България - държавата на незаконните будки
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дете почина на улицата в центъра на София. Уби го ток, потекъл по кабелите, които зареждат “незаконна” будка. Будката е била на мястото си наподобява от памтивека - следите ѝ се губят в 90-те години на предишното столетие. Освен че физически си е съществувала и функционирала, притежателят ѝ не се е криел, а тъкмо противоположното: бил е в формален контакт с управляващите. Общината му издавала служебни бележки, той си плащал наеми и несъмнено някакви налози, енергийните сдружения му дали зелена светлина за връзка с мрежата и така нататък За неговия обект дори имало кореспонденция в органите за надзор върху противозаконното строителство, която обаче не приключила със затварянето му и наподобява се изгубила сред другите институции.
Когато трагичният случай се случи, внезапно управляващите установяваха, че будката е била напълно противозаконна. Служебните бележки били с юридическата стойност на “билет за баня”, нямало един куп нужни документи и утвърждения, а енергийното сдружение не трябвало да свързва обекта с мрежата. Накратко: действителността се оказа радикално друга от нормите в страната. И по този начин беше оповестена за противозаконна.
Метафора за положението на България
В проблема с отнетия детски живот би трябвало, несъмнено, да има наказателна отговорност за този, който въпреки и без предумисъл е пуснал тока по металните повърхности на шахти и парапети. Следствието и прокуратурата вероятно работят по установяването на директните причинители. Но този проблем повдига и един по-общ въпрос. Как става по този начин, че действителността в България се оказва внезапно толкоз коренно противозаконна? Кой е виновен за фрапантното разминаване сред разпоредбите и практиките на хората?
Народопсихолозите несъмнено ще прибягнат до общоприетите пояснения за културата на българина: битовата му досетливост, склонността му да връзва с тел и свински опашки, желанието да мине косо, с цел да спести някой лев. Но нещата наподобява са по-дълбоки и народопсихологията е просто несръчно опрощение за разминаването сред правила и действителност.
Това разминаване е болест на ръководството, белег за незавършилата рационализация на властта, която виси, разпъната сред Просвещението и Средновековието. За страдание, структурата на проблема с “незаконната будка” е универсална метафора за ръководството на България.
Да вземем като образец “незаконната лотария” на Васил Божков, която може да бъде показана като една гигантска, милиардна будка за вкусни сандвичи от статистически невъзможни очаквания. През годините тя е била основана и е функционирала физически. Собственикът ѝ не се е криел, а е бил обществена персона, плащал е някакви налози и такси, бил е вързан към ток и вода и така нататък В един миг обаче става някакъв високоволтов случай в връзките на притежателя с властта. След този случай будката-лотария внезапно е оповестена за противозаконна, а притежателят ѝ става престъпник-беглец.
Паралелът сред будката и лотарията е оневинен заради следната причина. И будката, и лотарията години наред съществуват в някакво неразбираемо състояние - сякаш са законни, само че всеки миг могат да бъдат оповестени за извънзаконни. Това неразбираемо състояние е точно белегът на незавършената рационализация на България. Собствеността и правата не са нещо ясно написано и обезпечено от страната, а просто смътни притежания, които могат да изчезнат в мига, в който притежателят им загуби персоналната си връзка с властта, влезе в спор с нея или просто е толкоз осветлен от общественото внимание, че към този момент не може да се употребява от неофициална отбрана “отгоре”.
Собственикът на будката, който и да е той, се е справял сполучливо с удържането на своето владеене досега на случая. Дали е бил в положителни връзки с администрацията, дали е давал нещо под масата, дали просто щастливо е минавал под радара на контролните органи - това е второстепенен въпрос, който може и в миналото да се обясни. Важното е, че за отбраната на притежанието му (будката) той не е разчитал на правовата страна, а по-скоро на нейното неявяване. Както в Средновековието правата на васалите са зависели от персоналното послушание на сюзерена им, по този начин и в България притежателят на будката е разчитал главно на благосклонността на управляващите, против което се е подразбирало, че ще им служи с каквото може.
Същите са връзките и в проблема с гигантската будка - лотарията на Васил Божков. “Собственикът” ѝ си е подсигурил нейното владеене с избрани престации към ръководещите - поддръжка за футболен клуб, пари за реклами в тяхната телевизия и така нататък По негови изказвания престациите са стигнали и до директни и персонални васални заплащания в размер на 64 млн. лв.. В момента, в който тези персонални връзки се скапват по някаква причина, “собствеността” на Васил Божков изчезва в границите на дни. Лотарията се оказва изцяло противозаконна.
Този модел не е фиктивен в България - Ходорковски в Русия също загуби собствеността си върху “Юкос” (а и свободата си) незабавно откакто персоналната му преданост към Путин бе сложена под въпрос. При Навални не изключително добре предпазена се оказа освен собствеността, само че и правото му на живот, откакто оспори властта на сюзерена.
Големият въпрос за домодерното ръководство на България
От тази позиция въпросът с трагичната гибел на момчето в София повдига още веднъж и огромния въпрос за домодерното ръководство на България. От будките до огромния бизнес - собствеността и правата на жителите зависят не от строги и безлични правила, а от персонални, неофициални връзки, с които да се подсигурява благосклонността на управляващите. Дали тези връзки са подкупи, дали са партийни лоялности и пристрастия - това зависи от съответните проблеми. Но до момента в който при дребните будки сходни връзки може да са единствено инцидентни, при огромния бизнес наподобява са систематични. Така или другояче обаче, обстановката е доста надалеч от правовата страна и условията за положително ръководство.
На идните избори България ще получи късмет да смени модела на ръководство и по този метод да придвижи модернизацията на властта малко напред. За да се случи това обаче, характерът и дълбочината на проблемите в ръководството би трябвало да бъдат добре разбрани. Защото е изцяло допустимо лицата да се сменят, а неофициалните връзки и зависимости да си останат. И да се сещаме за тях единствено когато произведат следващата социална покруса.
Автор: Даниел Смилов
Дете почина на улицата в центъра на София. Уби го ток, потекъл по кабелите, които зареждат “незаконна” будка. Будката е била на мястото си наподобява от памтивека - следите ѝ се губят в 90-те години на предишното столетие. Освен че физически си е съществувала и функционирала, притежателят ѝ не се е криел, а тъкмо противоположното: бил е в формален контакт с управляващите. Общината му издавала служебни бележки, той си плащал наеми и несъмнено някакви налози, енергийните сдружения му дали зелена светлина за връзка с мрежата и така нататък За неговия обект дори имало кореспонденция в органите за надзор върху противозаконното строителство, която обаче не приключила със затварянето му и наподобява се изгубила сред другите институции.
Когато трагичният случай се случи, внезапно управляващите установяваха, че будката е била напълно противозаконна. Служебните бележки били с юридическата стойност на “билет за баня”, нямало един куп нужни документи и утвърждения, а енергийното сдружение не трябвало да свързва обекта с мрежата. Накратко: действителността се оказа радикално друга от нормите в страната. И по този начин беше оповестена за противозаконна.
Метафора за положението на България
В проблема с отнетия детски живот би трябвало, несъмнено, да има наказателна отговорност за този, който въпреки и без предумисъл е пуснал тока по металните повърхности на шахти и парапети. Следствието и прокуратурата вероятно работят по установяването на директните причинители. Но този проблем повдига и един по-общ въпрос. Как става по този начин, че действителността в България се оказва внезапно толкоз коренно противозаконна? Кой е виновен за фрапантното разминаване сред разпоредбите и практиките на хората?
Народопсихолозите несъмнено ще прибягнат до общоприетите пояснения за културата на българина: битовата му досетливост, склонността му да връзва с тел и свински опашки, желанието да мине косо, с цел да спести някой лев. Но нещата наподобява са по-дълбоки и народопсихологията е просто несръчно опрощение за разминаването сред правила и действителност.
Това разминаване е болест на ръководството, белег за незавършилата рационализация на властта, която виси, разпъната сред Просвещението и Средновековието. За страдание, структурата на проблема с “незаконната будка” е универсална метафора за ръководството на България.
Да вземем като образец “незаконната лотария” на Васил Божков, която може да бъде показана като една гигантска, милиардна будка за вкусни сандвичи от статистически невъзможни очаквания. През годините тя е била основана и е функционирала физически. Собственикът ѝ не се е криел, а е бил обществена персона, плащал е някакви налози и такси, бил е вързан към ток и вода и така нататък В един миг обаче става някакъв високоволтов случай в връзките на притежателя с властта. След този случай будката-лотария внезапно е оповестена за противозаконна, а притежателят ѝ става престъпник-беглец.
Паралелът сред будката и лотарията е оневинен заради следната причина. И будката, и лотарията години наред съществуват в някакво неразбираемо състояние - сякаш са законни, само че всеки миг могат да бъдат оповестени за извънзаконни. Това неразбираемо състояние е точно белегът на незавършената рационализация на България. Собствеността и правата не са нещо ясно написано и обезпечено от страната, а просто смътни притежания, които могат да изчезнат в мига, в който притежателят им загуби персоналната си връзка с властта, влезе в спор с нея или просто е толкоз осветлен от общественото внимание, че към този момент не може да се употребява от неофициална отбрана “отгоре”.
Собственикът на будката, който и да е той, се е справял сполучливо с удържането на своето владеене досега на случая. Дали е бил в положителни връзки с администрацията, дали е давал нещо под масата, дали просто щастливо е минавал под радара на контролните органи - това е второстепенен въпрос, който може и в миналото да се обясни. Важното е, че за отбраната на притежанието му (будката) той не е разчитал на правовата страна, а по-скоро на нейното неявяване. Както в Средновековието правата на васалите са зависели от персоналното послушание на сюзерена им, по този начин и в България притежателят на будката е разчитал главно на благосклонността на управляващите, против което се е подразбирало, че ще им служи с каквото може.
Същите са връзките и в проблема с гигантската будка - лотарията на Васил Божков. “Собственикът” ѝ си е подсигурил нейното владеене с избрани престации към ръководещите - поддръжка за футболен клуб, пари за реклами в тяхната телевизия и така нататък По негови изказвания престациите са стигнали и до директни и персонални васални заплащания в размер на 64 млн. лв.. В момента, в който тези персонални връзки се скапват по някаква причина, “собствеността” на Васил Божков изчезва в границите на дни. Лотарията се оказва изцяло противозаконна.
Този модел не е фиктивен в България - Ходорковски в Русия също загуби собствеността си върху “Юкос” (а и свободата си) незабавно откакто персоналната му преданост към Путин бе сложена под въпрос. При Навални не изключително добре предпазена се оказа освен собствеността, само че и правото му на живот, откакто оспори властта на сюзерена.
Големият въпрос за домодерното ръководство на България
От тази позиция въпросът с трагичната гибел на момчето в София повдига още веднъж и огромния въпрос за домодерното ръководство на България. От будките до огромния бизнес - собствеността и правата на жителите зависят не от строги и безлични правила, а от персонални, неофициални връзки, с които да се подсигурява благосклонността на управляващите. Дали тези връзки са подкупи, дали са партийни лоялности и пристрастия - това зависи от съответните проблеми. Но до момента в който при дребните будки сходни връзки може да са единствено инцидентни, при огромния бизнес наподобява са систематични. Така или другояче обаче, обстановката е доста надалеч от правовата страна и условията за положително ръководство.
На идните избори България ще получи късмет да смени модела на ръководство и по този метод да придвижи модернизацията на властта малко напред. За да се случи това обаче, характерът и дълбочината на проблемите в ръководството би трябвало да бъдат добре разбрани. Защото е изцяло допустимо лицата да се сменят, а неофициалните връзки и зависимости да си останат. И да се сещаме за тях единствено когато произведат следващата социална покруса.
Автор: Даниел Смилов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ