Чърчил преди 77 г.: София трябва да бъде срината, в руините да се засадят картофи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
14 ноември 1943 година е един от най-тежките дни за България по време на Втората международна война.
На тази дата английските и американските сили организират първо масирано въздушно нахлуване над българската столица.
Точно в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „ Лайтинг “ нападат София. Над столицата са пуснати общо 563 бомби.
Разрушени са 47 здания и постройки. Убити са 59 души и са ранени още 128 българи. Убити са 56 жители, 1 служител на реда и 6-има военни. Тежко са ранени 49 души, леко ранени са 79. Срещу съперника изхвърчат 17 български изтребителя Ме-109.
Оповестителната работа закъснява да подаде сигнал за приближаваща заплаха. Противовъздушна отбрана не съумява да смъкна неприятелски аероплан, само че съумява да отклони офанзивата от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък диаметър. До края на 1943 година съюзническите сили бомбандират още 4 пъти България.
Това не е първият сходен акт против България през военния спор, само че заради интензивността и масовостта си, той бива одобряван за поставящ началото на серията от ужасяващи бомбардировки, които чертаят един от най-мрачните и трагични епизоди от историята на столицата, след който тя към този момент не е същата.
Първият масиран удар против София се прави по разпореждане на Лондон. И то неслучайно. Решението за въздушна акция против България на Имперския комитет по защитата е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и официално е протоколирано на съвещанието от 19 октомври 1943 година Целта е да се реализира капитулацията на България.
Сянката на неуспеха на Дарданелската интервенция през Първата международна война (25 април 1915 ‒ 9 януари 1916 г.) години наред ще тегне над английския министър-председател Уинстън Чърчил. Българската войска стопира нашествието на съглашенските войски и те са евакуирани в Египет. Оттогава той остава с трайна злост към българите и България. Това най-ясно личи през Втората международна война, когато без съмнение подрежда масираните бомбардировки на София.
Жестоко звучат изречените преди този момент от Чърчил слова: „ Нужно е да се удари само столицата на България, с цел да капитулира цялата страна. Този град би трябвало да бъде погубен, да загине, да бъде срутен до основи и в неговите отломки да се засадят картофи.” Операцията е осъществена под кодовото название „ Прицел от упор”.
Следват нови въздушни офанзиви на 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 година, като в последната към този момент се включват и американски бойни авиони. В отбрана на столицата се намесва противовъздушната защита и българската авиация. Свалени са общо 16 вражески самолета, само че умират няколко наши летци. Сред тях се откроява именитият поручик Димитър Списаревски – първата българска „ жива торпила”.
С началото на 1944 година нападенията стават още по-жестоки, към този момент са ориентирани към централните елементи, при което броят на жертвите нараства доста, а материалните вреди са непоправими, доста здания в представителните квартали на града се трансформират в руини и през днешния ден единствено архивните фрагменти пазят загатна за тях. В българската история 10 януари 1944 година ще остане прочут като " черния понеделник ", когато близо 300 самолета хвърлят бомби, при което лишават живота на над 500 души.
Хаос, пъкъл. Разрушени къщи, разорани улици, димящи пожари и отломки, развалена електрическа мрежа и тръбопровод, мраз и анархия, изплашени жители, които страхливо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато внезапно, ненадейно за всички и без предизвестие от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в това време над главите им падат още веднъж бомби и прелитат самолети.
През февруари 1944 година Чърчил дава отговор на оферти за преустановяване на бомбардировките, че „ откакто лекарството е свършило толкоз добра работа, дано да продължат да получават спомагателни дози от него. “
Британски историци като Базил Лидъл Харт считат, че „ изгодата от бомбардиране на цели региони в доста връзки е прекомерно съмнителна “ и дефинират „ продължаването на бомбардировките на цели региони от британците доста откакто те към този момент нямат никакви учредения или извинения да работят по този метод “ като „ неуважение към обикновените морални правила в бомбардировъчната акция “.
Българските медии оповестяват за нарушаване на Хагските конвенции за водене на война. Американски изтребители са разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев.
Отбелязани са случаи на обстрел на цивилни лица от бордовите картечници на американски съпровождащи изтребители. При подобен случай в гр. Дупница на 4 януари 1944 година умират 80 души.
След войната се появяват известия, че Георги Димитров е предал на Сталин митинг на Васил Коларов. Сталин изрично настоял пред Рузвелт, че не желае да се унищожава бъдещата руска окупационна зона. След „ черния Великден “ на София през 1944 година американският президент разпорежда, срещу волята на Чърчил, понижаване на интензивността на бомбардировките.
Въпреки това бомбардировките не престават на 24 май 1944 година над София и на 12 юни и 28 юли 1944 година над Карлово. Само при тях, въпреки и не толкоз масирани, жертвите са минимум 92.
14 ноември 1943 година е един от най-тежките дни за България по време на Втората международна война.
На тази дата английските и американските сили организират първо масирано въздушно нахлуване над българската столица.
Точно в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „ Лайтинг “ нападат София. Над столицата са пуснати общо 563 бомби.
Разрушени са 47 здания и постройки. Убити са 59 души и са ранени още 128 българи. Убити са 56 жители, 1 служител на реда и 6-има военни. Тежко са ранени 49 души, леко ранени са 79. Срещу съперника изхвърчат 17 български изтребителя Ме-109.
Оповестителната работа закъснява да подаде сигнал за приближаваща заплаха. Противовъздушна отбрана не съумява да смъкна неприятелски аероплан, само че съумява да отклони офанзивата от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък диаметър. До края на 1943 година съюзническите сили бомбандират още 4 пъти България.
Това не е първият сходен акт против България през военния спор, само че заради интензивността и масовостта си, той бива одобряван за поставящ началото на серията от ужасяващи бомбардировки, които чертаят един от най-мрачните и трагични епизоди от историята на столицата, след който тя към този момент не е същата.
Първият масиран удар против София се прави по разпореждане на Лондон. И то неслучайно. Решението за въздушна акция против България на Имперския комитет по защитата е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и официално е протоколирано на съвещанието от 19 октомври 1943 година Целта е да се реализира капитулацията на България.
Сянката на неуспеха на Дарданелската интервенция през Първата международна война (25 април 1915 ‒ 9 януари 1916 г.) години наред ще тегне над английския министър-председател Уинстън Чърчил. Българската войска стопира нашествието на съглашенските войски и те са евакуирани в Египет. Оттогава той остава с трайна злост към българите и България. Това най-ясно личи през Втората международна война, когато без съмнение подрежда масираните бомбардировки на София.
Жестоко звучат изречените преди този момент от Чърчил слова: „ Нужно е да се удари само столицата на България, с цел да капитулира цялата страна. Този град би трябвало да бъде погубен, да загине, да бъде срутен до основи и в неговите отломки да се засадят картофи.” Операцията е осъществена под кодовото название „ Прицел от упор”.
Следват нови въздушни офанзиви на 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 година, като в последната към този момент се включват и американски бойни авиони. В отбрана на столицата се намесва противовъздушната защита и българската авиация. Свалени са общо 16 вражески самолета, само че умират няколко наши летци. Сред тях се откроява именитият поручик Димитър Списаревски – първата българска „ жива торпила”.
С началото на 1944 година нападенията стават още по-жестоки, към този момент са ориентирани към централните елементи, при което броят на жертвите нараства доста, а материалните вреди са непоправими, доста здания в представителните квартали на града се трансформират в руини и през днешния ден единствено архивните фрагменти пазят загатна за тях. В българската история 10 януари 1944 година ще остане прочут като " черния понеделник ", когато близо 300 самолета хвърлят бомби, при което лишават живота на над 500 души.
Хаос, пъкъл. Разрушени къщи, разорани улици, димящи пожари и отломки, развалена електрическа мрежа и тръбопровод, мраз и анархия, изплашени жители, които страхливо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато внезапно, ненадейно за всички и без предизвестие от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в това време над главите им падат още веднъж бомби и прелитат самолети.
През февруари 1944 година Чърчил дава отговор на оферти за преустановяване на бомбардировките, че „ откакто лекарството е свършило толкоз добра работа, дано да продължат да получават спомагателни дози от него. “
Британски историци като Базил Лидъл Харт считат, че „ изгодата от бомбардиране на цели региони в доста връзки е прекомерно съмнителна “ и дефинират „ продължаването на бомбардировките на цели региони от британците доста откакто те към този момент нямат никакви учредения или извинения да работят по този метод “ като „ неуважение към обикновените морални правила в бомбардировъчната акция “.
Българските медии оповестяват за нарушаване на Хагските конвенции за водене на война. Американски изтребители са разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев.
Отбелязани са случаи на обстрел на цивилни лица от бордовите картечници на американски съпровождащи изтребители. При подобен случай в гр. Дупница на 4 януари 1944 година умират 80 души.
След войната се появяват известия, че Георги Димитров е предал на Сталин митинг на Васил Коларов. Сталин изрично настоял пред Рузвелт, че не желае да се унищожава бъдещата руска окупационна зона. След „ черния Великден “ на София през 1944 година американският президент разпорежда, срещу волята на Чърчил, понижаване на интензивността на бомбардировките.
Въпреки това бомбардировките не престават на 24 май 1944 година над София и на 12 юни и 28 юли 1944 година над Карлово. Само при тях, въпреки и не толкоз масирани, жертвите са минимум 92.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ