И Тито нямаше да спаси Югославия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тито, създателят на социалистическа Югославия, не беше нито демократ, нито деспот като Хитлер или Сталин. Той съумяваше да се възползва от преимуществата и на Изтока, и на Запада – без да заплаща политическа цена за това.
Интервю с немската историчка Мари-Жанин Калич:
Йосип Броз, по-известен като Тито, е мъртъв от 40 години. Междувременно към този момент ги няма Югославия, социализмът, биполярният, разграничен на блокове свят, авторитетното в миналото Движение на необвързаните страни. Въпреки това написахте биографичната книга: “Тито. Вечният партизанин”. Защо и през днешния ден хората не престават да се интересуватот него?
Тито е една от най-интересните исторически фигури на 20 век. От една страна той е артикул на столетието на екстремностите: рискови идеологии, рисково принуждение, както и рискови показа за налагането на комунистическия модел в обществата. Въпросът по какъв начин Тито става това, което беше, не е банален. Интересно е по какъв начин той съумява да резервира независимостта на Югославия толкоз дълго и да обезпечи над 35 години непоклатимост в една толкоз хетерогенна страна – с толкоз доста групи, ползи и проблеми. Тези въпроси са доста настоящи и в днешния доста комплициран свят.
През 20 век в Европа господстваха диктатори и всеобщи убийци. Беше ли Тито един от тях?
Тито не пасва в нито една категория. Интересното при Тито са особеностите на неговата система на ръководство и фактът, че той се е променял доста през годините и десетилетията, а през другите интервали е дефинирал по друг метод личната си роля и дейности. Според мен етикетът “диктатор” би му паснал единствено, в случай че под това разбираме най-общо недемократичен държател. Но диктатурата на Тито не беше сравнима с тази на Хитлер или Сталин. В Югославия не е имало политически чистки в личната партия, нямаше геноцид, а Югославия не е водила нападателна война. Вярно е, че Тито сътвори сталинистка система след Втората международна война. Той искаше да построи в Югославия модел, сходен на този в Съветския съюз. Но даже и в тази фаза югославското държавно управление, за разлика от руското, се опита по-старателно да завоюва поддръжката на популацията.
И през 1948 година се стига до разрива със Сталин. След това първо беше либерализирана комунистическата партия, след това и цялата страна, даже се сътвори известна независимост за медиите и плурализъм на мненията. Имаше и независимост за пътешестване, която не съществуваше на никое място в Източния блок в сходни мащаби. Независимо от това, югославската система не беше демократична в западния смисъл на това разбиране, тъй като репресиите продължаваха. Имаше политически процеси, професионални забрани. Враговете на режима в чужбина биваха премахнати. Ето за какво е проблематично да се даде на Тито какъвто и да е етикет.
Тито беше доста известен и в чужбина. Мнозина го възприемаха като сериозен общественик. Защо?
По време на деколонизацията през 1960-те години доста страни, главно в Азия и Африка, станаха самостоятелни. Тези страни взеха Тито за образец. Партизаните от Народната освободителна войска на Тито се отърваха от задграничната окупация по време на Втората международна война значително сами. И след Втората международна война Тито потвърди, че една страна, която в миналото е била доста бедна, може да стартира да просперира за релативно малко време. И че също по този начин е допустимо да се успокоят вътрешните спорове, т.е. етническите. Много страни от Третия свят са имали тъкмо такива проблеми - културни, етнически, религиозни. И огромна беднотия. Югославия и тук беше образец за подражателство.
Факт е също по този начин, че Югославия съумя да се опази от въздействието както на американците, по този начин и на Съветския съюз. Тито сподели по какъв начин това може да сработи: той се възползваше от преимуществата и на Изтока, и на Запада - и съвсем не плащаше политическа цена за това.
Тито беше известен освен в Третия свят, само че и на Запад, изключително измежду левите сили.
За европейската левица Тито въплъщаваше социализма с човешко лице. Съществуващото в Югославия самоуправление на служащите, което породи и можеше да възникне единствено след скъсването със Съветския съюз, се преглежда от западните леви като по-демократичния модел на социализма. За разлика от цялостната национализация в Източния блок, в Югославия имаше огромно присъединяване на заетите под формата на работен препоръки. Съществуваше и опцията, в избрани граници, да имаш частна благосъстоятелност и да правиш частен бизнес. Имаше и независимост на пътешестване.
Много представители на западната левица одобряваха всичко това като доказателство, че е допустимо да се построи обективен социалистически ред, който да сработи без огромните репресии, отхвърлянето и натиска на сталинистката руска система. Това беше значително желателно мислене – една заблуда, само че доста публикувана през 60-те и началото на 70-те години на предишния век.
Когато се разискват югославските войни от 1990-те години, изключително в чужбина, постоянно се употребява метафората за тенджера под налягане: тя къкри от самото начало поради етническото напрежение, само че Тито успяваше да задържи капака с властническия си режим. Когато той умря, напрежението мазета. Съгласни ли сте с тази догадка?
Не. Това опонира на историята. В югопространството, и в Югославия като страна, се живееше доста умерено доста дълго време, а зародилите проблеми не бяха междучовешки. Напротив. Всички социологически изследвания, даже през 1980-те години, демонстрират, че когато хората са били питани по какъв начин живеят със съседите си, те постоянно са казвали: „ Нямам проблем, че хора от други националности са ми съседи”. Имаше бракове сред представители на разнообразни етнически и религиозни групи. Така че тезата, че мултиетническото общуване неизбежно постоянно приключва с ликвидиране, въобще не е исторически обоснована.
Но породиха политически спорове, които произтичаха от разнообразни ползи, изключително обществени и стопански. Друг въпрос е по какъв начин се справяха с тях. Дълбоко съм уверена, че в случай че с тези проблеми се работеше по друг метод, щеше да бъде избегната ужасната война при разпада на Югославия, както и последвалите го войни.
Тито, създателят на социалистическа Югославия, не беше нито демократ, нито деспот като Хитлер или Сталин. Той съумяваше да се възползва от преимуществата и на Изтока, и на Запада – без да заплаща политическа цена за това.
Интервю с немската историчка Мари-Жанин Калич:
Йосип Броз, по-известен като Тито, е мъртъв от 40 години. Междувременно към този момент ги няма Югославия, социализмът, биполярният, разграничен на блокове свят, авторитетното в миналото Движение на необвързаните страни. Въпреки това написахте биографичната книга: “Тито. Вечният партизанин”. Защо и през днешния ден хората не престават да се интересуватот него?
Тито е една от най-интересните исторически фигури на 20 век. От една страна той е артикул на столетието на екстремностите: рискови идеологии, рисково принуждение, както и рискови показа за налагането на комунистическия модел в обществата. Въпросът по какъв начин Тито става това, което беше, не е банален. Интересно е по какъв начин той съумява да резервира независимостта на Югославия толкоз дълго и да обезпечи над 35 години непоклатимост в една толкоз хетерогенна страна – с толкоз доста групи, ползи и проблеми. Тези въпроси са доста настоящи и в днешния доста комплициран свят.
През 20 век в Европа господстваха диктатори и всеобщи убийци. Беше ли Тито един от тях?
Тито не пасва в нито една категория. Интересното при Тито са особеностите на неговата система на ръководство и фактът, че той се е променял доста през годините и десетилетията, а през другите интервали е дефинирал по друг метод личната си роля и дейности. Според мен етикетът “диктатор” би му паснал единствено, в случай че под това разбираме най-общо недемократичен държател. Но диктатурата на Тито не беше сравнима с тази на Хитлер или Сталин. В Югославия не е имало политически чистки в личната партия, нямаше геноцид, а Югославия не е водила нападателна война. Вярно е, че Тито сътвори сталинистка система след Втората международна война. Той искаше да построи в Югославия модел, сходен на този в Съветския съюз. Но даже и в тази фаза югославското държавно управление, за разлика от руското, се опита по-старателно да завоюва поддръжката на популацията.
И през 1948 година се стига до разрива със Сталин. След това първо беше либерализирана комунистическата партия, след това и цялата страна, даже се сътвори известна независимост за медиите и плурализъм на мненията. Имаше и независимост за пътешестване, която не съществуваше на никое място в Източния блок в сходни мащаби. Независимо от това, югославската система не беше демократична в западния смисъл на това разбиране, тъй като репресиите продължаваха. Имаше политически процеси, професионални забрани. Враговете на режима в чужбина биваха премахнати. Ето за какво е проблематично да се даде на Тито какъвто и да е етикет.
Тито беше доста известен и в чужбина. Мнозина го възприемаха като сериозен общественик. Защо?
По време на деколонизацията през 1960-те години доста страни, главно в Азия и Африка, станаха самостоятелни. Тези страни взеха Тито за образец. Партизаните от Народната освободителна войска на Тито се отърваха от задграничната окупация по време на Втората международна война значително сами. И след Втората международна война Тито потвърди, че една страна, която в миналото е била доста бедна, може да стартира да просперира за релативно малко време. И че също по този начин е допустимо да се успокоят вътрешните спорове, т.е. етническите. Много страни от Третия свят са имали тъкмо такива проблеми - културни, етнически, религиозни. И огромна беднотия. Югославия и тук беше образец за подражателство.
Факт е също по този начин, че Югославия съумя да се опази от въздействието както на американците, по този начин и на Съветския съюз. Тито сподели по какъв начин това може да сработи: той се възползваше от преимуществата и на Изтока, и на Запада - и съвсем не плащаше политическа цена за това.
Тито беше известен освен в Третия свят, само че и на Запад, изключително измежду левите сили.
За европейската левица Тито въплъщаваше социализма с човешко лице. Съществуващото в Югославия самоуправление на служащите, което породи и можеше да възникне единствено след скъсването със Съветския съюз, се преглежда от западните леви като по-демократичния модел на социализма. За разлика от цялостната национализация в Източния блок, в Югославия имаше огромно присъединяване на заетите под формата на работен препоръки. Съществуваше и опцията, в избрани граници, да имаш частна благосъстоятелност и да правиш частен бизнес. Имаше и независимост на пътешестване.
Много представители на западната левица одобряваха всичко това като доказателство, че е допустимо да се построи обективен социалистически ред, който да сработи без огромните репресии, отхвърлянето и натиска на сталинистката руска система. Това беше значително желателно мислене – една заблуда, само че доста публикувана през 60-те и началото на 70-те години на предишния век.
Когато се разискват югославските войни от 1990-те години, изключително в чужбина, постоянно се употребява метафората за тенджера под налягане: тя къкри от самото начало поради етническото напрежение, само че Тито успяваше да задържи капака с властническия си режим. Когато той умря, напрежението мазета. Съгласни ли сте с тази догадка?
Не. Това опонира на историята. В югопространството, и в Югославия като страна, се живееше доста умерено доста дълго време, а зародилите проблеми не бяха междучовешки. Напротив. Всички социологически изследвания, даже през 1980-те години, демонстрират, че когато хората са били питани по какъв начин живеят със съседите си, те постоянно са казвали: „ Нямам проблем, че хора от други националности са ми съседи”. Имаше бракове сред представители на разнообразни етнически и религиозни групи. Така че тезата, че мултиетническото общуване неизбежно постоянно приключва с ликвидиране, въобще не е исторически обоснована.
Но породиха политически спорове, които произтичаха от разнообразни ползи, изключително обществени и стопански. Друг въпрос е по какъв начин се справяха с тях. Дълбоко съм уверена, че в случай че с тези проблеми се работеше по друг метод, щеше да бъде избегната ужасната война при разпада на Югославия, както и последвалите го войни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ