ЕС е виновен, че създаде консерватори като Борисов и Орбан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Корупция, самообслужване, непотизъм. Виждаме ги освен в България. Европейски Съюз и самичък е отговорен, че на бърза ръка " сътвори " консерватори като Борисов или Орбан, които взеха решение, че европейските полезности са единствено куха фраза.
Първото десетилетие на 21 век, Берлин: В коридорите на среща на ЕНП Бойко Борисов и Виктор Орбан дебнат Ангела Меркел, с цел да си създадат селфи с нея. Дали е истина или не тази история – не се знае. Факт е обаче, че множеството новоизлюпени консервативни партии и политици от посткомунистическа Средна и Източна Европа в началото гледаха основно да се присламчат към обичайните западноевропейски консерватори за по някое фактически или метафорично „ селфи “. (Всъщност и самата Ангела Меркел излезе на сцената като „ момичето на Хелмут Кол “.)
Как се " вършат " консерватори
След повече от четири десетилетия руска тирания, заквасена с атеизъм и подправени ляво-прогресивни хрумвания, в София, Букурещ, Будапеща и така нататък не бяха оживели доста достоверни консерватори. Те трябваше отначало да бъдат „ правени “ с подръчни средства. И Европейската национална партия постави съществени старания в това отношение. Така тогавашният стипендиант на Джордж Сорос, младият герой за независимост и уверен либерал Виктор Орбан последователно се трансформира в християндемократ.
Така и някогашният член на Българска комунистическа партия Бойко Борисов, ученик на Школата на Министерство на вътрешните работи и на спортно-охранителните структури в България от края на предишния век, също стана реакционер и християндемократ. Допускам, че през днешния ден и двамата считат себе си за вярващи християни и уверени консерватори, само че корените им в европейския консерватизъм и неговите полезности са прекомерно плитки.
Да, както всяка друга партия и ЕНП е машина за производство на болшинства. Особено в изискванията на комплицирания и недовършен Европейски Съюз, където и за най-дребните стъпки напред би трябвало доста да се лавира и договаря. Тъкмо заради това европейските консерватори освен посрещнаха с отворени прегръдки новите си съпартийци от Средна и Източна Европа в Европарламента, само че и вложиха много старания в построяването на такива партии оттатък тогавашната Желязна завеса и в основаването на някаква общоевропейска християндемокрация. Обаче новите им съидейници от Полша, Унгария, Румъния или България като че ли бяха разбрали единствено първата половина от оферти им мълчалив контракт: ще си оказваме помощ за сглобяване на болшинства.
Общите полезности не са политическа фраза
А за същинското спояване на Европа в едно цяло надалеч по-важна е втората половина: общите полезности. Защото политическото болшинство стабилизира структурите, до момента в който общите полезности стабилизират обществата. Новите средно- и източноевропейски консерватори, отраснали с формалната агитация на някакви нереални комунистическо-пролетарски полезности, по инерция взеха решение, че и в тази ситуация става дума просто за надути политически изречения, за куха идеология, която единствено би трябвало да приспива вниманието на жителите.
Ето по какъв начин върховенството на закона, доверието към структурите, свободата на медиите, човешките права, християнското съчувствие към хората, изпаднали в неволя, а в последна сметка и чисто човешката честност – цялата тази втора част от контракта сред консерваторите в Европейски Съюз – в Средна и Източна Европа се оказаха заметени под килима. В Унгария и в Полша систематично извиват ръцете на правовата страна – за България въобще да не приказваме.
В същите тези страни към този момент от много време лимитират свободата на словото, а България се срина до последната позиция в Европа по този индикатор. Християнско съчувствие към бежанците от революция? Напразно ще го търсите в Средна и Източна Европа. Добросъвестно отношение към милиардите, които идват от еврофондовете? Отговорът и тук гласи: не, таман противоположното – корупция, самообслужване и непотизъм.
Вина има и целият Европейски Съюз
Такава е картинката сега, когато партията на Виктор Орбан „ Фидес “ напусна ЕНП – малко преди да бъде изхвърлена. И за тази тъжна панорама са отговорни надалеч освен тези новите християндемократи и консерватори, които са на власт в част от средно- и източноевропейските страни и пет пари не дават за полезностите на Европейски Съюз. Виновна е и самата ЕНП, пък и целият Европейски Съюз, които прекомерно дълго си затваряха очите пред грубото тъпчене на общите полезности – както в Унгария, по този начин и в Полша, а и в България, където митингите през предходната година осветиха като с прожектор лицемерието на политическите взаимни отстъпки.
След излизането на „ Фидес “ ЕНП няма да се разпадне. Още повече, че в Европарламента тя нормално сглобява болшинства със социалдемократите и либералите. И Европейски Съюз няма да се разпадне, тъй като носи прекомерно доста изгоди за всички държави-членки. Но Евросъюзът в никакъв случай няма да се добере до това идеално положение на сплотено 450-милионно общество, в случай че политиците и отсега нататък се отнасят по досегашния двузначен метод към общите полезности. Защото партиите конструират болшинства, само че полезностите конструират общество.
*Коментарите, които четете тук, показват персоналното мнение на създателите. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Корупция, самообслужване, непотизъм. Виждаме ги освен в България. Европейски Съюз и самичък е отговорен, че на бърза ръка " сътвори " консерватори като Борисов или Орбан, които взеха решение, че европейските полезности са единствено куха фраза.
Първото десетилетие на 21 век, Берлин: В коридорите на среща на ЕНП Бойко Борисов и Виктор Орбан дебнат Ангела Меркел, с цел да си създадат селфи с нея. Дали е истина или не тази история – не се знае. Факт е обаче, че множеството новоизлюпени консервативни партии и политици от посткомунистическа Средна и Източна Европа в началото гледаха основно да се присламчат към обичайните западноевропейски консерватори за по някое фактически или метафорично „ селфи “. (Всъщност и самата Ангела Меркел излезе на сцената като „ момичето на Хелмут Кол “.)
Как се " вършат " консерватори
След повече от четири десетилетия руска тирания, заквасена с атеизъм и подправени ляво-прогресивни хрумвания, в София, Букурещ, Будапеща и така нататък не бяха оживели доста достоверни консерватори. Те трябваше отначало да бъдат „ правени “ с подръчни средства. И Европейската национална партия постави съществени старания в това отношение. Така тогавашният стипендиант на Джордж Сорос, младият герой за независимост и уверен либерал Виктор Орбан последователно се трансформира в християндемократ.
Така и някогашният член на Българска комунистическа партия Бойко Борисов, ученик на Школата на Министерство на вътрешните работи и на спортно-охранителните структури в България от края на предишния век, също стана реакционер и християндемократ. Допускам, че през днешния ден и двамата считат себе си за вярващи християни и уверени консерватори, само че корените им в европейския консерватизъм и неговите полезности са прекомерно плитки.
Да, както всяка друга партия и ЕНП е машина за производство на болшинства. Особено в изискванията на комплицирания и недовършен Европейски Съюз, където и за най-дребните стъпки напред би трябвало доста да се лавира и договаря. Тъкмо заради това европейските консерватори освен посрещнаха с отворени прегръдки новите си съпартийци от Средна и Източна Европа в Европарламента, само че и вложиха много старания в построяването на такива партии оттатък тогавашната Желязна завеса и в основаването на някаква общоевропейска християндемокрация. Обаче новите им съидейници от Полша, Унгария, Румъния или България като че ли бяха разбрали единствено първата половина от оферти им мълчалив контракт: ще си оказваме помощ за сглобяване на болшинства.
Общите полезности не са политическа фраза
А за същинското спояване на Европа в едно цяло надалеч по-важна е втората половина: общите полезности. Защото политическото болшинство стабилизира структурите, до момента в който общите полезности стабилизират обществата. Новите средно- и източноевропейски консерватори, отраснали с формалната агитация на някакви нереални комунистическо-пролетарски полезности, по инерция взеха решение, че и в тази ситуация става дума просто за надути политически изречения, за куха идеология, която единствено би трябвало да приспива вниманието на жителите.
Ето по какъв начин върховенството на закона, доверието към структурите, свободата на медиите, човешките права, християнското съчувствие към хората, изпаднали в неволя, а в последна сметка и чисто човешката честност – цялата тази втора част от контракта сред консерваторите в Европейски Съюз – в Средна и Източна Европа се оказаха заметени под килима. В Унгария и в Полша систематично извиват ръцете на правовата страна – за България въобще да не приказваме.
В същите тези страни към този момент от много време лимитират свободата на словото, а България се срина до последната позиция в Европа по този индикатор. Християнско съчувствие към бежанците от революция? Напразно ще го търсите в Средна и Източна Европа. Добросъвестно отношение към милиардите, които идват от еврофондовете? Отговорът и тук гласи: не, таман противоположното – корупция, самообслужване и непотизъм.
Вина има и целият Европейски Съюз
Такава е картинката сега, когато партията на Виктор Орбан „ Фидес “ напусна ЕНП – малко преди да бъде изхвърлена. И за тази тъжна панорама са отговорни надалеч освен тези новите християндемократи и консерватори, които са на власт в част от средно- и източноевропейските страни и пет пари не дават за полезностите на Европейски Съюз. Виновна е и самата ЕНП, пък и целият Европейски Съюз, които прекомерно дълго си затваряха очите пред грубото тъпчене на общите полезности – както в Унгария, по този начин и в Полша, а и в България, където митингите през предходната година осветиха като с прожектор лицемерието на политическите взаимни отстъпки.
След излизането на „ Фидес “ ЕНП няма да се разпадне. Още повече, че в Европарламента тя нормално сглобява болшинства със социалдемократите и либералите. И Европейски Съюз няма да се разпадне, тъй като носи прекомерно доста изгоди за всички държави-членки. Но Евросъюзът в никакъв случай няма да се добере до това идеално положение на сплотено 450-милионно общество, в случай че политиците и отсега нататък се отнасят по досегашния двузначен метод към общите полезности. Защото партиите конструират болшинства, само че полезностите конструират общество.
*Коментарите, които четете тук, показват персоналното мнение на създателите. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ