ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доц. Валентин Вацев, политически анализатор, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус” „ Това е България”.

- На 4-ти април избираме членовете на идващия 45-ти парламент. Обяснимо е, че главните парламентарни сили – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи активизират твърдите си ядра. Големите въпросителни стоят другаде, а имено къде да търсим алтернативата на ръководещите и къде е по-реалистично да я забележим – повече в дясно или повече в ляво, в Народното събрание или отвън него, и има ли въобще късмет за властта тази опция? За съдружните благоприятни условия и готовността на партиите за тях беседваме с политическия анализатор доцент Валентин Вацев. Какъв ще бъде изборът на 4-ти април?

- Аз влизам в този диалог с висока степен на безпокойствие и неустановеност, защото ясно съзнавам, че материята, която ми оферирате да обсъждаме, е някъде на границата на моята подготвеност. Въпросите на връзките сред републиканци и демократи в Съединени американски щати сега, аз съм сякаш по-компетентен, в сравнение с по въпросите на българските междупартийни връзки. Но към въпроса ви - те са няколко въпроса, несъмнено, има смисъл – какво да чакаме от изборите.

Тук са вероятни два метода.

Единият е да се каже поотделно за всяка от авторитетните партии, само че по този въпрос и в този метод има по-компетентни от мен. Има публицисти и анализатори, които доста професионално могат да отсъдят. Аз мога да кажа единствено да вземем за пример, че съгласно мен Българска социалистическа партия е двойно стимулирана. В какъв смисъл? Че там има едно малко, само че доста шумно придвижване „ Убий Нинова “, което се надява, че ще успее да смъкна Нинова, в случай че успее да докарат един неуспех на партията си. И несъмнено, другата част от партията, която е по-голяма, отпред с формалното управление, което е стимулирано да побеждава.

Мога да кажа също по този начин, че явно в ГЕРБ са мощно деморализирани, комплицирани и неспокойни, само че това е понятно, тъй като през цялото лято акцията на митингите, която и до момента сякаш издава белези на живот, работеше в анти-ГЕРБ посока.

Със сигурност в щаба на Движение за права и свободи ще създадат всичко допустимо да активизират своето твърдо ядро. Като също по този начин е несъмнено, че твърдото ядро на Движение за права и свободи не е огромно и не съм сигурен, че то постоянно е задоволително.

Ясно е, че така наречен „ систематични партии “ ще задействат твърдите си ядра, толкоз, доколкото ги имат. Но за мен е по-интересна една друга страна на казуса, по-широкия взор. Работата е там, че в България следва да се явяват на избори не просто обособени партии, а изборната процедура и избора на нов парламент са мероприятия, задача и грижа на цялата българска политическа класа, която желае да взе участие в изборите. А партиите, ние отдавана знаем, че се вършат, с цел да се взе участие в избори. С други думи става дума за това, че тези избори са предизвикателство не за обособените партии, някои от които ще се оправят, а други няма да се оправят, това е предизвикателство, доста тежка задача пред цялата българска политическа класа.

И отсам мога да ви кажа и второто си усещане. Аз имам непрестанно възприятие, и то се удостоверява от ден от ден на ден, че българската политическа класа не влиза в тази изборна обстановка с удоволствие. Като че ли българската политическа класа или българската политическа система се отнася без изключително наслаждение към обстоятелството, че следва такова тестване. И в случай че това в действителност е по този начин, би трябвало да се види за какво е по този начин. Значи, аз съм склонен с изказванието, че днешната българска политическа класа ще мине през идните избори при започване на април, само че не толкоз предвид на продобиване на тези избори, колкото предвид на позициониране на идващите избори, за които кой знае по какъв начин и за какво се оказа, че не са надалеч.

- Доц. Вацев, има ли политическа воля за избори в партиите или те тези са ги прежалили, гледат повече към идващите, които могат да се случат през есента, като в това време се пробват в случай че могат някак да завъртят комбинации, с цел да се нареждат?

- Всъщност, аз се пробвах с други думи да кажа тъкмо същото. Истинска политическа воля за избори няма и аз чакам безусловно някой авторитетен политик да употребява фразата: „ Избори късно “. Това време, което е в този момент, е „ никое време “ за българския политически хайлайф.

- Защо?

- Ето това е огромният проблем. Аз мисля, че ние следим не просто обособени недостатъци в обособени партии, които са, несъмнено, действителни. И е обикновено всяка партия да има някакви свои недостатъци и да си ги знае, несъмнено, и да се преценява с тях.

Тук става дума за обща систематична уязвимост на българската политическа класа или в случай че желаете на самата българска политическа система.

Българската политическа класа страда от два централни дефекта, които са непоправими към днешна дата.

Едното е, че българската политическа класа е недопредставителна. Политикът – и самостоятелният политик, и груповият политик, груповият политически индивид, да кажем партията или придвижването, е действителен тогава, когато е внушителен. Ако една политическа класа е недопредставителна, в случай че не показва посредством себе си и своите дейности волята на своите членове и гласоподаватели, тогава тя е нереална.

Втората причина е, че на днешната българска политическа класа ѝ липсва нещо, без което няма политика – това е така наречен „ водачество “.

В тази категория няма нищо мистично. Това е разбирането, че политикът посредством своите дейности и думи, а при политиците дейностите и думите непрестанно минават взаимно, политикът посредством своите думи или дейности дава някаква посока на някакво развиване, към някакво все по-добро бъдеще. Политикът е нещо като вектор, като насочена в някаква посока стрела и сочи тази посока. По-сериозните партии имат своите стратегии, да вземем за пример Българска социалистическа партия има стратегия, в ГЕРБ също – не са споделили, не са написали програмата си, а може да са я написали към този момент, не съм се интересувал. За Движение за права и свободи знаем, че те са за правата и свободите. Така. Макар че това не е доста сериозна посока. Но всяка сериозна систематична партия може да уточни посоката, в която води своите гласоподаватели.

Останалите, извънсистемните партии просто не са дали посока. Цялата българска политическа класа към този момент не е вектор, който сочи нанякъде, а е машина, която живее поради личните си ползи, зарежда себе си и взема решение своите лични проблеми, които най-често не са представителни проблеми за техните гласоподаватели. Тоест, тук става дума за демонстрация, дълбинна политическа кризисност в основанията на българския политически живот.

- Какви рецесии включва тази кризисност?

- Първо, няколко рецесия, няколко етажа. Първите два етажа аз ги назовах към този момент: слаба представителност или никаква. Второ, едва водачество или никакво. Просто огромните партии могат да посочат просто някакъв небосвод без детайлности, без оперативни тънкости, без оперативна конкретика. Още един проблем, който също взе участие в световната рецесия на актуалната българска политика, това е неспособността да се създаде някаква обща платформа сред разнообразни политически субекти. Давам за образец Германия, където от много време партии изцяло разнообразни, и освен това мъчно понасящи се взаимно, живеят и работят в едно общо държавно управление. Напоследък, последните десетилетия са десетилетията на немските съдружни формули. В България самата концепция за коалиционност, т.е., за сумиране на запаси и на импулси в една обща посока от друго мислещи политици доста мъчно се пази. Работата е там, че някак си казано нагледно, метафорно, българските партии сега са някак си взаимно перпендикулярни. Аз разбирам, че тук става дума за изборджийска технология. Има такива правила, съгласно които първият, който разгласи своята коалиция, е в най-неблагоприятно състояние. И по тази причина счита се, че най-правилното съдружно държание преди избори е финален да кажеш, с кого ще се коалираш. Но атмосферата на надлъгване, надхитряне, надпреварване и взаимно попречване се вижда с просто око, тя се усеща с кожен нюх. Тоест, българските политически субекти, които се канят да избират, сами да се преизберат, не могат да се сглобят по никакъв метод.

Аз не знам съгласно теорията, кой би трябвало пръв да каже своята съдружна формула, само че сякаш всички отсрочват.

Четвърто и то също е детайл на рецесията, не съществува атмосфера на морално политически напредък, който по предписание преди едни избори би трябвало да се усеща. По-скоро усеща се скука, паника, безпокойствие. „ Кой ще ти прави в този момент избори, бе? “ И е напълно вярно догатката съгласно мен, че политическите субекти в България, всеки по своему, ще вземат участие в тези избори в името на идващите избори, за които се допуска, че множеството от проблемите на днешна България ще бъдат решени, въпреки че за какво ли се допуска по този начин, аз не разбирам. Готвейки се да влязат в тези избори, множеството политически партии имат поради не тези, а идващите избори. Тоест, тези избори сякаш са отписани.

- Доц. Вацев, освен това състояние тези избори като факт и опциите за тях няма ли да се проиграят? И сметките на мнозина от партийните управления да останат без кръчмар?

- Да, за жалост, за мое същинско страдание вие може да се окажете права по първа точка. Тези избори в този смисъл може да се окажат несъществени или несъстоятелни.

Но вашето съмнение, че всички могат да бъдат излъгани, не е напълно реалистично. На мен ми се коства, че досегашните партии, множеството от тях, досегашните парламентарни участници по някакъв метод ще съумеят да се възпроизведат всеки по своему. Това се прави посредством последна висша консолидация на твърдите ядра със средствата на пропагандата, а несъмнено, и властните партии имат опцията, не правото, а опцията да употребяват своя така наречен „ административен запас “, който има описите на 600 хиляди покойници в България, а това, несъмнено, е страната – страната има тези описи, и този „ административен запас “ сякаш е оженен за властта или най-малко по този начин може да се чака. Така че всеки ще употребява своите преимущества.

Очаквам, че досегашното положение в днешния парламент по някакъв метод и до някаква степен може и да се възпроизведе, само че обществото съгласно мен няма да усети решителни промени след тези избори. Отново споделям, за какво съгласно мен е по този начин. Защото българската политическа класа е издребняла, оскотяла, изгубила исторически ориентири, занимаваща се единствено със себе си, с тил към националния и публичния интерес, това е група от хора, които живеят във властта ден за ден без далечни вероятности предвид на обезпечаването единствено на своите тясногрупови, а от време на време даже семейно-фамилни ползи.

За мен този проблем не се взема решение с механически и административни хитрости, този проблем може да се реши единствено с замяна на политическия хайлайф, а това към този момент е различен диалог.

- Какви обединения можем да забележим в идващия парламент и коя ще улови властта?

- Коалиция сред Движение за права и свободи и ГЕРБ е изцяло допустима. Разбира се, тя ще има своята специфичност. Коалиция ще бъде де факто, а в Движение за права и свободи го умеят това нещо. Това може да бъде комбиниране на визии и ползи сред партия, която държи парламентарно болшинство, и партия, която държи мандат. Колко пъти в България по този начин е ставало. Коалиция може да направи и Слави Трифонов, защото той е в миг любимец на тези избори, защото той имаше нерви да удържи своите обществени желания до ден-днешен. Тоест, той още не е споделил. А от него ще се чака да запълни доста съществени неналичия в другите партии.

Освен това би трябвало да помним, само че ние нямаме време в този момент за това, че има разлика сред предизборни и следизборни обединения. И картите на едните и другите напълно не съответстват. Напълно е допустимо две партии да наподобяват като съперници в предизборната битка, само че да имат контракти за следизборно съдействие до степен на присъединяване в държавна формула. Така че всички вероятни хитрости от този жанр са вероятни. Аз нямам ясна визия с кого може да се коалира Българска социалистическа партия, имам поради от сегашните изявени систематични партии, само че Българска социалистическа партия може да се коалира с огромен брой дребни, дребни партии, които сами по себе си нямат късмет за присъединяване в Народното събрание. Както постоянно, балансьорът на този парламент още веднъж ще бъде Движение за права и свободи, в случай че Слави Трифонов с някаква върхова политическа технология, която някои подозират в него, не заеме мястото на балансьора.

- Какви са възможностите на Слави Трифонов да заеме позицията на индивида от народа, обръщащ се към народа?

- Минимални са тези шансове. Слави Трифонов няма непредставителен избор. Той добре съумява да изрази гнева и негодуванието на необятни пластове от българското общество. Но изразявайки, демонстрирайки яд и възмущение, това към момента не е положителна политическа и градивна политическа активност.

Слави Трифонов може да влезе в Народното събрание, въпреки че аз не се заемам да кажа с какъв %, само че в случай че един шоумен, като Зеленски може да го направи, Трифонов също може да го създадем, изключително в сегашния миг, за който в този момент приказваме. Но кого ще съставлява той, е надълбоко незнайно за мен, с изключение на гневните хора – в България всички са гневни. Повечето, в случай че не всички, то множеството. С кого ще реши да се коалира, там евентуално зависи единствено от механизмите и от формулите в неговото схващане, където аз не мога да вляза. Аз не мога да допускам нищо за волята и желанията на Трифонов. За мен той е неразбираем. Но той няма да бъде, както споделих към този момент, непредставителен, ще показва гнева, публичния яд. В каква форма този яд ще се материализира или монетизира, това следва да забележим още през май.

- Къде да търсим алтернативата на ръководещите – повече в дясно или повече в ляво?

- Дошло е времето за обединения от ляв вид, само че това е единствено теоретическо съмнение. За да отговорим съдържателно на вашия доста комплициран въпрос, би трябвало да забележим, само че за това нямаме време, би трябвало да забележим положението на българската левица. Тя мина през извънредно проваляне с изключително тревожни моменти, когато се очакваше просто да се разсее в пространството, да се разпадне. Сега сякаш има процеси на консолидация, на възобновление или най-малко на поява на воля за изборна победа.

Всъщност, волята за победа в Българска социалистическа партия постоянно е била дефицитна.

Като човек, който познава тази партия, аз мога да заявя напълно отговорно, че тази партия по-скоро е била подготвена да направи безпринципни съдружни формули, в сравнение с да се бори за власт същински. Сега ми се коства сякаш волята за власт, а това е централна философска категория – волята за власт, сякаш посетила още веднъж щаба на „ Позитано “. Но там пък, както към този момент ви споделих по различен мотив, там си имат свои болки и свои паники. Там има едно малко, само че доста шумно придвижване от хора, които са по този начин да се каже под лозунга: „ Убий Нинова “ – „ По-добре да загубим, само че тогава ще отстраним Нинова “. И въпреки че сами по себе си тези хора нито са толкоз доста, нито са чак толкоз авторитетни, те могат да бъдат сериозна спънка по пътя на Българска социалистическа партия. Аз чакам положително показване на Българска социалистическа партия на тези избори.

- Какво разбирате под положително?

- Аз преднамерено употребявам този израз, защото част от изборните технологии, това е известно на всички, някъде в последния месец преди датата на изборите всички значими партии от една политическа система са дефинирали за себе си и са огласили пред обществото своето виждане за това, какво е победа. Значи, когато до избора остане към 1 месец, към този момент човек има право да чака щабовете на другите партии да кажат, какво за тях е положително показване. Тъй като аз още не знам и никой не е споделил публично, какво значи положително показване, аз употребявам тази празна бланкетна форма. Добро показване, съгласно мен, само че единствено съгласно мен, би могло да бъде да вземем за пример, в случай че Българска социалистическа партия усили своя избирателен резултат. Ако усили парламентарната си група. Истинското положително показване, в смисъл на победа, е, да надмине посредством брой депутати броя на днешната ръководеща коалиция или най-малко да надмине ГЕРБ. За мен това теоретически не е невероятно, само че всичко зависи от това, по какъв начин политическите технолози на „ Позитано “ ще разиграят картите си. Все още нищо не е дефинитивно предопределено.

Добро показване за ГЕРБ е да резервира днешния си резултат, те стартират от по-висок старт.

Добро показване за Движение за права и свободи, несъмнено аз мога да ги предваря, казвайки какво е за тях, само че съм сигурен, че те ще кажат като му пристигна времето нещо от този жанр, положително показване е те още веднъж да бъдат незаобиколим фактор. Тяхната тактика има една специфичност, те се стремят не към цялостно болшинство, а към задоволително болшинство в Народното събрание. Те имат потребност не от оптимално, а от задоволително посланичество. Например, в случай че заради някакви неточности в системата или заради игра на случая стане по този начин, че Движение за права и свободи в едни дадени избори станат спечелили, първи по брой на депутати, това би било злополука за тях. Те не биха позволили такова нещо.

Добро показване за Слави Трифонов би било да влезе в Народното събрание. Много положително, ослепително показване за българските, елементарни Господи, Патриоти, също би било да се появят в Народното събрание.

За Българска социалистическа партия има двояк смисъл тази категория положително показване. Или повече от всички, или със опазване на досегашния резултат. Оттук може да се направи таблица, такава с диагонали и с вертикали, с хоризонтали, таблица на другите вероятни комбинации на представянето, само че преди да се написа такава таблица, би трябвало да се изчака още малко, с цел да се види кой ще се престраши да разгласи своята коалиция. Както виждате, общественото пространство е цялостно с колкото може по-достоверни хипотези, които на другия ден се опровергават – хипотези за съдружни съюзи, такива се разискват импровизирано, само че публично към момента няма нищо. Според мен може да се чака невероятни политически съюзи, които да наподобяват на по този начин наречената сексологическа категория промискуитет – всеки с всеки. Може би няма да е тъкмо по този начин, само че ще има непредвидени съдружни формули.

- Екзотична ли е обединението сред Българска социалистическа партия и „ Демократична България “?

- Не изцяло. Но тази коалиция даже и да даде някакви изгоди в интервала преди изборите и сега на изборите, тази коалиция аз се багра, че ще деморализира членската маса на Българска социалистическа партия незабавно след изборите. Така че тази коалиция, почтено казано, искрено казано, не е невъзможна. Но тя е рискова, защото тя може да докара до безнравственост на твърдото ядро на Българска социалистическа партия. Има ясни формули. Всяка коалиция, която укрепва твърдото ядро на една партия, е добра за нея. И тази истина не е кой знае каква премъдрост, това е известно.

Ръководителите на партиите през днешния ден чакат да намерят своите съдружни сътрудници, само че те се надяват да са такива, че да не води възможният съюз до размекване на твърдото ядро. Защото какъв смисъл има да направиш една верига, един дълъг лист на политически съдружници, от които твоето твърдо ядро ще се разсее? Това с Българска социалистическа партия се е случвало няколко пъти. Например, една от най-големите произшествия в политическата биография на партията Българска социалистическа партия беше по този начин наречената Тройна коалиция, която беше цялостно празненство на безумието над здравия разсъдък и на политическия морал. Още по-забавно и печално в действителност беше моментът, когато тогавашният ръководител на Българска социалистическа партия съумя да убеди Българска социалистическа партия, че тази Тройна коалиция се прави по волята на редовите членове на Българска социалистическа партия. Вие поискахте това, вие го постигнахте, сподели тогавашният ръководител на Българска социалистическа партия, сподели го на своите членове. Всеки съюз, който не е политически неестествен, който не разлага твърдото ядро на съответната партия е вероятен. Аз по тази причина чакам странни комбинации.

- Държат ли партиите пето асо в ръкава си и какво е то за всяка от тях?

- Не бих споделил. Главното асо, то не пето, а още четири аса, във вътрешните джобове или в ръкавите са в ГЕРБ.

ГЕРБ разполага с целия голям административен запас. Това е съвкупността от скрити шансове и скрити запаси, с които една ръководеща партия - ГЕРБ или не, постоянно разполага. Управляващите партии постоянно имат преимуществото на административния запас. Пето асо, само че то не е карта, то е по-скоро причина, има и в Българска социалистическа партия. Това е да се очертае колкото може по-плътно обликът на мечтаното бъдеще и дружно с това, може би даже преди този момент, да се дадат колкото може повече поръчки и несъмнено и доказателства, че Българска социалистическа партия има нова политическа еднаквост. Аз не приказвам напълно решително за Българска социалистическа партия, защото времето от през днешния ден до изборите не е доста, а Българска социалистическа партия има не толкоз да консолидира твърдото си ядро, което е нормална работа и те знаят по какъв начин това се прави, само че имаха за задача и не престават да я имат да дадат колкото може повече доказателства за нова достоверна политическа еднаквост.

- Дадоха ли ги?

- Те започнаха да ги дават. Например освобождението, въпреки че точната дума ще бъде по-скоро изритването, на редовия социалист Георги Гергов от Пловдивската организация е единствено по себе си доказателство за нова еднаквост. Тук е забавно не толкоз Гергов, към който аз нямам никакви неприятни усеща, само че той би трябвало да схваща като умел човек, той е умел и политик, освен предприемач, да схваща, че той трябваше да отпадне заради същите аргументи, заради които отпадна с, несъмнено, съответните разлики, те са неизбежни, по които отпадна Цветан Цветанов от ГЕРБ. Просто това е по този начин нареченият политически курбан.

Това се назовава уплътняване на политическата видимост, на политическия образ на съответната партия. Има и други доказателства, че в Българска социалистическа партия има процеси на създаване на нова политическа еднаквост, само че аз със страдание би трябвало да кажа, че не съм сигурен, че времето ще им стигне. ГЕРБ има своя административен запас. Българска социалистическа партия има своите учредения в повишените публични упования за различен вид политика, тъй като обществото, оставайки си най-различно и нееднородно по своите политически настройки, обществото е изтощено от досегашната политика и ще се радва на различен вид политика.

Въпросът е дали на „ Позитано “ ще могат да очертаят образа на тази друга политика. Според мен към този момент съумяват, само че не знам дали времето ще им стигне до датата на изборите. До датата на изборите новата политическа еднаквост би трябвало не просто да е кристализирала, само че тя към този момент да бъде забележима отвред, да бъде незаобиколим фактор. Да забележим дали ще могат да го създадат. ГЕРБ имат своя административен голям запас, Движение за права и свободи имат своята дарба да бъдат постоянно недостигащият детайл от пъзела.

Има обстановки, когато пъзелът не може да се подреди, тъй като един от детайлите се губи. Ето това е недостигащият детайл от пъзела. От Движение за права и свободи това го умеят. От една страна този жанр сръчности са също запас, въпреки това в морално политически проект това не е кой знае какъв брой комфортно. Но това е по този начин да се каже въпросът за философията на властта в Движение за права и свободи. Така нареченото пето асо в ръкава може да се открие и при Слави Трифонов. Защото публичният яд и възмущение са стигнали до доста висока степен и в случай че Трифонов успее, аз мисля че той ще успее, той умее това, да даде глас на публичния яд и възмущение, тъкмо това ще го изстреля в Народното събрание по безапелационен метод. Малко неразбираемо остава бъдещето на партията, която се назовава „ Републиканци за България “. Те не са републиканци, те са по-скоро демократи за България, само че вие помните в какво време беше основана тази празненство, в какви условия. Те имат по-скоро или ще имат и ще имат отсега нататък градивни връзки с американските демократи и по това ще наподобяват на Съюз на демократичните сили. Съюз на демократичните сили имам поради от интервала, когато Съюз на демократичните сили не беше остатъчно, а беше пълноценна политическа мощ. Според мен в „ Републиканци за България “ изостават с подготовката. Но несъмнено, не споделям това, с цел да ги подлагам на критика.