Историческият късмет на САЩ е на привършване
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съединени американски щати са най-щастливата страна в актуалната история. В началото стартира с мрежа от далечни принуди на европейски заселници, откъснати от родината си след сложни морски пътешествия. Едва получили самостоятелност, колониите бяха слаби, небогати и фрагментирани. Но в границите на век и половина тези 13 първични щата се разшириха в огромна северноамериканска страна, оцеляха от гражданската война, изтласкаха други велики сили от Западното полукълбо и сътвориха най-голямата и най-динамична стопанска система в света. Този напредък не спря чак до края на ХХ век, когато с успеха в Студената война Съединени американски щати останаха сами на върха на силата. За известно време, написа американското списание Foreign Policy, представено от Агенция " Фокус ".
Американците обичат да приписват своята забележителна история на добродетелите на своите предшественици, просветената мъдрост на бащите създатели и скритите добродетели на неповторимия демократичен либерален капитализъм на Америка. Но в допълнение към справедливото количество свирепост към коренното население и робите, докарани от Африка, шансът играе значима роля тук.
Американците са щастливи, че Северна Америка е богата на естествени запаси и плодородни земи, пресечени от плавателни реки и най-много с сдържан климат. А Съединени американски щати процъфтяват през цялото време за сметка на съперничеството на тогавашните велики сили. Франция поддържа Американската гражданска война, с цел да отслаби противника си Англия. Тогава новата нация удвои територията си, когато Наполеон се нуждаеше от пари за войните в Европа и той се съгласи да продаде Луизиана на преференциална цена.
Войната в Европа оказа помощ на Съединените щати да оцелеят след неразумно решение да нахлуе в Канада във войната от 1812 г. - Англия беше прекомерно заета да се бори с Наполеон, с цел да разгърне цялата си мощ върху досадните някогашни колонии. Съединените щати последователно привличаха от ден на ден и повече внимание, разширявайки се из континента - по-специално, отнемайки Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния от Мексико - само че европейските сили прекарваха по-голямата част от времето да се оправят между тях и Америка не беше наранена. През 1900 година английският боязън от възходяща Германия ги принуждава да се откажат от териториалните искания към Тихоокеанския северозапад и Южна Америка и да умилостивят Съединени американски щати. Точно в този миг доктрината Монро от 1823 година се сбъдва.
Всъщност, спрямо други велики сили, Америка се радва на невиждано равнище на сигурност от самото си основаване. С изключение на Англия, други сили са били нападани извън най-малко един път през последните два века, а някои даже са били завладяни или краткотрайно окупирани. Дори Англия загуби към 50 хиляди цивилни по време на Втората международна война заради бомбардировки от Германия.
За финален път ботушите на задграничните нашественици навлязоха на американска земя по време на войната през 1812 година и континенталната част на Съединени американски щати едвам пострада в двете международни войни, опустошили Европа и Азия през 20 век. Благодарение на тази „ безвъзмездна “ сигурност Съединени американски щати бяха последните от великите сили, които влязоха в двете войни, понесоха минимум жертви и заеха господстващо състояние, когато боевете завършиха.
Несъмнено водачите на Съединени американски щати са взели доста мъдри решения, възползвайки се от падналия им се шанс. Те одобриха конституция, която даде приоритет на персоналната независимост и спомогна за основаването на динамична капиталистическа стопанска система в страната. Те отвориха континента за хора от целия свят и съумяха да сведат до най-малко обществените търкания, съпътстващи вълните на имиграция. И до момента в който срамното завещание от робството продължава да помрачава американската история, успеха на Севера в Гражданската война предотврати окончателното разделяне на континента и разреши на обединената страна да разгърне своя мощен капацитет.
Но даже когато Съединените щати станаха велика мощ, те продължиха да имат шанс с враговете си. Германия на кайзера беше страховита военна мощ, само че когато американските експедиционни сили дойдоха през 1918 година, нейната военна мощност към този момент беше изчерпана. Нацисткият Вермахт беше още по-опасен, само че Адолф Хитлер се оказа ненужен пълководец и главният принос за провалянето на Германия въпреки всичко имаше Съветският съюз.
През 1941 година стопанската система на имперска Япония съставлява едвам една пета от американската; през годините на войната се следи надълбоко разделяне в управлението на страната и хиляди японски бойци са затънали в борби в Китай. Втората международна война в Тихия океан надали може да се назова лесна разходка, само че резултатът от нея не беше под въпрос за никого, когато Съединените щати бяха изцяло мобилизирани.
Най-страшният съперник на Америка безспорно беше Съветският съюз, само че Съединени американски щати още веднъж получиха положителни карти. Икономиката на Съюз на съветските социалистически републики беше доста по-малка, съдружниците му бяха по-слаби и по-ненадеждни, а също така беше заобиколен от противници от няколко страни, до момента в който Америка нямаше закани в западното полукълбо. Съветската планова стопанска система сподели на света чудеса от разсипничество и неефективност и руските водачи трябваше да похарчат доста по-висок % от Брутният вътрешен продукт за защита, с цел да бъдат в крайник със Съединени американски щати. Закъснелите опити на Михаил Горбачов да реформира системата се провалиха и Съветският съюз се разпада - не с гръм и тропот, а със вопъл.
Резултатът беше къс еднополюсен миг, когато Съединените щати нямаха съществени противници, а политиците и специалистите се убедиха, че Америка е намерила магическата формула за триумф във все по-глобалния свят. По собствен метод се очакваше арогантността от 90-те - никой различен не можеше да претендира за същия дълъг и съвсем непрестанен триумф. Освен това изглеждаше, че Америка не познава неуспеха.
Така ли е през днешния ден? Могат ли американците да продължат да бъдат сигурни, че целият свят е на поднос пред тях и че всичко ще се оправи, без значение в какви завършения се впускат?
Може би да - може би не. Ето четири аргументи, заради които щастието на Америка може да се обърне против нея.
На първо място, „ безплатната “ сигурност, с която страната е привикнала от момента на своето основаване, към този момент не е толкоз дълбока, колкото преди. Не ни разбирайте неправилно: неналичието на съществени врагове наоколо към момента е доста преимущество и два големи океански рова не престават да пазят Съединените щати от значително евентуални проблеми. Пентагонът публично се назовава " Министерството на защитата ", само че американските военни отделят малко време и пари за директна защита на американска територия. Вместо това те се оправят с заплахите на половина - в опит да предопределят политическата обстановка в доста далечни страни. Защо могат да го създадат? Защото американците не би трябвало да се тормозят от навлизане от Канада, Мексико или където и да било другаде.
Уви, 2020 година беше тъмно увещание, че отбраната, която в миналото са имали Съединени американски щати, към този момент не е толкоз надеждна, колкото в миналото. Пример: За по-малко от година коронавирусът умъртви повече американци, в сравнение с Първата международна, Корейската и Виетнамската война, взети дружно. Докато пишем това, всеки ден умират повече хора, в сравнение с са били убити при терористичната офанзива на 11 септември 2001 година Разстоянието към момента има значение, само че към този момент не защищава от всички рискове.
И предходната седмица научихме, че непозната мощ (поне се счита, че е Русия) е хакнала голям брой държавни компютърни системи, даже от системата за национална сигурност на Съединени американски щати. Окончателният размер на вредите към момента се пресмята, само че случаят демонстрира друга накърнимост, която не се въздейства от дистанцията. Съединените щати към момента имат шанс с географското си местонахождение, само че това преимущество към този момент не е толкоз огромно, колкото преди.
Втората причина за безпокойствие е Китай, доста по-страшен противник от някогашния Съветски съюз. Американците имаха дълга ненадмината серия от 1776 година доникъде на 90-те години, само че Китай се похвали с доста по-добър връх от този момент. Китайската стопанска система скоро ще заобиколи американската стопанска система, избягала е от разрушителни войни, ръководещите ѝ елити имат вяра, че е отредено да стане една от водещите сили (ако не и водещата) през този век, особеният им еднопартиен капитализъм работи добре като цяло и те са напълно ангажирани в основни интернационалните институции и вземат участие във всички райони на света.
Докато администрацията на Тръмп флиртува с всевъзможен тип протекционизъм, Китай договаря и подписва нови търговски и капиталови съглашения. Погрешният отговор на Пекин разреши на огнището на ковид да се разлее в чужбина, само че последващите ограничения (и покорността на населението) резервираха докладваната смъртност под 5000 (а това е в страна с 1,4 милиарда поданици!). В резултат на това китайската стопанска система още веднъж е отворена за бизнес. Съединените щати имаха повече време да се приготвят за пандемията, само че броят на умрелите е много над 300 000, а американската стопанска система продължава да страда от карантини и други ограничавания против пандемията.
Съвсем евентуално китайското предизвикателство е надценено. Доходът на глава от популацията на Китай към момента е доста по-нисък от този на Америка, а остатъкът от власт (т.е. размерът на свободното благосъстояние, което може да се активизира, с цел да повлияе на хода на събитията в чужбина, задоволявайки вътрешните потребности на страната), е по-малък. Неговата крещяща самодейност „ Един пояс - веднъж “ надалеч не е толкоз блестяща, колкото се надяваше Си Дзинпин, а прекосяването му към войнствената дипломация на воини-вълци и бруталното отношение към дисиденти, комерсиалните сътрудници и уйгурското малцинство от ден на ден предизвестяват света за дълготрайните му планове. На този декор единствено безвъзвратен оптимист може да чака Китай да изчезне в миманса толкоз елементарно, колкото предходните противници на Америка.
Третата причина да се замислим за шанса на Съединени американски щати е самонараняването, с което самите американци опиянено се занимават. Списъкът е дълъг: изкуствена поляризация, водеща страната в задънена улица, отричаща навременното решение на жизненоважни въпроси; фетишизиране на „ свободата “ дотам, че милиони американци считат, че отводът да носят маска в разгара на пандемия не е нелепост, а героизъм; непропорционалната обществена роля на цялостен легион лъжци, шарлатани и тролове, които преследват доходоносна кариера, бълвайки отровна примес от неистини и омраза; повсеместното въздействие на добре финансирани лобистки организации, чиято ангажираност с истината е чисто показна; корумпиращото въздействие на парите върху политиката на Съединени американски щати и нейната остаряла изборна система, която от ден на ден циментира властта на малцинствата; и най-после, всъщност не подсъден външнополитически хайлайф, който също така не е в положение да се поучи от личните си неточности.
А в този момент изменението на климата. Атмосферата не се интересува какво мислите за нея - тя ще следва законите на физиката и химията, без значение какво си представяме. Хората може да отхвърлят изменението на климата, само че на планетата не ѝ пука. Благоприятната геополитика няма да избави Съединените щати, в случай че атмосферата продължи да се нагрява (обаче някои страни ще страдат още повече) - и на този фронт нито огромни палубни самолетоносачи, нито комплицирани балистични ракети, нито съвременни противоподводни оръжия, нито кибервойна, нито други атрибути ще оказват помощ на актуалната велика мощ.
Благодарение на огромната стопанска система, интелигентните учени и инженери и напредналият частен бранш, страната ще може да смекчи удара и по някакъв метод да се приспособява, само че проблемите, които ще би трябвало да вземат решение, стават все по-трудни всяка година. Ако свържем протичащото се на планетата с гореописаните политически разстройства, не е мъчно да си представим по какъв начин продължителният триумф на Америка в едно или две генерации ще стигне до печален край.
Съединените щати към момента имат доста козове в ръкава си - изключително в региона на науката и технологиите - и евентуалните противници имат свои лични проблеми, които също са доста съществени. Не може да се чака връщане към безспорното водачество от 90-те години, само че интелигентните промени ще запазят сигурността и просперитета на страната и нейните съществени политически полезности. Напускането на най-лошия президент в историята сигурно ще улесни това.
Американците към този момент не би трябвало да одобряват, че триумфът е тяхно първородство или че Ото декор Бисмарк е бил прав, като е декларирал, че „ Бог оказва помощ на простаци, пияници и на Съединените американски щати “. Ако американците желаят бъдещето им да бъде толкоз безоблачно, колкото предишното, те би трябвало да са подготвени да работят дружно - нещо, което съвсем не помниха по какъв начин да вършат през последните десетилетия.
Ако не си спомнят какво е чувството, допустимо е дългата история на американският шанс да завърши.
Източник: " Фокус "
Превод и редакция: Юлиян Марков
Съединени американски щати са най-щастливата страна в актуалната история. В началото стартира с мрежа от далечни принуди на европейски заселници, откъснати от родината си след сложни морски пътешествия. Едва получили самостоятелност, колониите бяха слаби, небогати и фрагментирани. Но в границите на век и половина тези 13 първични щата се разшириха в огромна северноамериканска страна, оцеляха от гражданската война, изтласкаха други велики сили от Западното полукълбо и сътвориха най-голямата и най-динамична стопанска система в света. Този напредък не спря чак до края на ХХ век, когато с успеха в Студената война Съединени американски щати останаха сами на върха на силата. За известно време, написа американското списание Foreign Policy, представено от Агенция " Фокус ".
Американците обичат да приписват своята забележителна история на добродетелите на своите предшественици, просветената мъдрост на бащите създатели и скритите добродетели на неповторимия демократичен либерален капитализъм на Америка. Но в допълнение към справедливото количество свирепост към коренното население и робите, докарани от Африка, шансът играе значима роля тук.
Американците са щастливи, че Северна Америка е богата на естествени запаси и плодородни земи, пресечени от плавателни реки и най-много с сдържан климат. А Съединени американски щати процъфтяват през цялото време за сметка на съперничеството на тогавашните велики сили. Франция поддържа Американската гражданска война, с цел да отслаби противника си Англия. Тогава новата нация удвои територията си, когато Наполеон се нуждаеше от пари за войните в Европа и той се съгласи да продаде Луизиана на преференциална цена.
Войната в Европа оказа помощ на Съединените щати да оцелеят след неразумно решение да нахлуе в Канада във войната от 1812 г. - Англия беше прекомерно заета да се бори с Наполеон, с цел да разгърне цялата си мощ върху досадните някогашни колонии. Съединените щати последователно привличаха от ден на ден и повече внимание, разширявайки се из континента - по-специално, отнемайки Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния от Мексико - само че европейските сили прекарваха по-голямата част от времето да се оправят между тях и Америка не беше наранена. През 1900 година английският боязън от възходяща Германия ги принуждава да се откажат от териториалните искания към Тихоокеанския северозапад и Южна Америка и да умилостивят Съединени американски щати. Точно в този миг доктрината Монро от 1823 година се сбъдва.
Всъщност, спрямо други велики сили, Америка се радва на невиждано равнище на сигурност от самото си основаване. С изключение на Англия, други сили са били нападани извън най-малко един път през последните два века, а някои даже са били завладяни или краткотрайно окупирани. Дори Англия загуби към 50 хиляди цивилни по време на Втората международна война заради бомбардировки от Германия.
За финален път ботушите на задграничните нашественици навлязоха на американска земя по време на войната през 1812 година и континенталната част на Съединени американски щати едвам пострада в двете международни войни, опустошили Европа и Азия през 20 век. Благодарение на тази „ безвъзмездна “ сигурност Съединени американски щати бяха последните от великите сили, които влязоха в двете войни, понесоха минимум жертви и заеха господстващо състояние, когато боевете завършиха.
Несъмнено водачите на Съединени американски щати са взели доста мъдри решения, възползвайки се от падналия им се шанс. Те одобриха конституция, която даде приоритет на персоналната независимост и спомогна за основаването на динамична капиталистическа стопанска система в страната. Те отвориха континента за хора от целия свят и съумяха да сведат до най-малко обществените търкания, съпътстващи вълните на имиграция. И до момента в който срамното завещание от робството продължава да помрачава американската история, успеха на Севера в Гражданската война предотврати окончателното разделяне на континента и разреши на обединената страна да разгърне своя мощен капацитет.
Но даже когато Съединените щати станаха велика мощ, те продължиха да имат шанс с враговете си. Германия на кайзера беше страховита военна мощ, само че когато американските експедиционни сили дойдоха през 1918 година, нейната военна мощност към този момент беше изчерпана. Нацисткият Вермахт беше още по-опасен, само че Адолф Хитлер се оказа ненужен пълководец и главният принос за провалянето на Германия въпреки всичко имаше Съветският съюз.
През 1941 година стопанската система на имперска Япония съставлява едвам една пета от американската; през годините на войната се следи надълбоко разделяне в управлението на страната и хиляди японски бойци са затънали в борби в Китай. Втората международна война в Тихия океан надали може да се назова лесна разходка, само че резултатът от нея не беше под въпрос за никого, когато Съединените щати бяха изцяло мобилизирани.
Най-страшният съперник на Америка безспорно беше Съветският съюз, само че Съединени американски щати още веднъж получиха положителни карти. Икономиката на Съюз на съветските социалистически републики беше доста по-малка, съдружниците му бяха по-слаби и по-ненадеждни, а също така беше заобиколен от противници от няколко страни, до момента в който Америка нямаше закани в западното полукълбо. Съветската планова стопанска система сподели на света чудеса от разсипничество и неефективност и руските водачи трябваше да похарчат доста по-висок % от Брутният вътрешен продукт за защита, с цел да бъдат в крайник със Съединени американски щати. Закъснелите опити на Михаил Горбачов да реформира системата се провалиха и Съветският съюз се разпада - не с гръм и тропот, а със вопъл.
Резултатът беше къс еднополюсен миг, когато Съединените щати нямаха съществени противници, а политиците и специалистите се убедиха, че Америка е намерила магическата формула за триумф във все по-глобалния свят. По собствен метод се очакваше арогантността от 90-те - никой различен не можеше да претендира за същия дълъг и съвсем непрестанен триумф. Освен това изглеждаше, че Америка не познава неуспеха.
Така ли е през днешния ден? Могат ли американците да продължат да бъдат сигурни, че целият свят е на поднос пред тях и че всичко ще се оправи, без значение в какви завършения се впускат?
Може би да - може би не. Ето четири аргументи, заради които щастието на Америка може да се обърне против нея.
На първо място, „ безплатната “ сигурност, с която страната е привикнала от момента на своето основаване, към този момент не е толкоз дълбока, колкото преди. Не ни разбирайте неправилно: неналичието на съществени врагове наоколо към момента е доста преимущество и два големи океански рова не престават да пазят Съединените щати от значително евентуални проблеми. Пентагонът публично се назовава " Министерството на защитата ", само че американските военни отделят малко време и пари за директна защита на американска територия. Вместо това те се оправят с заплахите на половина - в опит да предопределят политическата обстановка в доста далечни страни. Защо могат да го създадат? Защото американците не би трябвало да се тормозят от навлизане от Канада, Мексико или където и да било другаде.
Уви, 2020 година беше тъмно увещание, че отбраната, която в миналото са имали Съединени американски щати, към този момент не е толкоз надеждна, колкото в миналото. Пример: За по-малко от година коронавирусът умъртви повече американци, в сравнение с Първата международна, Корейската и Виетнамската война, взети дружно. Докато пишем това, всеки ден умират повече хора, в сравнение с са били убити при терористичната офанзива на 11 септември 2001 година Разстоянието към момента има значение, само че към този момент не защищава от всички рискове.
И предходната седмица научихме, че непозната мощ (поне се счита, че е Русия) е хакнала голям брой държавни компютърни системи, даже от системата за национална сигурност на Съединени американски щати. Окончателният размер на вредите към момента се пресмята, само че случаят демонстрира друга накърнимост, която не се въздейства от дистанцията. Съединените щати към момента имат шанс с географското си местонахождение, само че това преимущество към този момент не е толкоз огромно, колкото преди.
Втората причина за безпокойствие е Китай, доста по-страшен противник от някогашния Съветски съюз. Американците имаха дълга ненадмината серия от 1776 година доникъде на 90-те години, само че Китай се похвали с доста по-добър връх от този момент. Китайската стопанска система скоро ще заобиколи американската стопанска система, избягала е от разрушителни войни, ръководещите ѝ елити имат вяра, че е отредено да стане една от водещите сили (ако не и водещата) през този век, особеният им еднопартиен капитализъм работи добре като цяло и те са напълно ангажирани в основни интернационалните институции и вземат участие във всички райони на света.
Докато администрацията на Тръмп флиртува с всевъзможен тип протекционизъм, Китай договаря и подписва нови търговски и капиталови съглашения. Погрешният отговор на Пекин разреши на огнището на ковид да се разлее в чужбина, само че последващите ограничения (и покорността на населението) резервираха докладваната смъртност под 5000 (а това е в страна с 1,4 милиарда поданици!). В резултат на това китайската стопанска система още веднъж е отворена за бизнес. Съединените щати имаха повече време да се приготвят за пандемията, само че броят на умрелите е много над 300 000, а американската стопанска система продължава да страда от карантини и други ограничавания против пандемията.
Съвсем евентуално китайското предизвикателство е надценено. Доходът на глава от популацията на Китай към момента е доста по-нисък от този на Америка, а остатъкът от власт (т.е. размерът на свободното благосъстояние, което може да се активизира, с цел да повлияе на хода на събитията в чужбина, задоволявайки вътрешните потребности на страната), е по-малък. Неговата крещяща самодейност „ Един пояс - веднъж “ надалеч не е толкоз блестяща, колкото се надяваше Си Дзинпин, а прекосяването му към войнствената дипломация на воини-вълци и бруталното отношение към дисиденти, комерсиалните сътрудници и уйгурското малцинство от ден на ден предизвестяват света за дълготрайните му планове. На този декор единствено безвъзвратен оптимист може да чака Китай да изчезне в миманса толкоз елементарно, колкото предходните противници на Америка.
Третата причина да се замислим за шанса на Съединени американски щати е самонараняването, с което самите американци опиянено се занимават. Списъкът е дълъг: изкуствена поляризация, водеща страната в задънена улица, отричаща навременното решение на жизненоважни въпроси; фетишизиране на „ свободата “ дотам, че милиони американци считат, че отводът да носят маска в разгара на пандемия не е нелепост, а героизъм; непропорционалната обществена роля на цялостен легион лъжци, шарлатани и тролове, които преследват доходоносна кариера, бълвайки отровна примес от неистини и омраза; повсеместното въздействие на добре финансирани лобистки организации, чиято ангажираност с истината е чисто показна; корумпиращото въздействие на парите върху политиката на Съединени американски щати и нейната остаряла изборна система, която от ден на ден циментира властта на малцинствата; и най-после, всъщност не подсъден външнополитически хайлайф, който също така не е в положение да се поучи от личните си неточности.
А в този момент изменението на климата. Атмосферата не се интересува какво мислите за нея - тя ще следва законите на физиката и химията, без значение какво си представяме. Хората може да отхвърлят изменението на климата, само че на планетата не ѝ пука. Благоприятната геополитика няма да избави Съединените щати, в случай че атмосферата продължи да се нагрява (обаче някои страни ще страдат още повече) - и на този фронт нито огромни палубни самолетоносачи, нито комплицирани балистични ракети, нито съвременни противоподводни оръжия, нито кибервойна, нито други атрибути ще оказват помощ на актуалната велика мощ.
Благодарение на огромната стопанска система, интелигентните учени и инженери и напредналият частен бранш, страната ще може да смекчи удара и по някакъв метод да се приспособява, само че проблемите, които ще би трябвало да вземат решение, стават все по-трудни всяка година. Ако свържем протичащото се на планетата с гореописаните политически разстройства, не е мъчно да си представим по какъв начин продължителният триумф на Америка в едно или две генерации ще стигне до печален край.
Съединените щати към момента имат доста козове в ръкава си - изключително в региона на науката и технологиите - и евентуалните противници имат свои лични проблеми, които също са доста съществени. Не може да се чака връщане към безспорното водачество от 90-те години, само че интелигентните промени ще запазят сигурността и просперитета на страната и нейните съществени политически полезности. Напускането на най-лошия президент в историята сигурно ще улесни това.
Американците към този момент не би трябвало да одобряват, че триумфът е тяхно първородство или че Ото декор Бисмарк е бил прав, като е декларирал, че „ Бог оказва помощ на простаци, пияници и на Съединените американски щати “. Ако американците желаят бъдещето им да бъде толкоз безоблачно, колкото предишното, те би трябвало да са подготвени да работят дружно - нещо, което съвсем не помниха по какъв начин да вършат през последните десетилетия.
Ако не си спомнят какво е чувството, допустимо е дългата история на американският шанс да завърши.
Източник: " Фокус "
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ