ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Всичко, което Македония е постигнала досега стратегически, е с помощта на Съединени американски щати, всичко, което се е провалило, е с помощта на Европейския съюз, написа Слободанка Йовановска в скопския вестник " Независен " в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция и от името на създателя.

Вече 20 години пътят на Македония към Европейски Съюз не води до на никое място. Някой различен помни ли Програма 2000, с която ние, като единствената страна, излязла от някогашна Югославия без война, бяхме изхвърлени от проектите за първите разширявания?

Все още някой спомня ли си процеса на стабилизация, по-късно процеса на стабилизиране и асоцииране, който е фиктивен единствено с цел да забави европейската ни интеграция? Някой помни ли, че бяхме част от някакъв тип предприсъединително партньорство, измислено също като обособен „ кулоар “ за тези, които би трябвало да останат в чакалнята за дълго време?

Все още някой спомня ли си, че имаше нещо, наречено ХЛАД, разговор на високо равнище, сякаш с цел да форсира присъединението ни към Европейския съюз? Някой спомня ли си, без инспекция, по кое време Македония кандидатства за първото участие в Европейски Съюз и Европейски Съюз се опита да ни обезсърчи? Някой помни ли по кое време получихме първия статут на претендент за участие, фиктивен особено за нас, и по-късно употребен за други страни от Западните Балкани, на които подобен статут беше даден за първи път без договаряния?

Ясно ли ни е, че новият способ на Европейски Съюз беше прибавен върху нас за първи път - с цел да вземем решение за договаряния, които да не се знае по кое време ще стартират, поради което опозицията се подиграва с министър-председателя от две години, единствено тъй като той и всички ние вярвахме, че най-сетне ще стартират договарянията със Съюза?

И знаете ли какво беше изявлението на българския дипломат на срещата в Брюксел през вчерашния ден? Че чака " идващите ръководи на Европейски Съюз " да намерят решение на разногласието за историята ни с България, без нито един дипломат да бъде смутен, нервиран или предизвикан по различен метод да отговори на такава позиция на София, която подкопава доверието в Европейски Съюз, за което наподобява надали им пука в държавите-членки?

И знае ли нашето държавно управление, че немското председателство е съумяло да откри компромис по всички противоречиви въпроси, в това число бюджета, и да получи тил от България поради мекия звук на глобите против Турция и единственото нещо, което се провали, е да откри метод да прокара решението за Македония?

И това, откакто изчакахме през юни 2019 година да ни бъде дадена дата, когато ще преговаряме, по този начин чакахме същото през юни тази година, в този момент ни утешават да бъдем търпеливи до идващия юни. И, дано вършим промени, до момента в който не полудеем, тъй като когато „ някой ден “ получим дата за договаряния (която може да се трансформира в дата за първата глава на договарянията или нещо по-страшно), доста скоро ще приключим договарянията по новата методология, измислена да ни спре, да не ни тласка напред.
Знаем ли, че идната дата, вероятната дата за договаряния, е юни идната година, месец, който дружно с декември би трябвало да изтрием от календара си, тъй като те са дати, на когато поносим най-голямо оскърбление.

Вчера президентът Стево Пендаровски ни увери в Народното събрание, че все пак няма да се откажем от Европейски Съюз и няма да търсим друга опция и същото беше дадено от държавното управление, макар че за първи път в неговата реакция можеше да се прочете евроскептичната изразителност. Очевидно, с цел да резервира лицето си пред електората, държавното управление би трябвало да покаже, че към този момент не се доверява на европейските обещания и че най-хубавият метод да остане на поста е да не дава отговор на европейските и изключително на българските условия.

Реално видяно, в случай че не бяха парите, идващи постоянно от Европейския съюз, макар че известията са доста по-големи от това, което в действителност получаваме от Брюксел, от дълго време бихме се отказали да чакаме датите. Човек би трябвало да бъде доста доверчив, с цел да има вяра в продължение на двадесет години на договарянията, които даже не са почнали и че има някаква европейска вероятност за нас, изключително когато еврокомисарят е от най-проблемния член на Съюза, а в Скопие пристигна дипломат от страна, която го напуща.

От тази позиция е загуба на време да се четат вчерашните изводи по отношение на (не) разширението на Съюза. Някой помни ли въобще какво съдържаха заключенията преди този момент и какъв брой такива е имало въобще? И за какво тези изводи би трябвало да бъдат свято писмо за нас и за решението за дата за Македония. Защо се споделя, че това е „ заричане “, което немското председателство и Съюзът не е изпълнило, макар то че е умозаключение на водачите на Съюза, т.е. решение на най-високо равнище?

Само в Европейски Съюз решенията могат да се вземат на толкоз високо равнище и по-късно да се плюе на тях и да ни се продават истории, че най-бедната, най-корумпираната и най-проблематичната държава-членка със своите исторически комплекси от галактически пропорции е съумяла да устои на немския напън. И никой не стои зад него или най-малко не се занимава с тази тематика.

От тази позиция става противоречиво и за какво цяла Европа се изреди в Македония, с цел да прокара Споразумението от Преспа, въпреки че в реалност това беше добър компромис и за нас. Целта не беше да отключим европейската интеграция на страната и да премахнем последната спънка, която ни стопира от договаряния, а да се помогне на държава-членка, с цел да извърши своите цели.

Сега виждаме същото за България, която може да осъществя своите ползи във връзка с Македония, единствено в случай че има празно заричане от Европейски Съюз, че някой ден ще ни предложат договаряния. И човек би трябвало да бъде доста доверчив и въпреки всичко да има вяра, че в случай че създадем огромни отстъпки и разгадаем разногласието с България, няма да пристигна нов Макрон или нова София или няма да бъде измислена нова категория - по тази причина ще отворим всяка глава или затваряме като исторически развой за Македония и най-после изчакваме дата за края на договарянията.

Дори времето да покаже, че това не е по този начин и че желанията на Брюксел във връзка с европейската интеграция на Македония са откровени, това стратегическо отсрочване към този момент има ужасни последствия за нас като жители и за страната. Освен че губи голямо време и сила в неосъществена вероятност, всяко несъгласие от Европейски Съюз повдига нова вълна на емиграция от Македония, а страната вместо държава-членка се трансформира в самобитна съвременна колония на Европейски Съюз, от която черпи личен състав, получава стратегическа външнополитическа поддръжка, употребява го в спор на ползи с други страни и индиректно ни държи в интернационална изолираност.

Накратко, за всичко, което Македония реализира до момента, би трябвало да благодари на Съединените щати, които през цялото време и до момента не са мръднали на милиметър стратегически цели към Македония и, най-важното, са най-силният поръчител за независимостта ни и ни вкараха в НАТО. Всичко, което не постигнахме и беше причина за големи разочарования и неуспехи в промените, безспорно беше резултат от политиката на Европейския съюз.

И дано повече не ни споделят от Брюксел, че са фрустрирани, разочаровани, обезпокоени, засрамени, тъй като ние знаем по-добре смисъла на тези думи. Нека не престават да дават пари, дано да желаят услуги, само че дано не ни споделят, че с Вархели и с Янша сме в положителни ръце като ръководител и че вчерашните изводи са сигнал за достоверността на разширението.

Като страна няма смисъл да се отхвърляме от договарянията за участие, тъй като това са единствено обещания, съгласно това, което споделят в Брюксел.

Вместо това незабавно се нуждаем от проект „ Б “, без значение какъв брой укротен е Майкъл Рот.