Поучителна история за Вируса и Короната
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Георги Димитров във " Facebook "
Искам да споделя една забавна и поучителна история за Вируса и Короната с предварителната спогодба, че всякаква алюзия с Корона вируса би била случайна. Доста неща наподобяват в действителност сходни, само че разликите са надалеч по-съществени. Това не пречи, несъмнено, да се създадат настоящи заключения, в случай че е допустимо.
Предисторията е дълга и закономерно досадна в настоящия подтекст.
Някъде към VІ век човечеството било изумено в всеобщ мащаб от непозната до тогава смъртоносна болест – едрата (естествена, черна) шарка, позната по-късно в здравната просвета като вариола. Кога се е появил самият вирус на шарката не е известно с акуратност, само че се позволява, че еволюционната му линия се е точила в продължение на десетки хиляди години. Къде първо се е появил вируса също не е конкретизирано – дали в Африка (Египет), дали в Азия (Китай), дали на двете места редом. После болестта минала през Византия в Европа и се популяризирала в Италия, Испания, Франция и други страни.
В XV век Европа приличала към този момент на голяма инфекциозна болница, а когато заболяването се трансферирала и през океана (ХVІ век) и лишила живота на милиони индианци (не е „ огромният бял брат “ единственият им душманин) към този момент е можело да се приказва за пандемия в международен мащаб, само че не знам дали се е употребявал терминът тогава, а и е нямало СЗО да го разгласи. Важното е, че вирусът е циркулирал на кръгове и талази в продължение на епохи из десетки страни и континенти, на практика из целия свят. От едра шарка умирали до 40% от инфектираните, изчезвали цели градове.
Известните с хумора си немци даже измислили сентенция:
„ Малцина единствено могат да се спасят от шарката и любовта “
( " Von Pocken und Liebe bleiben nur Wenige frei " ), а във френските полицейски протоколи отсъствието на следи от шарка по лицето и тялото се записвало в графата «Отличителни белези». Между прочее, взрива на козметиката по него време свързват ненапълно с това. Помади, пудри, фон-дьо-тен и други макияжи е трябвало да скрият отблъскващите белези от прекараната болест.
Вирусът се оказал също самобитен предвестител на демокрацията. Не делял на небогати и богати, на простолюдие и аристокрация, всички били равни пред него. Демокрация несъмнено не донесъл, елементарните хора умирали на купища без да им се обръща изключително внимание, само че когато блъснал по височайшите особи (английската кралица Мария II, императора на Свещената Римска империя Йосиф I, испанския крал Луис I, младия съветски император Петър II, френския крал Людовик XV), почнало трескаво търсене на лек на правилото на спасяването поединично. Не единствено СЗО, само че и Европейска комисия, многонационални концерни и световни фондации не е имало тогава.
Турция почнала да ползва античен китайски прийом за профилактика прочут като вариолация
(натъркване на инфектирана прахуляк и струпеи от болен в особено изработен прорез върху кожата) и в 1717 година епидемията в Цариград била овладяна.
Британците прихванали турското ноу-хау и с присъщата им придирчивост го тествали първо върху нарушители със смъртна присъда и деца от приюти за сираци. Едва откакто отчели приемлив резултат, ваксинирали фамилията на крал Джордж I. Но вариолацията не давала стопроцентова гаранция. Макар и да свалила смъртността до 2%, т.е. 20 пъти по-малко от нормалното, прочут риск оставал. След гибелта на няколко значими персони от «ваксината» почнали да се притесняват. Във Франция дори я забранили изцяло.
Тук стартира същинската история, която желая да опиша.
Тя е за битката със страшната болест, само че не за това по какъв начин и какъв тип имунитет се реализира, а за отговорността, силата на характера и образеца на лидера, сложил самичък себе си в ролята на пациент. През 1762 година, на престола в Русия се озовава София Августа Фредерика декор Анхалт-Цербст с православно име Екатерина Алексеевна.
Там също се бояли да се имунизират, само че мрачната вероятност пред хората, за които е виновна,
пред околните и пред самата нея явно не е била по усета на младата императрица. Млада, само че към този момент научила урока си на водач както се оказва.
Още в 1763 година Екатерина Втора основава здравна гилдия отпред с барон Черкасов. Той застъпва тезата за всеобщото имунизиране като средство за отбрана на популацията. Екатерина взема решение със личен образец да отстрани съмненията измежду обществото.
Със смелостта си тя към този момент е известна, само че в този момент демонстрира, че към държавните каузи може да подхожда извънредно съществено. Няколко месеца съветските разузнавачи и дипломати, измежду които някогашният резидент в Стокхолм граф Никита Панин и посланикът в Лондон Алексей Мусин-Пушкин, търсят най-хубавия експерт в тази сфера и докарват в Санкт-Петербург англичанина Томас Димсдейл (Thomas Dimsdale).
По това време императорският двор е в суматоха след гибелта от едра шарка на младата графиня Шереметьева в навечерието на сватбата ѝ. Екатерина взема решение да рискува като направи «втъркване» на шарка първо на себе си, след това на престолонаследника и на цялата придворна свита.
Доктор Димсдейл прави това скрито на 12 октомври 1768 година,
а на идващия ден императрицата се заема с нормалните си занимания.
След шестия ден се появяват признаците на заболяването – извънредно тежки съгласно сетнешните свидетелства на доктора, които тя претърпява в усамотение до окончателното си излекуване.
Престолонаследникът понася леко имунизацията. След това настава същински напор от доброволци – единствено в Петербург се имунизират към 140 дворяни, измежду които изключително околните до Екатерина граф Григорий Орлов, граф Кирил Разумовский и други
Отказът на френския крал Людовик XV да се имунизира, заради което се и споминал, Екатерина нарекла безчовечие.
Рискът, на който Екатерина подлага личния си живот, може да се окачестви като лековерие или случка, като популизъм или пиар акция, казано на сегашен език, само че не би трябвало да се не помни първо, че е бил авансово обмислен и квалифициран риск и второ, че се е оказал оневинен както заради позитивния за самата нея резултат, по този начин и поради резултата върху страната и обществото като цяло.
В края на XVIII век, различен британски доктор - Едуард Дженер предлага надалеч по-безопасна ваксина срещу едрата шарка, само че тя продължава да заразява и убива хора още 200 години по-късно. СЗО я афишира за изцяло ликвидирана едвам през 1980 година и вариолната ваксина престава да се употребява.
Но това не е история за вируси, ваксини и имунитет. Забравих да загатна, че Екатерина ІІ носи купата «Велика».
Коментар на Георги Димитров във " Facebook "
Искам да споделя една забавна и поучителна история за Вируса и Короната с предварителната спогодба, че всякаква алюзия с Корона вируса би била случайна. Доста неща наподобяват в действителност сходни, само че разликите са надалеч по-съществени. Това не пречи, несъмнено, да се създадат настоящи заключения, в случай че е допустимо.
Предисторията е дълга и закономерно досадна в настоящия подтекст.
Някъде към VІ век човечеството било изумено в всеобщ мащаб от непозната до тогава смъртоносна болест – едрата (естествена, черна) шарка, позната по-късно в здравната просвета като вариола. Кога се е появил самият вирус на шарката не е известно с акуратност, само че се позволява, че еволюционната му линия се е точила в продължение на десетки хиляди години. Къде първо се е появил вируса също не е конкретизирано – дали в Африка (Египет), дали в Азия (Китай), дали на двете места редом. После болестта минала през Византия в Европа и се популяризирала в Италия, Испания, Франция и други страни.
В XV век Европа приличала към този момент на голяма инфекциозна болница, а когато заболяването се трансферирала и през океана (ХVІ век) и лишила живота на милиони индианци (не е „ огромният бял брат “ единственият им душманин) към този момент е можело да се приказва за пандемия в международен мащаб, само че не знам дали се е употребявал терминът тогава, а и е нямало СЗО да го разгласи. Важното е, че вирусът е циркулирал на кръгове и талази в продължение на епохи из десетки страни и континенти, на практика из целия свят. От едра шарка умирали до 40% от инфектираните, изчезвали цели градове.
Известните с хумора си немци даже измислили сентенция:
„ Малцина единствено могат да се спасят от шарката и любовта “
( " Von Pocken und Liebe bleiben nur Wenige frei " ), а във френските полицейски протоколи отсъствието на следи от шарка по лицето и тялото се записвало в графата «Отличителни белези». Между прочее, взрива на козметиката по него време свързват ненапълно с това. Помади, пудри, фон-дьо-тен и други макияжи е трябвало да скрият отблъскващите белези от прекараната болест.
Вирусът се оказал също самобитен предвестител на демокрацията. Не делял на небогати и богати, на простолюдие и аристокрация, всички били равни пред него. Демокрация несъмнено не донесъл, елементарните хора умирали на купища без да им се обръща изключително внимание, само че когато блъснал по височайшите особи (английската кралица Мария II, императора на Свещената Римска империя Йосиф I, испанския крал Луис I, младия съветски император Петър II, френския крал Людовик XV), почнало трескаво търсене на лек на правилото на спасяването поединично. Не единствено СЗО, само че и Европейска комисия, многонационални концерни и световни фондации не е имало тогава.
Турция почнала да ползва античен китайски прийом за профилактика прочут като вариолация
(натъркване на инфектирана прахуляк и струпеи от болен в особено изработен прорез върху кожата) и в 1717 година епидемията в Цариград била овладяна.
Британците прихванали турското ноу-хау и с присъщата им придирчивост го тествали първо върху нарушители със смъртна присъда и деца от приюти за сираци. Едва откакто отчели приемлив резултат, ваксинирали фамилията на крал Джордж I. Но вариолацията не давала стопроцентова гаранция. Макар и да свалила смъртността до 2%, т.е. 20 пъти по-малко от нормалното, прочут риск оставал. След гибелта на няколко значими персони от «ваксината» почнали да се притесняват. Във Франция дори я забранили изцяло.
Тук стартира същинската история, която желая да опиша.
Тя е за битката със страшната болест, само че не за това по какъв начин и какъв тип имунитет се реализира, а за отговорността, силата на характера и образеца на лидера, сложил самичък себе си в ролята на пациент. През 1762 година, на престола в Русия се озовава София Августа Фредерика декор Анхалт-Цербст с православно име Екатерина Алексеевна.
Там също се бояли да се имунизират, само че мрачната вероятност пред хората, за които е виновна,
пред околните и пред самата нея явно не е била по усета на младата императрица. Млада, само че към този момент научила урока си на водач както се оказва.
Още в 1763 година Екатерина Втора основава здравна гилдия отпред с барон Черкасов. Той застъпва тезата за всеобщото имунизиране като средство за отбрана на популацията. Екатерина взема решение със личен образец да отстрани съмненията измежду обществото.
Със смелостта си тя към този момент е известна, само че в този момент демонстрира, че към държавните каузи може да подхожда извънредно съществено. Няколко месеца съветските разузнавачи и дипломати, измежду които някогашният резидент в Стокхолм граф Никита Панин и посланикът в Лондон Алексей Мусин-Пушкин, търсят най-хубавия експерт в тази сфера и докарват в Санкт-Петербург англичанина Томас Димсдейл (Thomas Dimsdale).
По това време императорският двор е в суматоха след гибелта от едра шарка на младата графиня Шереметьева в навечерието на сватбата ѝ. Екатерина взема решение да рискува като направи «втъркване» на шарка първо на себе си, след това на престолонаследника и на цялата придворна свита.
Доктор Димсдейл прави това скрито на 12 октомври 1768 година,
а на идващия ден императрицата се заема с нормалните си занимания.
След шестия ден се появяват признаците на заболяването – извънредно тежки съгласно сетнешните свидетелства на доктора, които тя претърпява в усамотение до окончателното си излекуване.
Престолонаследникът понася леко имунизацията. След това настава същински напор от доброволци – единствено в Петербург се имунизират към 140 дворяни, измежду които изключително околните до Екатерина граф Григорий Орлов, граф Кирил Разумовский и други
Отказът на френския крал Людовик XV да се имунизира, заради което се и споминал, Екатерина нарекла безчовечие.
Рискът, на който Екатерина подлага личния си живот, може да се окачестви като лековерие или случка, като популизъм или пиар акция, казано на сегашен език, само че не би трябвало да се не помни първо, че е бил авансово обмислен и квалифициран риск и второ, че се е оказал оневинен както заради позитивния за самата нея резултат, по този начин и поради резултата върху страната и обществото като цяло.
В края на XVIII век, различен британски доктор - Едуард Дженер предлага надалеч по-безопасна ваксина срещу едрата шарка, само че тя продължава да заразява и убива хора още 200 години по-късно. СЗО я афишира за изцяло ликвидирана едвам през 1980 година и вариолната ваксина престава да се употребява.
Но това не е история за вируси, ваксини и имунитет. Забравих да загатна, че Екатерина ІІ носи купата «Велика».
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ