Седемте тайни на 2020
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Kъща от карти. Набор от неистини, които неумишлено сме приели. Ето по какъв начин наподобява нашата сигурност по време на дълбоки рецесии. Подобни епизоди ни шокират да осъзнаем какъв брой рискови са нашите догатки. Ето за какво тази година наподобяваше бързо отстъпващ прилив, принуждавайки ни да се надигнем пред потопени истини.
Някога с основателна причина си мислехме, че глобализацията е отхвърлила националните държавни управления. Президентите се сдържаха пред пазарите на облигации. Премиерите подцениха бедните в страната си, само че в никакъв случай Standard & Poor’s. Финансовите министри се държаха като измамниците на Goldman Sachs и сатрапите на Международния валутен фонд. Медийните олигарси, петролни магнати и финансисти, не по-малко от левите критици на глобализирания капитализъм, се съгласиха, че държавните управления към този момент не управляват. Тогава пандемията удари. През нощта държавните управления отгледаха нокти и оголиха наточени зъби. Те затвориха граници и приземиха самолети, постановиха драконовски вечерен час на нашите градове, затвориха театрите и музеите ни и ни не разрешиха да утешаваме умиращите си родители. Те даже направиха това, което никой не смяташе за допустимо преди Апокалипсиса: анулираха спортни събития.
По този метод беше разкрита първата загадка: държавните управления резервират неумолимата власт. Това, което открихме през 2020 година е, че държавните управления са избрали да не упражняват своите големи пълномощия, тъй че тези, които глобализацията е обогатила, да могат да упражняват своите.
Втората истина е тази, която доста хора подозираха, само че бяха прекомерно плахи, с цел да извикат: дървото на парите е същинско. Правителствата, когато бяха призовани да платят за болница тук или за учебно заведение там, внезапно откриха куп пари в брой, с цел да заплатят заплатите, да национализират железниците, да поемат самолетните компании, да поддържат производителите на коли и даже да поддържат фитнес залите и фризьорите. Тези, които нормално стачкуват против това, че парите не порастват по дърветата, че държавните управления би трябвало да оставят чиповете да паднат там, където могат, в този момент просто мълчат. Финансовите пазари честваха, вместо да се хвърлят в офанзива против разхода на страната.
Гърция е съвършен образец за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, най-малко в богатия Запад. През 2015 година държавният дълг на Гърция в размер на 320 милиарда евро се извисяваше над националния приход от единствено 176 милиарда евро. Проблемите на страната бяха вести на първите страница по света и европейските водачи оплакаха нашата неплатежоспособност. Днес, в разгара на пандемията, която утежни неприятната стопанска система, Гърция не е проблем, макар че общественият ни дълг е с 33 милиарда евро по-висок, а приходите ни с 13 милиарда евро по-ниски спрямо 2015 година Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с банкрута на Гърция е задоволително, по тази причина избраха да я разгласят за платежоспособна. Докато гърците избират държавни управления, които поредно трансферират на трансграничната олигархия всякакво (публично или частно) благосъстояние, Европейската централна банка ще прави всичко, което е належащо - ще закупи толкоз гръцки държавни облигации, колкото е належащо - с цел да държи несъстоятелността на страната отвън прожекторите.
Четвъртата загадка, която 2020 извади на бял свят, беше, че планините от съсредоточено частно благосъстояние, които следим, имат доста малко общо с предприемачеството. Не се колебая, че Джеф Безос, Илон Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но единствено дребен % от насъбраната им плячка е резултат от основаването на стойност. Помислете за голямото нарастване от средата на март на благосъстоянието на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 милиарда $, които са натрупали, не са резултат от нововъведения или досетливост, които генерират спомагателни облаги. Те станаха по-богати в съня си, по този начин да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с създадени пари, което докара до скок на цените на активите и по този метод изстреля с галактическа ракета благосъстоянието на милиардерите.
С рекордно бързото създаване, тестване, утвърждение и разпространяване на имунизациите COVID-19 беше разкрита пета загадка: науката зависи от държавната помощ и нейната успеваемост не не помни общественото ѝ състояние. Много коментатори разказват лирично способността на пазарите да реагират бързо на потребностите на човечеството. Но иронията не би трябвало да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на Съединени американски щати в миналото - президент, който пренебрегва, сплашва и подиграва специалисти даже по време на най-тежката пандемия от един век - отпусна 10 милиарда $, с цел да подсигурява, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.
Но има по-широка загадка: до момента в който 2020 година беше знаменателна година за капиталистите, капитализмът към този момент не съществува. Как е допустимо това? Как капиталистите могат да процъфтяват, до момента в който капитализмът еволюира в нещо друго? Най-големите апостоли на капитализма, като Адам Смит, подчертаха неговите непредвидени последствия: точно тъй като хората, търсещи облага, не гледат на никой различен, те в последна сметка служат на обществото. Ключът към превръщането на частния недостатък в социална добродетел е конкуренцията, която подтиква капиталистите да се занимават с действия, които максимизират облагите си. На това е на конкурентен пазар, който служи на общото богатство, като усилва обсега и качеството на наличните артикули и услуги, като в същото време непрекъснато понижава цените.
Не е мъчно да се види, че капиталистите могат да се оправят доста по-добре с по-малко конкуренция. Това е шестата загадка, която 2020 разкри. Освободени от конкуренцията, колосални платформени компании като Amazon се оправят изумително добре със гибелта на капитализма и неговото заменяне с нещо, наподобяващо техно-феодализъм.
Но седмата загадка, която тази година разкри, съставлява сребърна подплата. Въпреки че постигането на радикални промени в никакъв случай не е елементарно, в този момент е изцяло ясно, че всичко може да бъде друго. Вече няма причина да одобряваме нещата такива, каквито са. Напротив, най-важната истина за 2020 година е уловена в уместния и грациозен афоризъм на Бертолт Брехт: „ Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат такива, каквито са “.
Не мога да се сетя за по-голям източник на вяра от това признание, доставено за година, която множеството биха предпочели да не помнят.
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в Атинския университет и някогашен финансов министър на Гърция
Kъща от карти. Набор от неистини, които неумишлено сме приели. Ето по какъв начин наподобява нашата сигурност по време на дълбоки рецесии. Подобни епизоди ни шокират да осъзнаем какъв брой рискови са нашите догатки. Ето за какво тази година наподобяваше бързо отстъпващ прилив, принуждавайки ни да се надигнем пред потопени истини.
Някога с основателна причина си мислехме, че глобализацията е отхвърлила националните държавни управления. Президентите се сдържаха пред пазарите на облигации. Премиерите подцениха бедните в страната си, само че в никакъв случай Standard & Poor’s. Финансовите министри се държаха като измамниците на Goldman Sachs и сатрапите на Международния валутен фонд. Медийните олигарси, петролни магнати и финансисти, не по-малко от левите критици на глобализирания капитализъм, се съгласиха, че държавните управления към този момент не управляват. Тогава пандемията удари. През нощта държавните управления отгледаха нокти и оголиха наточени зъби. Те затвориха граници и приземиха самолети, постановиха драконовски вечерен час на нашите градове, затвориха театрите и музеите ни и ни не разрешиха да утешаваме умиращите си родители. Те даже направиха това, което никой не смяташе за допустимо преди Апокалипсиса: анулираха спортни събития.
По този метод беше разкрита първата загадка: държавните управления резервират неумолимата власт. Това, което открихме през 2020 година е, че държавните управления са избрали да не упражняват своите големи пълномощия, тъй че тези, които глобализацията е обогатила, да могат да упражняват своите.
Втората истина е тази, която доста хора подозираха, само че бяха прекомерно плахи, с цел да извикат: дървото на парите е същинско. Правителствата, когато бяха призовани да платят за болница тук или за учебно заведение там, внезапно откриха куп пари в брой, с цел да заплатят заплатите, да национализират железниците, да поемат самолетните компании, да поддържат производителите на коли и даже да поддържат фитнес залите и фризьорите. Тези, които нормално стачкуват против това, че парите не порастват по дърветата, че държавните управления би трябвало да оставят чиповете да паднат там, където могат, в този момент просто мълчат. Финансовите пазари честваха, вместо да се хвърлят в офанзива против разхода на страната.
Гърция е съвършен образец за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, най-малко в богатия Запад. През 2015 година държавният дълг на Гърция в размер на 320 милиарда евро се извисяваше над националния приход от единствено 176 милиарда евро. Проблемите на страната бяха вести на първите страница по света и европейските водачи оплакаха нашата неплатежоспособност. Днес, в разгара на пандемията, която утежни неприятната стопанска система, Гърция не е проблем, макар че общественият ни дълг е с 33 милиарда евро по-висок, а приходите ни с 13 милиарда евро по-ниски спрямо 2015 година Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с банкрута на Гърция е задоволително, по тази причина избраха да я разгласят за платежоспособна. Докато гърците избират държавни управления, които поредно трансферират на трансграничната олигархия всякакво (публично или частно) благосъстояние, Европейската централна банка ще прави всичко, което е належащо - ще закупи толкоз гръцки държавни облигации, колкото е належащо - с цел да държи несъстоятелността на страната отвън прожекторите.
Четвъртата загадка, която 2020 извади на бял свят, беше, че планините от съсредоточено частно благосъстояние, които следим, имат доста малко общо с предприемачеството. Не се колебая, че Джеф Безос, Илон Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но единствено дребен % от насъбраната им плячка е резултат от основаването на стойност. Помислете за голямото нарастване от средата на март на благосъстоянието на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 милиарда $, които са натрупали, не са резултат от нововъведения или досетливост, които генерират спомагателни облаги. Те станаха по-богати в съня си, по този начин да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с създадени пари, което докара до скок на цените на активите и по този метод изстреля с галактическа ракета благосъстоянието на милиардерите.
С рекордно бързото създаване, тестване, утвърждение и разпространяване на имунизациите COVID-19 беше разкрита пета загадка: науката зависи от държавната помощ и нейната успеваемост не не помни общественото ѝ състояние. Много коментатори разказват лирично способността на пазарите да реагират бързо на потребностите на човечеството. Но иронията не би трябвало да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на Съединени американски щати в миналото - президент, който пренебрегва, сплашва и подиграва специалисти даже по време на най-тежката пандемия от един век - отпусна 10 милиарда $, с цел да подсигурява, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.
Но има по-широка загадка: до момента в който 2020 година беше знаменателна година за капиталистите, капитализмът към този момент не съществува. Как е допустимо това? Как капиталистите могат да процъфтяват, до момента в който капитализмът еволюира в нещо друго? Най-големите апостоли на капитализма, като Адам Смит, подчертаха неговите непредвидени последствия: точно тъй като хората, търсещи облага, не гледат на никой различен, те в последна сметка служат на обществото. Ключът към превръщането на частния недостатък в социална добродетел е конкуренцията, която подтиква капиталистите да се занимават с действия, които максимизират облагите си. На това е на конкурентен пазар, който служи на общото богатство, като усилва обсега и качеството на наличните артикули и услуги, като в същото време непрекъснато понижава цените.
Не е мъчно да се види, че капиталистите могат да се оправят доста по-добре с по-малко конкуренция. Това е шестата загадка, която 2020 разкри. Освободени от конкуренцията, колосални платформени компании като Amazon се оправят изумително добре със гибелта на капитализма и неговото заменяне с нещо, наподобяващо техно-феодализъм.
Но седмата загадка, която тази година разкри, съставлява сребърна подплата. Въпреки че постигането на радикални промени в никакъв случай не е елементарно, в този момент е изцяло ясно, че всичко може да бъде друго. Вече няма причина да одобряваме нещата такива, каквито са. Напротив, най-важната истина за 2020 година е уловена в уместния и грациозен афоризъм на Бертолт Брехт: „ Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат такива, каквито са “.
Не мога да се сетя за по-голям източник на вяра от това признание, доставено за година, която множеството биха предпочели да не помнят.
Янис Варуфакис, учител по стопанска система в Атинския университет и някогашен финансов министър на Гърция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ