COVID-катастрофата изглежда способна да събори предсрочно режима
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Оценката ми в края на лятото, че на 9 юли в България започнаха не „ митинги “, а национална антимутренска гражданска война, устоя и след края на модерираните от Триото митинги, породен от абдикирането на тримата общественици от непринудено поетата роля. Протестите не престават в други формати, само че по-важното е, че достиженията на летните митинги не са изгубени. Революционната обстановка се развива динамично.
Низините не желаят да живеят постарому. Народният яд против мутрорежима пораства и придобива повсеместен темперамент без значение от паническите опити на ГЕРБ да подкупва едни или други публични групи за сметка на трупан нов дълг. COVID-катастрофата в опазването на здравето, провокирана от некадърниците от ГЕРБ и донесла на народа незапомнени в спокойно време премеждия, наподобява сама по себе си има капацитета да събори предварително режима. А кой знае какво ни следва през зимата!
Върховете не могат да я карат постарому. Те са в суматоха. Борисов се счита към този момент от 80% от българите за архизлодей – или в най-хубавия случай за вманиачен, откъснат от действителността. Той е смъртно изплашен, уплашен, недоспал, надебелял, противен, презрян – подигравка на тогавашния Батман с черен шлифер, федора и „ Глок “ на пояса. Не държи към този момент и кормилото на „ джипката “, камо ли на страната.
Работата със субективния фактор на революцията също се развива. Президентът Радев дефинитивно се утвърди като нейния едноличен водач – след краткотрайното комплициране към уволнението на Калоян Методиев и естонската неразбория, когато мнозина побързаха да предвиждат смразяването му с Българска социалистическа партия и избледняването на опцията за втори мандат.
Покушенията на режима против Радев не престават да взривяват националния яд. Така беше на 9 юли, по този начин беше при завръщането му от Талин, макар известната неизясненост на обстановката, по този начин беше в изключително огромен мащаб и след злощастната на Българска национална телевизия „ Панорама “, целяща да го натика в ъгъла. Радев би трябвало да се моли Борисов и лакеите му да не престават да го нападат все по този начин. Както бе явно още през август 2016 година, президентът се явява в националната свяст идеализиран, като същинския противовес на Борисов, негова Немезида. Силата, която изостави Борисов, като че ли минава у Радев.
Засили се и интернационалният напън върху режима по разнообразни посоки, от резолюцията на Екологичен потенциал, подкрепена и от хора на ЕНП, през присъединяване на задгранични евродепутати в митингите в София и предстоящото задействане на службата на Лаура Кьовеши, през „ за “ и „ срещу “ „ Балкански поток “ – до договарянията с Македония за Европейски Съюз. За пръв път сутринта в деня на американските избори сп. „ Форин полиси “, полуфициален орган на демократите, рупор на антитръмпизма, размаха плашилото на Борисов – „ желаете ли Съединени американски щати да станат като България на Борисов – с олигарси, корупция, фалшив нюз медии, подправена народна власт – гласувайте за Тръмп! “ От това по-ясно рязане на квитанцията – здраве му кажи!
А куриозното самопризнание на немската дипломатическа чиновничка за основаването на ГЕРБ от баварския ХСС (нищо, дето Борисов минавал баварския министър председател с двеста) и благодарение на подхранваните от от него още отпреди районни дирекции на полицията в България? Какви ли разкрития за ХСС, ЕНП и други нейни национални структури ни чакат, когато Борисов, Цветанов и другите застанат най-накрая пред съда?
Интересен миг е признанието, че ХСС основали ГЕРБ, с цел да противодействат на „ комунистите “ на Станишев и тяхната корупция. Както за Тръмп, както за българските „ психодесни “, по този начин и за ХСС и ЕНП „ комунистите “ са мит, безусловно лишен от връзка с действителността. Какви комунисти, какъв комунизъм в ултракапиталистическа България от 2009 година с близо 10 милиарда $ непознати вложения и с плоския налог? Идеологията на актуалното дясно е цялостен фалшив, цялостна митология. Но и на актуалното псевдоляво в Съединени американски щати – също, както ще забележим скоро на друго място.
Друг куриоз е, че Борисов – индивидът, който „ спря три съветски плана “, в очите на американските демократи около другото към този момент е наклеветен и за съветски човек. Може би Радев въпреки всичко е знаел нещо от кухнята, с цел да упорства по този начин с самодейността „ Три морета “. По всичко проличава, че Байдън ще върне курса на Обама и Хилари на тотална неприязън към Русия.
Но даже да се стигне до постоянни избори през март, към този момент ясно се вижда, че ГЕРБ няма да ги завоюва. Българска социалистическа партия, освободила се от герберските ортаци в редиците си, излиза напред в изследванията, от ден на ден жъне благосклонности с ясните си позиции и с депутатите си доброволци. Има и декларирана решителност на политически дейните жители от разнообразни цветове да не се позволен още веднъж герберски фалшификации. Черешката беше догатката, че Борисов правил действия да „ съобщи властта “ на Нинова против избавяне на кожата му. Разбира се, това никой не може да му обещае, и да желае.
Един въпрос, по който позицията на кабинета към този момент съответствува с настроенията на болшинството, е по договарянията с Македония за Европейски Съюз. Това не е индулгенция за опазване на режима. Трябва да имаме поради, че Европейски Съюз в настоящия си тип е пасажер, тъй като основава повече проблеми, в сравнение с взема решение. Ето, в България Европейски Съюз и ЕНП по лично самопризнание създадoха и постановиха напастта ГЕРБ. Ползата за България от Европейски Съюз към този момент е негативна. Така е в цялата европериферия, пък и в някои от най-„ вътрешните “ страни от съюза. На всичко от горната страна пристигна и COVID-кризата. Разширяването на Европейски Съюз сега е безсмислено хабене на сили и средства и би трябвало да спре.
Независимо от това, българското държавно управление – което и да е държавно управление, което размени авариралия мутрорежим на ГЕРБ – с цел да признае каквото и да било, обвързвано с страната, в този момент краткотрайно наричана „ Република Северна Македония “, постоянно би трябвало да издейства анекс, в който написа, че признава тази република съгласно както е основана в 1945 година в границите на Титова Югославия и че титулната ѝ националност „ македонци “ и общоприетият литературен език и книжовност „ македонски “ са основани с административни актове на ФНРЮ и НРМ в 1945 година
Самата немска създателка на ГЕРБ призна, че македонският език е основан от Благой Конев (Блаже Конески) в 1945 година, а аз прибавям, че писмеността му е взета от сръбската с доста дребни промени, а са отстранени всички типични български букви, присъщи и за фонетиката на множеството югозападни наши приказва.
В анекса да написа и, че РСМ не претендира етнически за никоя част от историята и културата на други страни отпреди 1945 година, нито за малцинствен статут на население отвън своите държавни граници в 1945 година и по-късно. И че няма да проповядва ненавист към прилежащи страни и нации. Тази наша позиция ще важи освен за Македония, само че един ден и за приемането на Сърбия в Европейски Съюз, в случай че той просъществува и се стигне до такава степен. Със Сърбия ние ще се разберем по-лесно, в сравнение с със Скопие.
Как да се отстоява нашата позиция в Европейски Съюз ли? ГЕРБ нищо не може да отстоява. Нужно е незабавно да се сформира умело и уверено държавно управление в София, което около другите по-наложителни задания да се заеме и с външната политика. Македония несъмнено няма да е най-важният ни проблем, само че не е и незначителен, тъй като със Скопие в Европейски Съюз ще се настани посърнал антибългаризъм, който ще ни гълтам доста време и сили, а от МВРО ще останат без бизнеса с паспортите. Македония е и отличен мотив да отстоим суверенитета си от Брюксел и Вашингтон в миг, в който това е елементарно изпълнимо, стига на мостика на държавния транспортен съд да не са лица с дебели престъпни досиета.
Може ли Борисов да отстъпи на Европейски Съюз и Вашингтон за Македония? Разбира се – това е човек без правила и тотално подвластен. Тогава би имало повтаряне на 1945 година – с измяната на Българска комунистическа партия пред ЮКП, несъмнено, отново в името на тогавашния Европейски Съюз – Балканската социалистическа федерация от Триест до Варна, и под натиска на тогавашния Вашингтон – Москва. И на съдружниците от Съединени американски щати и Англия, и със единодушието на всички партии от Отечествен фронт – лозунгът на всички е „ Македония на македонците “.
Федерацията, мечтана от балканските социалисти още отпреди Първата международна война, съвсем се реализира с договорите Тито–Димитров от Блед и Евксиноград. Но въпреки всичко се туткат поради разликите си за форма́та ѝ. Димитров упорства за равноправна двустранна федерация Югославия-България (с Македонската република в границите на Югославия). Тито желае България като седма република на Югославия (и Албания – осма). Накрая Сталин се ядосва и на двамата, че се договарят зад тила му, и им разтуря седянката. След което подгонва Тито, а Димитров юрва македонистите от Пиринско.
Този сюжет, в случай че се сбъдне при Борисов, ще покаже, че идеологията няма никакво значение за геополитическите решения, диктувани ни от великите сили от позиция на силата, без никакво даже номинално вземане предвид с желанията на народите. Само че при комунистите, както нормално, нещата са много по-дълбоки и нюансирани, в сравнение с при невежите и повърхностни глобалисти.
Идеята за обособена македонска националност, несъмнено, е сръбска империалистическа концепция от края на XIX в. Но решението на Коминтерна за пораждане на обособена „ македонска “, „ тракийска “, „ западнопокраинска “ и „ добруджанска “ народи в останалите отвън границите на България след Ньой наши етнически територии отразява извънредно опита на болшевиките с националностите в Руската империя. Сталин като нарком има огромно персонално присъединяване в решаването на националния въпрос, с което болшевиките съумяват ненадейно и за самите себе си да задържат съвсем всички елементи на остарялата империя в новата руска федерация.
Те освен признават автономията на всички към този момент одобрени народи в империята, с което общо взето печелят техните националисти на своя страна. Но и сами търсят и основават десетки нови народи от население до тогава без несъмнено национално схващане и без свои националисти, основават им от горната страна национални автономии, писмености (отначало на основата на латиницата, и чак по-късно – на кирилицата), академии на науките, университети, вестници, кино, театри, издателства, писателски съюзи. В Съюз на съветските социалистически републики имаше към 100 националности и съвсем толкоз автономии.
Така се стигна най-сетне и до „ македонската “ (в Югославия и Гърция), „ тракийска “ (в Гърция и Турция), „ западнопокраинска “ (в Югославия) и „ добруджанска “ (в Румъния) народи. Но от тях само първата доби плът, и то единствено с помощта на ЮКП, която в 1943 година реши да резервира империята „ Балканския Пиемонт “ по подобен на Съюз на съветските социалистически републики метод – с национални републики, и дето би трябвало – и нови езици, писмености, история. Създаде се и „ мюсюлманска “ нация. Сега в ХХI в. се сътвори по същия метод и черногорска нация, породи монтенегризмът – за сърбите той е същото като македонизма за нас. И нещо като като украинизма за русите.
Има ли македонизмът късмет в едно „ отворено “, същински демократично общество? Никакъв! Скопие и до момента поддържа по този въпрос полицейски властнически режим вкъщи си, излишък от сръбския, въпреки към този момент без сърбите. Северна Македония си е в реалност „ някогашната югославска република Македония “, това е най-точното ѝ определение.
Та значи в случай че Скопие влезе в Европейски Съюз каквото си е, дали там пък няма македонизмът да се разтопи някак от единствено себе си? Не, тъй като Европейски Съюз не се интересува от демокрации и отворени общества в колониалната си външна страна, а единствено от ползите на метрополиите в ядрото. Имахме много време да го проумеем от горчив опит.
Автор: Валентин Хаджийски
Оценката ми в края на лятото, че на 9 юли в България започнаха не „ митинги “, а национална антимутренска гражданска война, устоя и след края на модерираните от Триото митинги, породен от абдикирането на тримата общественици от непринудено поетата роля. Протестите не престават в други формати, само че по-важното е, че достиженията на летните митинги не са изгубени. Революционната обстановка се развива динамично.
Низините не желаят да живеят постарому. Народният яд против мутрорежима пораства и придобива повсеместен темперамент без значение от паническите опити на ГЕРБ да подкупва едни или други публични групи за сметка на трупан нов дълг. COVID-катастрофата в опазването на здравето, провокирана от некадърниците от ГЕРБ и донесла на народа незапомнени в спокойно време премеждия, наподобява сама по себе си има капацитета да събори предварително режима. А кой знае какво ни следва през зимата!
Върховете не могат да я карат постарому. Те са в суматоха. Борисов се счита към този момент от 80% от българите за архизлодей – или в най-хубавия случай за вманиачен, откъснат от действителността. Той е смъртно изплашен, уплашен, недоспал, надебелял, противен, презрян – подигравка на тогавашния Батман с черен шлифер, федора и „ Глок “ на пояса. Не държи към този момент и кормилото на „ джипката “, камо ли на страната.
Работата със субективния фактор на революцията също се развива. Президентът Радев дефинитивно се утвърди като нейния едноличен водач – след краткотрайното комплициране към уволнението на Калоян Методиев и естонската неразбория, когато мнозина побързаха да предвиждат смразяването му с Българска социалистическа партия и избледняването на опцията за втори мандат.
Покушенията на режима против Радев не престават да взривяват националния яд. Така беше на 9 юли, по този начин беше при завръщането му от Талин, макар известната неизясненост на обстановката, по този начин беше в изключително огромен мащаб и след злощастната на Българска национална телевизия „ Панорама “, целяща да го натика в ъгъла. Радев би трябвало да се моли Борисов и лакеите му да не престават да го нападат все по този начин. Както бе явно още през август 2016 година, президентът се явява в националната свяст идеализиран, като същинския противовес на Борисов, негова Немезида. Силата, която изостави Борисов, като че ли минава у Радев.
Засили се и интернационалният напън върху режима по разнообразни посоки, от резолюцията на Екологичен потенциал, подкрепена и от хора на ЕНП, през присъединяване на задгранични евродепутати в митингите в София и предстоящото задействане на службата на Лаура Кьовеши, през „ за “ и „ срещу “ „ Балкански поток “ – до договарянията с Македония за Европейски Съюз. За пръв път сутринта в деня на американските избори сп. „ Форин полиси “, полуфициален орган на демократите, рупор на антитръмпизма, размаха плашилото на Борисов – „ желаете ли Съединени американски щати да станат като България на Борисов – с олигарси, корупция, фалшив нюз медии, подправена народна власт – гласувайте за Тръмп! “ От това по-ясно рязане на квитанцията – здраве му кажи!
А куриозното самопризнание на немската дипломатическа чиновничка за основаването на ГЕРБ от баварския ХСС (нищо, дето Борисов минавал баварския министър председател с двеста) и благодарение на подхранваните от от него още отпреди районни дирекции на полицията в България? Какви ли разкрития за ХСС, ЕНП и други нейни национални структури ни чакат, когато Борисов, Цветанов и другите застанат най-накрая пред съда?
Интересен миг е признанието, че ХСС основали ГЕРБ, с цел да противодействат на „ комунистите “ на Станишев и тяхната корупция. Както за Тръмп, както за българските „ психодесни “, по този начин и за ХСС и ЕНП „ комунистите “ са мит, безусловно лишен от връзка с действителността. Какви комунисти, какъв комунизъм в ултракапиталистическа България от 2009 година с близо 10 милиарда $ непознати вложения и с плоския налог? Идеологията на актуалното дясно е цялостен фалшив, цялостна митология. Но и на актуалното псевдоляво в Съединени американски щати – също, както ще забележим скоро на друго място.
Друг куриоз е, че Борисов – индивидът, който „ спря три съветски плана “, в очите на американските демократи около другото към този момент е наклеветен и за съветски човек. Може би Радев въпреки всичко е знаел нещо от кухнята, с цел да упорства по този начин с самодейността „ Три морета “. По всичко проличава, че Байдън ще върне курса на Обама и Хилари на тотална неприязън към Русия.
Но даже да се стигне до постоянни избори през март, към този момент ясно се вижда, че ГЕРБ няма да ги завоюва. Българска социалистическа партия, освободила се от герберските ортаци в редиците си, излиза напред в изследванията, от ден на ден жъне благосклонности с ясните си позиции и с депутатите си доброволци. Има и декларирана решителност на политически дейните жители от разнообразни цветове да не се позволен още веднъж герберски фалшификации. Черешката беше догатката, че Борисов правил действия да „ съобщи властта “ на Нинова против избавяне на кожата му. Разбира се, това никой не може да му обещае, и да желае.
Един въпрос, по който позицията на кабинета към този момент съответствува с настроенията на болшинството, е по договарянията с Македония за Европейски Съюз. Това не е индулгенция за опазване на режима. Трябва да имаме поради, че Европейски Съюз в настоящия си тип е пасажер, тъй като основава повече проблеми, в сравнение с взема решение. Ето, в България Европейски Съюз и ЕНП по лично самопризнание създадoха и постановиха напастта ГЕРБ. Ползата за България от Европейски Съюз към този момент е негативна. Така е в цялата европериферия, пък и в някои от най-„ вътрешните “ страни от съюза. На всичко от горната страна пристигна и COVID-кризата. Разширяването на Европейски Съюз сега е безсмислено хабене на сили и средства и би трябвало да спре.
Независимо от това, българското държавно управление – което и да е държавно управление, което размени авариралия мутрорежим на ГЕРБ – с цел да признае каквото и да било, обвързвано с страната, в този момент краткотрайно наричана „ Република Северна Македония “, постоянно би трябвало да издейства анекс, в който написа, че признава тази република съгласно както е основана в 1945 година в границите на Титова Югославия и че титулната ѝ националност „ македонци “ и общоприетият литературен език и книжовност „ македонски “ са основани с административни актове на ФНРЮ и НРМ в 1945 година
Самата немска създателка на ГЕРБ призна, че македонският език е основан от Благой Конев (Блаже Конески) в 1945 година, а аз прибавям, че писмеността му е взета от сръбската с доста дребни промени, а са отстранени всички типични български букви, присъщи и за фонетиката на множеството югозападни наши приказва.
В анекса да написа и, че РСМ не претендира етнически за никоя част от историята и културата на други страни отпреди 1945 година, нито за малцинствен статут на население отвън своите държавни граници в 1945 година и по-късно. И че няма да проповядва ненавист към прилежащи страни и нации. Тази наша позиция ще важи освен за Македония, само че един ден и за приемането на Сърбия в Европейски Съюз, в случай че той просъществува и се стигне до такава степен. Със Сърбия ние ще се разберем по-лесно, в сравнение с със Скопие.
Как да се отстоява нашата позиция в Европейски Съюз ли? ГЕРБ нищо не може да отстоява. Нужно е незабавно да се сформира умело и уверено държавно управление в София, което около другите по-наложителни задания да се заеме и с външната политика. Македония несъмнено няма да е най-важният ни проблем, само че не е и незначителен, тъй като със Скопие в Европейски Съюз ще се настани посърнал антибългаризъм, който ще ни гълтам доста време и сили, а от МВРО ще останат без бизнеса с паспортите. Македония е и отличен мотив да отстоим суверенитета си от Брюксел и Вашингтон в миг, в който това е елементарно изпълнимо, стига на мостика на държавния транспортен съд да не са лица с дебели престъпни досиета.
Може ли Борисов да отстъпи на Европейски Съюз и Вашингтон за Македония? Разбира се – това е човек без правила и тотално подвластен. Тогава би имало повтаряне на 1945 година – с измяната на Българска комунистическа партия пред ЮКП, несъмнено, отново в името на тогавашния Европейски Съюз – Балканската социалистическа федерация от Триест до Варна, и под натиска на тогавашния Вашингтон – Москва. И на съдружниците от Съединени американски щати и Англия, и със единодушието на всички партии от Отечествен фронт – лозунгът на всички е „ Македония на македонците “.
Федерацията, мечтана от балканските социалисти още отпреди Първата международна война, съвсем се реализира с договорите Тито–Димитров от Блед и Евксиноград. Но въпреки всичко се туткат поради разликите си за форма́та ѝ. Димитров упорства за равноправна двустранна федерация Югославия-България (с Македонската република в границите на Югославия). Тито желае България като седма република на Югославия (и Албания – осма). Накрая Сталин се ядосва и на двамата, че се договарят зад тила му, и им разтуря седянката. След което подгонва Тито, а Димитров юрва македонистите от Пиринско.
Този сюжет, в случай че се сбъдне при Борисов, ще покаже, че идеологията няма никакво значение за геополитическите решения, диктувани ни от великите сили от позиция на силата, без никакво даже номинално вземане предвид с желанията на народите. Само че при комунистите, както нормално, нещата са много по-дълбоки и нюансирани, в сравнение с при невежите и повърхностни глобалисти.
Идеята за обособена македонска националност, несъмнено, е сръбска империалистическа концепция от края на XIX в. Но решението на Коминтерна за пораждане на обособена „ македонска “, „ тракийска “, „ западнопокраинска “ и „ добруджанска “ народи в останалите отвън границите на България след Ньой наши етнически територии отразява извънредно опита на болшевиките с националностите в Руската империя. Сталин като нарком има огромно персонално присъединяване в решаването на националния въпрос, с което болшевиките съумяват ненадейно и за самите себе си да задържат съвсем всички елементи на остарялата империя в новата руска федерация.
Те освен признават автономията на всички към този момент одобрени народи в империята, с което общо взето печелят техните националисти на своя страна. Но и сами търсят и основават десетки нови народи от население до тогава без несъмнено национално схващане и без свои националисти, основават им от горната страна национални автономии, писмености (отначало на основата на латиницата, и чак по-късно – на кирилицата), академии на науките, университети, вестници, кино, театри, издателства, писателски съюзи. В Съюз на съветските социалистически републики имаше към 100 националности и съвсем толкоз автономии.
Така се стигна най-сетне и до „ македонската “ (в Югославия и Гърция), „ тракийска “ (в Гърция и Турция), „ западнопокраинска “ (в Югославия) и „ добруджанска “ (в Румъния) народи. Но от тях само първата доби плът, и то единствено с помощта на ЮКП, която в 1943 година реши да резервира империята „ Балканския Пиемонт “ по подобен на Съюз на съветските социалистически републики метод – с национални републики, и дето би трябвало – и нови езици, писмености, история. Създаде се и „ мюсюлманска “ нация. Сега в ХХI в. се сътвори по същия метод и черногорска нация, породи монтенегризмът – за сърбите той е същото като македонизма за нас. И нещо като като украинизма за русите.
Има ли македонизмът късмет в едно „ отворено “, същински демократично общество? Никакъв! Скопие и до момента поддържа по този въпрос полицейски властнически режим вкъщи си, излишък от сръбския, въпреки към този момент без сърбите. Северна Македония си е в реалност „ някогашната югославска република Македония “, това е най-точното ѝ определение.
Та значи в случай че Скопие влезе в Европейски Съюз каквото си е, дали там пък няма македонизмът да се разтопи някак от единствено себе си? Не, тъй като Европейски Съюз не се интересува от демокрации и отворени общества в колониалната си външна страна, а единствено от ползите на метрополиите в ядрото. Имахме много време да го проумеем от горчив опит.
Автор: Валентин Хаджийски
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ