Най-посредствените елити за всички времена управляват света
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако се реализира меракът да бъдем вкарани в милитаристичния план “Три морета”, по който очевидно си пада сегашният ни президент Радев, ще стане доста ужасно. Това съобщи пред " Епицентър " Димитър Недков в изявление за Валерия Велева.
- Накъде върви светът, господин Недков? Каква година изпращаме? Като че ли не желаеме да си спомняме за нея.
- Има години в хилядолетната история, които не изпращаме. Опитваме се напряко да ги изтрием в съзнанието си, само че техния сюжет трайно се настанява даже в сънищата ни. Годините които имат начало, само че нямат край. Отбрани фрагменти от летоброенето, което трансформира хода на историята, прекатурва битието, унищожава всички проекти за бъдещето и визиите за света, който обитаваме. Годините, които напомнят на самозабравилия се човек, че е смъртен, а от време на време – ненадейно, всеобщо смъртен. В края на тази 2020 всяко съмнение “накъде върви светът” може да се окаже надълбоко неправилно. Светът към този момент не е групово географско разбиране. Преди десетина години сложих мото на един мой тв сериал: “В началото на третото хилядолетие, в борбата за сила, вода и въздух – човек за индивида, престана да бъде човек...”. Опасявам се, че се оказах прав.
- Какви уроци научихме през 2020? Много показа за живота ни се прекатурнаха.
- Най-важният урок, който преподава най-важният преподавател - животът. А точно - в случай че не проумеем какво ни сполетя тази година, няма никакъв смисъл да се опитваме да отгатнем каква ще е новата 2021, идващото десетилетие или този към този момент изцяло непредсказуем двадесет и първи век. Оказа се, че сме пропуснали доста от откритите уроци, които ни е изнесла ориста. Не сме били “в час”, както се споделя, а в междучасието на лековерието, наслаждението, суетата, егоизмите, преследването на още и още земни богатства, от ден на ден увеличавайки обществената отдалеченост сред индивидите.
- Защо в този момент ни се стовари кошмарът COVID-19? Това наказване ли е?
- Всяка истина, която не ни отърва като отговор, обичайно жигосваме като “теория на конспирацията”. Ако този вирус е основан от човешкия разум и ръце, значи се оказва вярна тайната доктрина, че научно-техническият напредък първо убива – и то поголовно, без да сортира. Ако пандемията ни е сполетяла Свише, значи Природата си отмъщава по тази причина, че загърбихме естествените закони, трансформирайки облагата в единствен смисъл на живота си. Но Природата е жив организъм с дарени от Твореца антитела против човешката нелепост, алчност, безнравственост, безбожничество, безсърдечие и надменност. Сега плащаме цената на опустошения баланс сред мъдростта и благосъстоянието – отводът да изградим всеобща, обективна, животоопазваща всички твари, планетарна обществена система.
- Казвате, в този момент плащаме цената на опустошения баланс сред мъдростта и благосъстоянието. Това пристигна със боязън, отчуждение, самотност, гибел – по какъв начин това ще промени човечеството за в бъдеще? И ще можем ли още веднъж да се върнем към остарелия си метод на живот?
- Очаква ни едно дълго, дано да го назовем – Коронавирус ДИСИДЕНТСТВО... Арестуваното човечество ще има задоволително свободно време, имитирайки онлайн живот и активност, да осъзнае, какъв брой безгрижно пропиля свободата си. Ще усети неналичието на престижа на мислителите от към момента помнещият се ХIХ век, които предупреждаваха какво ни чака, в случай че не податлив бесовете в душите си… Няма връщане назад… Дори през днешния ден да се върне Спасителят, както даде обещание оня дърводелец от Назарет да го стори, в случай че на Земята стане прекомерно отвратително за индивидите – ние отново ще загърбим Христа. Пак няма да ни хареса това, което ще ни предложи - най-много това - за Любовта… Пак ще го накараме самичък да си скове Кръста, ще му нахлузим трънения венец и отново ще го разпнем на този Кръст, от който постоянно сме се страхували надълбоко в дребните си душички... И ще се вкопчим още по-здраво в мантията на Великия инквизитор, от която не сме се пускали повече от две хилядолетия. Нещо повече – през днешния ден Великият инквизитор ни предлага нещо по-страшно от ковид – Четвъртата софтуерна гражданска война или тъй наречените цифрова колонизация на човешкото схващане посредством диктатурата на Изкуствения разсъдък. Което значи, че с изключение на коронавируси в прогресивна номерация, към този момент ни връхлетя и така нататък осведомителна пандемия – всеобщото, злонамереното манипулиране на публичното мнение за цялостен надзор. Рекламата на страха от гибелта се трансформира в рентабилен за мейнстрийма бизнес.
- Как политиците се вписват в тези невиждани до момента от нашето потомство промени? Отрази ли се вирусът върху развиването на политическите системи?
- Светът се ръководи сега от най-посредствените за всички времена политически елити. Властва войнстващата незначителност. Рухнаха всички идеологеми, отпред с неолибералната визия за международен ред. Прихваналият ковид мит за “светлото бъдеще” се оказа пъкълът на днешната политическа прослойка. Разруши се илюзията за групово водачество на формирования от вида на Евросъюза. Пандемията взриви позадрямалите след огромните войни национални егоизми. Демокрацията, която сама по себе си не е независима дума и постоянно си търси подобаващото прилагателно, в този момент може да бъде избрана като “COVID democracy”.
- Световните водачи, тези " посредствени политически елити ", употребяват ли пандемията против хората в своя изгода, колкото и да звучи това нелицеприятно?
- Благодарение на ковид, хората проумяха най-накрая, че “грижата за хората” се оказа просто избирателен девиз по пътя към властта на шепа сребролюбци, след спечелването на която - единствената грижа им е оставането на власт.
- Кой реди пъзела на света през днешния ден?
- Това с “пъзела” и “кой” завърши. Пъзелът е самостоятелна залъгалка. Оттук нататък ще се играе “чист бридж” или покер в краен случай, сред четирите възраждащи се империи: Китайската; Руската; Османската и Американската. А като най-опитен състезател и то към момента с корона на главата си, към масата ще обикаля надничайки в картите Британската - в опит да се върне в стартирана от нея преди две епохи “Голяма игра” родила геополитическият термин «Източният въпрос». Ако ви звучи прекомерно конспиративно-антиутопично – не публикувайте отговора на този въпрос...
- COVID-пандемията удари трагично Съединени американски щати - и като здравен, и като политически проблем и отвори пътят на Байдън към Белия дом. Ще настъпи ли съществено разбъркване на геополитическите пластове след влизането на Байдън в Овалния кабинет?
- Загубила едноличната си купа на Световен стопанин, Америка ще опита нов кръстоносен поход за “демократизиране” на непокорените безчовечен нации като изконния зложелател Русия и позволилият си да детронира американската стопанска система от пиедестала на световен хегемон поднебесен Китай. Влизането на Байдън в Белия дом, както и излизането на ядосания Тръмп оттова, е алегорично доказателство, че Америка от дълго време не се ръководи от това сакрализирано до момента място, което при новият жител може би е по-удачно да бъде наричано “мавзолеят”. След президента Франклин Рузвелт, който от благосклонности, искрено дава на Сталин най-точното определение за “демокрация”, а точно, че тя е безапелационната власт на американския народ над всички останали нации – Съединени американски щати се ръководят от подмолен конгломерат наименуван “дълбоката държава”.
- А какво значи за България Джо Байдън да е президент на Съединени американски щати?
- Най-краткият отговор е – същото каквото беше когато американският президент се споделяше Барак Обама & прародители и в американската дипломация властваше известната като “хиларизъм” особеност... България постоянно ще е пренаселена от търгуващи Родината, компрадорски елити във всички сфери, които постоянно ще са разграничени на “байдънисти” и “путинисти” и макар прогресивно опустяващата ни земя, по този начин и няма да се откри място за все по-многобройните бродещи като аргати по непознати землища нашенци, прокудени от невъзможността за живот в Отечеството като почтени българи.
- Ще бъдем ли " впрегнати " в проектите на Съединени американски щати против Русия?
- Отдавна сме... и към този момент се обрисуваме като “отличници” в тази дисциплинираност. А в случай че се реализира и меракът да бъдем вкарани в
милитаристичния план “Три морета”, по който очевидно си пада сегашният ни президент с генералски ранг пред семейството Радев, само че видно с прекомерно слаба «летателна подготовка» за висините на историята и философията на геополитиката – ще стане доста ужасно. Метафорично, това “страшното” мога да го опиша като: “Последният F-16 на последният български президент”... Явно съюзническата ни орис е такава още от Кобургите и до през днешния ден... Но да не пропуснем и предизвестието, че занапред ни следва, още веднъж след двете «Освобождения», да изпитаме върху гърба си лицемерната измама, най-малко на имперската съветска дипломация по модела «Граф Игнатиев», все поради едни и същи от Потопа насам Средиземноморски проливи.
- Всички се питаме, каква ще бъде 2021 за България? Очакваме промени, а знаем ли какво ще се промени?
- Може би ще е финален, само че този път в действителност финален късмет да се самосъзнаем, че нещо радикално би трябвало да променим в метода по който живяхме до момента, метода по който позволявахме да бъде ръководени, метода по който премълчавахме болките си, метода по който си представяхме целия свят и мястото ни в него. За нас, към момента българите тук, няма да има повече никакво значение каква ще бъде настъпващата 2021 и която и да е било след нея години, в случай че не променим съществено България през 2021.
- Как да я променим " съществено България " като сме невиждано разграничени, изгаряме в омразата един към различен? Какво може да ни накара да се обединим? Изградихме консенсус във връзка с РСМакедония, само че останахме самотници по тази тематика в очите на света. Къде сбъркахме?
- Неразказаната България... Ако не на целия свят, то най-малко на Европа. Това неумение да разкажем приказно, увлекателно себе си посредством известните жанрове от легендите до най-абстрактните изкуства ни заличава като цивилизован народ. Всъщност - дали въобще имаме потребност от министерствата на културата и просвещението? Та ние сме се хванали гуша за гуша между тях за личната си история. Пренаписваме я под диктовката на непознати ползи против няколко соросоидни гроша повече към цената на академичната роба на казионната историография. Всяка неканонична, политически неточна визия за предишното и сегашното е заклейменa в непрекъснато тлеещото аутодафе на букварите ни. Второ потомство надарени млади българчета към този момент сричат българския език с непознат акцент и надали в миналото ще се върнат вкъщи, а и за какво… И Македония, и България отиграха по най-профанския метод историческия проблем в интерес на трети страни - обичайната балканска обстановка. Дипломация значи, да респектираш съперника да те почита, че защитаваш аргументирано националния си интерес, а не да го изнудваш да загърби неговия си.
- Може ли да прогнозирате какво би могло да бъде най-голямата изненада на парламентарните избори 2021?
- Необходимостта незабавно от нови избори заради невъзможността да се сформира работещо на ползу роду държавно управление. Дори мъртвите да гласоподават по към този момент наложения нов “американски избирателен модел”, изборната интензивност ще бъде рекордно ниска - за какъв публичен консенсус ще иде тирада тогава.
- Всички анализатори предизвестяваме, че следва трагично ниска изборна интензивност. А политиците нищо не подхващат за това. Напротив, отвращението от днешната политика у нас взима трагични размери. Защо не се появява нова политика? Хем желаеме смяна, хем все остарели муцуни са на политическата сергия, какво значи това?
- Нова, преорентирана по отношение на новите световни действителности политика могат да си разрешат единствено суверенните нации. Нашият безсмъртно временен политически хайлайф е в дълбоки зависимости или от отработващите тук втората си пенсия под прикритието на транскорпоративни лобисти някогашни американски конгресмени, сенатори, дипломати и спецченгета, или от незаконно вложените посредством подставени лица на европейски компании, търсени от формален Кремъл капитали на емигрирали съветски олигарси с английски и американски паспорти.
- И какво ще кажат 100 години след нас нашите наследници за нас? Ще ни укоряват ли? Или ще оценят въпреки всичко, че сме създали нещо за човечеството?
- Че затрихме завещаната ни отпреди 100 години трета българска страна. Опозорихме концепцията за държавност. Предадохме, продавайки паметта на предците и родителите си градили камък върху камък Отечеството ни. От тридесетина години нямаме с какво да се гордеем като принос в развиването на човечеството. Дори и да имаме такива еврестично смаяли света сънародни единаци – те избират да не се броят за българи.
- Какво пропуснахме да създадем за децата си?
- Да ги възпитаме, че за живота човек се бори до последния си мирис, отстоявайки полезностите и правилата си. Изтървахме ги в лапите на хедонизма – консуматорската идеология, насаждаща настъпателност към всеки, който се опита да ги възпре да пропиляват времето си само в търсене на наслаждението като висше богатство.
- С каква България се разминахме в тези 30 години след Промяната? Кой защо е отговорен?
- Мисля, че към този момент го загатнах – разминахме се с Българията, в която да се родиш и умреш с признателност към битието си, изживял заслужен живот като българин. Вината целокупно е във всеки един от нас персонално... Съжалявам за апокалиптичния скептицизъм, само че във времена на сполетяла ни в директния и преносния смисъл чума - първо се унищожава имунитетa на оптимизма.
Ако се реализира меракът да бъдем вкарани в милитаристичния план “Три морета”, по който очевидно си пада сегашният ни президент Радев, ще стане доста ужасно. Това съобщи пред " Епицентър " Димитър Недков в изявление за Валерия Велева.
- Накъде върви светът, господин Недков? Каква година изпращаме? Като че ли не желаеме да си спомняме за нея.
- Има години в хилядолетната история, които не изпращаме. Опитваме се напряко да ги изтрием в съзнанието си, само че техния сюжет трайно се настанява даже в сънищата ни. Годините които имат начало, само че нямат край. Отбрани фрагменти от летоброенето, което трансформира хода на историята, прекатурва битието, унищожава всички проекти за бъдещето и визиите за света, който обитаваме. Годините, които напомнят на самозабравилия се човек, че е смъртен, а от време на време – ненадейно, всеобщо смъртен. В края на тази 2020 всяко съмнение “накъде върви светът” може да се окаже надълбоко неправилно. Светът към този момент не е групово географско разбиране. Преди десетина години сложих мото на един мой тв сериал: “В началото на третото хилядолетие, в борбата за сила, вода и въздух – човек за индивида, престана да бъде човек...”. Опасявам се, че се оказах прав.
- Какви уроци научихме през 2020? Много показа за живота ни се прекатурнаха.
- Най-важният урок, който преподава най-важният преподавател - животът. А точно - в случай че не проумеем какво ни сполетя тази година, няма никакъв смисъл да се опитваме да отгатнем каква ще е новата 2021, идващото десетилетие или този към този момент изцяло непредсказуем двадесет и първи век. Оказа се, че сме пропуснали доста от откритите уроци, които ни е изнесла ориста. Не сме били “в час”, както се споделя, а в междучасието на лековерието, наслаждението, суетата, егоизмите, преследването на още и още земни богатства, от ден на ден увеличавайки обществената отдалеченост сред индивидите.
- Защо в този момент ни се стовари кошмарът COVID-19? Това наказване ли е?
- Всяка истина, която не ни отърва като отговор, обичайно жигосваме като “теория на конспирацията”. Ако този вирус е основан от човешкия разум и ръце, значи се оказва вярна тайната доктрина, че научно-техническият напредък първо убива – и то поголовно, без да сортира. Ако пандемията ни е сполетяла Свише, значи Природата си отмъщава по тази причина, че загърбихме естествените закони, трансформирайки облагата в единствен смисъл на живота си. Но Природата е жив организъм с дарени от Твореца антитела против човешката нелепост, алчност, безнравственост, безбожничество, безсърдечие и надменност. Сега плащаме цената на опустошения баланс сред мъдростта и благосъстоянието – отводът да изградим всеобща, обективна, животоопазваща всички твари, планетарна обществена система.
- Казвате, в този момент плащаме цената на опустошения баланс сред мъдростта и благосъстоянието. Това пристигна със боязън, отчуждение, самотност, гибел – по какъв начин това ще промени човечеството за в бъдеще? И ще можем ли още веднъж да се върнем към остарелия си метод на живот?
- Очаква ни едно дълго, дано да го назовем – Коронавирус ДИСИДЕНТСТВО... Арестуваното човечество ще има задоволително свободно време, имитирайки онлайн живот и активност, да осъзнае, какъв брой безгрижно пропиля свободата си. Ще усети неналичието на престижа на мислителите от към момента помнещият се ХIХ век, които предупреждаваха какво ни чака, в случай че не податлив бесовете в душите си… Няма връщане назад… Дори през днешния ден да се върне Спасителят, както даде обещание оня дърводелец от Назарет да го стори, в случай че на Земята стане прекомерно отвратително за индивидите – ние отново ще загърбим Христа. Пак няма да ни хареса това, което ще ни предложи - най-много това - за Любовта… Пак ще го накараме самичък да си скове Кръста, ще му нахлузим трънения венец и отново ще го разпнем на този Кръст, от който постоянно сме се страхували надълбоко в дребните си душички... И ще се вкопчим още по-здраво в мантията на Великия инквизитор, от която не сме се пускали повече от две хилядолетия. Нещо повече – през днешния ден Великият инквизитор ни предлага нещо по-страшно от ковид – Четвъртата софтуерна гражданска война или тъй наречените цифрова колонизация на човешкото схващане посредством диктатурата на Изкуствения разсъдък. Което значи, че с изключение на коронавируси в прогресивна номерация, към този момент ни връхлетя и така нататък осведомителна пандемия – всеобщото, злонамереното манипулиране на публичното мнение за цялостен надзор. Рекламата на страха от гибелта се трансформира в рентабилен за мейнстрийма бизнес.
- Как политиците се вписват в тези невиждани до момента от нашето потомство промени? Отрази ли се вирусът върху развиването на политическите системи?
- Светът се ръководи сега от най-посредствените за всички времена политически елити. Властва войнстващата незначителност. Рухнаха всички идеологеми, отпред с неолибералната визия за международен ред. Прихваналият ковид мит за “светлото бъдеще” се оказа пъкълът на днешната политическа прослойка. Разруши се илюзията за групово водачество на формирования от вида на Евросъюза. Пандемията взриви позадрямалите след огромните войни национални егоизми. Демокрацията, която сама по себе си не е независима дума и постоянно си търси подобаващото прилагателно, в този момент може да бъде избрана като “COVID democracy”.
- Световните водачи, тези " посредствени политически елити ", употребяват ли пандемията против хората в своя изгода, колкото и да звучи това нелицеприятно?
- Благодарение на ковид, хората проумяха най-накрая, че “грижата за хората” се оказа просто избирателен девиз по пътя към властта на шепа сребролюбци, след спечелването на която - единствената грижа им е оставането на власт.
- Кой реди пъзела на света през днешния ден?
- Това с “пъзела” и “кой” завърши. Пъзелът е самостоятелна залъгалка. Оттук нататък ще се играе “чист бридж” или покер в краен случай, сред четирите възраждащи се империи: Китайската; Руската; Османската и Американската. А като най-опитен състезател и то към момента с корона на главата си, към масата ще обикаля надничайки в картите Британската - в опит да се върне в стартирана от нея преди две епохи “Голяма игра” родила геополитическият термин «Източният въпрос». Ако ви звучи прекомерно конспиративно-антиутопично – не публикувайте отговора на този въпрос...
- COVID-пандемията удари трагично Съединени американски щати - и като здравен, и като политически проблем и отвори пътят на Байдън към Белия дом. Ще настъпи ли съществено разбъркване на геополитическите пластове след влизането на Байдън в Овалния кабинет?
- Загубила едноличната си купа на Световен стопанин, Америка ще опита нов кръстоносен поход за “демократизиране” на непокорените безчовечен нации като изконния зложелател Русия и позволилият си да детронира американската стопанска система от пиедестала на световен хегемон поднебесен Китай. Влизането на Байдън в Белия дом, както и излизането на ядосания Тръмп оттова, е алегорично доказателство, че Америка от дълго време не се ръководи от това сакрализирано до момента място, което при новият жител може би е по-удачно да бъде наричано “мавзолеят”. След президента Франклин Рузвелт, който от благосклонности, искрено дава на Сталин най-точното определение за “демокрация”, а точно, че тя е безапелационната власт на американския народ над всички останали нации – Съединени американски щати се ръководят от подмолен конгломерат наименуван “дълбоката държава”.
- А какво значи за България Джо Байдън да е президент на Съединени американски щати?
- Най-краткият отговор е – същото каквото беше когато американският президент се споделяше Барак Обама & прародители и в американската дипломация властваше известната като “хиларизъм” особеност... България постоянно ще е пренаселена от търгуващи Родината, компрадорски елити във всички сфери, които постоянно ще са разграничени на “байдънисти” и “путинисти” и макар прогресивно опустяващата ни земя, по този начин и няма да се откри място за все по-многобройните бродещи като аргати по непознати землища нашенци, прокудени от невъзможността за живот в Отечеството като почтени българи.
- Ще бъдем ли " впрегнати " в проектите на Съединени американски щати против Русия?
- Отдавна сме... и към този момент се обрисуваме като “отличници” в тази дисциплинираност. А в случай че се реализира и меракът да бъдем вкарани в
милитаристичния план “Три морета”, по който очевидно си пада сегашният ни президент с генералски ранг пред семейството Радев, само че видно с прекомерно слаба «летателна подготовка» за висините на историята и философията на геополитиката – ще стане доста ужасно. Метафорично, това “страшното” мога да го опиша като: “Последният F-16 на последният български президент”... Явно съюзническата ни орис е такава още от Кобургите и до през днешния ден... Но да не пропуснем и предизвестието, че занапред ни следва, още веднъж след двете «Освобождения», да изпитаме върху гърба си лицемерната измама, най-малко на имперската съветска дипломация по модела «Граф Игнатиев», все поради едни и същи от Потопа насам Средиземноморски проливи.
- Всички се питаме, каква ще бъде 2021 за България? Очакваме промени, а знаем ли какво ще се промени?
- Може би ще е финален, само че този път в действителност финален късмет да се самосъзнаем, че нещо радикално би трябвало да променим в метода по който живяхме до момента, метода по който позволявахме да бъде ръководени, метода по който премълчавахме болките си, метода по който си представяхме целия свят и мястото ни в него. За нас, към момента българите тук, няма да има повече никакво значение каква ще бъде настъпващата 2021 и която и да е било след нея години, в случай че не променим съществено България през 2021.
- Как да я променим " съществено България " като сме невиждано разграничени, изгаряме в омразата един към различен? Какво може да ни накара да се обединим? Изградихме консенсус във връзка с РСМакедония, само че останахме самотници по тази тематика в очите на света. Къде сбъркахме?
- Неразказаната България... Ако не на целия свят, то най-малко на Европа. Това неумение да разкажем приказно, увлекателно себе си посредством известните жанрове от легендите до най-абстрактните изкуства ни заличава като цивилизован народ. Всъщност - дали въобще имаме потребност от министерствата на културата и просвещението? Та ние сме се хванали гуша за гуша между тях за личната си история. Пренаписваме я под диктовката на непознати ползи против няколко соросоидни гроша повече към цената на академичната роба на казионната историография. Всяка неканонична, политически неточна визия за предишното и сегашното е заклейменa в непрекъснато тлеещото аутодафе на букварите ни. Второ потомство надарени млади българчета към този момент сричат българския език с непознат акцент и надали в миналото ще се върнат вкъщи, а и за какво… И Македония, и България отиграха по най-профанския метод историческия проблем в интерес на трети страни - обичайната балканска обстановка. Дипломация значи, да респектираш съперника да те почита, че защитаваш аргументирано националния си интерес, а не да го изнудваш да загърби неговия си.
- Може ли да прогнозирате какво би могло да бъде най-голямата изненада на парламентарните избори 2021?
- Необходимостта незабавно от нови избори заради невъзможността да се сформира работещо на ползу роду държавно управление. Дори мъртвите да гласоподават по към този момент наложения нов “американски избирателен модел”, изборната интензивност ще бъде рекордно ниска - за какъв публичен консенсус ще иде тирада тогава.
- Всички анализатори предизвестяваме, че следва трагично ниска изборна интензивност. А политиците нищо не подхващат за това. Напротив, отвращението от днешната политика у нас взима трагични размери. Защо не се появява нова политика? Хем желаеме смяна, хем все остарели муцуни са на политическата сергия, какво значи това?
- Нова, преорентирана по отношение на новите световни действителности политика могат да си разрешат единствено суверенните нации. Нашият безсмъртно временен политически хайлайф е в дълбоки зависимости или от отработващите тук втората си пенсия под прикритието на транскорпоративни лобисти някогашни американски конгресмени, сенатори, дипломати и спецченгета, или от незаконно вложените посредством подставени лица на европейски компании, търсени от формален Кремъл капитали на емигрирали съветски олигарси с английски и американски паспорти.
- И какво ще кажат 100 години след нас нашите наследници за нас? Ще ни укоряват ли? Или ще оценят въпреки всичко, че сме създали нещо за човечеството?
- Че затрихме завещаната ни отпреди 100 години трета българска страна. Опозорихме концепцията за държавност. Предадохме, продавайки паметта на предците и родителите си градили камък върху камък Отечеството ни. От тридесетина години нямаме с какво да се гордеем като принос в развиването на човечеството. Дори и да имаме такива еврестично смаяли света сънародни единаци – те избират да не се броят за българи.
- Какво пропуснахме да създадем за децата си?
- Да ги възпитаме, че за живота човек се бори до последния си мирис, отстоявайки полезностите и правилата си. Изтървахме ги в лапите на хедонизма – консуматорската идеология, насаждаща настъпателност към всеки, който се опита да ги възпре да пропиляват времето си само в търсене на наслаждението като висше богатство.
- С каква България се разминахме в тези 30 години след Промяната? Кой защо е отговорен?
- Мисля, че към този момент го загатнах – разминахме се с Българията, в която да се родиш и умреш с признателност към битието си, изживял заслужен живот като българин. Вината целокупно е във всеки един от нас персонално... Съжалявам за апокалиптичния скептицизъм, само че във времена на сполетяла ни в директния и преносния смисъл чума - първо се унищожава имунитетa на оптимизма.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ