Последния човекоядец го изядохме вчера
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Демокрацията победи “, заяви Байдън на празната поляна. Пред Капитолия имаше повече флагове, в сравнение с хора, и повече бойци, в сравнение с политици. Но тв камерите ни за момент не се обърнаха обратно, нито в мрежата има доста фотоси на пустите пространства по Националния мол (алея), на бойците (които също бяха подложени на чистка за политическа благонадеждност) и телените и бетонни заграждения. Търсачката е цялостна със сравнителни фотоси от инаугурациите в 2009 и 2017 година, да се види какъв брой повече посетители имаше за Обама, в сравнение с за Тръмп. Дали ще има такива съпоставения за Тръмп и Байдън? Впрочем и предизборните им мероприятия в 2020 година отново изглеждаха по този начин.
Започва нова епоха, чуваме отвсякъде: завършек на тръмпизма и канибализма, последния човекоядец го изядохме през вчерашния ден. Има в действителност осезателна смяна. За което – с изключение на по засиленото военно наличие в столицата, по-голямо от това в Афганистан и Ирак – може да съдим и по тона на официозните медии, този значим лакмус на смяната. Нали бяхме привикнали с всекидневната им война на изтребване против Тръмп, а не щеш ли във вторник вечерта политическият шеф на CNN Дейвид Кейлиън сподели в ефир, че „ тези лъчи, дето извират иззад мемориала на Линкън... са като продължения на ръцете на Байдън, които прегръщат Америка “. В сряда сутринта след церемонията за жертвите на Коронавирус водещият от MSNBC Еди Глод пък сподели в ефир, че Байдън „ лекува разрушени сърца и превързва раните им “. А през днешния ден в обществената мрежа моя съученичка журналистка, живееща в Съединени американски щати, показа, че „ с Байдън и жена му любовта още веднъж се заселила в Белия дом “. Живял съм по времето на Живков и Брежнев и подобен халюцинационен подхалимаж (рус. подмазвачество) и тогава не съм чувал. Образците на новата американска публицистика могат да се открият несъмнено в Северна Корея.
С проучвателен интерес изслушах и изявлението на Байдън; въпреки единствено по себе си, несъмнено, то да не представляваше различен интерес. Освен че е над междинното подкупен, 46-тият ни президент е и над междинното отегчителен и несъвършен, политик без хрумвания и дела. Но при все че бях сюрпризиран от мисловната оскъдност на речта му. Веднага ми се натрапи контрастът с впечатляващите речи на Обама в 2009 година и – да, не се смейте – Тръмп в 2017 година И двамата бяха пристигнали на власт с някаква историческа задача. Обама, за който два пъти гласувах и след чиято първа победа откровено ликувах, „ беше на вярната страна на историята “ – след световната финансова злополука от 2008 година, банкрута на пазарния фундаментализъм, на нападателната политика на Буш в Афганистан и Ирак и под призрака на зараждащата при Буш II полицейска страна. Не инцидентно първоначално Барак бе срещан като рок звезда от грамадни въодушевени тълпи от Кайро до Берлин. За страдание той остана в историята като „ африканската маска на американския империализъм “ (the blackface of American imperialism), като първия нобелов лауреат за мир, разбомбил различен нобелов лауреат, и като подпалвача на Киев в 2014 година
Изказването на Тръмп в 2017 година също бе паметно. Квазисоциалистическо – в действителност, малко по фашистки. Грижа за народа, само че не другояче, а в дружба и взаимност с капиталистите, най-малко с националноотговорните – и вълкът утолен, и агнето цяло. Всичко за сметка на неприятната чужбина – Китай с обезценената валута, Мексико с евтините служащи и неприятни имигранти, Западна Европа, изсмукваща американските военни запаси... и за сметка на спекулативния глобалистки капитал. Тръмп, въпреки по приказен, извърнат с главата надолу метод, сложи в речта си действителни проблеми: да пресушим вашингтонското тресавище и дадем властта на народа; т.е. политиците богатеят, а фабриките затварят; междинната класа се топи, фамилиите едвам свързват двата края, а никой не ги съставлява на горните етажи; учебните заведения харчат доста, само че оставят доста деца на улицата на милостта на банди и наркотици; инфраструктурата е в разруха; армията и грижите за ветераните са в упадък; във външната политика – серия от кървави произшествия...
В съпоставяне с тази литания от действителни проблеми в 2017 година от устата на Тръмп, какво чухме през днешния ден от Байдън? Освен че демокрацията била победила? Никакви действителни структурни проблеми на американското общество от рода на горните не бяха хванали вниманието на 46-тия президент на Съединени американски щати. Нито дума! Няколко пъти обаче загатна в друга форма за въстанието от 6 януари, „ раздрусало самата основа на Капитолия “.
„ Малко президенти преди него били изправени пред по-големи провокации “. А неговите провокации били две: (1) Коронавирус, поради който 400 хиляди американци са умряли, милиони работни места са изгубени, стотици хиляди компании са затворени, и (2) зовът за расова правдивост от 400 години насам. Второто е по-важното. След незадълбочено споменаване за „ рева на планетата “ Байдън отново се върна на основната тематика: „ надигането на политическия екстремизъм, бял супремасизъм и домакински тероризъм, на които би трябвало да се противопоставим и ще разгромим “.
Последвалата дълга проповед за единение, истина, естетика и доброта, в която имаше религиозни нотки – Байдън е вторият президент-католик след Дж. Кенеди – пропусна да ми прозвучи безапелационно, защото ми стана ясно, че единството няма да включва представителите на „ белия супремасизъм и домашния тероризъм “, които ще разгромим. Никакво достойнство, никакъв опит да се отгатне същинската природа на националния яд от 6 януари, да не приказваме пък кой тласна тази хора към принуждение и по какъв начин служителите на реда, охраняващи Капитолия, ги пропускаха свободно – и даже ги упътваха и си правеха селфита с бунтовниците.
Интересен материал по въпроса (от известния ни от остаряло време Джеф Стайн) излезе същия ден в „ Дейли бийст “, про-Байдънов уебсайт, обвързван с „ дълбоката страна “ – „ Могат ли американските шпионски служби да спрат белия гнет? “ Илюстриран със фотография на бесилка на фона на Капитолия. От материала ми стана ясно, че въстанието от 6 януари било ни повече, ни по-малко... новият 11 септември – както след 2001 година бе признат за битка с ислямисткия тероризъм Патриотичният закон и бе основана полицейската страна, разрасла се при Обама и разобличена от Сноудън и Асанж, по този начин в този момент след 6 януари било време войната да се придвижи и против „ домашния тероризъм “.
Може би следва приемането на нов „ вътрешен “ Патриотичен закон II с нови федерални полицейски мероприятия против домашните терористи – тръмпистите и другите несъгласни и нови отговорности за жителите да осведомяват управляващите за злините на майките и бащите си. Представих си младата чаровна поетеса-лауреатка, поканена за инаугурацията, по какъв начин пее ода за Патриотичния закон II. В която се споделя: „ На белия гнет – ще отговорим с... небял гнет! “ (Лозунгът на съветските болшевики в 1918 година е „ На белия гнет ще отговорим с червен гнет! “)
Интересно ми беше и изявлението на демократ-член на Конгреса, публикувано в обществените медии, че децата на тръмпистите, които израсли единствено с Тръмп на уста, би следвало да се лишават от родителите си и да се превъзпитават в нарочни лагери.
Гледайки и слушайки тези и другите антики, разбрах, че силата, която тури на власт Байдън, не се сътвори в хода на четиригодишния прелом против Тръмп, както писах предходната седмица, ами беше самата тази тъмна мощ, зародила още при Буш II и консолидирала се при Обама, и която бе извадена на ярко от Сноудън и Асанж. Жалко, че на Тръмп не му стигна акъла да помилва тези същински герои в битката на рационалното и съвестливо човечество със актуалната глобалистка корпоративна полицейска страна – с това щеше да остане в историята като позитивен воин.
Новото в този момент бе постигнатото през четирите години цялостно послушание – на демократическата върхушка и на корпоративните шапки на всеобщите и обществените медии – по отношение на „ дълбоката страна “. И в действителност, вещерският бяс, с който дем. върхушка и медиите методично преследваха Тръмп, надали може да се изясни с друго с изключение на и с полицейски напън. Полицейщината е самокатализиращ се недоброкачествен бюрократичен развой. Но пък е и в благозвучие с класовите терзания на едрия глобализиран капитал.
Победата на „ демокрацията “, за която заяви Байдън, значи най-вероятно ще е победа на полицейската страна на epic shelter (суперкаталогът за всеобщо следене, основан от Сноудън за АНС) във вътрешната политика. А във външната – най-вероятно връщане на традицията на Обама от Либия, Сирия и Украйна – и на правилата на Хилари и Обама “Сan’t we just drone this guy?/We came, we saw, he died!/We tortured some folks...”). Ето, и Вики Нуланд с курабийките се завръща триумфално на висок пост в Държавния департамент и отново ще оправя Източна Европа. И Европейски Съюз ще е удовлетворен!
За никакви прогресивни промени не стана дума в инаугурационната тирада на Байдън, даже за скромните промени на Обама. Да не се заблуждаваме от декретите, които новият президент сподели, че ще подпише в първия ден. Удължаването на периода за заплащането на студентския дълг да вземем за пример е пожарна мярка за коронавирус, която и Тръмп може би щеше да одобри, както и удължаването на периода за изпъждане на нередовните наематели. Но нямаше никаква концепция за дълготрайно структурно решение на казуса за студентския дълг, който още в 2014 година надвиши трилион $ и задмина дълга по кредитни карти, и който е измежду най-важните фактори за децимацията на междинната класа. И който е обвързван с други наболели проблеми като опазването на здравето и налозите. Такива бяха и упованията ми и след 7 ноември, за нищо изненадващо. Промените на Байдън за климата и имиграцията също бяха предстоящи и не ще зарадват работниците-тръмписти.
Да, новият президент има право на пояснение на подозренията в негова изгода най-малко до 100 дни. Но занапред не дава огромни очаквания. Разбира се, би трябвало да опровергая писанията на сътрудниците в българските обществени медии, че Америка се самозакопавала и самозакривала и така нататък Говорим за професионалната политическа класа, за шпионските и полицейски служби, за всеобщите и обществените медии. Там множеството шефове очевидно са безсрамни кариеристи, сътрудници и лобисти на корпорациите – едните или другите. Обикновената Америка, с която се срещам всеки ден, си е здрава и хубава, въпреки че от много време страда неприятно, само че ще ѝ пристигна акълът все в миналото! Да завърша оптимистично, мои другари през днешния ден се зарадваха на Бърни, отбил се на инаугурацията повърхностно по канадка и дебели плетени ръкавици, като че ли на път за кварталната бакалница – комай церемонията е била измежду по-маловажните точки на дневния му ред. Какъв левент, какъв хубавец е въпреки всичко този Бърни!
„ Демокрацията победи “, заяви Байдън на празната поляна. Пред Капитолия имаше повече флагове, в сравнение с хора, и повече бойци, в сравнение с политици. Но тв камерите ни за момент не се обърнаха обратно, нито в мрежата има доста фотоси на пустите пространства по Националния мол (алея), на бойците (които също бяха подложени на чистка за политическа благонадеждност) и телените и бетонни заграждения. Търсачката е цялостна със сравнителни фотоси от инаугурациите в 2009 и 2017 година, да се види какъв брой повече посетители имаше за Обама, в сравнение с за Тръмп. Дали ще има такива съпоставения за Тръмп и Байдън? Впрочем и предизборните им мероприятия в 2020 година отново изглеждаха по този начин.
Започва нова епоха, чуваме отвсякъде: завършек на тръмпизма и канибализма, последния човекоядец го изядохме през вчерашния ден. Има в действителност осезателна смяна. За което – с изключение на по засиленото военно наличие в столицата, по-голямо от това в Афганистан и Ирак – може да съдим и по тона на официозните медии, този значим лакмус на смяната. Нали бяхме привикнали с всекидневната им война на изтребване против Тръмп, а не щеш ли във вторник вечерта политическият шеф на CNN Дейвид Кейлиън сподели в ефир, че „ тези лъчи, дето извират иззад мемориала на Линкън... са като продължения на ръцете на Байдън, които прегръщат Америка “. В сряда сутринта след церемонията за жертвите на Коронавирус водещият от MSNBC Еди Глод пък сподели в ефир, че Байдън „ лекува разрушени сърца и превързва раните им “. А през днешния ден в обществената мрежа моя съученичка журналистка, живееща в Съединени американски щати, показа, че „ с Байдън и жена му любовта още веднъж се заселила в Белия дом “. Живял съм по времето на Живков и Брежнев и подобен халюцинационен подхалимаж (рус. подмазвачество) и тогава не съм чувал. Образците на новата американска публицистика могат да се открият несъмнено в Северна Корея.
С проучвателен интерес изслушах и изявлението на Байдън; въпреки единствено по себе си, несъмнено, то да не представляваше различен интерес. Освен че е над междинното подкупен, 46-тият ни президент е и над междинното отегчителен и несъвършен, политик без хрумвания и дела. Но при все че бях сюрпризиран от мисловната оскъдност на речта му. Веднага ми се натрапи контрастът с впечатляващите речи на Обама в 2009 година и – да, не се смейте – Тръмп в 2017 година И двамата бяха пристигнали на власт с някаква историческа задача. Обама, за който два пъти гласувах и след чиято първа победа откровено ликувах, „ беше на вярната страна на историята “ – след световната финансова злополука от 2008 година, банкрута на пазарния фундаментализъм, на нападателната политика на Буш в Афганистан и Ирак и под призрака на зараждащата при Буш II полицейска страна. Не инцидентно първоначално Барак бе срещан като рок звезда от грамадни въодушевени тълпи от Кайро до Берлин. За страдание той остана в историята като „ африканската маска на американския империализъм “ (the blackface of American imperialism), като първия нобелов лауреат за мир, разбомбил различен нобелов лауреат, и като подпалвача на Киев в 2014 година
Изказването на Тръмп в 2017 година също бе паметно. Квазисоциалистическо – в действителност, малко по фашистки. Грижа за народа, само че не другояче, а в дружба и взаимност с капиталистите, най-малко с националноотговорните – и вълкът утолен, и агнето цяло. Всичко за сметка на неприятната чужбина – Китай с обезценената валута, Мексико с евтините служащи и неприятни имигранти, Западна Европа, изсмукваща американските военни запаси... и за сметка на спекулативния глобалистки капитал. Тръмп, въпреки по приказен, извърнат с главата надолу метод, сложи в речта си действителни проблеми: да пресушим вашингтонското тресавище и дадем властта на народа; т.е. политиците богатеят, а фабриките затварят; междинната класа се топи, фамилиите едвам свързват двата края, а никой не ги съставлява на горните етажи; учебните заведения харчат доста, само че оставят доста деца на улицата на милостта на банди и наркотици; инфраструктурата е в разруха; армията и грижите за ветераните са в упадък; във външната политика – серия от кървави произшествия...
В съпоставяне с тази литания от действителни проблеми в 2017 година от устата на Тръмп, какво чухме през днешния ден от Байдън? Освен че демокрацията била победила? Никакви действителни структурни проблеми на американското общество от рода на горните не бяха хванали вниманието на 46-тия президент на Съединени американски щати. Нито дума! Няколко пъти обаче загатна в друга форма за въстанието от 6 януари, „ раздрусало самата основа на Капитолия “.
„ Малко президенти преди него били изправени пред по-големи провокации “. А неговите провокации били две: (1) Коронавирус, поради който 400 хиляди американци са умряли, милиони работни места са изгубени, стотици хиляди компании са затворени, и (2) зовът за расова правдивост от 400 години насам. Второто е по-важното. След незадълбочено споменаване за „ рева на планетата “ Байдън отново се върна на основната тематика: „ надигането на политическия екстремизъм, бял супремасизъм и домакински тероризъм, на които би трябвало да се противопоставим и ще разгромим “.
Последвалата дълга проповед за единение, истина, естетика и доброта, в която имаше религиозни нотки – Байдън е вторият президент-католик след Дж. Кенеди – пропусна да ми прозвучи безапелационно, защото ми стана ясно, че единството няма да включва представителите на „ белия супремасизъм и домашния тероризъм “, които ще разгромим. Никакво достойнство, никакъв опит да се отгатне същинската природа на националния яд от 6 януари, да не приказваме пък кой тласна тази хора към принуждение и по какъв начин служителите на реда, охраняващи Капитолия, ги пропускаха свободно – и даже ги упътваха и си правеха селфита с бунтовниците.
Интересен материал по въпроса (от известния ни от остаряло време Джеф Стайн) излезе същия ден в „ Дейли бийст “, про-Байдънов уебсайт, обвързван с „ дълбоката страна “ – „ Могат ли американските шпионски служби да спрат белия гнет? “ Илюстриран със фотография на бесилка на фона на Капитолия. От материала ми стана ясно, че въстанието от 6 януари било ни повече, ни по-малко... новият 11 септември – както след 2001 година бе признат за битка с ислямисткия тероризъм Патриотичният закон и бе основана полицейската страна, разрасла се при Обама и разобличена от Сноудън и Асанж, по този начин в този момент след 6 януари било време войната да се придвижи и против „ домашния тероризъм “.
Може би следва приемането на нов „ вътрешен “ Патриотичен закон II с нови федерални полицейски мероприятия против домашните терористи – тръмпистите и другите несъгласни и нови отговорности за жителите да осведомяват управляващите за злините на майките и бащите си. Представих си младата чаровна поетеса-лауреатка, поканена за инаугурацията, по какъв начин пее ода за Патриотичния закон II. В която се споделя: „ На белия гнет – ще отговорим с... небял гнет! “ (Лозунгът на съветските болшевики в 1918 година е „ На белия гнет ще отговорим с червен гнет! “)
Интересно ми беше и изявлението на демократ-член на Конгреса, публикувано в обществените медии, че децата на тръмпистите, които израсли единствено с Тръмп на уста, би следвало да се лишават от родителите си и да се превъзпитават в нарочни лагери.
Гледайки и слушайки тези и другите антики, разбрах, че силата, която тури на власт Байдън, не се сътвори в хода на четиригодишния прелом против Тръмп, както писах предходната седмица, ами беше самата тази тъмна мощ, зародила още при Буш II и консолидирала се при Обама, и която бе извадена на ярко от Сноудън и Асанж. Жалко, че на Тръмп не му стигна акъла да помилва тези същински герои в битката на рационалното и съвестливо човечество със актуалната глобалистка корпоративна полицейска страна – с това щеше да остане в историята като позитивен воин.
Новото в този момент бе постигнатото през четирите години цялостно послушание – на демократическата върхушка и на корпоративните шапки на всеобщите и обществените медии – по отношение на „ дълбоката страна “. И в действителност, вещерският бяс, с който дем. върхушка и медиите методично преследваха Тръмп, надали може да се изясни с друго с изключение на и с полицейски напън. Полицейщината е самокатализиращ се недоброкачествен бюрократичен развой. Но пък е и в благозвучие с класовите терзания на едрия глобализиран капитал.
Победата на „ демокрацията “, за която заяви Байдън, значи най-вероятно ще е победа на полицейската страна на epic shelter (суперкаталогът за всеобщо следене, основан от Сноудън за АНС) във вътрешната политика. А във външната – най-вероятно връщане на традицията на Обама от Либия, Сирия и Украйна – и на правилата на Хилари и Обама “Сan’t we just drone this guy?/We came, we saw, he died!/We tortured some folks...”). Ето, и Вики Нуланд с курабийките се завръща триумфално на висок пост в Държавния департамент и отново ще оправя Източна Европа. И Европейски Съюз ще е удовлетворен!
За никакви прогресивни промени не стана дума в инаугурационната тирада на Байдън, даже за скромните промени на Обама. Да не се заблуждаваме от декретите, които новият президент сподели, че ще подпише в първия ден. Удължаването на периода за заплащането на студентския дълг да вземем за пример е пожарна мярка за коронавирус, която и Тръмп може би щеше да одобри, както и удължаването на периода за изпъждане на нередовните наематели. Но нямаше никаква концепция за дълготрайно структурно решение на казуса за студентския дълг, който още в 2014 година надвиши трилион $ и задмина дълга по кредитни карти, и който е измежду най-важните фактори за децимацията на междинната класа. И който е обвързван с други наболели проблеми като опазването на здравето и налозите. Такива бяха и упованията ми и след 7 ноември, за нищо изненадващо. Промените на Байдън за климата и имиграцията също бяха предстоящи и не ще зарадват работниците-тръмписти.
Да, новият президент има право на пояснение на подозренията в негова изгода най-малко до 100 дни. Но занапред не дава огромни очаквания. Разбира се, би трябвало да опровергая писанията на сътрудниците в българските обществени медии, че Америка се самозакопавала и самозакривала и така нататък Говорим за професионалната политическа класа, за шпионските и полицейски служби, за всеобщите и обществените медии. Там множеството шефове очевидно са безсрамни кариеристи, сътрудници и лобисти на корпорациите – едните или другите. Обикновената Америка, с която се срещам всеки ден, си е здрава и хубава, въпреки че от много време страда неприятно, само че ще ѝ пристигна акълът все в миналото! Да завърша оптимистично, мои другари през днешния ден се зарадваха на Бърни, отбил се на инаугурацията повърхностно по канадка и дебели плетени ръкавици, като че ли на път за кварталната бакалница – комай церемонията е била измежду по-маловажните точки на дневния му ред. Какъв левент, какъв хубавец е въпреки всичко този Бърни!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ