За случилото се вчера в Румъния не е виновен коронавирусът
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Едва 32% от румънските гласоподаватели гласоподаваха през вчерашния ден за нов парламент. Корупцията и шуробаджанащината във властта безусловно смазаха доверието на жителите в страната и нейните институции.
Колко спечелили може да има в едни и същи избори? След оповестяването на първите планирани резултати от парламентарните избори в Румъния, за спечелили се оповестиха както ръководещата Национално-либералната партия (НЛП), по този начин и опозиционната Социалдемократическа партия (СДП). А новият екологично-либерален алианс Съюз за избавление на Румъния-ПЛЮС, който е трети, се радваше на своя " исторически избирателен резултат ".
Тези парламентарни избори обаче ще влязат в историята на първо място с друго: от началото на демократичните промени в Румъния, т.е. през последните 31 години, не е имало толкоз ниска изборна интензивност, както на тези избори. А това е необичайно, имайки поради, че по времето на комунистическата тирания поколението на моите родители можеше единствено да си мечтае за свободни и почтени избори. На 6 декември 2020 две трети от румънските гласоподаватели избраха въобще да не гласоподават.
Пълни молове, празни изборни секции
Щеше да е най-малко малко утешително, в случай че този факт се дължеше на пандемията от ковид. Само че нещата не са толкоз еднопосочни. Вярно е, че хората изпитваха и боязън да не се заразят в изборните секции, въпреки че там бяха взети всички нужни хигиенични ограничения. И въпреки всичко: бих могла да си обясня терзанията на възрастните хора с предварителни болести. Но какво да кажем за младите сред 18 и 24 години, чиято изборна интензивност се оказа най-ниска? Същевременно моловете са претъпкани с пазаруващи - и то когато учебните заведения са затворени заради високия брой на инфекциите. Става ясно, че страховете от вируса очевидно не са чак толкоз огромни.
Ниската изборна интензивност е пестник за политическия истаблишмънт на Румъния, който със своята корупция и шуробаджанащина безусловно смаза доверието на жителите в страната и нейните институции. Мнозина румънци реагират на това развиване с отчуждение от политиката. Пък и от кое място да се вземе доверие към политиците? Хората претърпяха не едно и две разочарования. Те бяха очевидци на това по какъв начин ръководената преди от Ливиу Драгня посткомунистическа СДП, която и в този момент е отпред в изборните резултати, преди време разхлаби антикорупционните закони и подкопа независимостта на правораздаването. Междувременно Драгня се намира в пандиза поради корупция.
Мнозина румънци участваха в всеобщите митинги против СДП и Драгня, в това число и на 10 август 2018, когато държавното управление употребява сълзотворен газ против мирни стачкуващи. Под управлението на Марчел Чолаку партията се пробва да стартира начисто и да усъвършенства имиджа си с известни лекари, които издигна като водещи претенденти.
Много от румънците, които бяха протестирали против корупцията, бяха обаче разочаровани и от НЛП на премиера Людовик Орбан, която взе участие в държавно управление на малцинството и е подкрепяна от президента Клаус Йоханис. Не е пропуснат и фактът, че имаше времена, в които НЛП управляваше в съюз със СПД, заради което мнозина я считат за част от политическия истаблишмънт.
Никакви очаквания?
Но и вълните на опозиция против този истаблишмънт крият рискове. Голямата изненада на тези избори бе, че в Народното събрание ще влезе и националистическата групировка Алианс за единение на румънците. Много румънци до неотдавна се усещаха горди, че в тяхната страна, за разлика от доста други места в Европейски Съюз, няма дясноекстремистки партии в Народното събрание. Ето, че това се промени.
И въпреки всичко има и мотиви за вяра. Най-малко 265 000 румънци, живеещи в чужбина, са взели участие в тези избори - т.е. двойно повече, в сравнение с последните парламентарни избори през 2016. Преобладаващата част от тях е подкрепила екологично-либералния алианс Съюз за избавление на Румъния-ПЛЮС - това е нова проевропейска партия, която се разграничава от посткомунистическия блок и се ангажира в битката против корупцията. Дали този Алианс - като вероятен по-малък сътрудник в бъдещо съдружно държавно управление - би могъл да възвърне най-малко ненапълно доверието на румънците към политиката? Надеждата умира последна.
Едва 32% от румънските гласоподаватели гласоподаваха през вчерашния ден за нов парламент. Корупцията и шуробаджанащината във властта безусловно смазаха доверието на жителите в страната и нейните институции.
Колко спечелили може да има в едни и същи избори? След оповестяването на първите планирани резултати от парламентарните избори в Румъния, за спечелили се оповестиха както ръководещата Национално-либералната партия (НЛП), по този начин и опозиционната Социалдемократическа партия (СДП). А новият екологично-либерален алианс Съюз за избавление на Румъния-ПЛЮС, който е трети, се радваше на своя " исторически избирателен резултат ".
Тези парламентарни избори обаче ще влязат в историята на първо място с друго: от началото на демократичните промени в Румъния, т.е. през последните 31 години, не е имало толкоз ниска изборна интензивност, както на тези избори. А това е необичайно, имайки поради, че по времето на комунистическата тирания поколението на моите родители можеше единствено да си мечтае за свободни и почтени избори. На 6 декември 2020 две трети от румънските гласоподаватели избраха въобще да не гласоподават.
Пълни молове, празни изборни секции
Щеше да е най-малко малко утешително, в случай че този факт се дължеше на пандемията от ковид. Само че нещата не са толкоз еднопосочни. Вярно е, че хората изпитваха и боязън да не се заразят в изборните секции, въпреки че там бяха взети всички нужни хигиенични ограничения. И въпреки всичко: бих могла да си обясня терзанията на възрастните хора с предварителни болести. Но какво да кажем за младите сред 18 и 24 години, чиято изборна интензивност се оказа най-ниска? Същевременно моловете са претъпкани с пазаруващи - и то когато учебните заведения са затворени заради високия брой на инфекциите. Става ясно, че страховете от вируса очевидно не са чак толкоз огромни.
Ниската изборна интензивност е пестник за политическия истаблишмънт на Румъния, който със своята корупция и шуробаджанащина безусловно смаза доверието на жителите в страната и нейните институции. Мнозина румънци реагират на това развиване с отчуждение от политиката. Пък и от кое място да се вземе доверие към политиците? Хората претърпяха не едно и две разочарования. Те бяха очевидци на това по какъв начин ръководената преди от Ливиу Драгня посткомунистическа СДП, която и в този момент е отпред в изборните резултати, преди време разхлаби антикорупционните закони и подкопа независимостта на правораздаването. Междувременно Драгня се намира в пандиза поради корупция.
Мнозина румънци участваха в всеобщите митинги против СДП и Драгня, в това число и на 10 август 2018, когато държавното управление употребява сълзотворен газ против мирни стачкуващи. Под управлението на Марчел Чолаку партията се пробва да стартира начисто и да усъвършенства имиджа си с известни лекари, които издигна като водещи претенденти.
Много от румънците, които бяха протестирали против корупцията, бяха обаче разочаровани и от НЛП на премиера Людовик Орбан, която взе участие в държавно управление на малцинството и е подкрепяна от президента Клаус Йоханис. Не е пропуснат и фактът, че имаше времена, в които НЛП управляваше в съюз със СПД, заради което мнозина я считат за част от политическия истаблишмънт.
Никакви очаквания?
Но и вълните на опозиция против този истаблишмънт крият рискове. Голямата изненада на тези избори бе, че в Народното събрание ще влезе и националистическата групировка Алианс за единение на румънците. Много румънци до неотдавна се усещаха горди, че в тяхната страна, за разлика от доста други места в Европейски Съюз, няма дясноекстремистки партии в Народното събрание. Ето, че това се промени.
И въпреки всичко има и мотиви за вяра. Най-малко 265 000 румънци, живеещи в чужбина, са взели участие в тези избори - т.е. двойно повече, в сравнение с последните парламентарни избори през 2016. Преобладаващата част от тях е подкрепила екологично-либералния алианс Съюз за избавление на Румъния-ПЛЮС - това е нова проевропейска партия, която се разграничава от посткомунистическия блок и се ангажира в битката против корупцията. Дали този Алианс - като вероятен по-малък сътрудник в бъдещо съдружно държавно управление - би могъл да възвърне най-малко ненапълно доверието на румънците към политиката? Надеждата умира последна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ