Там човек губи разсъдъка си: кошмарът в руските наказателни лагери
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Там човек губи разсъдъка си. Никой не може да си показа в какви невъобразими условия държат хората в продължение на години. " Очевидци описват за живота в откъснатите от света съветски наказателни лагери.
В Русия има наказателни лагери с друг режим: от елементарни лагерни селища до специфични наказателни колонии. Критикът на Кремъл Алексей Навални е наказан на две и половина години насилствен труд в углавен лагер от общ темперамент. Тези лагери не спадат към най-лошата категория, само че въпреки всичко са завещание от системата на прословутия руски ГУЛАГ.
Повечето лагери се намират на труднодостъпни места - нормално надалеч от всякаква цивилизация. Това се отнася и до изискванията на живот в тях.
" Там пречупват хората душевен "
„ Човек не може да си показа в какви невъобразими условия държат там хората в продължение на години “, споделя Пьотр Курянов, който се ангажира в отбрана на правата на пандизчиите. „ Там човек последователно губи разсъдъка си “, прибавя той. Курянов знае от персонален опит защо приказва. Той самият е бил в подобен лагер, а времето, прекарано там, е оставило дълбоки следи.
„ Най-лошото в тези лагери не са зидовете, бодливата тел или наблюдателните кули. Най-лошото са бараките, в които живеят лагерниците. Човек няма никаква персонална сфера “, споделя Курянов.
„ Това са спални пространства с десетки двуетажни кревати “, споделя и Олга Романова, която е основала организация в помощ на арестуваните. Както душовете, по този начин и тоалетните са открити и се виждат от всяко място в лагера. Същото се отнася и до миялните пространства. При това е напряко разкош, когато в лагера въобще има душове за къпане. Нерядко лагерниците разполагат единствено с умивалници, споделя Романова.
Курянов изяснява още, че в лагерите господства законът на насилието - както физическо, по този начин и психическо, както сред самите пандизчии, по този начин и от страна на защитата. Достатъчен и е най-малкият мотив - да вземем за пример незакопчана дреха или сякаш неотправен привет, с цел да бъде наложено наказване. „ Това е един безкраен призрачен сън - по 24 часа дневно, седем дни в седмицата, в продължение на години “, споделя Курянов.
„ Повечето хора, които попадат в тази система, наследена от руския ГУЛАГ, биват душевен пречупвани “, твърди още Курянов. А Олга Романова прибавя: „ Почти нищо не се е трансформирало в дневния режим през последните десетилетия. Събуждане в 6:00 часа сутринта със мощна музика. След това оправяне на леглата и миене. Сутрешна инспекция, след това физически извършения - без значение от външните температури ". След това всички отиват на закуска, където ги чака парче самун с маргарин и каша с непоносимо качество. На ден за храна на всеки пандизчия се падат едвам по 80 цента, изяснява правозащитничката.
В изолатора
След закуска всички дружно отиват на работа в лагера - към поточната лента или в шивашкия завод. След това има къса обедна отмора. Храната се сервира в алуминиеви чинии. Не се поставят нито вилици, нито ножове, всичко се яде с алуминиеви лъжици. Който скрие в джоба си парче самун, рискува да бъде изпратен в изолатора, споделя Олга Романова. А това значи дни, седмици или даже месеци в студена гола единична килия.
Трудовият ден по предписание продължава до вечеря. До часа за лягане остават единствено два часа свободно време. В множеството лагери има библиотека, клуб и обща дневна с тв приемник, на който може да се гледа единствено държавната телевизия.
Посещенията на юристи са затруднени, само че въпреки всичко вероятни. „ По-трудно е да те посети човек от фамилията. Те имат право на посещаване един път месечно, като диалогът се води през стъклена стена по телефона. Срещата продължава най-много четири часа “, споделя Романова. Поне на доктрина на всеки три месеца лагеристите имат право да бъдат посетени за до три дни. Но плануваните за задачата стаи са малко и е доста мъчно да се вредиш за тях. А управлението на лагера употребява този факт като средство за оказване на напън над арестуваните.
С оглед на публичния интерес към ориста на Навални, защитата на лагера вероятно ще се въздържа от използването на принуждение, счита Олга Романова. Но другояче в съветските лагери гибелта е чест посетител: „ Човек може да падне от някоя стълба или пък да се замеси в спор с различен пандизчия, който просто да го намушка. Такива неща постоянно се случват “, споделя Романова.
" Там човек губи разсъдъка си. Никой не може да си показа в какви невъобразими условия държат хората в продължение на години. " Очевидци описват за живота в откъснатите от света съветски наказателни лагери.
В Русия има наказателни лагери с друг режим: от елементарни лагерни селища до специфични наказателни колонии. Критикът на Кремъл Алексей Навални е наказан на две и половина години насилствен труд в углавен лагер от общ темперамент. Тези лагери не спадат към най-лошата категория, само че въпреки всичко са завещание от системата на прословутия руски ГУЛАГ.
Повечето лагери се намират на труднодостъпни места - нормално надалеч от всякаква цивилизация. Това се отнася и до изискванията на живот в тях.
" Там пречупват хората душевен "
„ Човек не може да си показа в какви невъобразими условия държат там хората в продължение на години “, споделя Пьотр Курянов, който се ангажира в отбрана на правата на пандизчиите. „ Там човек последователно губи разсъдъка си “, прибавя той. Курянов знае от персонален опит защо приказва. Той самият е бил в подобен лагер, а времето, прекарано там, е оставило дълбоки следи.
„ Най-лошото в тези лагери не са зидовете, бодливата тел или наблюдателните кули. Най-лошото са бараките, в които живеят лагерниците. Човек няма никаква персонална сфера “, споделя Курянов.
„ Това са спални пространства с десетки двуетажни кревати “, споделя и Олга Романова, която е основала организация в помощ на арестуваните. Както душовете, по този начин и тоалетните са открити и се виждат от всяко място в лагера. Същото се отнася и до миялните пространства. При това е напряко разкош, когато в лагера въобще има душове за къпане. Нерядко лагерниците разполагат единствено с умивалници, споделя Романова.
Курянов изяснява още, че в лагерите господства законът на насилието - както физическо, по този начин и психическо, както сред самите пандизчии, по този начин и от страна на защитата. Достатъчен и е най-малкият мотив - да вземем за пример незакопчана дреха или сякаш неотправен привет, с цел да бъде наложено наказване. „ Това е един безкраен призрачен сън - по 24 часа дневно, седем дни в седмицата, в продължение на години “, споделя Курянов.
„ Повечето хора, които попадат в тази система, наследена от руския ГУЛАГ, биват душевен пречупвани “, твърди още Курянов. А Олга Романова прибавя: „ Почти нищо не се е трансформирало в дневния режим през последните десетилетия. Събуждане в 6:00 часа сутринта със мощна музика. След това оправяне на леглата и миене. Сутрешна инспекция, след това физически извършения - без значение от външните температури ". След това всички отиват на закуска, където ги чака парче самун с маргарин и каша с непоносимо качество. На ден за храна на всеки пандизчия се падат едвам по 80 цента, изяснява правозащитничката.
В изолатора
След закуска всички дружно отиват на работа в лагера - към поточната лента или в шивашкия завод. След това има къса обедна отмора. Храната се сервира в алуминиеви чинии. Не се поставят нито вилици, нито ножове, всичко се яде с алуминиеви лъжици. Който скрие в джоба си парче самун, рискува да бъде изпратен в изолатора, споделя Олга Романова. А това значи дни, седмици или даже месеци в студена гола единична килия.
Трудовият ден по предписание продължава до вечеря. До часа за лягане остават единствено два часа свободно време. В множеството лагери има библиотека, клуб и обща дневна с тв приемник, на който може да се гледа единствено държавната телевизия.
Посещенията на юристи са затруднени, само че въпреки всичко вероятни. „ По-трудно е да те посети човек от фамилията. Те имат право на посещаване един път месечно, като диалогът се води през стъклена стена по телефона. Срещата продължава най-много четири часа “, споделя Романова. Поне на доктрина на всеки три месеца лагеристите имат право да бъдат посетени за до три дни. Но плануваните за задачата стаи са малко и е доста мъчно да се вредиш за тях. А управлението на лагера употребява този факт като средство за оказване на напън над арестуваните.
С оглед на публичния интерес към ориста на Навални, защитата на лагера вероятно ще се въздържа от използването на принуждение, счита Олга Романова. Но другояче в съветските лагери гибелта е чест посетител: „ Човек може да падне от някоя стълба или пък да се замеси в спор с различен пандизчия, който просто да го намушка. Такива неща постоянно се случват “, споделя Романова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ