Ще стане ли Корнелия Нинова премиер?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Може и да стане. Ако, несъмнено, след петнайсетгодишна пауза Българска социалистическа партия най-сетне завоюва парламентарните избори. В момента множеството социологически организации дават преднина на ГЕРБ. Обаче в тази ситуация би трябвало да имаме поради най-малко две условия. Първо, разликата с главната опозиционна мощ е дребна и елементарно може да бъде преодоляна. И второ, никой не знае по какъв начин ще се развие епидемиологичната обстановка. Ако имунизацията забуксува, в случай че не спадне броя на инфектираните и умрелите, доверието към ръководещите ще продължи да пада. Вижте какво стана в Съединени американски щати.
Доналд Тръмп загуби изборите най-много тъй като съперниците му съумяха да внушат в обществото чувството, че неговото държавно управление не се е справило с коронакризата. И нищо друго нямаше значение. Нито възобновяване на стопанската система, нито триумфите в Близкия изток.
Американците гледаха по какъв начин при ръководството на Тръмп броят на умрелите от COVID-19 се усилва, от ден на ден се притесняваха и в последна сметка гласоподаваха за Джо Байдън. Това е изцяло естествена реакция. Наказваш ръководещите, задето не са се справили с пандемията.
Разбира се, Българска социалистическа партия грубо ще сбърка, в случай че разчита основно на недоволството на хората от неприятната здравна политика на ГЕРБ. Избирателите не просто желаят да санкционират с вота си ръководещите. Те желаят и да знаят какво по-различно оферират техните съперници. И не е работата в това просто да напишеш едни хубави оферти.
Партия, която в действителност желае да завоюва изборите, би трябвало да откри метод да изясни тези оферти на хората. По допустимо най-убедителния метод. Без мънкане и спънато четене от листчета. И несъмнено, всички хрумвания би трябвало да бъдат подчинени на една обща идея. За партия с характерностите на Българска социалистическа партия това може да бъде само обществената концепция.
Мантрата за „ подпомагането на бизнеса “ да вземем за пример умерено може да бъде пропусната. В България е цялостно с десни и демократични обединения, които единствено за това приказват. За сметка на това достоверните леви хрумвания съвсем не намират място в партийните документи. Явно болшинството от създателите им считат, че е по-модерно да се приказва за клъстерна стопанска система вместо за разкриване на работни места. Само че работата е в това не дали звученето е съвременно, а дали гласоподавателите схващат какво искаш да им кажеш. И в случай че почитателите на някоя дребна градска демократична групировка обичат да бъдат заливани с купешки изречения, гласоподавателите на Българска социалистическа партия сигурно не харесват това. Те желаят ясни отговори на въпросите си, а не псевдоинтелектуалничене.
Искат да знаят да вземем за пример по кое време опазването на здравето ще престане да бъде „ пазарноориентирано “ и по кое време ще престане да обслужва потребностите на първо място на състоятелните жители. В тази сфера социалистическата партия има положителни хрумвания. Като да вземем за пример тази, че парите на НЗОК би трябвало да отиват единствено в лечебни заведения, които не са търговски сдружения. Това е заслужено, т. е. парите на всички български жители да отиват в държавните и общинските лечебни заведения.
А комерсиалните сдружения, каквито са частните лечебни заведения, както и частните учебни заведения би трябвало да разчитат на пазара. Т. е., в случай че оферират качествена услуга, ще има хора, които ще пожелаят да я купят. Богатите хора в България към този момент не са малко. Както сподели и самата Корнелия Нинова, цитирайки данните на Българска народна банка, от началото на рецесията у нас всеки месец се появяват по 26 нови милионери. Така че частните сдружения, т. е. тези, чиято съществена цел е генерирането на облага – били те лечебни заведения, учебни заведения или детски градини – има от кое място да си набират средства. И не трябва да получават държавни дотации. Именно социалистическата партия би трябвало най-активно да работи за прокарването на тази концепция.
Тъкмо на Българска социалистическа партия приляга и да води битката за възобновяване на прогресивното подоходно облагане. Защото точно то показва в най-силна степен концепцията за обществена правдивост. Всичко останало от сорта на плоският налог или ниските корпоративни налози облагодетелства една дребна група от богати хора. И Българска социалистическа партия има невърнат дълг в това отношение. Защото точно Тройната коалиция, в която социалистите имаха най-голямо наличие, вкара плоския налог.
По това време Българска социалистическа партия на процедура се беше трансформирала в класическа демократична партия и беше изоставила базисните леви хрумвания. А както научихме от случилото се в редица европейски страни, това е най-сигурният метод за маргинализирането на една социалистическа партия. Българска социалистическа партия въпреки всичко прояви някакво възприятие за самозапазване и в точния момент съумя да избегне свличането в демократичната пропаст. Решителният миг на отдръпването от пропастта беше безапелационната и доста вярна опозиция против приемането на Истанбулската спогодба. Един документ, който единствено видимо пази правата на дамите, само че в действителност е ориентиран към затвърждаването на безконтролната власт на соросоидните неправителствени организации и тяхната идеология. Една от аргументите за краха на класическите леви структури в цяла Европа се състоеше във обстоятелството, че те бяха завладяни от питомци на соросоидни университети или от храненици на самия Сорос. Лека-полека тези партии изоставиха достоверната лява идеология и се трансфораха в бранители най-много на всевъзможни етнически, религиозни и най-много полови малцинства.
Като едното нищо и Българска социалистическа партия щеше да се трансформира тъкмо в такава партия. И тогава нямаше да бъде най-голямата опозиционна мощ и нямаше да се бори за първото място с ГЕРБ. Щеше да се трансформира в една дребна партийка, която се конкурира с „ Да, България “ за „ влиятелните “ 6-7-о място в класацията. За благополучие управлението на социалистическата партия този път реши да се съобрази най-много с вижданията на своите гласоподаватели, а не с директивите от чужбина.
Именно съобразяването с мнението на гласоподавателите е основното изискване за триумфа на всяка партия. Десните и демократичните партии в България да вземем за пример могат да си разрешат да прибягват до антируска реторика. Не единствено с цел да угодят на непознатите началници в Брюксел и Вашингтон, само че и тъй като измежду гласоподавателите им има хора с сходно мислене. Само че голямата част от електората на Българска социалистическа партия има положително отношение към Русия. И се отнася с много мощно съмнение към проповядването на „ евроатлантически полезности “. Лидерите на социлистическата партия са длъжни да се преценяват с този факт. Те не могат да приветстват нито зачестилото преследване на съветски дипломати от страната ни, нито ентусиазма, с който една част от политическия ни хайлайф приема присъединяване на България в самодейността „ Три морета “.
Всъщност Триморието е нещо като Истанбулската спогодба. На повърхността са поставени едни доста красиви лозунги, под които всеки естествен човек незабавно би се подписал. Обаче същинските цели и на двата плана нямат нищо общо с заявените планове. При „ Три морета “ се приказва за задълбочаването на интеграцията сред 12 европейски страни, ситуирани в района на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Всеки би желал по-силна интеграция, нали?
Само че същинската цел на Триморието е не тази, а спомагателното антагонизиране на връзките на тези страни с Русия. И в случай че за участнички в плана като Полша, Литва, Латвия, Естония с техния параноичен боязън от Русия сходна същинска цел не съставлява проблем, напълно не по този начин стоят нещата с България. Никой тук няма интерес страната ни да се трансформира в следващия русофобски бастион.
Ето за какво няма никаква логичност който и да било български политик да демонстрира особена интензивност по този план. А за политици, свързани с левицата, това е изключително неуместно.
Ако Българска социалистическа партия не прекрачва алените линии, за които стана дума дотук, в случай че още веднъж не влезе в клопката на вътрешнопартийните войни, тя има всички шансове да завоюва и парламентарните, и президентските избори през идната година. И надлежно Корнелия Нинова може да бъде идващият български министър председател. Тази промяна би имала смисъл единствено в случай че сложи началото на съществена смяна в метода на ръководство на страната. Защото единствено да сменяем един министър-председател с различен, пък бил той и от различен пол, а всичко останало да остане същото, това е безсмислено упражнение.
Автор: Петър Волгин
Източник: " Ретро "
Може и да стане. Ако, несъмнено, след петнайсетгодишна пауза Българска социалистическа партия най-сетне завоюва парламентарните избори. В момента множеството социологически организации дават преднина на ГЕРБ. Обаче в тази ситуация би трябвало да имаме поради най-малко две условия. Първо, разликата с главната опозиционна мощ е дребна и елементарно може да бъде преодоляна. И второ, никой не знае по какъв начин ще се развие епидемиологичната обстановка. Ако имунизацията забуксува, в случай че не спадне броя на инфектираните и умрелите, доверието към ръководещите ще продължи да пада. Вижте какво стана в Съединени американски щати.
Доналд Тръмп загуби изборите най-много тъй като съперниците му съумяха да внушат в обществото чувството, че неговото държавно управление не се е справило с коронакризата. И нищо друго нямаше значение. Нито възобновяване на стопанската система, нито триумфите в Близкия изток.
Американците гледаха по какъв начин при ръководството на Тръмп броят на умрелите от COVID-19 се усилва, от ден на ден се притесняваха и в последна сметка гласоподаваха за Джо Байдън. Това е изцяло естествена реакция. Наказваш ръководещите, задето не са се справили с пандемията.
Разбира се, Българска социалистическа партия грубо ще сбърка, в случай че разчита основно на недоволството на хората от неприятната здравна политика на ГЕРБ. Избирателите не просто желаят да санкционират с вота си ръководещите. Те желаят и да знаят какво по-различно оферират техните съперници. И не е работата в това просто да напишеш едни хубави оферти.
Партия, която в действителност желае да завоюва изборите, би трябвало да откри метод да изясни тези оферти на хората. По допустимо най-убедителния метод. Без мънкане и спънато четене от листчета. И несъмнено, всички хрумвания би трябвало да бъдат подчинени на една обща идея. За партия с характерностите на Българска социалистическа партия това може да бъде само обществената концепция.
Мантрата за „ подпомагането на бизнеса “ да вземем за пример умерено може да бъде пропусната. В България е цялостно с десни и демократични обединения, които единствено за това приказват. За сметка на това достоверните леви хрумвания съвсем не намират място в партийните документи. Явно болшинството от създателите им считат, че е по-модерно да се приказва за клъстерна стопанска система вместо за разкриване на работни места. Само че работата е в това не дали звученето е съвременно, а дали гласоподавателите схващат какво искаш да им кажеш. И в случай че почитателите на някоя дребна градска демократична групировка обичат да бъдат заливани с купешки изречения, гласоподавателите на Българска социалистическа партия сигурно не харесват това. Те желаят ясни отговори на въпросите си, а не псевдоинтелектуалничене.
Искат да знаят да вземем за пример по кое време опазването на здравето ще престане да бъде „ пазарноориентирано “ и по кое време ще престане да обслужва потребностите на първо място на състоятелните жители. В тази сфера социалистическата партия има положителни хрумвания. Като да вземем за пример тази, че парите на НЗОК би трябвало да отиват единствено в лечебни заведения, които не са търговски сдружения. Това е заслужено, т. е. парите на всички български жители да отиват в държавните и общинските лечебни заведения.
А комерсиалните сдружения, каквито са частните лечебни заведения, както и частните учебни заведения би трябвало да разчитат на пазара. Т. е., в случай че оферират качествена услуга, ще има хора, които ще пожелаят да я купят. Богатите хора в България към този момент не са малко. Както сподели и самата Корнелия Нинова, цитирайки данните на Българска народна банка, от началото на рецесията у нас всеки месец се появяват по 26 нови милионери. Така че частните сдружения, т. е. тези, чиято съществена цел е генерирането на облага – били те лечебни заведения, учебни заведения или детски градини – има от кое място да си набират средства. И не трябва да получават държавни дотации. Именно социалистическата партия би трябвало най-активно да работи за прокарването на тази концепция.
Тъкмо на Българска социалистическа партия приляга и да води битката за възобновяване на прогресивното подоходно облагане. Защото точно то показва в най-силна степен концепцията за обществена правдивост. Всичко останало от сорта на плоският налог или ниските корпоративни налози облагодетелства една дребна група от богати хора. И Българска социалистическа партия има невърнат дълг в това отношение. Защото точно Тройната коалиция, в която социалистите имаха най-голямо наличие, вкара плоския налог.
По това време Българска социалистическа партия на процедура се беше трансформирала в класическа демократична партия и беше изоставила базисните леви хрумвания. А както научихме от случилото се в редица европейски страни, това е най-сигурният метод за маргинализирането на една социалистическа партия. Българска социалистическа партия въпреки всичко прояви някакво възприятие за самозапазване и в точния момент съумя да избегне свличането в демократичната пропаст. Решителният миг на отдръпването от пропастта беше безапелационната и доста вярна опозиция против приемането на Истанбулската спогодба. Един документ, който единствено видимо пази правата на дамите, само че в действителност е ориентиран към затвърждаването на безконтролната власт на соросоидните неправителствени организации и тяхната идеология. Една от аргументите за краха на класическите леви структури в цяла Европа се състоеше във обстоятелството, че те бяха завладяни от питомци на соросоидни университети или от храненици на самия Сорос. Лека-полека тези партии изоставиха достоверната лява идеология и се трансфораха в бранители най-много на всевъзможни етнически, религиозни и най-много полови малцинства.
Като едното нищо и Българска социалистическа партия щеше да се трансформира тъкмо в такава партия. И тогава нямаше да бъде най-голямата опозиционна мощ и нямаше да се бори за първото място с ГЕРБ. Щеше да се трансформира в една дребна партийка, която се конкурира с „ Да, България “ за „ влиятелните “ 6-7-о място в класацията. За благополучие управлението на социалистическата партия този път реши да се съобрази най-много с вижданията на своите гласоподаватели, а не с директивите от чужбина.
Именно съобразяването с мнението на гласоподавателите е основното изискване за триумфа на всяка партия. Десните и демократичните партии в България да вземем за пример могат да си разрешат да прибягват до антируска реторика. Не единствено с цел да угодят на непознатите началници в Брюксел и Вашингтон, само че и тъй като измежду гласоподавателите им има хора с сходно мислене. Само че голямата част от електората на Българска социалистическа партия има положително отношение към Русия. И се отнася с много мощно съмнение към проповядването на „ евроатлантически полезности “. Лидерите на социлистическата партия са длъжни да се преценяват с този факт. Те не могат да приветстват нито зачестилото преследване на съветски дипломати от страната ни, нито ентусиазма, с който една част от политическия ни хайлайф приема присъединяване на България в самодейността „ Три морета “.
Всъщност Триморието е нещо като Истанбулската спогодба. На повърхността са поставени едни доста красиви лозунги, под които всеки естествен човек незабавно би се подписал. Обаче същинските цели и на двата плана нямат нищо общо с заявените планове. При „ Три морета “ се приказва за задълбочаването на интеграцията сред 12 европейски страни, ситуирани в района на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Всеки би желал по-силна интеграция, нали?
Само че същинската цел на Триморието е не тази, а спомагателното антагонизиране на връзките на тези страни с Русия. И в случай че за участнички в плана като Полша, Литва, Латвия, Естония с техния параноичен боязън от Русия сходна същинска цел не съставлява проблем, напълно не по този начин стоят нещата с България. Никой тук няма интерес страната ни да се трансформира в следващия русофобски бастион.
Ето за какво няма никаква логичност който и да било български политик да демонстрира особена интензивност по този план. А за политици, свързани с левицата, това е изключително неуместно.
Ако Българска социалистическа партия не прекрачва алените линии, за които стана дума дотук, в случай че още веднъж не влезе в клопката на вътрешнопартийните войни, тя има всички шансове да завоюва и парламентарните, и президентските избори през идната година. И надлежно Корнелия Нинова може да бъде идващият български министър председател. Тази промяна би имала смисъл единствено в случай че сложи началото на съществена смяна в метода на ръководство на страната. Защото единствено да сменяем един министър-председател с различен, пък бил той и от различен пол, а всичко останало да остане същото, това е безсмислено упражнение.
Автор: Петър Волгин
Източник: " Ретро "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ