Буалем Сансал: Ислямистът е мачо, той уважава смелия и презира страхливия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Най-добрият метод да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е същински мачо, той почита смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките ", споделя алжирският публицист Буалем Сансал в изявление за " Фигаро ". Според него ислямизмът малко по малко настройва Франция на ислямски час. " Ислямът не идва в една страна, с цел да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, с цел да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да трансформира тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка вяра, на всяка идеология ", разсъждава писателят.
Буалем Сансал е френскоговорящ алжирски публицист, цензуриран в Алжир поради сериозната му позиция към властта. Той е доста добре прочут във Франция и Германия, страни, в които романите му се срещат огромен триумф и където е получавал голям брой награди.
- Във Франция 2020 година беше белязана от пандемията на Covid-19, само че и от новата вълна атентати. Как анализирате тази толкоз особена година?
- Няколко неща ме поразиха:
1. Невероятната нервност, превзела Франция по време на пандемията, която безусловно мина в цивилен протест, да не кажа революция, във връзка на всичко: хидроксихлорокина, триото Раул-Перон-Тусен, карантината против свободите, икономическите последствия, евентуалните дефекти и хипотетичните преимущества на имунизацията. Най-малкото, което може да се каже, е, че държавното управление не беше на висотата на всички тези въпроси. От каква болест страда той, кой знае?
2. Поведението на медиите ме шокира и тормози. То ми подсети Алжир от 70-80-те години, с неговата единствена партия, политкомисари, с нощните процеси, обществено изгаряне на книги, публицистите, които желаят гибелта на предателите.
3. Поведението на популацията. Притиснато в менгемето сред политическата и здравната власт и техните спорни наставления, то или се разпалва, или се подчини, и в двата случая без да се пробва да разбере същински.
4. Поведението на ислямистите, които се възползваха от слабостта и разделянето на страната, с цел да се опитат да я довършат, нещо, което постоянно са правели, когато животното е ранено, е да се втурнат към плячката. Обяснението е, че те са били мощно наранени от пандемията в своите квартали или са решили да почакат гнилият плод самичък да падне. В тяхното схващане пандемията е наказване от Аллах, тъй че тя работи за тях. Търпениe, полуда и макиавелизъм са трите съставки на тяхната природа. Така или другояче, Европа и Франция са отслабени за дълго време. Ислямизмът има ярко бъдеще.
- Как гледат ислямистите на пандемията във Франция, само че и другаде по света, изключително в Алжир? Виждат ли в нея опция за реализирането на своята идея?
- За ислямистите всичко е опция, с цел да продължат напред със своя проект, само че те умеят също да чакат, да се отдръпват, с цел да скочат по-добре, да се спотайват, с цел да всеят неизясненост, след това да изненадат и тероризират, те умеят също да губят и да трансформират тактиката си. Това е цяло военно изкуство. Пандемията ги устройва, тя убива, подрива обществото и държавното управление. Но отвън това, мисля, че ислямистите през днешния ден се намират в необикновена обстановка, която ги принуждава да премислят своя проект. Първо, има развой на нормализация сред арабските страни и Израел. Той ги обърква, те не знаят дали това е накба (катастрофа - б. ред.) или е чудесна опция за тях. Знаят, че ще бъдат сурово осъдени в арабските страни, които се договарят с Израел и че той ще побърза да им даде технологията за битка с тях, само че това е също по този начин чудесна опция, тъй като радикалният ислямизъм ще избуи в тези страни. В Мароко започнаха демонстрации против накба, те ще се разширят и разпространят в арабския свят и ще се пренесат на нови основи във френските покрайнини. Атентатите против евреи ще се засилят, би трябвало да се тормозим от това. Специално световна Франция, другарка на Израел и Мароко, ще бъде цел.
Другият феномен, който ги кара да се замислят, е новият метод на Турция, който минава от политическия ислям към всеобщ боен ислям в Армения, Либия, Сирия, Средиземно море. Това е фантазията на суровите ислямисти - да излязат от незаконната проповод и самоделния тероризъм, с цел да активизират уммата (общността на вярващите - б. ред.) и да преминат към джихад под знамето на популярен халиф. Без умма и халиф, който да я води на джихад, ислямът е сирак, не може да победи, това е главно верую. Крехкото положение, в което се намират арабският свят, Европа, Америка и шиитски Иран, е рядка опция, ислямизмът и халифът Ердоган не могат да не се възползват от нея.
- Пет години след атентатите от 2015-а, какво разкриват обезглавяването на Самюел Пати, както и тези в базиликата “Нотр Дам” в Ница? Наистина ли сме напреднали в борбата против ислямизма?
- Франция напредна в борбата против тероризма. Службите за сигурност получиха опит и построиха връзки на съдействие с европейските и магребински служби за сигурност. Политическият ислям се усеща добре, даже е нахален, съумя да се наложи като неминуем събеседник на страната по
всички въпроси, свързани с исляма, предградията, ислямската стопанска система, имиграцията, интеграцията. В някои сфери неговото въздействие граничи със взаимно ръководство. Никой, даже на най-високо държавно равнище, не шава, в случай че няма до себе си мохамеданин на работа, имам, ислямолог, асоцииран ислямист, с цел да му подшушва въпросите и отговорите. Със своите безбройни асоциации и изтощителния напън, който упражняват над обществото, ислямизмът малко по малко настройва Франция на ислямски час.
Към въпроса за исляма се подхожда единствено от утопична позиция. Виждайки положението на исляма в мюсюлманските страни, интелектуалната мизерия в трудовете на неговите “учени”, даже в дълбокоуважаемия университет “Ал Азхар”, регреса, до който води ислямизмът във френските покрайнини и до какво се свежда ислямската просвета, човек се пита от кое място Франция ще откри този образован ислям, който е липсващ от самия мюсюлмански свят още през ХII век. Ислямът на/във Франция е това, което е в мюсюлманските страни, нито повече, нито по-малко.
Тези, които приказват за просветения ислям, който щял да омагьоса света, в действителност имат единствено една цел - самите те да се просветят и да вземат своя дял от бизнеса. Ислямът, като всички религии и идеологии, може да процъфтява образован единствено в общество, което се развива в просвещение. Тези, които се въртят към въпроса за исляма на/във Франция, са служители, натоварени с задача, апаратчици.
- Някои наблюдаващи във Франция не престават да сочат като виновен нашия републикански и всемирски модел. Какво мислите за това?
- Казвам, че бъркат. Ислямът не идва в една страна, с цел да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, с цел да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да трансформира тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка вяра, на всяка идеология. Той взема от тази страна това, което му подхожда, свободата на изложение, свободата на предприемачество и така нататък, приспособява се към това, което не му харесва или го отхвърля и се стреми по всевъзможен начин да го промени в своя изгода. Ако не успее, си отива или основава към себе си ислямска общественост, затворена за света.
Ислямистите са тези, които жигосват републиката и светския темперамент, не мюсюлманите. Ние не би трябвало да се съобразяваме с техните претенции, а да ги обърнем към републиката, светския темперамент, спазването на националното законодателство и да се борим с тях, в случай че откажат да се подчинят.
- Ако се откажем от карикатурите, имаме ли късмет, в случай че не да отложим насилствения ислямизъм, то най-малко да улесним интеграцията на мюсюлманите?
- Както не може да се желае от един корсиканец да живее като елзасец, от един католик да живее като протестант или евреин, по този начин не може да се желае и от един мохамеданин да живее като безбожник или християнин. Това, което може да се желае от всички и да им се напомня, в случай че го не помнят, е да се преценяват с националния модел, избран от закона. Това е пътят за интеграция на мюсюлманите, който доста от тях одобряват без усложнение и който има свои последователи даже в мюсюлманските страни, в това число най-правоверните. Свободата на съвестта, свободата на изложение, свободата на рецензия, на осквернение са част от френския модел, който споделят доста страни по света. Но най-хубавата интеграция е тази, която мюсюлманинът прави самичък, на драго сърце; наложителната интеграция го тласка към такия (престореност), а такията го тласка към комунитаризъм, ислямизъм и фракционизъм. Националният модел не е конфекция, това е дълбоката душа на страната, нейното ДНК, нишката, която свързва нейните поданици оттатък разликите. Пазете се от новоизлюпени магьосници, които биха желали да ѝ посегнат.
Най-добрият метод да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е същински мачо, той почита смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките.
- Какво пророкувате за 2021 година? Ако би трябвало да пожелаете нещо?
- Излишно е да предсказвам, към този момент знаем каква ще бъде 2021 година - карантини, всеобщи банкрути, претрупана администрация, по-непоследователни от всеки път държавни управления, гневни нации. Моята кристална топка ми споделя, че 2022 година ще бъде забавна за живот, народите ще желаят да излязат от кошмара на 2020-2021 година Моето благопожелание и съвет е да престанат да разрешават да ги водят за носа и да се научат да реагират при започване на рецесиите, а не да чакат да бъдат погълнати, с цел да стартират да се оплакват и да търсят виновници.
Превод от френски: Галя Дачкова
" Най-добрият метод да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е същински мачо, той почита смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките ", споделя алжирският публицист Буалем Сансал в изявление за " Фигаро ". Според него ислямизмът малко по малко настройва Франция на ислямски час. " Ислямът не идва в една страна, с цел да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, с цел да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да трансформира тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка вяра, на всяка идеология ", разсъждава писателят.
Буалем Сансал е френскоговорящ алжирски публицист, цензуриран в Алжир поради сериозната му позиция към властта. Той е доста добре прочут във Франция и Германия, страни, в които романите му се срещат огромен триумф и където е получавал голям брой награди.
- Във Франция 2020 година беше белязана от пандемията на Covid-19, само че и от новата вълна атентати. Как анализирате тази толкоз особена година?
- Няколко неща ме поразиха:
1. Невероятната нервност, превзела Франция по време на пандемията, която безусловно мина в цивилен протест, да не кажа революция, във връзка на всичко: хидроксихлорокина, триото Раул-Перон-Тусен, карантината против свободите, икономическите последствия, евентуалните дефекти и хипотетичните преимущества на имунизацията. Най-малкото, което може да се каже, е, че държавното управление не беше на висотата на всички тези въпроси. От каква болест страда той, кой знае?
2. Поведението на медиите ме шокира и тормози. То ми подсети Алжир от 70-80-те години, с неговата единствена партия, политкомисари, с нощните процеси, обществено изгаряне на книги, публицистите, които желаят гибелта на предателите.
3. Поведението на популацията. Притиснато в менгемето сред политическата и здравната власт и техните спорни наставления, то или се разпалва, или се подчини, и в двата случая без да се пробва да разбере същински.
4. Поведението на ислямистите, които се възползваха от слабостта и разделянето на страната, с цел да се опитат да я довършат, нещо, което постоянно са правели, когато животното е ранено, е да се втурнат към плячката. Обяснението е, че те са били мощно наранени от пандемията в своите квартали или са решили да почакат гнилият плод самичък да падне. В тяхното схващане пандемията е наказване от Аллах, тъй че тя работи за тях. Търпениe, полуда и макиавелизъм са трите съставки на тяхната природа. Така или другояче, Европа и Франция са отслабени за дълго време. Ислямизмът има ярко бъдеще.
- Как гледат ислямистите на пандемията във Франция, само че и другаде по света, изключително в Алжир? Виждат ли в нея опция за реализирането на своята идея?
- За ислямистите всичко е опция, с цел да продължат напред със своя проект, само че те умеят също да чакат, да се отдръпват, с цел да скочат по-добре, да се спотайват, с цел да всеят неизясненост, след това да изненадат и тероризират, те умеят също да губят и да трансформират тактиката си. Това е цяло военно изкуство. Пандемията ги устройва, тя убива, подрива обществото и държавното управление. Но отвън това, мисля, че ислямистите през днешния ден се намират в необикновена обстановка, която ги принуждава да премислят своя проект. Първо, има развой на нормализация сред арабските страни и Израел. Той ги обърква, те не знаят дали това е накба (катастрофа - б. ред.) или е чудесна опция за тях. Знаят, че ще бъдат сурово осъдени в арабските страни, които се договарят с Израел и че той ще побърза да им даде технологията за битка с тях, само че това е също по този начин чудесна опция, тъй като радикалният ислямизъм ще избуи в тези страни. В Мароко започнаха демонстрации против накба, те ще се разширят и разпространят в арабския свят и ще се пренесат на нови основи във френските покрайнини. Атентатите против евреи ще се засилят, би трябвало да се тормозим от това. Специално световна Франция, другарка на Израел и Мароко, ще бъде цел.
Другият феномен, който ги кара да се замислят, е новият метод на Турция, който минава от политическия ислям към всеобщ боен ислям в Армения, Либия, Сирия, Средиземно море. Това е фантазията на суровите ислямисти - да излязат от незаконната проповод и самоделния тероризъм, с цел да активизират уммата (общността на вярващите - б. ред.) и да преминат към джихад под знамето на популярен халиф. Без умма и халиф, който да я води на джихад, ислямът е сирак, не може да победи, това е главно верую. Крехкото положение, в което се намират арабският свят, Европа, Америка и шиитски Иран, е рядка опция, ислямизмът и халифът Ердоган не могат да не се възползват от нея.
- Пет години след атентатите от 2015-а, какво разкриват обезглавяването на Самюел Пати, както и тези в базиликата “Нотр Дам” в Ница? Наистина ли сме напреднали в борбата против ислямизма?
- Франция напредна в борбата против тероризма. Службите за сигурност получиха опит и построиха връзки на съдействие с европейските и магребински служби за сигурност. Политическият ислям се усеща добре, даже е нахален, съумя да се наложи като неминуем събеседник на страната по
всички въпроси, свързани с исляма, предградията, ислямската стопанска система, имиграцията, интеграцията. В някои сфери неговото въздействие граничи със взаимно ръководство. Никой, даже на най-високо държавно равнище, не шава, в случай че няма до себе си мохамеданин на работа, имам, ислямолог, асоцииран ислямист, с цел да му подшушва въпросите и отговорите. Със своите безбройни асоциации и изтощителния напън, който упражняват над обществото, ислямизмът малко по малко настройва Франция на ислямски час.
Към въпроса за исляма се подхожда единствено от утопична позиция. Виждайки положението на исляма в мюсюлманските страни, интелектуалната мизерия в трудовете на неговите “учени”, даже в дълбокоуважаемия университет “Ал Азхар”, регреса, до който води ислямизмът във френските покрайнини и до какво се свежда ислямската просвета, човек се пита от кое място Франция ще откри този образован ислям, който е липсващ от самия мюсюлмански свят още през ХII век. Ислямът на/във Франция е това, което е в мюсюлманските страни, нито повече, нито по-малко.
Тези, които приказват за просветения ислям, който щял да омагьоса света, в действителност имат единствено една цел - самите те да се просветят и да вземат своя дял от бизнеса. Ислямът, като всички религии и идеологии, може да процъфтява образован единствено в общество, което се развива в просвещение. Тези, които се въртят към въпроса за исляма на/във Франция, са служители, натоварени с задача, апаратчици.
- Някои наблюдаващи във Франция не престават да сочат като виновен нашия републикански и всемирски модел. Какво мислите за това?
- Казвам, че бъркат. Ислямът не идва в една страна, с цел да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, с цел да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да трансформира тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка вяра, на всяка идеология. Той взема от тази страна това, което му подхожда, свободата на изложение, свободата на предприемачество и така нататък, приспособява се към това, което не му харесва или го отхвърля и се стреми по всевъзможен начин да го промени в своя изгода. Ако не успее, си отива или основава към себе си ислямска общественост, затворена за света.
Ислямистите са тези, които жигосват републиката и светския темперамент, не мюсюлманите. Ние не би трябвало да се съобразяваме с техните претенции, а да ги обърнем към републиката, светския темперамент, спазването на националното законодателство и да се борим с тях, в случай че откажат да се подчинят.
- Ако се откажем от карикатурите, имаме ли късмет, в случай че не да отложим насилствения ислямизъм, то най-малко да улесним интеграцията на мюсюлманите?
- Както не може да се желае от един корсиканец да живее като елзасец, от един католик да живее като протестант или евреин, по този начин не може да се желае и от един мохамеданин да живее като безбожник или християнин. Това, което може да се желае от всички и да им се напомня, в случай че го не помнят, е да се преценяват с националния модел, избран от закона. Това е пътят за интеграция на мюсюлманите, който доста от тях одобряват без усложнение и който има свои последователи даже в мюсюлманските страни, в това число най-правоверните. Свободата на съвестта, свободата на изложение, свободата на рецензия, на осквернение са част от френския модел, който споделят доста страни по света. Но най-хубавата интеграция е тази, която мюсюлманинът прави самичък, на драго сърце; наложителната интеграция го тласка към такия (престореност), а такията го тласка към комунитаризъм, ислямизъм и фракционизъм. Националният модел не е конфекция, това е дълбоката душа на страната, нейното ДНК, нишката, която свързва нейните поданици оттатък разликите. Пазете се от новоизлюпени магьосници, които биха желали да ѝ посегнат.
Най-добрият метод да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е същински мачо, той почита смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките.
- Какво пророкувате за 2021 година? Ако би трябвало да пожелаете нещо?
- Излишно е да предсказвам, към този момент знаем каква ще бъде 2021 година - карантини, всеобщи банкрути, претрупана администрация, по-непоследователни от всеки път държавни управления, гневни нации. Моята кристална топка ми споделя, че 2022 година ще бъде забавна за живот, народите ще желаят да излязат от кошмара на 2020-2021 година Моето благопожелание и съвет е да престанат да разрешават да ги водят за носа и да се научат да реагират при започване на рецесиите, а не да чакат да бъдат погълнати, с цел да стартират да се оплакват и да търсят виновници.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ