Български език и Европейски съюз
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Български език и Европейски съюз. Какво общо имат? Възможно ли е? Според мен свързва ги най-много лозунгът „ Единство в многообразието “, изразяващ висшата заръка да има най-много единение сред страните членки, само че: в многообразието. А то ще каже в различността, другояче би било единствено единение, т. е. единение в еднообразието. За да изпълняваме разпореждането, би трябвало да съхраняваме поместните, националните културни отлики, те са крепители на разподобеността сред народите в Европейски Съюз. Именно затуй бива наблягано върху националната културна идентичност: да я опазваме. Какъв по-як, по-голям, по-същностен изразител на идентичност от езика наш насущний? Следователно, тия две съюзни постановки, разнообразие и културна идентичност, желаеме ли да сме положителни съюзени европейци, би трябвало да ги съблюдаваме: разнообразие и идентичност, неотменимо включващи езика. Сиреч неговото читаво обгрижване дълг е към България, само че и към Съюза.
И какво излиза? Че би трябвало да обръщаме внимание какъв български приказваме, пишем, какъв го сторваме през днешния ден, какъв ще бъде на следващия ден. Видян по този начин (пък чунким е допустимо другояче?) въпросът за положението на родната книжовност е задача освен наша, само че и евросъюзна. От тук произтича: пълнейки езика ни с другоземни чуждотии, вървим срещу това, което изисква от нас Евросъюзът. Любимите ни управленци, политици, сляпо наподобявани от публицисти, водещи, стръвно ръсят навляци в изказвания, речи, трудове вякакви, зер считат, че с тоя раболепен и низкопоклонен прийом изявяват своята безусловна (чети безогледна) честност към Брюксел, Вашингтон, следващите нам пътеводни звезди, но подхващат противоположното по отношение на това, което се от них чака: да вардят многообразието и културната идентичност. Тъй постъпват, тъй като днеска и най-паче нощеска, обратенящината е фешън и печеливша?
Отново ще кажа, че да съм категорично явен, въпреки да знам мъдрата ни сентенция гърбавия гробът го изправя: добър европеец е който ратува за непорочност и благосъстояние на родната тирада омайна, сладка – по този начин дважди повелява Съюзът – а не който я старателно замърсява с англо-американизми. Сторващите го противостоят на ЕСе-то, както към този момент означих за какво. И още, за тъпоглавци, ей неопровергаем образец: никой ценител на изобразителни изкуства не цени копие на картина повече от оригинала, колкото и напълно да е то. Пък неразумни и юроди усърдно затлачват словността ни с преизобилни копия, при туй движени от убедеността, че държанието им е вярно, добродетелстват. На дело стародавната комедия „ Криворазбрана цивилизация “ преинаквяват я в „ Криворазбрана народна власт “. Впрочем то е в действие за цялата ни следноемврийска реалност.
Понеже демократясала България няма езикова политика (за какво ни е, щом с нея не може крепко да се краде?), единствената благоприятност нещинко да оправим е персоналното изпитание за запазване чист езика ни: говорейки, пишейки да отбягваме непотребни чуждици. А и като убеждаваме други люде в публичната нужда да го прилагаме, с което изпълняваме изискванията за разнообразие и културна идентичност. Последната дума онагледява парадоксално, че таман нея политици, управленци, публицисти целеустремено, лукаво и користно подмениха с ненужната еднаквост и по тоя метод обезсмислиха нейния позив. Сякаш то е малко, в югозападния български език македонисти натресоха идентитет, нали дупиняк дават от книжовния български да се разграничават и за лишен път изявиха Едиповския си комплекс. Нека помним – и най-много отстояваме – Христовата отсъда „ по плодовете им ще ги познаете “ (Матей, 7:16), словесните.
Коментар на Румен Стоянов
Български език и Европейски съюз. Какво общо имат? Възможно ли е? Според мен свързва ги най-много лозунгът „ Единство в многообразието “, изразяващ висшата заръка да има най-много единение сред страните членки, само че: в многообразието. А то ще каже в различността, другояче би било единствено единение, т. е. единение в еднообразието. За да изпълняваме разпореждането, би трябвало да съхраняваме поместните, националните културни отлики, те са крепители на разподобеността сред народите в Европейски Съюз. Именно затуй бива наблягано върху националната културна идентичност: да я опазваме. Какъв по-як, по-голям, по-същностен изразител на идентичност от езика наш насущний? Следователно, тия две съюзни постановки, разнообразие и културна идентичност, желаеме ли да сме положителни съюзени европейци, би трябвало да ги съблюдаваме: разнообразие и идентичност, неотменимо включващи езика. Сиреч неговото читаво обгрижване дълг е към България, само че и към Съюза.
И какво излиза? Че би трябвало да обръщаме внимание какъв български приказваме, пишем, какъв го сторваме през днешния ден, какъв ще бъде на следващия ден. Видян по този начин (пък чунким е допустимо другояче?) въпросът за положението на родната книжовност е задача освен наша, само че и евросъюзна. От тук произтича: пълнейки езика ни с другоземни чуждотии, вървим срещу това, което изисква от нас Евросъюзът. Любимите ни управленци, политици, сляпо наподобявани от публицисти, водещи, стръвно ръсят навляци в изказвания, речи, трудове вякакви, зер считат, че с тоя раболепен и низкопоклонен прийом изявяват своята безусловна (чети безогледна) честност към Брюксел, Вашингтон, следващите нам пътеводни звезди, но подхващат противоположното по отношение на това, което се от них чака: да вардят многообразието и културната идентичност. Тъй постъпват, тъй като днеска и най-паче нощеска, обратенящината е фешън и печеливша?
Отново ще кажа, че да съм категорично явен, въпреки да знам мъдрата ни сентенция гърбавия гробът го изправя: добър европеец е който ратува за непорочност и благосъстояние на родната тирада омайна, сладка – по този начин дважди повелява Съюзът – а не който я старателно замърсява с англо-американизми. Сторващите го противостоят на ЕСе-то, както към този момент означих за какво. И още, за тъпоглавци, ей неопровергаем образец: никой ценител на изобразителни изкуства не цени копие на картина повече от оригинала, колкото и напълно да е то. Пък неразумни и юроди усърдно затлачват словността ни с преизобилни копия, при туй движени от убедеността, че държанието им е вярно, добродетелстват. На дело стародавната комедия „ Криворазбрана цивилизация “ преинаквяват я в „ Криворазбрана народна власт “. Впрочем то е в действие за цялата ни следноемврийска реалност.
Понеже демократясала България няма езикова политика (за какво ни е, щом с нея не може крепко да се краде?), единствената благоприятност нещинко да оправим е персоналното изпитание за запазване чист езика ни: говорейки, пишейки да отбягваме непотребни чуждици. А и като убеждаваме други люде в публичната нужда да го прилагаме, с което изпълняваме изискванията за разнообразие и културна идентичност. Последната дума онагледява парадоксално, че таман нея политици, управленци, публицисти целеустремено, лукаво и користно подмениха с ненужната еднаквост и по тоя метод обезсмислиха нейния позив. Сякаш то е малко, в югозападния български език македонисти натресоха идентитет, нали дупиняк дават от книжовния български да се разграничават и за лишен път изявиха Едиповския си комплекс. Нека помним – и най-много отстояваме – Христовата отсъда „ по плодовете им ще ги познаете “ (Матей, 7:16), словесните.
Коментар на Румен Стоянов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ