ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Балканската ни политика явно катастрофира. За три дни Каракачанов реализира това, за което на Тито му бяха нужни трийсет години - комшиите ни намразиха по-искрено от всеки път, а европейският напън се ускорява, тъй че най-после Скопие ще влезе в Европейски Съюз срещу нашата воля и ние отново ще бъдем афектирани и самотни.

Но ето, че на този скръбен декор се появи вяра - Българската национална телевизия предложи замяна на стратегии с публичната телевизия на Северна Македония. Не знам дали това е самодейност на генералния шеф господин Кошлуков, не знам и дали националпопулистите няма скоро да му скръцнат със зъби, само че самодейността заслужава да бъде приветствана.

Те да гледат " Под прикритие ", а ние да гледаме " Преспав "

Посоката, която възприехме с тая злощастна историческа комисия, е явно сбъркана. Проблемът ни с македонците не са историческите обстоятелства, а построените в хода на 20 век идентичности. Моите почетения към учените, които вадят архивни единици и свидетелства, само че тези неща са значими за тяхната просвета, не за сегашното. „ Кражба на история “ е безразсъден израз: историята се е случила и актуалната политическа воля на едни или други управници не може да я промени, както, прочее, мислеха по времето на комунизма тук и отвъд, когато Централен комитет решаваше какви са били историческите обстоятелства. Който не познава историята, не е апаш, а неграмотен. А идентификацията е нещо напълно друго - избираме си мостри измежду историческите, литературните, религиозните персонажи, а не ни ги постановат специалисти.

Затова ми се коства, че точно живата модерна просвета е пътят към доближаване с нашите съседи - доближаване на идентичности, не на обстоятелства, спуснати от някакви специалисти. Именно тук малкия екран може да играе водеща роля. Основен род през днешния ден стана сериалът, а резултатът е, че фенът безусловно живее в кожата на някакви герои дни наред, придвижва се в света им. Пошли или не, сериалите правят значима интеркултурна работа, потапят в един различен свят по-дълбоко от филмите преди. Вземете нашия „ Под прикритие “ - македонският фен се придвижва в една посткомунистическа бандитска реалност, хем позната, хем българска. Обратно, македонският сериал „ Преспав “, който осмива балканските шашми на едно семейство, ще ни е комичен точно тъй като се случват познати до болежка неща, въпреки и в малко по-различна среда. Каза го и белгийският балканист проф. Раймонд Детрез: сходни продукции ще ни разрешат да преодолеем фиксацията към предишното, да забележим сегашното на прилежащия народ, което националните идеологии са ни научили да подценяваме.

Въпросът е желаеме ли в действителност да се разбираме? Вземете натрапливото отвращение (под боязън от националистически санкции) да се превежда от македонски, който постоянно бива именуван " северо-македонски ": то демонстрира, че идеологията към момента тържествува над здравия разсъдък. Да кажа почтено, аз не разбирам всичко, когато ми се приказва на този език, изключително в случай че е за по-сложни работи. По време на соца по този начин не превеждаха от съветски поради имперския мироглед, че всеки българин, несъмнено, знае съветски. Но не знаеше. Преводът е обикновено почитание към събеседника, а в хода на медийни, просветителни, културни обмени езиците естествено ще се сближат. Не е ли това една рационална цел? Но езикът тук е единствено един аспект на казуса: в сходна политика на продан би трябвало да сме подготвени да предлагаме разбираеми, допустими за другия културни артикули - до момента в който обменът потече естествено и непринудено в един общ Европейски Съюз.

Доколкото разбирам, концепцията е да се стартира балканско шерване на телевизионна продукция, да се построи един тип „ балкански медиен хъб “ (дано е по-успешен от газовия). Още по-добре. Регионът, раздиран от националистически противоборства, които имат за единствена цел да легитимират едни съмнителни политически елити, е в действителност много еднороден в културно отношение, в случай че за малко оставим настрани историческите гордости и унижения - като музика, като кухня, като ежедневие.

Телевизионна дипломация

Възражението, което сходни хрумвания незабавно срещат, е, че българо-македонският продан ще тръгне по линията на най-ниското - игрите, фолклора, чалгата, простотиите. Аз пък мисля, че в това няма неприятно. Елитите ни очевидно се провалиха в построяването на мостове посред ни. Осъждаха всеки опит за доближаване със съседите като национално изменничество. Впрочем, не без поддръжката на „ великите сили “, които в този район решаваха да си мерят геополитиките. Високата просвета у нас гледа на запад, гнуси се от комшиите, в които вижда огледало за личната „ назадничавост “. Къде бяха възвишените души, та да се активизират, когато София нанесе удар в гърба на братята си от Скопие? Понякога актьори се ангажират с балканската тематика, осмивайки национализма, както беше със серия изложения на Института за модерно изкуство - само че нашата културна сцена прави по този начин, че сходни начинания си остават за стеснен кръг ценители.

Хайде тогава да опитаме по другия метод, да впрегнем в работа телевизионната дипломация, да заложим на това, което ни сплотява, па въпреки да е ниско, жестоко, национално. Да не почваме с „ История БГ “ или съответното предаване отвъд - последователно ще пристигна време и за тях.