ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Избирането на Джо Байдън за президент поражда опасения в Москва, че световните упоритости на руснаците ще бъдат директно оспорени. Тръмп се концентрира върху изтеглянето на американските войски от Европа и заобикаля влизането в нови спорове. Кремъл обаче се притеснява, че Байдън ще се върне в противоречивите райони в гонене на интеграцията им със Запада, написа американският вестник The Hill, представен от " Фокус ".

Неотдавнашното пътешестване на съветския външен министър Сергей Лавров до Балканите демонстрира загрижеността на Москва. Изявленията на Лавров за значимостта на Балканите проектират ясно личните желания на Русия пред Вашингтон. Според Лавров някои западни страни „ желаят да трансфорат тази зона на Европа в сцена на геополитическа битка и да основат нови разграничителни линии “. Точно това желае да реализира Русия, с цел да попречи на останалите страни от Западните Балкани да позволяват разногласията си и да подават заявки за присъединение към НАТО и Европейски Съюз.

В интереса на Лавров попаднаха две страни, които разрешават на Москва да организира политика „ разделяй и владей “ в района - Босна и Херцеговина и Сърбия. По време на спорната си аудиенция в Босна и Херцеговина на 15 декември Лавров намерено се опълчи на разширението на НАТО, като акцентира военния неутралитет на Република Сръбска, сръбско образувание в Босна. Всъщност единствено централната власт в Сараево може да взема такива решения.

Представителите на бошняците и хърватите изрично отхвърлиха да се срещнат с Лавров и дефинираха визитата му като неуважително към страната им. Те осъдиха срещата му с Милорад Додик, както и намесата му във вътрешната политика на Босна. Лавров сподели, че хърватският и мюсюлманският представители в Президиума на Босна и Херцеговина са изпълнявали инструкции от чужбина, намерено намеквайки за Съединени американски щати.

Лавров съобщи, че Дейтънското съглашение, с което е прекъсната войната през ноември 1995 година, не може да бъде променено, макар " апелите от чужбина ". Всъщност американски и европейски чиновници учат конституционни формули, които биха могли да оказват помощ за преустановяване на парализата, която е блокирала страната. Те признават, че Дейтънското съглашение лимитира развиването на страната и вероятностите за интеграция в Европейски Съюз. Атаката на Лавров явно е в отговор на изказванието на Байдън, че опитите за създаване на функционираща многоетническа босненска страна в никакъв случай не са били приключени. В същото време определеният президент прикани администрацията на Съединени американски щати да помогне за разрешаването на този проблем.

Москва продължава да попречва интеграцията на Босна в Европейски Съюз, а Лавров предложи на Република Сръбска редица стопански тласъци. Сред тях са взаимни планове с съветски компании в региона на газовата инфраструктура, които ще създадат образованието още по-зависимо от Москва. Лавров прикани и за отвод от офиса на висшия представител, който управлява гражданското използване на Дейтънското съглашение. Този ход ще даде на водачите на Република Сръбска храброст да се опълчват на централното държавно управление и да стартират да заплашват с разединение.

Последвалото посещаване на Лавров в Белград изпрати на сръбския президент Александър Вучич явен сигнал за поддръжката на Москва. Москва се притеснява, че Байдън ще упорства Вучич да признае Косово като самостоятелна страна, да одобри по-обединена Босна и Херцеговина и да приключи политическата интервенция на Сърбия във вътрешните работи на Черна гора.

Лавров приказва и за планове, които ще засилят съветското наличие в сръбската стопанска система. Тези планове включват газопровода „ Турски поток “, високоскоростната железопътна линия Белград-Нови Сад и водноелектрическата централа Джердап 1. По време на посещаване в катедралата " Свети Сава ", където бе прочетено посланието на Путин, Лавров и Вучич подчертаха тесните връзки сред съветската и сръбската православна черква, които се застъпват за териториалния ревизионизъм на Русия и Сърбия.

Москва безспорно ще търси метод да се приближи до администрацията на Байдън, какъвто е казусът с всички идващи на власт американски президенти. Целта на този ход ще бъде да убеди Вашингтон да не обръща внимание на едностранния триумф на Кремъл в офанзивни интервенции в чужбина през последните четири години. И също така да заблуди Съединени американски щати и да ги убеди, че нова огромна отстъпка на Русия ще помогне да се предотвратят нови спорове.

Кремълските управляващи по едно и също време ще отхвърлят известия за огромни хакерски атаки от съветски разследващи служби против американски институции и организации. Под този претекст те несъмнено ще заявят, че двустранните връзки на страните незабавно се нуждаят от рестартиране. Байдън не би трябвало да дава на Москва нова територия. Той към този момент съобщи, че съществуващата киберзащита не е задоволителна и Съединени американски щати би трябвало да „ обезсърчат съперниците си и да спрат “ бъдещите им хакерски атаки. В допълнение към ясното обръщение за киберпространството, би трябвало да се каже, че новата администрация е способна да пази ползите на Съединени американски щати и техните съдружници, и да отрази пагубното въздействие Русия на Балканския полуостров.