ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Хачик Лебикян

„ Хората няма да въстанат, до момента в който не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.”
Джордж Оруел

Джордж Оруел разказва „ новговора” като неестествен език, основан да ограничи мисленето и да спомогне за манипулиране на хората. Политически правилната тирада е тип операция, тя опонира на свободата на словото, нарушава правото на изложение, постанова самоцензура и ни унижава.

Никак не е комична жалбата, подадена у нас поради продаваните бишкоти „ Негърче”. В Съединени американски щати на бял човек е неразрешено да произнася думата „ негър”, тъй като се дефинира като стимулирано от расова ненавист. Но чернокожите може свободно да я използват.

Там даже не ги назовават „ чернокожи”, а афроамериканци. Ами в случай че някой бял човек от ЮАР се пресели в Съединени американски щати, и той ли ще е „ афроамериканец”? А там има ли „ евроамериканци”, да вземем за пример? В тази страна се стигна до парадокси да се махат неточни думи, считани за расистки като „ негър” и „ роб” от художествени творби, трансформирали се в международна класика: „ Чичо Томовата колиба”, „ Том Сойер”, „ Приключенията на Хъкълбери Фин”, „ Пипи дългото чорапче”. Цензуриран е даже Шекспир поради смешки с евреи.

В общественото пространство и у нас витае боязън, че не трябва да използваме политически неточен език, тъй като той се преглежда с така наречен „ език на омразата и ксенофобията”. А тези неща са напълно разнообразни. Под „ език на омразата” се схваща изложение на негативно отношение към хора от други раси, религии, пол, полова ориентировка и така нататък

Политическата уместност няма нищо общо с положителното образование. Замениха точни думи с неразбираеми изрази: „ турско робство” с „ османско присъствие”, „ инвалид” с „ човек с понижена трудоспособност”, „ психологично болен” с „ човек със специфични потребности”, „ глух”, „ сляп” „ ням” с „ човек с нарушен слух”, „ зрение”, „ говор”. Това е принуждение върху елементарното говорене. В тези думи няма негативно отношение, не се цели да се подиграе или обиди някого.

Просто се установи един факт.
Разни „ всезнайковци” ни внушават виновност, в случай че посмеем да изречем „ селянин”, „ циганин” или „ негър”. Това е изкуствено привнесено извън, тъй като хората от нашите земи от епохи са били толерантни към „ другите” и не носят комплексите на някогашни робовладелци, колонизатори, нацисти и аристократи. За нас сами по себе си тези думи не са така наречен „ език на омразата”, не са обидни и не съдържат негатива оценка. Тя е единствено в съзнанието на шепа грухтящи хора от разнообразни агитки по стадионите. С тях би трябвало да се бори обществото, с ксенофобията, употребена с политически цели, а не с думите.

Какво ще вършим с типичен творби като „ Десет дребни негърчета”, със „ Селянинът с колелото”, с „ Цигански барон”, с израза „ циганско лято”. Ще се забрани ли българската ария „ Искам да съм чернокож в щата Алабама”? Или и тях би трябвало да ги преведем на политкоректен език по образеца на Съединени американски щати? Там заглавието на романа на Агата Кристи от десетилетия е „ Не остана никой”, а островът, където се развива действието от „ Негърски” е преименуван на „ Войнишки”. Във Франция този бестселър от тази година се назовава „ Те бяха десет”.

Така нашият филм би трябвало да се споделя „ Човекът, който живее отвън града, с колелото”, а оперетата да назоваваме „ Ромски барон”. Народонаселението към този момент приема за обикновено, че девойките са „ тийнеджърки”, а не девойки, че са „ ученици” и „ студенти”, а не „ ученички” и „ студентки”. Било обидно в случай че се обърнем към дамите, с които работим с „ колежки”.

Сексизъм било, в случай че се каже за една жена, че е „ лекарка” или „ учителка”, само че не е сексизъм, в случай че тя е „ манекенка”, „ моделка”, „ плеймейтка” или „ пиарка”. Защо е този двоен критерий? Докога ще мълчим и ще поносим този езиков гнет?