Ще гласуваме от дистанция, ама друг път
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Датата на парламентарните избори по време на пандемия въобще нямаше да е по този начин с напрежение забавна, в случай че българските жители имаха опция да гласоподават от отдалеченост. Но нямат.
Единственият метод да упражнят конституционното си право на глас (което дори е и обвързване по закон) е персонално да пуснат бюлетината в урната. Била тя я мобилна или не, било първо да натиснат копчетата на машината или да зачертаят избора си с писалка.
С други думи, физическото им наличие на мястото на гласоподаване е наложително и по този начин пандемията се трансформира в нерегистрираният участник в идните избори.
В България няма нито ранно гласоподаване, нито по пощата, нито електронно. Както няма електронно държавно управление, електронно опазване на здравето, електронни предписания...
Резултатите от вота, застраховат се социолозите, щели да зависят от изборната интензивност.
А изборната интензивност, да прибавим, зависи от етапите на болестта, темповете на имунизация, в резюме – от времето, когато ще би трябвало да гласуваме.
От тази позиция консултациите при президента напълно не са безсмислени, само че доста закъснели.
Два вота в две страни оформиха два полюса при сюжетите какво се случва с резултатите по време на пандемия. Първият са парламентарните избори в Румъния през декември, вторият – президентските в Съединени американски щати през ноември. Рекордни стойности по ниска изборна интензивност регистрираха съседите, където благоприятни условия за отдалечено гласоподаване, както и в България, няма. И рекордно висока в Щатите, където има и ранно, и пощенско гласоподаване. Съмненията и събитията в Съединени американски щати, последвали вота, са напълно обособена тематика.
В Съединени американски щати гласуването по пощата съществува от 1864 година.
В Германия – от 1957 година с претекста да се даде повече опция на жителите да гласоподават.
През първата година, когато германците показват избора си и с писма, скептиците са забележителен дял и едвам 4,9% се доверяват на новата форма. През 2017-а по пощата гласоподават към този момент 28,6%, т.е. в динамичния световен свят известността ѝ сензитивно нараства.
В разразилата се полемика у нас съперниците на гласуването по пощата акцентират, че то криело доста опасности. Разбирайте, за платен, манипулиран и следен избор, който, за жал, в България самичък по себе си се трансформира в пандемия.
Но рисковете на пощенското гласоподаване са единствено едната страна на монетата.
С две доста любопитни решения е излязъл Конституционният съд на Германия във връзка пощенското гласоподаване. През 1967 и 1981 година висшите магистрати са сезирани точно поради рисковете този тип гласоподаване да бъде манипулиран, платен и да се разкрива елементарно тайната на вота. И двете решения обаче са в интерес на гласуването по пощата. Конституционалистите одобряват, че контролът в действителност е по-малък и благоприятни условия за несвободно гласоподаване има, само че този негатив се компенсира с по-високо изборно присъединяване. С други думи, делът на манипулираните и подвластни гласове „ потъва “ в по-големия размер попълнени бюлетини.
За разлика от машините, вотът по пощата не изисква огромни вложения, а като логистика е относително елементарен. Всеки, декларирал предпочитание за гласоподаване с писмо, получава бюлетина и два плика, с които се разделят името на гласоподавателя от неговия избор. Бюлетината е в дребния плик, попълненият формуляр с идентификацията на гласоподавателя – в огромния. След края на изборния ден комисията отваря огромните пликове и отделя имената. Проверява се дали има двойно гласоподаване – по пощата и в секцията. Малките пликове се отварят настрана и попадат в друга обща купчина. Името и волеизявлението се сепарират в самото начало.
Организацията е елементарна, само че административната машина в България потвърдено се задвижва постепенно, липсват ѝ мотивация, самодейност, креативност. Тя мъчно ще се оправи с каквато и да е иновация в къси периоди, а периодите са тъкмо такива, без значение дали президентът ще насрочи изборите в края на март, април или май.
Сроковете евентуално щяха да бъдат задоволителни, в случай че ръководещите бяха намерили време, сила и воля да създадат промени в точния момент, тъй че всеобщото право на глас, за което човечеството се е борило с десетилетия, да бъде обезпечено.
ГЕРБ план за цяла нова Конституция измислиха, само че отдалечени форми на гласоподаване по този начин и не съумяха.
Въпрос на ползи и на цели...
Проблемът, прочее, не визира единствено карантинираните или уплашените по време на пандемия. Диаспората ни се разраства, само че все по този начин е лишена от лесни форми за практикуване на вота. Форми, които, както споменахме, други страни практикуват от предишния и по-миналия век.
За партиите с твърди ядра, които разчитат да не се вдигне мощна протестна вълна, би трябвало да е ясно занапред, че ниска изборна интензивност ще компрометира резултатите. В комбиниране със подозрения за операции ще докара до ново повишаване на политическото напрежение, съизмеримо с това през летните месеци.
За радикални промени в Изборния кодекс време и политическа воля явно няма да има. Не са желателни и опитите при ниско доверие във властта и в изборния развой. Но ограничения като мобилни урни, коридори за опасности групи, обезпечаване на защитни средства като ръкавици за гласуването с машините са повече от постижими и казано непосредствено - наложителни.
Рестартът на довдерието минава през почтени избори, а не избори въобще.
Политическата война е неизбежна,
консултациите залагат мини
Здравната и политическата цел се сливат. Здравната цел е да се подсигурява безвредно гласоподаване, политическата – да се реализира висока изборна интензивност, която да направи резултатите от изборите високо законни.
От тази позиция президентът Радев направи доста припрян анонс, като разгласи, че ще насрочи изборите на първата допустима по Конституция дата – 28 март.
Прибързан, тъй като пренебрегва риска от ниско изборно присъединяване и тъй като решението следваше да пристигна след необятен кръг от политически съвещания.
Ранната дата устройва партиите с мобилизиран електорат, изключително ръководещата ГЕРБ, която разполага и с партийно ядро, и с запаси. Но и тяхната наслада се оказа прибързана.
Президентът Румен Радев започва, въпреки и късно, съвещания за провеждането на изборите, като стартира със здравните управляващи и с специалисти, продължи с извънпарламентарните сили (по не напълно ясни критерии) и следва да се срещне с партиите от 44-то Народно заседание.
Уж нищо и никаква дата, а совалките на „ Дондуков “ 2 отключиха следващия залп против президента в спор, който и двете страни се стремят да поддържат в гореща фаза.
Защо е това неодобрение? Този ядосан монолог на Борисов, съгласно който президентът трябвало да се придържа към анонса си.
Казана дума, хвърлен камък, внушава министър председателят, макар че самият той не е ревнив почитател на цитираната сентенция.
Целият проблем наподобява фокусиран във обстоятелството, че акцентът отиде в нежелана за властта посока – за честността на идния избор. През усилвателя на институцията се чуха хрумвания (ротация на полицейските началници, да вземем за пример, с създател „ Републиканци за България), които надали ще бъдат признати и осъществени от държавното управление, само че занапред могат да се мислят като причина вотът да не бъде приет за изключително почтен.
Залагат се мини, които биха могли да избухнат при една предстояща към този момент ескалация на политическото напрежение.
С други думи, опозицията се ускорява да демонтира изборната машина, а в случай че не успее, да я разгласи за дефектна.
Големият риск за опозицията и за президента е, в случай че значими оферти като видеонаблюдение на броенето се осъществят и все пак партията на Борисов стане първа политическа мощ.
Тогава?
Автор: Таня Джоева
Източник: " Епицентър "
Датата на парламентарните избори по време на пандемия въобще нямаше да е по този начин с напрежение забавна, в случай че българските жители имаха опция да гласоподават от отдалеченост. Но нямат.
Единственият метод да упражнят конституционното си право на глас (което дори е и обвързване по закон) е персонално да пуснат бюлетината в урната. Била тя я мобилна или не, било първо да натиснат копчетата на машината или да зачертаят избора си с писалка.
С други думи, физическото им наличие на мястото на гласоподаване е наложително и по този начин пандемията се трансформира в нерегистрираният участник в идните избори.
В България няма нито ранно гласоподаване, нито по пощата, нито електронно. Както няма електронно държавно управление, електронно опазване на здравето, електронни предписания...
Резултатите от вота, застраховат се социолозите, щели да зависят от изборната интензивност.
А изборната интензивност, да прибавим, зависи от етапите на болестта, темповете на имунизация, в резюме – от времето, когато ще би трябвало да гласуваме.
От тази позиция консултациите при президента напълно не са безсмислени, само че доста закъснели.
Два вота в две страни оформиха два полюса при сюжетите какво се случва с резултатите по време на пандемия. Първият са парламентарните избори в Румъния през декември, вторият – президентските в Съединени американски щати през ноември. Рекордни стойности по ниска изборна интензивност регистрираха съседите, където благоприятни условия за отдалечено гласоподаване, както и в България, няма. И рекордно висока в Щатите, където има и ранно, и пощенско гласоподаване. Съмненията и събитията в Съединени американски щати, последвали вота, са напълно обособена тематика.
В Съединени американски щати гласуването по пощата съществува от 1864 година.
В Германия – от 1957 година с претекста да се даде повече опция на жителите да гласоподават.
През първата година, когато германците показват избора си и с писма, скептиците са забележителен дял и едвам 4,9% се доверяват на новата форма. През 2017-а по пощата гласоподават към този момент 28,6%, т.е. в динамичния световен свят известността ѝ сензитивно нараства.
В разразилата се полемика у нас съперниците на гласуването по пощата акцентират, че то криело доста опасности. Разбирайте, за платен, манипулиран и следен избор, който, за жал, в България самичък по себе си се трансформира в пандемия.
Но рисковете на пощенското гласоподаване са единствено едната страна на монетата.
С две доста любопитни решения е излязъл Конституционният съд на Германия във връзка пощенското гласоподаване. През 1967 и 1981 година висшите магистрати са сезирани точно поради рисковете този тип гласоподаване да бъде манипулиран, платен и да се разкрива елементарно тайната на вота. И двете решения обаче са в интерес на гласуването по пощата. Конституционалистите одобряват, че контролът в действителност е по-малък и благоприятни условия за несвободно гласоподаване има, само че този негатив се компенсира с по-високо изборно присъединяване. С други думи, делът на манипулираните и подвластни гласове „ потъва “ в по-големия размер попълнени бюлетини.
За разлика от машините, вотът по пощата не изисква огромни вложения, а като логистика е относително елементарен. Всеки, декларирал предпочитание за гласоподаване с писмо, получава бюлетина и два плика, с които се разделят името на гласоподавателя от неговия избор. Бюлетината е в дребния плик, попълненият формуляр с идентификацията на гласоподавателя – в огромния. След края на изборния ден комисията отваря огромните пликове и отделя имената. Проверява се дали има двойно гласоподаване – по пощата и в секцията. Малките пликове се отварят настрана и попадат в друга обща купчина. Името и волеизявлението се сепарират в самото начало.
Организацията е елементарна, само че административната машина в България потвърдено се задвижва постепенно, липсват ѝ мотивация, самодейност, креативност. Тя мъчно ще се оправи с каквато и да е иновация в къси периоди, а периодите са тъкмо такива, без значение дали президентът ще насрочи изборите в края на март, април или май.
Сроковете евентуално щяха да бъдат задоволителни, в случай че ръководещите бяха намерили време, сила и воля да създадат промени в точния момент, тъй че всеобщото право на глас, за което човечеството се е борило с десетилетия, да бъде обезпечено.
ГЕРБ план за цяла нова Конституция измислиха, само че отдалечени форми на гласоподаване по този начин и не съумяха.
Въпрос на ползи и на цели...
Проблемът, прочее, не визира единствено карантинираните или уплашените по време на пандемия. Диаспората ни се разраства, само че все по този начин е лишена от лесни форми за практикуване на вота. Форми, които, както споменахме, други страни практикуват от предишния и по-миналия век.
За партиите с твърди ядра, които разчитат да не се вдигне мощна протестна вълна, би трябвало да е ясно занапред, че ниска изборна интензивност ще компрометира резултатите. В комбиниране със подозрения за операции ще докара до ново повишаване на политическото напрежение, съизмеримо с това през летните месеци.
За радикални промени в Изборния кодекс време и политическа воля явно няма да има. Не са желателни и опитите при ниско доверие във властта и в изборния развой. Но ограничения като мобилни урни, коридори за опасности групи, обезпечаване на защитни средства като ръкавици за гласуването с машините са повече от постижими и казано непосредствено - наложителни.
Рестартът на довдерието минава през почтени избори, а не избори въобще.
Политическата война е неизбежна,
консултациите залагат мини
Здравната и политическата цел се сливат. Здравната цел е да се подсигурява безвредно гласоподаване, политическата – да се реализира висока изборна интензивност, която да направи резултатите от изборите високо законни.
От тази позиция президентът Радев направи доста припрян анонс, като разгласи, че ще насрочи изборите на първата допустима по Конституция дата – 28 март.
Прибързан, тъй като пренебрегва риска от ниско изборно присъединяване и тъй като решението следваше да пристигна след необятен кръг от политически съвещания.
Ранната дата устройва партиите с мобилизиран електорат, изключително ръководещата ГЕРБ, която разполага и с партийно ядро, и с запаси. Но и тяхната наслада се оказа прибързана.
Президентът Румен Радев започва, въпреки и късно, съвещания за провеждането на изборите, като стартира със здравните управляващи и с специалисти, продължи с извънпарламентарните сили (по не напълно ясни критерии) и следва да се срещне с партиите от 44-то Народно заседание.
Уж нищо и никаква дата, а совалките на „ Дондуков “ 2 отключиха следващия залп против президента в спор, който и двете страни се стремят да поддържат в гореща фаза.
Защо е това неодобрение? Този ядосан монолог на Борисов, съгласно който президентът трябвало да се придържа към анонса си.
Казана дума, хвърлен камък, внушава министър председателят, макар че самият той не е ревнив почитател на цитираната сентенция.
Целият проблем наподобява фокусиран във обстоятелството, че акцентът отиде в нежелана за властта посока – за честността на идния избор. През усилвателя на институцията се чуха хрумвания (ротация на полицейските началници, да вземем за пример, с създател „ Републиканци за България), които надали ще бъдат признати и осъществени от държавното управление, само че занапред могат да се мислят като причина вотът да не бъде приет за изключително почтен.
Залагат се мини, които биха могли да избухнат при една предстояща към този момент ескалация на политическото напрежение.
С други думи, опозицията се ускорява да демонтира изборната машина, а в случай че не успее, да я разгласи за дефектна.
Големият риск за опозицията и за президента е, в случай че значими оферти като видеонаблюдение на броенето се осъществят и все пак партията на Борисов стане първа политическа мощ.
Тогава?
Автор: Таня Джоева
Източник: " Епицентър "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ