Малкият Химлер се измъква от възмездието
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Един гроб в Бон постоянно осъмва с надписа " Неосъден! ". Там е заровен някогашният почитан нацист Вилхелм Копе. Кой е той и за какво не е наказан, въпреки да носи виновност за избиването на десетки хиляди поляци?
Разходите по поддържането на гроба на Вилхелм Копе в Бон са поети от неговите внучки Александра декор Ротберг и Беатрикс Хофман. Те знаят за закононарушенията, осъществени от тогавашния шеф на Секретен сътрудник и на полицията. Преди 20 години почнали да търсят информация и стигнали до шокиращи разкрития, признават те пред Дъждовни води.
Стремителна кариера
Копе е роден през 1896-а година, преди Втората международна война е търговец в Хамбург. Много преди Хитлер да пристигна на власт, той става член на Националсоциалистическата работническа партия и на елитните нацистки военни елементи, а през 1933-а година е определен и за народен представител в Райхстага.
През 1939-а година Копе получава още по-важна функционалност: " дребният Химлер ", както в нацистка Германия наричали висшите полицейски и СС-началници, е назначен за началник на сигурността в окупирана Полша. Със фамилията си се реалокира в Познан и през идващите години дава отговор за съвсем всяко закононарушение, осъществено по време на нацистката окупация. Копе е доста старателен в работата си и сътрудниците му стартират да го назовават " дивият Копе ". Самият Хайнрих Химлер, райхсфюрер и началник на Секретен сътрудник и на полицията, прави оценка високо неговия изключително жесток метод при унищожаването на евреите и насилствените изселвания в Полша.
Копе разпорежда голям брой обществени изтезания. Като да вземем за пример в село Тухорза, където принуждава 200 от жителите на селото да участват на обесването на 15 поляци, наказани за убийството на немски служител на реда. В реалност никой от убитите нямал нищо общо със гибелта на служителя на реда. Освен това - в отговор на акциите на полската опозиция - издава заповед всеки ден да бъдат разстрелвани по 50 поляци - на улицата, без съд и присъда. През 1944-а година против него е осъществен опит за нападение.
Докато Вилхелм Копе управлява апарата по сигурността в окупирана Полша, фамилията му - жена му Кете и двете им деца Урсула и Манфред, водят разточителен живот в една вила в Познан. Дали са знаели какво се случва към тях?
Вторият живот на семейство Копе
Още преди капитулацията на Германия на 8 май 1945-а година, фамилията стартира нов живот: през април Вилхелм се снабдява с нов паспорт с фамилното име на брачната половинка си - Ломан, с подправена рождена дата и отечество. Променено е и името на сина му, а пред управляващите Кете употребява друго свое моминско име - Юнеман, обявявайки брачна половинка си за мъртъв. Преместват се да живеят покрай Хановер, разграничени на 15 километра един от различен, преструвайки се, че нищо не ги свързва. Копе, който към този момент се назовава Ломан, стартира още веднъж работа в търговията.
Маскировката действа и след няколко години фамилията към този момент се усеща изцяло несъмнено. Преместват в Бон, а през 1952-а година Вилхелм стартира работа в шоколадовата фабрика " Trumpf " в Аахен. Осем години по-късно става неин шеф. Впоследствие споделя, че никой от сътрудниците му не е знаел за неговото нацистко минало.
Съпругата му Кете пък влиза в аристократичните среди - посредством и на щерка си Урсула, която се омъжва за граф.
До развой по този начин и не се стига
В началото на 60-те години Вилхелм Копе е оголен и прекарва две години в предварителния арест. Излиза обаче на независимост, откакто една банка заплаща гаранцията му от 50 хиляди немски марки. Синът му Манфред, който в това време е станал юрист, поема отбраната му и стартира да събира доказателства за неговата непорочност.
Копе е упрекнат в подпомогането и насърчаването на убийства, в това число за гибелта на 145 хиляди души в концентрационния лагер Хелмно, както и за съучастничество в избиването на 1558 психологично заболели пациенти в град Джялдово. Но до развой по този начин и не се стига, защото обвиненият си изважда удостоверение, че страда от нарушено кръвообращение, високо кръвно налягане и атеросклероза. Лекарите пишат и, че пациентът би трябвало през множеството време да е на легло. През август 1966-а прокуратурата в Бон приключва правосъдното произвеждане. Копе умира през 1975-а на 79-годишна възраст.
Манфред, синът на Вилхелм Копе, става прочут правист и през 60-те години е измежду юристите, пледиращи за предоставяне на прошка на някогашните нацистки нарушители. По-късно оглавява Германското сдружение за икономическо съдействие. Умира в психиатрична клиника, като събитията към неговата гибел не са напълно изяснени - самоубийството не се изключва. Манфред е заровен в същия гроб, в който преди този момент е положен татко му.
Пред Дъждовни води племенницата на Манфред и внучка на Вилхелм Копе - Александра декор Ротберг - споделя за едно посещаване при майка си Урсула преди към 15 години. " Беше по здрач, майка ми плачеше пред тв приемника - излъчваха филм за Холокоста. " Беше толкоз извънредно ", повтори тя на няколко пъти, без да има поради кино лентата по малкия екран - имаше поради нещо доста повече ", споделя Александра.
Няколко години по-късно Урсула заболява от деменция. А дъщерите ѝ се питат дали нейното заболяване не е обвързвано по някакъв метод с предишното. И дали не е бягство от действителността, ориентирано към забравата? Смъртта я застига през 2017-а година.
Един гроб в Бон постоянно осъмва с надписа " Неосъден! ". Там е заровен някогашният почитан нацист Вилхелм Копе. Кой е той и за какво не е наказан, въпреки да носи виновност за избиването на десетки хиляди поляци?
Разходите по поддържането на гроба на Вилхелм Копе в Бон са поети от неговите внучки Александра декор Ротберг и Беатрикс Хофман. Те знаят за закононарушенията, осъществени от тогавашния шеф на Секретен сътрудник и на полицията. Преди 20 години почнали да търсят информация и стигнали до шокиращи разкрития, признават те пред Дъждовни води.
Стремителна кариера
Копе е роден през 1896-а година, преди Втората международна война е търговец в Хамбург. Много преди Хитлер да пристигна на власт, той става член на Националсоциалистическата работническа партия и на елитните нацистки военни елементи, а през 1933-а година е определен и за народен представител в Райхстага.
През 1939-а година Копе получава още по-важна функционалност: " дребният Химлер ", както в нацистка Германия наричали висшите полицейски и СС-началници, е назначен за началник на сигурността в окупирана Полша. Със фамилията си се реалокира в Познан и през идващите години дава отговор за съвсем всяко закононарушение, осъществено по време на нацистката окупация. Копе е доста старателен в работата си и сътрудниците му стартират да го назовават " дивият Копе ". Самият Хайнрих Химлер, райхсфюрер и началник на Секретен сътрудник и на полицията, прави оценка високо неговия изключително жесток метод при унищожаването на евреите и насилствените изселвания в Полша.
Копе разпорежда голям брой обществени изтезания. Като да вземем за пример в село Тухорза, където принуждава 200 от жителите на селото да участват на обесването на 15 поляци, наказани за убийството на немски служител на реда. В реалност никой от убитите нямал нищо общо със гибелта на служителя на реда. Освен това - в отговор на акциите на полската опозиция - издава заповед всеки ден да бъдат разстрелвани по 50 поляци - на улицата, без съд и присъда. През 1944-а година против него е осъществен опит за нападение.
Докато Вилхелм Копе управлява апарата по сигурността в окупирана Полша, фамилията му - жена му Кете и двете им деца Урсула и Манфред, водят разточителен живот в една вила в Познан. Дали са знаели какво се случва към тях?
Вторият живот на семейство Копе
Още преди капитулацията на Германия на 8 май 1945-а година, фамилията стартира нов живот: през април Вилхелм се снабдява с нов паспорт с фамилното име на брачната половинка си - Ломан, с подправена рождена дата и отечество. Променено е и името на сина му, а пред управляващите Кете употребява друго свое моминско име - Юнеман, обявявайки брачна половинка си за мъртъв. Преместват се да живеят покрай Хановер, разграничени на 15 километра един от различен, преструвайки се, че нищо не ги свързва. Копе, който към този момент се назовава Ломан, стартира още веднъж работа в търговията.
Маскировката действа и след няколко години фамилията към този момент се усеща изцяло несъмнено. Преместват в Бон, а през 1952-а година Вилхелм стартира работа в шоколадовата фабрика " Trumpf " в Аахен. Осем години по-късно става неин шеф. Впоследствие споделя, че никой от сътрудниците му не е знаел за неговото нацистко минало.
Съпругата му Кете пък влиза в аристократичните среди - посредством и на щерка си Урсула, която се омъжва за граф.
До развой по този начин и не се стига
В началото на 60-те години Вилхелм Копе е оголен и прекарва две години в предварителния арест. Излиза обаче на независимост, откакто една банка заплаща гаранцията му от 50 хиляди немски марки. Синът му Манфред, който в това време е станал юрист, поема отбраната му и стартира да събира доказателства за неговата непорочност.
Копе е упрекнат в подпомогането и насърчаването на убийства, в това число за гибелта на 145 хиляди души в концентрационния лагер Хелмно, както и за съучастничество в избиването на 1558 психологично заболели пациенти в град Джялдово. Но до развой по този начин и не се стига, защото обвиненият си изважда удостоверение, че страда от нарушено кръвообращение, високо кръвно налягане и атеросклероза. Лекарите пишат и, че пациентът би трябвало през множеството време да е на легло. През август 1966-а прокуратурата в Бон приключва правосъдното произвеждане. Копе умира през 1975-а на 79-годишна възраст.
Манфред, синът на Вилхелм Копе, става прочут правист и през 60-те години е измежду юристите, пледиращи за предоставяне на прошка на някогашните нацистки нарушители. По-късно оглавява Германското сдружение за икономическо съдействие. Умира в психиатрична клиника, като събитията към неговата гибел не са напълно изяснени - самоубийството не се изключва. Манфред е заровен в същия гроб, в който преди този момент е положен татко му.
Пред Дъждовни води племенницата на Манфред и внучка на Вилхелм Копе - Александра декор Ротберг - споделя за едно посещаване при майка си Урсула преди към 15 години. " Беше по здрач, майка ми плачеше пред тв приемника - излъчваха филм за Холокоста. " Беше толкоз извънредно ", повтори тя на няколко пъти, без да има поради кино лентата по малкия екран - имаше поради нещо доста повече ", споделя Александра.
Няколко години по-късно Урсула заболява от деменция. А дъщерите ѝ се питат дали нейното заболяване не е обвързвано по някакъв метод с предишното. И дали не е бягство от действителността, ориентирано към забравата? Смъртта я застига през 2017-а година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ