Президентът избърза, обявявайки дата за изборите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
28 март 2021 година Това е датата на идващите парламентарни избори, която разгласи пред медиите президентът Румен Радев.
Държавният глава първо акцентира: „ Изборите би трябвало бъдат извършени в период, с доставени и лицензирани машини и с всички ограничения, които да подсигуряват правото на всеки българин на избор. “
После – в отговор на журналистически въпрос „ по кое време “ изстреля – 28 март.
Без да се е съветвал с главните политически сили. Вярно, Конституцията не го задължава да организира съвещания, тя е безапелационна единствено в това, че указът, с който се разпуска Народното събрание и се насрочват нови избори, би трябвало да е един. Традицията през последните 30 години обаче е такава – да има съвещания. И всички президенти са я спазвали. Защото това успокоява обществото и защищава от заплахата някой от политическите играчи да се разгласи срещу изборите, тъй като не му харесва датата. Да призове за протест, изобщо – да сътвори спомагателен ужас.
28 март е първата допустима дата за избори, 23 май – последната, тъй като съгласно Конституцията вотът би трябвало да бъде извършен до два месеца след приключване на мандата на настоящото Народно заседание. Всяка дата сред тези две е конституционносъобразна и не може да се приказва за отсрочване.
Как са се провеждали парламентарните избори у нас през последните 30 години в случаите, когато Народното събрание е изкарвал цялостен мандат?
Изборите през 2001 година бяха на последния вероятен период – 17 юни. Следващите – през 2005 година, на „ втората дата “ – 25 юни. Така беше и през 2009 година, когато постоянните парламентарни избори се организираха на 5 юли. Оттогава нито едно Народно заседание не е издържало 4 години.
Естествено е Румен Радев, ослепителен критик на ръководството, да желае да съкрати колкото може повече пребиваването му на власт. Естествено е той и екипът му да считат, че народът ще опустоши ръководещите. Разбираемо е Радев да желае да употребява едно от дребното си пълномощия, действайки по този начин, че да уязви оптимално съперниците си. Те пък белким се преценяват с него?
Но дали е пресметнал рисковете?
Кой ще носи отговорността, в случай че до урните отидат 35% от имащите право на глас българи, както стана предходната седмица в Румъния? Каква легитимност ще има държавно управление, излъчено от политическа мощ (която и да е тя), зад която стоят единствено 10 на 100 от гласоподавателите? Как ще ръководи? Как ще взима тежки решения?
Нали, в случай че такава обстановка възникне, незабавно ще се сложи и въпросът за непрочистените изборни списъци; за това, че в България явно няма шест и половина милиона пълнолетни жители, откакто съгласно Национален статистически институт всичките сме под седем милиона. И затова, зад спечелилия на вота (който и да е той) стои доста дребна част от народа.
Да не забравяме, че и коронавирусът едва ли ще изчезне до края на март. И в ситуацията на пандемия редовият жител е угрижен по какъв начин да запази здравето, живота, работата си. Не мисли за политиците, които пък споделят, че са загрижени по какъв начин ще гласоподават болните и карантинираните.
На никого не поисквам да боледува от Ковид-19, тъй като тогава ще разбере, че няма да му е до политика. До никаква политика, до никакви вести. Освен незнайна, това е и самотна болест. Болните в доста от случаите са оставени сами под карантина, сами със страховете си, сами с ужаса няма ли да попълнят черната статистика. Избори ли?! Изборите за тях ще значат едно – някакви хора (политици), нямат самообладание да си разделят баницата отначало, загрижени за постове и позиции.
Как ще реагира българинът на такава обстановка през днешния ден надали някой може да планува. Може с яд, а може и, ангажиран с това да се избавя поединично - с равнодушие. Гневът ще пристигна след това. И може да се излее върху " почтена " глава.
А каква ще бъде акцията по време на пандемия? Ясно е каква – никаква! Ще се води по телевизионните студиа и в обществените мрежи. В първите ще преобладават ръководещите, във вторите ще се вихрят всевъзможни теории за заприказва, пучове, операции и фалшификации.
Единствено здравият смисъл ще отсъства.
И крайъгълният камък в това неявяване ще е заложен от неналичието на какъвто и да било разговор сред политиците. А политиката е търсене на баланс. Не вик, не назидателни думи и към политическия конкурент, не дейности на инат, не заклеймяване.
Те могат да извърнат колата даже в „ спокойно време “ – когато стопанската система върви, всички имат работа и на всички приходите са обезпечени.
Днес е друго време, ужасно време, когато политиците би трябвало да надмогнат егото си, да преглътнат обидите, да си подадат ръка и седнат на една маса даже, с цел да решат нещо толкоз нормално като това по кое време да са идващите избори. Да го решат дружно и да покажат на жителите, че са взели решението дружно.
С други думи - президентът избърза, обявявайки дата за изборите. От това може единствено да загуби.
Веднъж споделил " 28 март ", той ще бъде заставен да пази тази дата, с цел да не кажат анализаторите, че е подвил опашка пред ГЕРБ и Борисов.
И по този начин ще понесе отговорността, в случай че гласоподавателите решат, че няма да им гласоподават на тези горе, че няма да вземат участие в техния " гуляй по време на чума ".
Ще понесе отговорността и, в случай че идващото държавно управление е " нелегитимно ".
И с този " капитал " ще влезе в акцията за президентските избори през есента.
28 март 2021 година Това е датата на идващите парламентарни избори, която разгласи пред медиите президентът Румен Радев.
Държавният глава първо акцентира: „ Изборите би трябвало бъдат извършени в период, с доставени и лицензирани машини и с всички ограничения, които да подсигуряват правото на всеки българин на избор. “
После – в отговор на журналистически въпрос „ по кое време “ изстреля – 28 март.
Без да се е съветвал с главните политически сили. Вярно, Конституцията не го задължава да организира съвещания, тя е безапелационна единствено в това, че указът, с който се разпуска Народното събрание и се насрочват нови избори, би трябвало да е един. Традицията през последните 30 години обаче е такава – да има съвещания. И всички президенти са я спазвали. Защото това успокоява обществото и защищава от заплахата някой от политическите играчи да се разгласи срещу изборите, тъй като не му харесва датата. Да призове за протест, изобщо – да сътвори спомагателен ужас.
28 март е първата допустима дата за избори, 23 май – последната, тъй като съгласно Конституцията вотът би трябвало да бъде извършен до два месеца след приключване на мандата на настоящото Народно заседание. Всяка дата сред тези две е конституционносъобразна и не може да се приказва за отсрочване.
Как са се провеждали парламентарните избори у нас през последните 30 години в случаите, когато Народното събрание е изкарвал цялостен мандат?
Изборите през 2001 година бяха на последния вероятен период – 17 юни. Следващите – през 2005 година, на „ втората дата “ – 25 юни. Така беше и през 2009 година, когато постоянните парламентарни избори се организираха на 5 юли. Оттогава нито едно Народно заседание не е издържало 4 години.
Естествено е Румен Радев, ослепителен критик на ръководството, да желае да съкрати колкото може повече пребиваването му на власт. Естествено е той и екипът му да считат, че народът ще опустоши ръководещите. Разбираемо е Радев да желае да употребява едно от дребното си пълномощия, действайки по този начин, че да уязви оптимално съперниците си. Те пък белким се преценяват с него?
Но дали е пресметнал рисковете?
Кой ще носи отговорността, в случай че до урните отидат 35% от имащите право на глас българи, както стана предходната седмица в Румъния? Каква легитимност ще има държавно управление, излъчено от политическа мощ (която и да е тя), зад която стоят единствено 10 на 100 от гласоподавателите? Как ще ръководи? Как ще взима тежки решения?
Нали, в случай че такава обстановка възникне, незабавно ще се сложи и въпросът за непрочистените изборни списъци; за това, че в България явно няма шест и половина милиона пълнолетни жители, откакто съгласно Национален статистически институт всичките сме под седем милиона. И затова, зад спечелилия на вота (който и да е той) стои доста дребна част от народа.
Да не забравяме, че и коронавирусът едва ли ще изчезне до края на март. И в ситуацията на пандемия редовият жител е угрижен по какъв начин да запази здравето, живота, работата си. Не мисли за политиците, които пък споделят, че са загрижени по какъв начин ще гласоподават болните и карантинираните.
На никого не поисквам да боледува от Ковид-19, тъй като тогава ще разбере, че няма да му е до политика. До никаква политика, до никакви вести. Освен незнайна, това е и самотна болест. Болните в доста от случаите са оставени сами под карантина, сами със страховете си, сами с ужаса няма ли да попълнят черната статистика. Избори ли?! Изборите за тях ще значат едно – някакви хора (политици), нямат самообладание да си разделят баницата отначало, загрижени за постове и позиции.
Как ще реагира българинът на такава обстановка през днешния ден надали някой може да планува. Може с яд, а може и, ангажиран с това да се избавя поединично - с равнодушие. Гневът ще пристигна след това. И може да се излее върху " почтена " глава.
А каква ще бъде акцията по време на пандемия? Ясно е каква – никаква! Ще се води по телевизионните студиа и в обществените мрежи. В първите ще преобладават ръководещите, във вторите ще се вихрят всевъзможни теории за заприказва, пучове, операции и фалшификации.
Единствено здравият смисъл ще отсъства.
И крайъгълният камък в това неявяване ще е заложен от неналичието на какъвто и да било разговор сред политиците. А политиката е търсене на баланс. Не вик, не назидателни думи и към политическия конкурент, не дейности на инат, не заклеймяване.
Те могат да извърнат колата даже в „ спокойно време “ – когато стопанската система върви, всички имат работа и на всички приходите са обезпечени.
Днес е друго време, ужасно време, когато политиците би трябвало да надмогнат егото си, да преглътнат обидите, да си подадат ръка и седнат на една маса даже, с цел да решат нещо толкоз нормално като това по кое време да са идващите избори. Да го решат дружно и да покажат на жителите, че са взели решението дружно.
С други думи - президентът избърза, обявявайки дата за изборите. От това може единствено да загуби.
Веднъж споделил " 28 март ", той ще бъде заставен да пази тази дата, с цел да не кажат анализаторите, че е подвил опашка пред ГЕРБ и Борисов.
И по този начин ще понесе отговорността, в случай че гласоподавателите решат, че няма да им гласоподават на тези горе, че няма да вземат участие в техния " гуляй по време на чума ".
Ще понесе отговорността и, в случай че идващото държавно управление е " нелегитимно ".
И с този " капитал " ще влезе в акцията за президентските избори през есента.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ