Владислав Панев пред ФАКТИ: Износителите на отпадъци намериха слабото място в Европа в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Не мога да кажа у нас да влизат толкоз отпадъци за горене, колкото преди. Факт е, че с помощта на обществения напън и правосъдните каузи, които най-малко две екологични организации – „ Грийнпийс “ и „ За Земята “, водиха против комплексите разрешителни за горене на отпадъци на няколко ТЕЦ-а, част от тях сами се отхвърлиха да горят отпадъци. Дали са съществени в това си желание или просто изчакват комфортен миг, това ми е мъчно да преценява, само че съгласно мен сега се горят доста по-малко вносни отпадъци, в сравнение с бяха упованията на притежателите на ТЕЦ-ове и в сравнение с се горяха през 2019 година “.
Това сподели съпредседателят на Политическа партия „ Зелено придвижване “, общински консултант в София от „ Демократична България “ и бизнесмен Владислав Панев пред ФАКТИ . Свързахме с него, с цел да приказваме по отношение на горенето на отпадък в България и вкарването на боклук от други страни у нас.
„ Това е дребна победа, обаче ние би трябвало да бъдем нащрек, тъй като, когато страната прави горенето на отпадъци толкоз стопански преференциално, рано или късно тези, които търсят бързата облага, ще се възползват “, продължи Панев.
„ Горенето на отпадъци е стопански преференциално по три съществени аргументи. Първата е, че електрическата енергия, която се създава от горене на отпадъци се изкупува на почти двойна цена от пазарната, с помощта на добавките към тази цена, избрани от Комисията за енергийно и водно контролиране. След това, самите снабдители на боклуци заплащат приблизително към 100 евро на звук за импортирания в България отпадък. Трето, през горенето на отпадък се икономисват въглеродни излъчвания, които другояче се заплащат, в случай че горивото, което употребяват ТЕЦ-овете, са въглища или природен газ. По този метод горенето на боклуци става толкоз преференциално въпреки и ТЕЦ-овете, които имат тази процедура, да нямат нужната апаратура за безвредно за хората и природата горене.
Това е и огромният проблем. Боклуци се горят и в скандинавските страни, единствено че там инвестицията в една такава апаратура е стотици милиони евро, до момента в който тук се опитваме да ловим маймуни с трици. Ние в съоръжения, които са пригодени за горене на въглища, горим и отпадъци и по този метод резултатът е драматичен за здравето на хората “, разяснява Владислав Панев.
На въпроса нужна ли е характерна регулация или законова смяна във връзка с горенето на боклуци, той отговори: „ Според мен в случай че страната спре да заплаща добавки към цената на електрическата енергия, добивана посредством горене на отпадъци, това ще има неотложен стопански резултат и просто тласъците за това да се внасят и да се горят отпадъци ще бъдат пресечени. Така че по-скоро, изводът е, че са нужни по-малко регулации във връзка с цената на електрическата енергия. Иначе във връзка с инсталациите, в които могат да се горят боклуци – естествено, те би трябвало да дават отговор на всички екологични условия. Но огромният проблем сега са множеството регулации и това, че цената на електрическа енергия от когенерация се изкупува толкоз по-скъпо в сравнение с е цената на енергийната борса. Така че в случай че тези производители бъдат оставени на това да продават на енергийната борса, мисля, че просто няма да им бъде стопански преференциално да работят по пазарните правила “.
Случаят с над 22 тона текстилен отпадък, които върнахме на Италия на 7 януари, Панев разяснява с: „ За мен най-важни са държавните правила. Това е доста по-важно от това да застанем на пристанищата или на границите, където се внасят отпадъци с влакове и да дебнем кой какво внася. Ако има ясни правила за това кой може да гори и на каква цена , то тогава казусът ще отпадне от единствено себе си. Само че явно ползите са огромни и те са в друга посока. За страдание ние сме най-слабото институционално място в Европа, откакто Китай на процедура забрани вноса на боклуци от Европейски Съюз. Така експортьорите на боклуци откриха слабото място в Европа тук – може би предстоящо, откакто сме най-бедната страна и с най-неуредени институции”.
„ В региона на Долна Баня и Костенец намерихме много оловни боклуци, изсипани непосредствено на земята. Трябва доста по-сериозно да се управляват частните парцели, които са на процедура превърнати в сметища – също без да дават отговор на никакви правила, без да бъдат лицензирани и така нататък Това олово се просмуква в почвата. Обикновено оловото се намира покрай фабрики, които преработват такива боклуци. Въобще активността със подбиране, преправка на боклуци – това е значима икономическа активност. Ние не можем да я зачертаваме с лека ръка, тъй като страната основава такива тласъци за горене на отпадъци, само че то би трябвало да бъде в действителност доста съществено следено , с цел да няма извращения, с цел да не страдат хората и природата от това “, сподели още Панев.
На въпроса дали изгарянето на отпадък предизвиква вреди върху хората и природата, той отговори: „ Особено когато се прави в апаратура, която не е пригодна за горене на отпадъци. Това е по-токсично несъмнено и от горенето на въглища. Ясно е къде е казусът – казусът е най-много в ТЕЦ-овете, които не влагат в екология . Това е предписание по-скоро за ТЕЦ-овете, които са така наречен „ съветвани от господин Ковачки “. Там не е вложен един лев от приватизацията им насам “.
„ Горенето би трябвало да е последният стадий от преработката на боклуците. Най-важното е да изхвърляме по-малко. Тоест не всяка ябълка, всеки плод, всеки зарзават да бъде в обособена пластмасова опаковка, тъй като по-късно всички те се изхвърлят и огромна част от тях отиват в почвата, във въздуха и така нататък Първо би трябвало да понижим изхвърлянето на боклуци , по-късно към този момент да мислим за повторната им приложимост, за това да се употребяват още веднъж за всичко, което не е обвързвано с горене. Горенето би трябвало да е последният стадий “, безапелационен беше Панев.
„ Не мисля, че ние сме водач във вноса на боклуци в Европа, просто го вършим по най-мърлявия метод , без нужните технологии. Не желая да генерализирам – има компании, които евентуално се занимават напълно професионално с тази активност и в България в това число. Всичко, в случай че се прави по правила, то е наред “, сподели Владислав Панев в края на диалога ни.
“Не мога да кажа у нас да влизат толкоз отпадъци за горене, колкото преди. Факт е, че с помощта на обществения напън и правосъдните каузи, които най-малко две екологични организации – „ Грийнпийс “ и „ За Земята “, водиха против комплексите разрешителни за горене на отпадъци на няколко ТЕЦ-а, част от тях сами се отхвърлиха да горят отпадъци. Дали са съществени в това си желание или просто изчакват комфортен миг, това ми е мъчно да преценява, само че съгласно мен сега се горят доста по-малко вносни отпадъци, в сравнение с бяха упованията на притежателите на ТЕЦ-ове и в сравнение с се горяха през 2019 година “.
Това сподели съпредседателят на Политическа партия „ Зелено придвижване “, общински консултант в София от „ Демократична България “ и бизнесмен Владислав Панев пред ФАКТИ . Свързахме с него, с цел да приказваме по отношение на горенето на отпадък в България и вкарването на боклук от други страни у нас.
„ Това е дребна победа, обаче ние би трябвало да бъдем нащрек, тъй като, когато страната прави горенето на отпадъци толкоз стопански преференциално, рано или късно тези, които търсят бързата облага, ще се възползват “, продължи Панев.
„ Горенето на отпадъци е стопански преференциално по три съществени аргументи. Първата е, че електрическата енергия, която се създава от горене на отпадъци се изкупува на почти двойна цена от пазарната, с помощта на добавките към тази цена, избрани от Комисията за енергийно и водно контролиране. След това, самите снабдители на боклуци заплащат приблизително към 100 евро на звук за импортирания в България отпадък. Трето, през горенето на отпадък се икономисват въглеродни излъчвания, които другояче се заплащат, в случай че горивото, което употребяват ТЕЦ-овете, са въглища или природен газ. По този метод горенето на боклуци става толкоз преференциално въпреки и ТЕЦ-овете, които имат тази процедура, да нямат нужната апаратура за безвредно за хората и природата горене.
Това е и огромният проблем. Боклуци се горят и в скандинавските страни, единствено че там инвестицията в една такава апаратура е стотици милиони евро, до момента в който тук се опитваме да ловим маймуни с трици. Ние в съоръжения, които са пригодени за горене на въглища, горим и отпадъци и по този метод резултатът е драматичен за здравето на хората “, разяснява Владислав Панев.
На въпроса нужна ли е характерна регулация или законова смяна във връзка с горенето на боклуци, той отговори: „ Според мен в случай че страната спре да заплаща добавки към цената на електрическата енергия, добивана посредством горене на отпадъци, това ще има неотложен стопански резултат и просто тласъците за това да се внасят и да се горят отпадъци ще бъдат пресечени. Така че по-скоро, изводът е, че са нужни по-малко регулации във връзка с цената на електрическата енергия. Иначе във връзка с инсталациите, в които могат да се горят боклуци – естествено, те би трябвало да дават отговор на всички екологични условия. Но огромният проблем сега са множеството регулации и това, че цената на електрическа енергия от когенерация се изкупува толкоз по-скъпо в сравнение с е цената на енергийната борса. Така че в случай че тези производители бъдат оставени на това да продават на енергийната борса, мисля, че просто няма да им бъде стопански преференциално да работят по пазарните правила “.
Случаят с над 22 тона текстилен отпадък, които върнахме на Италия на 7 януари, Панев разяснява с: „ За мен най-важни са държавните правила. Това е доста по-важно от това да застанем на пристанищата или на границите, където се внасят отпадъци с влакове и да дебнем кой какво внася. Ако има ясни правила за това кой може да гори и на каква цена , то тогава казусът ще отпадне от единствено себе си. Само че явно ползите са огромни и те са в друга посока. За страдание ние сме най-слабото институционално място в Европа, откакто Китай на процедура забрани вноса на боклуци от Европейски Съюз. Така експортьорите на боклуци откриха слабото място в Европа тук – може би предстоящо, откакто сме най-бедната страна и с най-неуредени институции”.
„ В региона на Долна Баня и Костенец намерихме много оловни боклуци, изсипани непосредствено на земята. Трябва доста по-сериозно да се управляват частните парцели, които са на процедура превърнати в сметища – също без да дават отговор на никакви правила, без да бъдат лицензирани и така нататък Това олово се просмуква в почвата. Обикновено оловото се намира покрай фабрики, които преработват такива боклуци. Въобще активността със подбиране, преправка на боклуци – това е значима икономическа активност. Ние не можем да я зачертаваме с лека ръка, тъй като страната основава такива тласъци за горене на отпадъци, само че то би трябвало да бъде в действителност доста съществено следено , с цел да няма извращения, с цел да не страдат хората и природата от това “, сподели още Панев.
На въпроса дали изгарянето на отпадък предизвиква вреди върху хората и природата, той отговори: „ Особено когато се прави в апаратура, която не е пригодна за горене на отпадъци. Това е по-токсично несъмнено и от горенето на въглища. Ясно е къде е казусът – казусът е най-много в ТЕЦ-овете, които не влагат в екология . Това е предписание по-скоро за ТЕЦ-овете, които са така наречен „ съветвани от господин Ковачки “. Там не е вложен един лев от приватизацията им насам “.
„ Горенето би трябвало да е последният стадий от преработката на боклуците. Най-важното е да изхвърляме по-малко. Тоест не всяка ябълка, всеки плод, всеки зарзават да бъде в обособена пластмасова опаковка, тъй като по-късно всички те се изхвърлят и огромна част от тях отиват в почвата, във въздуха и така нататък Първо би трябвало да понижим изхвърлянето на боклуци , по-късно към този момент да мислим за повторната им приложимост, за това да се употребяват още веднъж за всичко, което не е обвързвано с горене. Горенето би трябвало да е последният стадий “, безапелационен беше Панев.
„ Не мисля, че ние сме водач във вноса на боклуци в Европа, просто го вършим по най-мърлявия метод , без нужните технологии. Не желая да генерализирам – има компании, които евентуално се занимават напълно професионално с тази активност и в България в това число. Всичко, в случай че се прави по правила, то е наред “, сподели Владислав Панев в края на диалога ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ