Борисов се похвали, но не ни съобщи много неща
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днес министър председателят се похвали, че България ще е една от страните с най-малките дефицити! Това, което обаче икономическият министър, който му е съименник по фамилия, не му сподели, и което министър председателят не ни заяви, е че България изостави фискалната дисциплинираност, която дълги години следваше, което бе може би една от дребното положителни страни на икономическата политика на България през последното десетилетие.
Кога в случай че не в този момент на първия ден от новата година да не се замислим какво ни чака през по този начин чаканата с вяра за смяна 2021?
И в действителност резултатът, с който министър председателят се “хвали” е в резултат на това, че нашата страна оказа най-малка поддръжка на бизнеса и жителите с лиспата на съответни дейности от страна на икономическия и финансов министър. Но за сметка на това, не се посвени да похарчи 3 милиарда лв. за противоречив от икономическа позиция газопровод, 1 милиард лв. за В и К холдинг, 140 милиона лв., с цел да запише присъединяване в капитала на една българска банка, а и няма да спра да дублирам, че сегашният стопански министър утвърди заем от 75 милиона лв. от Българска банка за развиване към една колекторска компания, както редица други заеми към близки до властта компании за десетки, може би стотици милиони лв..
Също по този начин, е значимо да напомним и че, дългът по отношение на Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 13% през 2009 на близо 30% през 2020 година, като въпреки към момента да е на едно относително ниско равнище, следим точно ясната наклонността за изоставянето на поддържаната до момента фискална дисциплинираност.
И както държавното управление не съумя да се оправи със здравния проблем от Ковид 19 и здравната рецесия от пандемията ни връхлетя с „ невиждана гняв “, то тъкмо по същия метод изоставянето на фискалната дисциплинираност може стане причина да ни връхлети стопански проблем с не по-малка „ гняв “, последствията, от който да не можем дълги години да преодолеем.
Трябва да напомним, че като се съпоставяме с другите страни в Европейски Съюз, България е:
- Страната с най-ниски доходи;
- Страната с най-голямо обществено неравенство;
- Страната с най-ниски пенсии и компенсации за хора в неравностойно положение;
- Страната с най-ниска дълготрайност на живота и с най-висока смъртност;
- Страната на последно място по равнище на цифровизация на стопанската система.
И изобщо, във всяко едно съпоставяне сме измежду най-изоставащите.
Но непрекъснатото втренчване в предишното не е градивно и положително, просто не би трябвало да забравяме от кое място идваме и какво се е случило. Но оттук нататък следва да се фокусираме върху бъдещето! Хубаво е да се учим от грешките, с цел да можем да реализираме градивна и градивна смяна отсега нататък.
Ние сме на прага на нова индустриaлна гражданска война.
В икономическата доктрина има диспути какъв брой индустриални революции е имало до момента, само че не това е значимото.
Безспорно методът, по който се развива стопанската система и се прави бизнес се трансформират значително,
Ние вървим към нов тип стопанска система.
И както постоянно, при всяка една промяна на статуквото има и доста печеливши, и доста губещи.
Къде ще бъде българската стопанска система от страната на печелившите или на губещите зависи както от предприемаческия дух, който несъмнено има българинът, по този начин и от визията за развиването на българската стопанска система от страна на държавното управление.
Бих желал да повдигна няколко основни тематики за размисъл!
- Как ще се възвърне стопанската система?
- Справили ли сме се със здравния проблем, подбуден от корона вирус?
- Как ще се балансира всичко това с главните човешки свободи?
- Справянето с голямото обществено неравноправие, което е като обществена бомба с часовников механизъм за нашата страна.
Една от най-важните тематики през днешния ден е това е от една страна до колкото я има или пък неналичието на основна поддръжка от страна на държавното управление за дребния и междинния бизнес и казусът с младежката безработица.
И за какво е значимо това да е специфичен фокус върху всички ограничения от държавното управление, тъй като най-лесното нещо, което може да направи един младеж, когато не се усеща задоволен е да си хване багажа и терминал 1 или терминал 2, с еднопосочен билет.
Губим всички - изразено в цифри - приблизително всеки един работещ способства за към 40 000 лв. годишно за стопанската система на България.
И в случай че си мислим, че 40 000 лева не е основна сума, в случай че умножим 40 000 лева по 40, колкото е естествената дълготрайност на икономическата интензивност на един човек, и сметнем този резултат за хилядите хора, които всяка година напущат дефинитивно България, то ние приказваме годишно за милиарди лв. пропуснати изгоди.
В тази връзка специфичен фокус следва да бъде приобщаването към работата и развиването на нужните нови умения за работа у младежите.
В окончателния си вид бюджетът на страната за 2021 е избирателен, а не предкризисен или подобен за битка с следствията от икономическата рецесия. Отново прави усещане, че поддържаната до момента фискална дисциплинираност е изоставена! Предвижда се забележителен недостиг, като единствено за 2021 година той ще е в размер на рекордните близо 5 милиарда лв..
В края на интервала 2021 – 2023 се планува държавният дълг да се усили с над 10 милиарда лв., което значи, че със сумите, които подлежат на заплащане по падежиращи отговорности, общо за интервала ще вземем нов дълг от близо 20 милиарда лв.. Икономическите ограничения за битка с рецесията, подбудена от здравния проблем са главно обиден с мярката 60 / 40.
Само с ограничения за субсидирана претовареност, няма да се получи. Трябват решителни дейности за подкрепяне на микро и дребните предприятия, свързани с облекчение на данъчни и други административни отговорности.
В умозаключение ще прибавя, че бюджетът само издава желанието на ръководещите с цената на нашите пари да си „ купят “ изборите, само че сметката за това ще я плащаме ние и децата ни в идващите години.
В различен доста значим документ - препоръчаният проект за възобновяване, с който да се възползваме от средствата по стратегиите на Европейски Съюз, липсва всякаква упоритост за бързо икономическо догонване. Основно заложените цели в този проект по-скоро дават отговор на критериите ББ - “батко и братко”, познати в нашата икономическа реалност.
Ако приказваме за бъдеще, през 2021 година би трябвало да се създадат решителни стъпки в посока:
- Справяне с икономическата рецесия и действителна помощ за превъзмогване на проблемите и промяна на дребния и междинния бизнес, тъй че той да може да отговори на новите провокации на актуалната икономика;
- Засилване потенциала на здравните заведения, постигане до модерни способи на лекуване, освен в битката с Ковид 19, само че и във всяко здравно направление за поддържане и запазване на човешкия живот;
- Повишаване качеството на българското обучение на всяко едно равнище, за повишение на конкурентоспособността на българската работна сила;
- Активна политика в посока превъзмогване на голямото обществено неравноправие в страната;
- Голяма част от тези провокации ще бъдат по-лесно и дейно преодолени, благодарение на цялостна цифровизация на стопанската система и развиване на нужните умения за работа в новата среда у хората.
- Подкрепа на българската просвета като дейно средство за справяне с прочувствените и психически проблеми у хората, подбудени от пандемията и обществената изолираност.
За край! Надеждата, желанието за смяна, духът и непримиримостта към статуквото да запазим освен в този момент, през днешния ден и на следващия ден, а вечно!
И волята и фантазиите ни да живеем добре да бъдат най-хубавият коректив на ръководството на страната!
Днес министър председателят се похвали, че България ще е една от страните с най-малките дефицити! Това, което обаче икономическият министър, който му е съименник по фамилия, не му сподели, и което министър председателят не ни заяви, е че България изостави фискалната дисциплинираност, която дълги години следваше, което бе може би една от дребното положителни страни на икономическата политика на България през последното десетилетие.
Кога в случай че не в този момент на първия ден от новата година да не се замислим какво ни чака през по този начин чаканата с вяра за смяна 2021?
И в действителност резултатът, с който министър председателят се “хвали” е в резултат на това, че нашата страна оказа най-малка поддръжка на бизнеса и жителите с лиспата на съответни дейности от страна на икономическия и финансов министър. Но за сметка на това, не се посвени да похарчи 3 милиарда лв. за противоречив от икономическа позиция газопровод, 1 милиард лв. за В и К холдинг, 140 милиона лв., с цел да запише присъединяване в капитала на една българска банка, а и няма да спра да дублирам, че сегашният стопански министър утвърди заем от 75 милиона лв. от Българска банка за развиване към една колекторска компания, както редица други заеми към близки до властта компании за десетки, може би стотици милиони лв..
Също по този начин, е значимо да напомним и че, дългът по отношение на Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 13% през 2009 на близо 30% през 2020 година, като въпреки към момента да е на едно относително ниско равнище, следим точно ясната наклонността за изоставянето на поддържаната до момента фискална дисциплинираност.
И както държавното управление не съумя да се оправи със здравния проблем от Ковид 19 и здравната рецесия от пандемията ни връхлетя с „ невиждана гняв “, то тъкмо по същия метод изоставянето на фискалната дисциплинираност може стане причина да ни връхлети стопански проблем с не по-малка „ гняв “, последствията, от който да не можем дълги години да преодолеем.
Трябва да напомним, че като се съпоставяме с другите страни в Европейски Съюз, България е:
- Страната с най-ниски доходи;
- Страната с най-голямо обществено неравенство;
- Страната с най-ниски пенсии и компенсации за хора в неравностойно положение;
- Страната с най-ниска дълготрайност на живота и с най-висока смъртност;
- Страната на последно място по равнище на цифровизация на стопанската система.
И изобщо, във всяко едно съпоставяне сме измежду най-изоставащите.
Но непрекъснатото втренчване в предишното не е градивно и положително, просто не би трябвало да забравяме от кое място идваме и какво се е случило. Но оттук нататък следва да се фокусираме върху бъдещето! Хубаво е да се учим от грешките, с цел да можем да реализираме градивна и градивна смяна отсега нататък.
Ние сме на прага на нова индустриaлна гражданска война.
В икономическата доктрина има диспути какъв брой индустриални революции е имало до момента, само че не това е значимото.
Безспорно методът, по който се развива стопанската система и се прави бизнес се трансформират значително,
Ние вървим към нов тип стопанска система.
И както постоянно, при всяка една промяна на статуквото има и доста печеливши, и доста губещи.
Къде ще бъде българската стопанска система от страната на печелившите или на губещите зависи както от предприемаческия дух, който несъмнено има българинът, по този начин и от визията за развиването на българската стопанска система от страна на държавното управление.
Бих желал да повдигна няколко основни тематики за размисъл!
- Как ще се възвърне стопанската система?
- Справили ли сме се със здравния проблем, подбуден от корона вирус?
- Как ще се балансира всичко това с главните човешки свободи?
- Справянето с голямото обществено неравноправие, което е като обществена бомба с часовников механизъм за нашата страна.
Една от най-важните тематики през днешния ден е това е от една страна до колкото я има или пък неналичието на основна поддръжка от страна на държавното управление за дребния и междинния бизнес и казусът с младежката безработица.
И за какво е значимо това да е специфичен фокус върху всички ограничения от държавното управление, тъй като най-лесното нещо, което може да направи един младеж, когато не се усеща задоволен е да си хване багажа и терминал 1 или терминал 2, с еднопосочен билет.
Губим всички - изразено в цифри - приблизително всеки един работещ способства за към 40 000 лв. годишно за стопанската система на България.
И в случай че си мислим, че 40 000 лева не е основна сума, в случай че умножим 40 000 лева по 40, колкото е естествената дълготрайност на икономическата интензивност на един човек, и сметнем този резултат за хилядите хора, които всяка година напущат дефинитивно България, то ние приказваме годишно за милиарди лв. пропуснати изгоди.
В тази връзка специфичен фокус следва да бъде приобщаването към работата и развиването на нужните нови умения за работа у младежите.
В окончателния си вид бюджетът на страната за 2021 е избирателен, а не предкризисен или подобен за битка с следствията от икономическата рецесия. Отново прави усещане, че поддържаната до момента фискална дисциплинираност е изоставена! Предвижда се забележителен недостиг, като единствено за 2021 година той ще е в размер на рекордните близо 5 милиарда лв..
В края на интервала 2021 – 2023 се планува държавният дълг да се усили с над 10 милиарда лв., което значи, че със сумите, които подлежат на заплащане по падежиращи отговорности, общо за интервала ще вземем нов дълг от близо 20 милиарда лв.. Икономическите ограничения за битка с рецесията, подбудена от здравния проблем са главно обиден с мярката 60 / 40.
Само с ограничения за субсидирана претовареност, няма да се получи. Трябват решителни дейности за подкрепяне на микро и дребните предприятия, свързани с облекчение на данъчни и други административни отговорности.
В умозаключение ще прибавя, че бюджетът само издава желанието на ръководещите с цената на нашите пари да си „ купят “ изборите, само че сметката за това ще я плащаме ние и децата ни в идващите години.
В различен доста значим документ - препоръчаният проект за възобновяване, с който да се възползваме от средствата по стратегиите на Европейски Съюз, липсва всякаква упоритост за бързо икономическо догонване. Основно заложените цели в този проект по-скоро дават отговор на критериите ББ - “батко и братко”, познати в нашата икономическа реалност.
Ако приказваме за бъдеще, през 2021 година би трябвало да се създадат решителни стъпки в посока:
- Справяне с икономическата рецесия и действителна помощ за превъзмогване на проблемите и промяна на дребния и междинния бизнес, тъй че той да може да отговори на новите провокации на актуалната икономика;
- Засилване потенциала на здравните заведения, постигане до модерни способи на лекуване, освен в битката с Ковид 19, само че и във всяко здравно направление за поддържане и запазване на човешкия живот;
- Повишаване качеството на българското обучение на всяко едно равнище, за повишение на конкурентоспособността на българската работна сила;
- Активна политика в посока превъзмогване на голямото обществено неравноправие в страната;
- Голяма част от тези провокации ще бъдат по-лесно и дейно преодолени, благодарение на цялостна цифровизация на стопанската система и развиване на нужните умения за работа в новата среда у хората.
- Подкрепа на българската просвета като дейно средство за справяне с прочувствените и психически проблеми у хората, подбудени от пандемията и обществената изолираност.
За край! Надеждата, желанието за смяна, духът и непримиримостта към статуквото да запазим освен в този момент, през днешния ден и на следващия ден, а вечно!
И волята и фантазиите ни да живеем добре да бъдат най-хубавият коректив на ръководството на страната!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ