Фиаското със скандала със свинския грип от 1976 г.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Паскал Императо чака на опашка, с цел да бъде имунизиран. Камерите също чакат.
Около 10:30 ч. сутринта е на 12 октомври 1976 година, а Императо е в здравната клиника Челси, постройка в жанр „ Арт Деко “ в долната западна част на Манхатън. Клиниката е едно от към 60-те места, пръснати из Ню Йорк, което се приготвя да имунизира съвсем всички поданици в града.
Същата година страховете от пандемия от свински грип се надигат доста и по тази причина президентът Джералд Форд разпорежда невиждана всеобща имунизация на всички на територията на Съединените щати. Императо запретва ръкав в първия ден от тези старания в Ню Йорк.
Императо е заместник-комисар по опазването на здравето и ръководител на работната група, натоварена с разгръщането на програмата в града, тъй че непринудено пожелава да бъде сниман за вестниците, когато го имунизират. Кметът на Ню Йорк, когато го молят, отхвърля, тъй че Императо си предлага услугите. Мнозина са по улиците в целия град тази заран.
Но това, което би трябвало да бъде тържествено начало и позитивни старания за връзки с обществеността, се трансформира в горчив хап. Същата седмица вестниците стартират да оповестяват тревожни вести от клиниките за ваксини в Питсбърг: три явно необясними смъртни случая в резултат на инфаркт.
„ Спомням си този ден. Спомням си го напълно ясно “, споделя Императо. „ Видях тези заглавия в метрото. И аз споделих: „ Мили Боже, целият пъкъл се излива тук “.
Заглавията стават все по-черни. Два дни по-късно таблоидът New York Post написа „ Една панорама от клиниката на гибелта в Пенсилвания (Гледка от моргата в Pennsylvania Death Clinic) “, включваща прочувствени, само че съвсем несъмнено разкрасени истории: „ Една от възрастните пациентки, 75-годишната Джулия Бучи, потрепери от хиподермичната игла в ръката ѝ, направи няколко немощни стъпки, след което се строполи мъртва на пода на здравното заведение. Точно пред очите ми “.
Оказва се, че историите са подправени и подвеждащи. Това обаче е единствено един от многото проблеми, които тормозят популацията по време на „ абсурда със свинския грип от 1976 година “, когато американски президент взема решение преждевременно да даде ваксина за цялото американско население въз основа на зле обоснована научна информация и политическо безразсъдство. Следват правосъдни каузи, странични резултати и отрицателно медийно отразяване, а събитията утежняват доверието в публичното здраве за години напред. Това, което се случва тогава, може даже да сложи основите на неправилните антивакс (против имунизирането – бел. прев.) възгледи и съмнение в публичното здраве, които ще се разпространят десетилетия по-късно.
Сега, когато светът бърза да пусне ваксина за милиарди хора през днешния ден, какво можем да научим от злощастните събития през 1976 година?
Всичко стартира в подготвителна база на американската войска в Ню Джърси. През м. февруари 1976 година няколко бойци във Форт Дикс се разболяват от чужд по-рано свински грип. Никой не е бил в контакт със прасета, тъй че се допуска предаване (пренасяне) от човек. Тестовете демонстрират, че над 200 новобранци са инфектирани с вируса.
Пандемиите от 1957 и 1968 година към момента се помнят, а страховете скоро ескалират от друга грипна пандемия, сходна на тази от 1918 година, която е умъртвила десетки милиони хора. По-нататъшно следствие открива, че хората под 50-годишна възраст нямат антитела към този нов вариант.
Необходими са бързи решения. Служители от бранша „ Обществено здраве “ осъзнават, че в случай че работят бързо, е допустимо до края на годината да имат ваксина за популацията. Фармацевтичната промишленост преди малко е приключила производството на ваксини за естествените грипни сезони. Тя има и „ животинско “ преимущество: петлите. Тогава имунизацията срещу грип се създава в оплодени кокоши яйца. Петлите от този сезон е трябвало да бъдат заклани, тъй че едно постепенно решение би добавило закъснение от няколко месеца за производството на ваксини.
През м. март президентът Форд афишира акция за 137 млн. щатски $ (67,5 млн. английски лири през 1976 г.) за произвеждане на ваксина до есента. „ Целта е имунизацията на всеки мъж, жена и дете в Съединени американски щати и по този метод това е и най-голямата и амбициозна стратегия за имунизация, предприемана в миналото в Съединените щати “, написа Императо в отчет от 2015 година, размишлявайки върху събитията.
Поглеждайки обратно е елементарно да се види, че на времето страховете са били неоснователни. Щамът на свинския грип от Форт Дикс не е бил рисков и е нямало да има пандемия. По-късно откриватели откриват, че доброкачествените варианти на свинския грип са се пренасяли измежду популацията на Съединени американски щати доста преди този да бъде разпознат във военната база. А учените, които са се страхували от следващия испански грип, не са знаели, че грипът от 1918 година е птичи, а не свински. Изследователите по това време също страдат от форма на пристрастност към по този начин постоянно зараждащите събития: въз основа на опита от 50-те и 60-те години на ХХ в. те допускат, че огромните грипни пандемии се случват през 11-годишен цикъл, когато в действителност те са по-рядко срещани.
Така че както се случи и по време на пандемията с Covid-19 от 2020 година, учените могат да дадат единствено най-хубави препоръки, до колкото им е допустимо, въз основа на непълни познания. Много чиновници в опазването на здравето също са били скептични и несигурни, в това число и Императо в Ню Йорк. „ Мисля, че всички сме съгласни, че, да, малко евентуално е, само че не можем да бъдем изцяло сигурни “, спомня си той.
Форд привиква високопоставена среща на учените, с цел да реши дали би трябвало да има стратегия за имунизация, само че „ това е тълкувано по-скоро като политическо събитие, в сравнение с като теоретичен развой “, счита Дейвид Сенсър, тогавашен шеф на CDC (Център за надзор на болесттите, както е прочут преди преименуването си през 90-те години на ХХ в.).
И въпреки всичко това не значи, че учените са неутрални в несигурността си. Както заключи някогашният президент на Медицинския институт Харви Финеберг през 2008 година в измъчен обзор на събитията, доста старши учени поддържат имунизацията с към този момент съществуващи стратегии. Някои откриватели виждат опция да показват на национална платформа достиженията на своята институция/център или област на работа, написа той, до момента в който други поддържат „ убеждението, че предотвратяването на заболявания посредством имунизация е постижимо съвършенство на човешкото положение “.
С настъпването на лятото в Съединени американски щати няма огнище на национално или интернационално равнище, само че все пак напъните не престават. Четири фармацевтични компании стартират производството и се организират проби посредством клинични изпитвания. През м. юни обаче поражда проблем, който ще има продължителни последствия години по-късно. Проблемът стартира, когато производителите в сектора афишират, че им е отказана застраховка „ Гражданска отговорност “, което дейно срутва работата. Те желаят от Конгреса да ги обезщети, само че им е отказано.
В продължение на седмици това затруднява проектите на чиновниците от бранш „ Обществено опазване на здравето “ на локално равнище – като Императо, само че от решаващо значение е и влошеното публично доверие. „ Ултиматумът на производителите отразява наклонността за увеличение на спорността в американското общество, неговото несъзнателно, безспорно подсъзнателно известие беше: „ Има нещо неправилно с тази ваксина “, написа Сенсър, „ тази обществена неправилна визия, оправдана или не, подсигурява, че всяко инцидентно здравно събитие, настъпило след началото на свинския грип, ще бъде обсъждано и приписано на имунизацията “.
През м. юли администрацията на Форд се съгласява да поеме разноските за отбрана при правосъдни каузи и желае от Конгреса да одобри нужното законодателство. Програмата се връща назад в пътя, само че е прекомерно късно да се обърне вредата, породена за обществото и неговото възприятие/възприемане.
Октомврийската рецесия
Към средата на м. октомври, до момента в който Императо чака на опашка пред фотографите – с цел да бъде сниман в Ню Йорк, цялото начинание към този момент самоуверено крачи към нова рецесия, даже и водачите да не го признават.
„ Самият президент беше имунизиран по малкия екран на 14 октомври, което в допълнение ускори схващанията, че това е политизирано събитие “, написа Сенсър.
Смъртните случаи в Питсбърг са единствено началото. Въпреки че няма причинно-следствени доказателства, свързващи тези умряли с имунизацията, това провокира доста хора да излязат и да настояват, че имат доказателства за влошено здраве, обвинявайки погрешно имунизацията. Девет щата стопират тези стратегии.
С такова гръмко показване, тясно обвързвано с Белия дом, доста публицисти, които не са привикнали да отразяват науката, оповестяват единствено това, което са видели и чули от обществеността, без да разпитват/разследват дали има връзка. Журналисти от огромните вестници дават място на колони от няколко сантиметра с епидемиологичен колорит. Това, което е трябвало да търсят, е „ спомагателната смъртност “ – т. е. смъртни случаи, които другояче е нямало да се случат, само че ежедневните истории за необясними инфаркти, смутени медицински сестри и политически провали се радват на повече внимание.
Събитията стават известни в екипа на Императо като „ октомврийската рецесия “. Приемът на имунизацията през идващите дни внезапно спада, защото публичното доверие отслабва. „ Някои от тези заглавия бяха в действителност ужасни. Спомням си, че едно от тях споделяше: „ усилва се броят на жертвите “, спомня си той. „ Това, което в действителност правеха, е да следят естествения модел на смъртност измежду популация от възрастни хора, която по този начин или другояче би настъпила “. Да се вини имунизацията, споделя той, е все едно да заключим, че човек, погубен от падащ клон, е умрял поради алените си чорапи.
През този интервал Императо се разочарова от CDC, който съгласно него е трябвало да се намеси по-бързо, с цел да успокои хората и да показа доказателства. „ CDC резервира безмълвие. Не бяхме удовлетворени от това “, спомня си той. „ Много им бяхме ядосани “. Като повтаря спекулациите към CDC през днешния ден, той се чуди дали те не са били заглушени по политически аргументи, само че не знае (Сенсър: шефът на CDC по това време евентуално би могъл да каже, само че той умря през 2011 година През 2006 година обаче беше написал, че CDC има вяра, че локалните и щатските служби по публично здраве са в най-хубава позиция да споделят с медиите и обществеността.)
Игра на нерви
Минават месеци – към момента няма огнище – само че пораждат нови проблеми. И този път те са същинските странични резултати. Милиони имунизации значат десетки случаи на синдром на Гилен-Баре, необичаен проблем, при който имунната система на тялото нападна нервите. Това води до уязвимост и изтръпване на крайниците, а в някои случаи може да бъде тежко, което да докара до други затруднения и парализа. През 70-те години на ХХ в. синдромът не е толкоз добре прочут. Оттогава проучванията откриват, че възможностите за развиване на болестта след имунизацията са извънредно дребни, само че мащабът на въвеждането [на ваксината] през 1976 година значи, че шепа хора неизбежно ще бъдат наранени.
Както един път показва и Сенсър в изявление за Световната здравна организация, в случай че през 1976 година се беше случила пандемия, тогава тези редки случаи щяха да бъдат индикатор на фона на доста по-дълбок и по-широкомащабен проблем. Не е загадка, че имунизациите могат да имат странични резултати, само че техните защитни резултати против смъртоносни болести доста надвишават тези опасности за по-голямата част от хората. Както неотдавна уточни Хелън Брансуел от Stat News, би трябвало да се чакат леки странични резултати, защото се появяват нови ваксини за Covid-19, а това не е причина за паника. Също по този начин е по-вероятно човек да прихване синдром на Гилен-Баре от зараза като грип, в сравнение с от грипна ваксина. Нормата на спомагателните случаи, свързани с имунизацията против свински грип през 2009 година, е два на милион.
И въпреки всичко казусът с Гилен-Баре през 1976 година, за жалост, води до заболявания и премеждия измежду една злополучна група хора – може би стотици - за които в този момент можем да заключим, че не е било належащо да претърпяват това, през което са минали.
След месеци отрицателно медийно отразяване отчетите за Гилен-Баре водят до просрочен завършек на абсурда със свинския грип. Програмата на Форд е спряна през декември 1976 година, като са имунизирани едвам към 20% от популацията на Съединени американски щати. И защото през лятото американското държавно управление предлага покритие за отговорността на фармацевтичните производители, стотици искове за обезщетение от ищци с Гилен-Баре следват години по-късно.
Скандалът със свинския грип, заключи „ Ню Йорк Таймс “ след прекъсването на програмата, е „ презрян неуспех “ и „ крушение “, белязани от политическа полза и безпричинно доверие. „ Опасността в този момент е, че самата концепция за превантивна медицина може да бъде дискредитирана “, предизвестява редакцията.
Макар че би било мъчно да се допусна, че това е довело непосредствено до анти-вакс придвижването десетилетия по-късно, неприятно скалъпените решения от 1976 година ще останат в американската памет и надали ще допринесат за повишение на доверието във имунизациите и препоръките за публично здраве години по-късно.
И по този начин, до момента в който нашите политици стоят на сцената и насочат изказвания и обещания за ваксини по време на пандемията COVID-19, какво друго можем да научим от абсурда със свинския грип от 1976 година?
За Финеберг „ главният стратегически гаф “ е оповестяването на стратегия за всеобща имунизация толкоз рано. Било е прибързано и е заело (приклещило) политиците в доста забележим ангажимент. Така че когато президентите и министър-председателите дават смели обещания пред обществеността – да вземем за пример като интервенция „ Скорост “, актуалните старания на Съединени американски щати да дават 300 милиона дози на американската общност до януари 2021 година трансформира научния развой в политически залог.
Както сподели 1976 година, подобен ангажимент може да направи водачите по-малко подготвени да се приспособяват към нови доказателства – или промени в риска. Сенсър написа, че Форд и други водачи непрестанно са били осведомени, че пандемията остава „ допустима “, само че не и какъв брой „ евентуална “, макар че вероятността с времето понижава. Несъмнено има и езиково недоумение: за академик опцията може да значи възможност 1/1000000; за политика това изисква деяние.
При смъртните случаи от 1976 година също е поразително да се прочете за клопките на политиците, които показват научна информация пред обществеността. Когато Форд става лице на самодейността за ваксини, написа Сенсър, това не ускорява доверието. „ Научната информация, идваща от ненаучна политическа фигура, евентуално ще насърчи скептицизма, а не ентусиазма “, написа той. Колко бързо тези неточности в преценката са забравени по време на пандемията с COVID-19, когато политиците избутват напред специалисти, когато камерите биват ориентирани към тях [политиците].
Учените обаче също са хора. Днес е елементарно да се виждат пропуски в научните доказателства от 1976 година, като да вземем за пример убеждението, че вирусът отразява огнището от 1918 година или че следва пандемия. Но учените от това време не са могли да го видят; и изправени пред неустановеност, те вършат изводи, повлияни от вярвания, инстинкт или боязън. Същото е съвсем несъмнено и през днешния ден. През 2020 година науката за вирусите може да е надалеч по-усъвършенствана, само че науката за Sars-Cov-2, вирусът, който предизвиква заболяването COVID-19, остава непълна. Според Финеберг абсурдът със свинския грип се характеризира с „ несъразмерна убеденост в теорията, подбудена от нищожни доказателства “. В играта има и някакъв резултат на „ воин “, споделя Финеберг, където страхът от злополучие е довел до хладнокръвен порив.
Когато политиците приказват за „ науката “ като повсеместен набор от познания, справочник за това какво да вършим, това подценява несигурността на доказателствата и не помни обстоятелството, че науката е човешко начинание.
Що се отнася до Императо, спомняйки си за деня, в който е бил имунизиран, за камерите и шумотевицата към него, той към този момент има известни опасения по отношение на това, което следва през 2020 година „ Наистина виждам началото на същите модели мнения за имунизациите COVID-19 и клиничните изпитвания “, споделя той. Няма причина, счита той, напъните за всеобщи имунизация да не могат да бъдат подхванати бързо, само че той се тормози от медийния подтекст, в който това ще се случи. „ Има толкоз доста разбирачи (бърборковци) по малкия екран и в обществените медии, които разясняват всеки аспект на тази пандемия “, споделя той. „ Техните достижения не подхождат на това, което разясняват. За мене това са престъпници”.
Скандалът със свинския грип от 1976 година носи доста поука и през днешния ден, споделя Императо, и има мъдрост в поговорката, че тези, които подценяват уроците от историята, са обречени да я повторят. Въпреки това през цялата си кариера той остава мощен бранител на избавителните свойства на имунизациите. „ Докато си върших имунизацията, виждах натиска и несигурността от протичащото се, само че това не ме разубеди. Въпреки всичко аз се имунизирах “.
* Ричард Фишър е старши публицист в BBC Future. Профилът му в Туитър: @rifish
Паскал Императо чака на опашка, с цел да бъде имунизиран. Камерите също чакат.
Около 10:30 ч. сутринта е на 12 октомври 1976 година, а Императо е в здравната клиника Челси, постройка в жанр „ Арт Деко “ в долната западна част на Манхатън. Клиниката е едно от към 60-те места, пръснати из Ню Йорк, което се приготвя да имунизира съвсем всички поданици в града.
Същата година страховете от пандемия от свински грип се надигат доста и по тази причина президентът Джералд Форд разпорежда невиждана всеобща имунизация на всички на територията на Съединените щати. Императо запретва ръкав в първия ден от тези старания в Ню Йорк.
Императо е заместник-комисар по опазването на здравето и ръководител на работната група, натоварена с разгръщането на програмата в града, тъй че непринудено пожелава да бъде сниман за вестниците, когато го имунизират. Кметът на Ню Йорк, когато го молят, отхвърля, тъй че Императо си предлага услугите. Мнозина са по улиците в целия град тази заран.
Но това, което би трябвало да бъде тържествено начало и позитивни старания за връзки с обществеността, се трансформира в горчив хап. Същата седмица вестниците стартират да оповестяват тревожни вести от клиниките за ваксини в Питсбърг: три явно необясними смъртни случая в резултат на инфаркт.
„ Спомням си този ден. Спомням си го напълно ясно “, споделя Императо. „ Видях тези заглавия в метрото. И аз споделих: „ Мили Боже, целият пъкъл се излива тук “.
Заглавията стават все по-черни. Два дни по-късно таблоидът New York Post написа „ Една панорама от клиниката на гибелта в Пенсилвания (Гледка от моргата в Pennsylvania Death Clinic) “, включваща прочувствени, само че съвсем несъмнено разкрасени истории: „ Една от възрастните пациентки, 75-годишната Джулия Бучи, потрепери от хиподермичната игла в ръката ѝ, направи няколко немощни стъпки, след което се строполи мъртва на пода на здравното заведение. Точно пред очите ми “.
Оказва се, че историите са подправени и подвеждащи. Това обаче е единствено един от многото проблеми, които тормозят популацията по време на „ абсурда със свинския грип от 1976 година “, когато американски президент взема решение преждевременно да даде ваксина за цялото американско население въз основа на зле обоснована научна информация и политическо безразсъдство. Следват правосъдни каузи, странични резултати и отрицателно медийно отразяване, а събитията утежняват доверието в публичното здраве за години напред. Това, което се случва тогава, може даже да сложи основите на неправилните антивакс (против имунизирането – бел. прев.) възгледи и съмнение в публичното здраве, които ще се разпространят десетилетия по-късно.
Сега, когато светът бърза да пусне ваксина за милиарди хора през днешния ден, какво можем да научим от злощастните събития през 1976 година?
Всичко стартира в подготвителна база на американската войска в Ню Джърси. През м. февруари 1976 година няколко бойци във Форт Дикс се разболяват от чужд по-рано свински грип. Никой не е бил в контакт със прасета, тъй че се допуска предаване (пренасяне) от човек. Тестовете демонстрират, че над 200 новобранци са инфектирани с вируса.
Пандемиите от 1957 и 1968 година към момента се помнят, а страховете скоро ескалират от друга грипна пандемия, сходна на тази от 1918 година, която е умъртвила десетки милиони хора. По-нататъшно следствие открива, че хората под 50-годишна възраст нямат антитела към този нов вариант.
Необходими са бързи решения. Служители от бранша „ Обществено здраве “ осъзнават, че в случай че работят бързо, е допустимо до края на годината да имат ваксина за популацията. Фармацевтичната промишленост преди малко е приключила производството на ваксини за естествените грипни сезони. Тя има и „ животинско “ преимущество: петлите. Тогава имунизацията срещу грип се създава в оплодени кокоши яйца. Петлите от този сезон е трябвало да бъдат заклани, тъй че едно постепенно решение би добавило закъснение от няколко месеца за производството на ваксини.
През м. март президентът Форд афишира акция за 137 млн. щатски $ (67,5 млн. английски лири през 1976 г.) за произвеждане на ваксина до есента. „ Целта е имунизацията на всеки мъж, жена и дете в Съединени американски щати и по този метод това е и най-голямата и амбициозна стратегия за имунизация, предприемана в миналото в Съединените щати “, написа Императо в отчет от 2015 година, размишлявайки върху събитията.
Поглеждайки обратно е елементарно да се види, че на времето страховете са били неоснователни. Щамът на свинския грип от Форт Дикс не е бил рисков и е нямало да има пандемия. По-късно откриватели откриват, че доброкачествените варианти на свинския грип са се пренасяли измежду популацията на Съединени американски щати доста преди този да бъде разпознат във военната база. А учените, които са се страхували от следващия испански грип, не са знаели, че грипът от 1918 година е птичи, а не свински. Изследователите по това време също страдат от форма на пристрастност към по този начин постоянно зараждащите събития: въз основа на опита от 50-те и 60-те години на ХХ в. те допускат, че огромните грипни пандемии се случват през 11-годишен цикъл, когато в действителност те са по-рядко срещани.
Така че както се случи и по време на пандемията с Covid-19 от 2020 година, учените могат да дадат единствено най-хубави препоръки, до колкото им е допустимо, въз основа на непълни познания. Много чиновници в опазването на здравето също са били скептични и несигурни, в това число и Императо в Ню Йорк. „ Мисля, че всички сме съгласни, че, да, малко евентуално е, само че не можем да бъдем изцяло сигурни “, спомня си той.
Форд привиква високопоставена среща на учените, с цел да реши дали би трябвало да има стратегия за имунизация, само че „ това е тълкувано по-скоро като политическо събитие, в сравнение с като теоретичен развой “, счита Дейвид Сенсър, тогавашен шеф на CDC (Център за надзор на болесттите, както е прочут преди преименуването си през 90-те години на ХХ в.).
И въпреки всичко това не значи, че учените са неутрални в несигурността си. Както заключи някогашният президент на Медицинския институт Харви Финеберг през 2008 година в измъчен обзор на събитията, доста старши учени поддържат имунизацията с към този момент съществуващи стратегии. Някои откриватели виждат опция да показват на национална платформа достиженията на своята институция/център или област на работа, написа той, до момента в който други поддържат „ убеждението, че предотвратяването на заболявания посредством имунизация е постижимо съвършенство на човешкото положение “.
С настъпването на лятото в Съединени американски щати няма огнище на национално или интернационално равнище, само че все пак напъните не престават. Четири фармацевтични компании стартират производството и се организират проби посредством клинични изпитвания. През м. юни обаче поражда проблем, който ще има продължителни последствия години по-късно. Проблемът стартира, когато производителите в сектора афишират, че им е отказана застраховка „ Гражданска отговорност “, което дейно срутва работата. Те желаят от Конгреса да ги обезщети, само че им е отказано.
В продължение на седмици това затруднява проектите на чиновниците от бранш „ Обществено опазване на здравето “ на локално равнище – като Императо, само че от решаващо значение е и влошеното публично доверие. „ Ултиматумът на производителите отразява наклонността за увеличение на спорността в американското общество, неговото несъзнателно, безспорно подсъзнателно известие беше: „ Има нещо неправилно с тази ваксина “, написа Сенсър, „ тази обществена неправилна визия, оправдана или не, подсигурява, че всяко инцидентно здравно събитие, настъпило след началото на свинския грип, ще бъде обсъждано и приписано на имунизацията “.
През м. юли администрацията на Форд се съгласява да поеме разноските за отбрана при правосъдни каузи и желае от Конгреса да одобри нужното законодателство. Програмата се връща назад в пътя, само че е прекомерно късно да се обърне вредата, породена за обществото и неговото възприятие/възприемане.
Октомврийската рецесия
Към средата на м. октомври, до момента в който Императо чака на опашка пред фотографите – с цел да бъде сниман в Ню Йорк, цялото начинание към този момент самоуверено крачи към нова рецесия, даже и водачите да не го признават.
„ Самият президент беше имунизиран по малкия екран на 14 октомври, което в допълнение ускори схващанията, че това е политизирано събитие “, написа Сенсър.
Смъртните случаи в Питсбърг са единствено началото. Въпреки че няма причинно-следствени доказателства, свързващи тези умряли с имунизацията, това провокира доста хора да излязат и да настояват, че имат доказателства за влошено здраве, обвинявайки погрешно имунизацията. Девет щата стопират тези стратегии.
С такова гръмко показване, тясно обвързвано с Белия дом, доста публицисти, които не са привикнали да отразяват науката, оповестяват единствено това, което са видели и чули от обществеността, без да разпитват/разследват дали има връзка. Журналисти от огромните вестници дават място на колони от няколко сантиметра с епидемиологичен колорит. Това, което е трябвало да търсят, е „ спомагателната смъртност “ – т. е. смъртни случаи, които другояче е нямало да се случат, само че ежедневните истории за необясними инфаркти, смутени медицински сестри и политически провали се радват на повече внимание.
Събитията стават известни в екипа на Императо като „ октомврийската рецесия “. Приемът на имунизацията през идващите дни внезапно спада, защото публичното доверие отслабва. „ Някои от тези заглавия бяха в действителност ужасни. Спомням си, че едно от тях споделяше: „ усилва се броят на жертвите “, спомня си той. „ Това, което в действителност правеха, е да следят естествения модел на смъртност измежду популация от възрастни хора, която по този начин или другояче би настъпила “. Да се вини имунизацията, споделя той, е все едно да заключим, че човек, погубен от падащ клон, е умрял поради алените си чорапи.
През този интервал Императо се разочарова от CDC, който съгласно него е трябвало да се намеси по-бързо, с цел да успокои хората и да показа доказателства. „ CDC резервира безмълвие. Не бяхме удовлетворени от това “, спомня си той. „ Много им бяхме ядосани “. Като повтаря спекулациите към CDC през днешния ден, той се чуди дали те не са били заглушени по политически аргументи, само че не знае (Сенсър: шефът на CDC по това време евентуално би могъл да каже, само че той умря през 2011 година През 2006 година обаче беше написал, че CDC има вяра, че локалните и щатските служби по публично здраве са в най-хубава позиция да споделят с медиите и обществеността.)
Игра на нерви
Минават месеци – към момента няма огнище – само че пораждат нови проблеми. И този път те са същинските странични резултати. Милиони имунизации значат десетки случаи на синдром на Гилен-Баре, необичаен проблем, при който имунната система на тялото нападна нервите. Това води до уязвимост и изтръпване на крайниците, а в някои случаи може да бъде тежко, което да докара до други затруднения и парализа. През 70-те години на ХХ в. синдромът не е толкоз добре прочут. Оттогава проучванията откриват, че възможностите за развиване на болестта след имунизацията са извънредно дребни, само че мащабът на въвеждането [на ваксината] през 1976 година значи, че шепа хора неизбежно ще бъдат наранени.
Както един път показва и Сенсър в изявление за Световната здравна организация, в случай че през 1976 година се беше случила пандемия, тогава тези редки случаи щяха да бъдат индикатор на фона на доста по-дълбок и по-широкомащабен проблем. Не е загадка, че имунизациите могат да имат странични резултати, само че техните защитни резултати против смъртоносни болести доста надвишават тези опасности за по-голямата част от хората. Както неотдавна уточни Хелън Брансуел от Stat News, би трябвало да се чакат леки странични резултати, защото се появяват нови ваксини за Covid-19, а това не е причина за паника. Също по този начин е по-вероятно човек да прихване синдром на Гилен-Баре от зараза като грип, в сравнение с от грипна ваксина. Нормата на спомагателните случаи, свързани с имунизацията против свински грип през 2009 година, е два на милион.
И въпреки всичко казусът с Гилен-Баре през 1976 година, за жалост, води до заболявания и премеждия измежду една злополучна група хора – може би стотици - за които в този момент можем да заключим, че не е било належащо да претърпяват това, през което са минали.
След месеци отрицателно медийно отразяване отчетите за Гилен-Баре водят до просрочен завършек на абсурда със свинския грип. Програмата на Форд е спряна през декември 1976 година, като са имунизирани едвам към 20% от популацията на Съединени американски щати. И защото през лятото американското държавно управление предлага покритие за отговорността на фармацевтичните производители, стотици искове за обезщетение от ищци с Гилен-Баре следват години по-късно.
Скандалът със свинския грип, заключи „ Ню Йорк Таймс “ след прекъсването на програмата, е „ презрян неуспех “ и „ крушение “, белязани от политическа полза и безпричинно доверие. „ Опасността в този момент е, че самата концепция за превантивна медицина може да бъде дискредитирана “, предизвестява редакцията.
Макар че би било мъчно да се допусна, че това е довело непосредствено до анти-вакс придвижването десетилетия по-късно, неприятно скалъпените решения от 1976 година ще останат в американската памет и надали ще допринесат за повишение на доверието във имунизациите и препоръките за публично здраве години по-късно.
И по този начин, до момента в който нашите политици стоят на сцената и насочат изказвания и обещания за ваксини по време на пандемията COVID-19, какво друго можем да научим от абсурда със свинския грип от 1976 година?
За Финеберг „ главният стратегически гаф “ е оповестяването на стратегия за всеобща имунизация толкоз рано. Било е прибързано и е заело (приклещило) политиците в доста забележим ангажимент. Така че когато президентите и министър-председателите дават смели обещания пред обществеността – да вземем за пример като интервенция „ Скорост “, актуалните старания на Съединени американски щати да дават 300 милиона дози на американската общност до януари 2021 година трансформира научния развой в политически залог.
Както сподели 1976 година, подобен ангажимент може да направи водачите по-малко подготвени да се приспособяват към нови доказателства – или промени в риска. Сенсър написа, че Форд и други водачи непрестанно са били осведомени, че пандемията остава „ допустима “, само че не и какъв брой „ евентуална “, макар че вероятността с времето понижава. Несъмнено има и езиково недоумение: за академик опцията може да значи възможност 1/1000000; за политика това изисква деяние.
При смъртните случаи от 1976 година също е поразително да се прочете за клопките на политиците, които показват научна информация пред обществеността. Когато Форд става лице на самодейността за ваксини, написа Сенсър, това не ускорява доверието. „ Научната информация, идваща от ненаучна политическа фигура, евентуално ще насърчи скептицизма, а не ентусиазма “, написа той. Колко бързо тези неточности в преценката са забравени по време на пандемията с COVID-19, когато политиците избутват напред специалисти, когато камерите биват ориентирани към тях [политиците].
Учените обаче също са хора. Днес е елементарно да се виждат пропуски в научните доказателства от 1976 година, като да вземем за пример убеждението, че вирусът отразява огнището от 1918 година или че следва пандемия. Но учените от това време не са могли да го видят; и изправени пред неустановеност, те вършат изводи, повлияни от вярвания, инстинкт или боязън. Същото е съвсем несъмнено и през днешния ден. През 2020 година науката за вирусите може да е надалеч по-усъвършенствана, само че науката за Sars-Cov-2, вирусът, който предизвиква заболяването COVID-19, остава непълна. Според Финеберг абсурдът със свинския грип се характеризира с „ несъразмерна убеденост в теорията, подбудена от нищожни доказателства “. В играта има и някакъв резултат на „ воин “, споделя Финеберг, където страхът от злополучие е довел до хладнокръвен порив.
Когато политиците приказват за „ науката “ като повсеместен набор от познания, справочник за това какво да вършим, това подценява несигурността на доказателствата и не помни обстоятелството, че науката е човешко начинание.
Що се отнася до Императо, спомняйки си за деня, в който е бил имунизиран, за камерите и шумотевицата към него, той към този момент има известни опасения по отношение на това, което следва през 2020 година „ Наистина виждам началото на същите модели мнения за имунизациите COVID-19 и клиничните изпитвания “, споделя той. Няма причина, счита той, напъните за всеобщи имунизация да не могат да бъдат подхванати бързо, само че той се тормози от медийния подтекст, в който това ще се случи. „ Има толкоз доста разбирачи (бърборковци) по малкия екран и в обществените медии, които разясняват всеки аспект на тази пандемия “, споделя той. „ Техните достижения не подхождат на това, което разясняват. За мене това са престъпници”.
Скандалът със свинския грип от 1976 година носи доста поука и през днешния ден, споделя Императо, и има мъдрост в поговорката, че тези, които подценяват уроците от историята, са обречени да я повторят. Въпреки това през цялата си кариера той остава мощен бранител на избавителните свойства на имунизациите. „ Докато си върших имунизацията, виждах натиска и несигурността от протичащото се, само че това не ме разубеди. Въпреки всичко аз се имунизирах “.
* Ричард Фишър е старши публицист в BBC Future. Профилът му в Туитър: @rifish
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ