Масовите гробове на Тито
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Югославският деспот Тито персонално управлява физическата разпродажба на десетки хиляди свои съперници. Словения и Хърватия са напоени с тяхната кръв. И до през днешния ден сътрудниците на злокобната загадка полиция на Тито УДБА са на управителни постове в тези страни. Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС словенският публицист и журналист Роман Леляк.
56-годишният Леляк е измежду най-известните откриватели на закононарушенията на диктатора Йосип Броз Тито. Леляк персонално взе участие в разкриването на всеобщия гроб в мината „ Худа Яма “, където са избити няколко хиляди души, в това число дами и деца. Част от тях са зазидани живи, а други хвърлени живи в яма, дълбока 46 метра. Автор на няколко книги, измежду които са „ Худа Яма “, „ Марибор – най-голямата гробница за хърватите “, „ Агентите на УДБА “, а също по този начин и на документални филми: „ Худа Яма – най-криената загадка на УДБА “. Леляк разкрива имената на 65 000 сътрудници на УДБА в Словения, чието население е 1,8 млн. души.
Той разкрива, че на управителни места в Словения и Хърватия – банките, огромните компании, политиката, правосъдната власт и медиите – са някогашните сътрудници на югославските секрети служби УДБА. През 2015 година пред Народното събрание в Словения Леляк оповестява, че 35% от словенците са свързани с УДБА. Тогава той разкрива, че в края на 80-те години югославската загадка полицията е поръчала в Любляна смъртоносно оръжие под формата на молив за ликвидирането на политическите съперници. Леляк демонстрира един от тези моливи.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: Колко всеобщи гробове са открити и какъв брой има в Словения и Хърватия?
Роман Леляк: Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са желали комунистическо ръководство в новата страна, основана през 1945 година В Словения имаме повече от 700 всеобщи гроба, от които са регистрирани 630 места за изтезания. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в интервала от 25 май до 15 юни 1945 година са премахнати към 30 000 жертви. От тях единствено 1 109 са били ексхумирани и заровени в общ гроб. Това нямаше да се случи, в случай че през 2000 година не беше издигната автомагистралата Марибор-Целе, когато единствено на повърхност от 70 метра от бъдещата автомагистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше дами и деца. По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите към момента нямат право на заслужен гроб и право да бъдат разпознати.
В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в заслужен гроб. Те към момента лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на изтезанието в естествения цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора.
БГНЕС: Колко са убитите в тези гробове и има ли измежду тях дами и деца? Защо бяха убити? От какви националности бяха те?
Роман Леляк: Тези дни беше направена ексхумация край Брежице в Словения. 139 тела бяха открити в Стратище. Само женски тела. Сред доста от тях открихме скелетите на бременни дами, както и на деца на друга възраст.
БГНЕС: Дългогодишният вътрешен министър на Словения Иван Мачек – Матия е измежду главните уредници на клането. Знаел ли е югославският деспот Тито за тези кланета?
Роман Леляк: Иван Мачек – Матия е единствено един от тези, които са правили геноцид против инакомислещите. Геноцидът беше управителен персонално от Йосип Броз Тито със своята армия – Югославската национална войска, отпред с Комунистическата партия. Йосип Броз Тито не поема управлението на новата страна в столицата Белград на 9 май 1945 година На 1 май 1945 година той отпътува за Хърватия и Словения и персонално управлява всички изтезания на политическите си съперници, които са избягали в Австрия и множеството от тях са върнати в Югославия от английската войска, където са премахнати на местата за всеобщи изтезания.
БГНЕС: ОЗНА и УДБА до по кое време не престават да унищожават физически съперниците на режима?
Роман Леляк: ОЗНА, прекръстена по-късно на УДБА (Управление за държавна сигурност), е политическата полиция на комунистическата партия на Югославия. Последното политическо ликвидиране е осъществено през 1990 година. На читателите ще им стане ясно като кажа, че Силво Горенц, който в този момент живее в Кршко в Словения, е бил началник на югославската УДБА от 1970 до 1972 година и през този интервал той е дал зелена светлина за ликвидацията на 27 души. Хърватският студент Стйепан Черногорац беше похитен от университета в Залцбург, УДБА го докара в Любляна и там следите му се губят. Дори касетата със запис от разпита на Стйепан Черногорац е непокътната и открита. Подадена наказателна тъжба в Австрия, само че досега не е почнало наказателно произвеждане. Днес Силво Горенц живее умерено предпазен от всички органи в Република Словения.
БГНЕС: Вие твърдите, че в Словения е имало повече от 65 000 сътрудници на УДБА. Оказват ли и през днешния ден сътрудниците на УДБА въздействие върху страните от някогашна Югославия?
Роман Леляк: В четири книги изброих всички сътрудници на УДБА в Словения. Много от тях през днешния ден са политици, предприемачи и банкери. Политическата система като цяло се ръководи от тях. За страдание, през 1990 година нямаше лустрация или възбрана членовете на УДБА и комунистите да упражняват политическа активност. За една нощ те сътвориха своите политически партии и продължиха с методите на работа на комунистическата партия. Милан Кучан беше последният ръководител на Комунистическата партия на Словения и първият президент на самостоятелна Словения. Дори и през днешния ден това визира всички фрагменти в страната.
БГНЕС: Защо 40 години след гибелта на диктатора истината за неговите закононарушения към момента не е известна?
Роман Леляк: Мисля, че към този момент отговорих на този въпрос. За страдание, комунистите в Словения и в Хърватия смениха своите партийни книжки с нови такива с демократична багра и продължиха политическата война – по този начин наречения временен мек път на смяната. Това е повода, заради която доста тематики в Словения и Хърватия към момента са табу. Страхът от алените революционери към момента господства в нашите страни.
Югославският деспот Тито персонално управлява физическата разпродажба на десетки хиляди свои съперници. Словения и Хърватия са напоени с тяхната кръв. И до през днешния ден сътрудниците на злокобната загадка полиция на Тито УДБА са на управителни постове в тези страни. Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС словенският публицист и журналист Роман Леляк.
56-годишният Леляк е измежду най-известните откриватели на закононарушенията на диктатора Йосип Броз Тито. Леляк персонално взе участие в разкриването на всеобщия гроб в мината „ Худа Яма “, където са избити няколко хиляди души, в това число дами и деца. Част от тях са зазидани живи, а други хвърлени живи в яма, дълбока 46 метра. Автор на няколко книги, измежду които са „ Худа Яма “, „ Марибор – най-голямата гробница за хърватите “, „ Агентите на УДБА “, а също по този начин и на документални филми: „ Худа Яма – най-криената загадка на УДБА “. Леляк разкрива имената на 65 000 сътрудници на УДБА в Словения, чието население е 1,8 млн. души.
Той разкрива, че на управителни места в Словения и Хърватия – банките, огромните компании, политиката, правосъдната власт и медиите – са някогашните сътрудници на югославските секрети служби УДБА. През 2015 година пред Народното събрание в Словения Леляк оповестява, че 35% от словенците са свързани с УДБА. Тогава той разкрива, че в края на 80-те години югославската загадка полицията е поръчала в Любляна смъртоносно оръжие под формата на молив за ликвидирането на политическите съперници. Леляк демонстрира един от тези моливи.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: Колко всеобщи гробове са открити и какъв брой има в Словения и Хърватия?
Роман Леляк: Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са желали комунистическо ръководство в новата страна, основана през 1945 година В Словения имаме повече от 700 всеобщи гроба, от които са регистрирани 630 места за изтезания. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в интервала от 25 май до 15 юни 1945 година са премахнати към 30 000 жертви. От тях единствено 1 109 са били ексхумирани и заровени в общ гроб. Това нямаше да се случи, в случай че през 2000 година не беше издигната автомагистралата Марибор-Целе, когато единствено на повърхност от 70 метра от бъдещата автомагистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше дами и деца. По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите към момента нямат право на заслужен гроб и право да бъдат разпознати.
В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в заслужен гроб. Те към момента лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на изтезанието в естествения цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора.
БГНЕС: Колко са убитите в тези гробове и има ли измежду тях дами и деца? Защо бяха убити? От какви националности бяха те?
Роман Леляк: Тези дни беше направена ексхумация край Брежице в Словения. 139 тела бяха открити в Стратище. Само женски тела. Сред доста от тях открихме скелетите на бременни дами, както и на деца на друга възраст.
БГНЕС: Дългогодишният вътрешен министър на Словения Иван Мачек – Матия е измежду главните уредници на клането. Знаел ли е югославският деспот Тито за тези кланета?
Роман Леляк: Иван Мачек – Матия е единствено един от тези, които са правили геноцид против инакомислещите. Геноцидът беше управителен персонално от Йосип Броз Тито със своята армия – Югославската национална войска, отпред с Комунистическата партия. Йосип Броз Тито не поема управлението на новата страна в столицата Белград на 9 май 1945 година На 1 май 1945 година той отпътува за Хърватия и Словения и персонално управлява всички изтезания на политическите си съперници, които са избягали в Австрия и множеството от тях са върнати в Югославия от английската войска, където са премахнати на местата за всеобщи изтезания.
БГНЕС: ОЗНА и УДБА до по кое време не престават да унищожават физически съперниците на режима?
Роман Леляк: ОЗНА, прекръстена по-късно на УДБА (Управление за държавна сигурност), е политическата полиция на комунистическата партия на Югославия. Последното политическо ликвидиране е осъществено през 1990 година. На читателите ще им стане ясно като кажа, че Силво Горенц, който в този момент живее в Кршко в Словения, е бил началник на югославската УДБА от 1970 до 1972 година и през този интервал той е дал зелена светлина за ликвидацията на 27 души. Хърватският студент Стйепан Черногорац беше похитен от университета в Залцбург, УДБА го докара в Любляна и там следите му се губят. Дори касетата със запис от разпита на Стйепан Черногорац е непокътната и открита. Подадена наказателна тъжба в Австрия, само че досега не е почнало наказателно произвеждане. Днес Силво Горенц живее умерено предпазен от всички органи в Република Словения.
БГНЕС: Вие твърдите, че в Словения е имало повече от 65 000 сътрудници на УДБА. Оказват ли и през днешния ден сътрудниците на УДБА въздействие върху страните от някогашна Югославия?
Роман Леляк: В четири книги изброих всички сътрудници на УДБА в Словения. Много от тях през днешния ден са политици, предприемачи и банкери. Политическата система като цяло се ръководи от тях. За страдание, през 1990 година нямаше лустрация или възбрана членовете на УДБА и комунистите да упражняват политическа активност. За една нощ те сътвориха своите политически партии и продължиха с методите на работа на комунистическата партия. Милан Кучан беше последният ръководител на Комунистическата партия на Словения и първият президент на самостоятелна Словения. Дори и през днешния ден това визира всички фрагменти в страната.
БГНЕС: Защо 40 години след гибелта на диктатора истината за неговите закононарушения към момента не е известна?
Роман Леляк: Мисля, че към този момент отговорих на този въпрос. За страдание, комунистите в Словения и в Хърватия смениха своите партийни книжки с нови такива с демократична багра и продължиха политическата война – по този начин наречения временен мек път на смяната. Това е повода, заради която доста тематики в Словения и Хърватия към момента са табу. Страхът от алените революционери към момента господства в нашите страни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ