласно европейското законодателство, е разделното събиране на питателните боклуци . Това може да се случва в огромните градове посредством контейнери за хранителни и растителни боклуци, а в по-малките обитаеми места, където има къщи, да има осведомителни акции и подкрепяне на жителите за домашно компостиране. За всички останали типове боклуци – едрогабаритни, рискови, електрически, би трябвало да има площадки за разделно събиране, да има финансови способи за подкрепяне на разделното събиране под формата на тласъци за жителите.
Тук прибавям и нещо друго доста значимо нещо – таксата боклук. Тя би трябвало да бъде на база количество . Това трябваше да се случи още през 2017 година. Беше отсрочено, за жалост продължава да се отсрочва. Чак след преброяването на популацията ще се случи. Таксата боклук не би трябвало да е на база данъчна оценка на парцела, както е в този момент, което е безусловно нелогично, а да бъде обвързано с количеството, което всяко едно домакинство изхвърля “, сподели още Данита Заричинова.
Ако всички тези ограничения се приложат, съгласно Заричинова отпадъкът, който остава няма да е задоволително количество за изгаряне. „ Ако всичко това се случи, в действителност ще остане извънредно малко боклук, който няма по какъв начин да бъде оползотворен. Отпадъкът, който остава – така наречен остатъчни боклуци, би трябвало да се намерения по какъв начин въобще тези артикули съществуват на пазара. Става дума за боклуци, които не могат по никакъв метод да се рециклират, компостират или наново да се употребят, не могат още веднъж да влязат в кръговата стопанска система. Тези боклуци просто не би трябвало да съществуват на пазара “, сподели тя.
На въпроса дали преди да се стигне до изгаряне в действителност има доста ограничения, които могат да се вземат, само че не се взимат, тя отговори: „ Абсолютно, да. Има и оферти, които обаче са на хартия. В момента чета Националния проект за ръководство на боклуци за идващия интервал, който проект може да се разяснява до 15 март (бел.: срокът за мнения и оферти по Проекта на Министерство на околната среда и водите за Национален проект за ръководство на боклуци за интервал 2021-2028 е 15.03.2021 г.). Отново виждаме единствено пожелателни оферти, а не амбициозни цели със отговорности на страната и общините. Трябва да има една доста по-дългосрочна и единна политика и да се мисли за цялостна тактика “.
Липсата на цялостна тактика и дълготрайна политика, Заричинова изясни с: „ Много постоянно проблем в цялостното ръководство на ресурсите в България е неналичието на обмисляне в вероятност – обмисляне оттатък мандата, било то на локално или на държавно равнище. Стъпките, които се подхващат в този момент, ще имат мощен резултат след няколко години. Рядко я има политическата воля това да се случва. Повече се гледа да се влага в нещо доста скъпо, огромно и да се покаже, че това направено “.
Разговорът мина към инсинераторите в София и Девня, които в действителност са и съответен мотив за митинга на 8 март. Относно финансирането на тези съоръжения за изгаряне на боклук, Данита Заричинова сподели: „ Инвестиционното предложение за Девня е за частен план. Конкретно инсинераторът в София ще бъде финансиран в една част от Европейската комисия. Всъщност това финансиране е от предходния програмен интервал и можем да кажем, че това ще е последното финансиране на инсинератор с европейски пари в Европейския съюз. След 2020 година към този момент не се финансират такива планове.
Европейската комисия би могла да даде тези средства и за различен план, обвързван с ръководството на отпадъците на София, само че това е предлагането от българска страна . Тъй като въпреки всичко Европейски Съюз не желае да се постанова във вътрешните политики, те финансират това, което има се предлага от страната.
Другата част от финансирането на инсинератора в София идва от Европейската капиталова банка като заем, който ще би трябвало да връщаме. Отделно всички оперативни разноски, които не са маркирани в обществените отчети ще бъдат изплащани, най-вероятно от налозите на софийските жители “.
Инсинераторът в Девня би бил частна инвестиция, защото планът е за частен план. Проблемът там обаче има дълга история. „ Девня в мощно индустриализиран регион. Има доста типове съоръжения, разнообразни индустрии, в това число там е един от огромните циментови фабрики, който изгаря боклуци - най-вече вносни. Има и други химически индустрии, които замърсяват по разнообразни способи въздуха, водата и почвата. Фирмата, която има позволение за изгаряне на рискови боклуци също е от Девня. Имаше предложение да се изгарят и пестициди там, а в България въобще няма построена апаратура, която е пригодна за изгаряне на пестициди. Това е доста характерна активност, а отпадъкът е рисков и извънредно отровен. Всяко едно вложение в Девня за замърсяваща апаратура просто ще увеличи към този момент рисковото замърсяване в общината “, описа Заричинова.
Относно вредите, които произлизат от изгаряне на боклук, тя сподели: „ Фини прахови частици, тежки метали, диоксини, които са най-токсичните замърсители. Отделно при горенето отпадъкът не изчезва, както настояват някои общини да вземем за пример. Отпадъкът се трансформира в пепел, която също съдържа токсични субстанции, би трябвало да се депонира на специфични депа. Отделят се и азотни оксиди, парникови газове. Изгарянето на боклуци е в действителност изгаряне на твърдо гориво и всички рискове, свързани с това, са налице “.
„ Също по този начин е доста значимо да се означи, че не е ясно какво тъкмо ще се изгаря – даже в софийския инсинератор. Говори се за разбъркан боклук. В София системата за разделно събиране на рискови боклуци въобще не е ефикасна - дребен % от тях се отделят. Искали сме данни по отношение на това какво съдържа RDF отпадъка като субстанции, само че нямаме тези данни. Това е също много притеснително “, добави тя.
По отношение на инсинератора в София Данита Заричинова изясни, че вярната реакция е планът да бъде спрян, а средствата да се пренасочат към различен план.
„ Интересен факт е, че сега тече процедурата за търга за избор на реализатор на плана. Тази процедура беше удължена до 15 април. В същото време тече делото, което ние спечелихме и което беше върнато за преразглеждане от Върховния административен съд поради много пропуски в предходните съвещания. Става дума за делото против отчета по оценката за влияние върху околната среда (ОВОС). Водим това дело от 2015 година. Върховен административен съд реши, че в него има пропуски, съответно свързани със замърсяване на въздуха, с човешкото здраве, с превоза на рисковата пепел и всичко това би трябвало още веднъж да се обяснява с нови експертизи, нови движимости лица. Тепърва стартира този развой. Делото трябваше да се гледа при започване на март, само че беше отсрочено, тъй като към момента съдът не е намерил движимости лица. Прави се един търг без да е ясно какво ще е финалното правосъдно решение. Фирмите, които аплайват сега, в действителност може да се окаже, че аплайват за план, който няма позволение от екологична позиция “, изясни Данита Заричинова от „ За Земята “ в края на диалога.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ