Защо мълчат Сърбия и Русия по българо-македонския спор
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Най-малко от 150 години географската и етническата територия, позната под името Македония, а по-късно Република Македония, е предмет на ползите на няколко страни, царства и страни, които са били в съседство или са били велики сили, всяка по своето време. По време на националното си събуждане през този интервал македонският народ е имал най-вече контактни линии с България, Сърбия и Гърция, странично с Русия, апропо с Австрия и Германия, административно най-дълго с Турция, която е управлявала повече от половината от Балканския полуостров в продължение на пет века.
Тези общи точки се образуваха или опълчиха в областта на дипломатическо-пропагандното, църковното или военното решение на кого принадлежи македонската територия, по какъв начин да се раздели и кой да я ръководи. Аналогично на тези искания, последователно в центъра на ползите застава „ македонския въпрос “, подхранван от подозренията на тези, които не се усещат българи, сърби или гърци и декларират, че са славяни и македонци ".
Това написа Панде Колемишевски в публикация за печатното издание на най-авторитетният македонски всекидневник „ Нова Македония “, показана от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Тук, в това свърталище, са в най-голямата си част корените на тежката, травматична история на Балканите, както на средновековната, по този начин и на модерната, в това число сегашната. Целият този недокрай отворен исторически куп, за жалост, в разнообразни страни поражда разнообразни тълкования, несъответствия в исторически подтекст и по този метод предизвиква недоразумения, разногласия и отричания.
Историческите разкази в България, Сърбия и даже Гърция са цялостни с действителни, само че също по този начин и с хипотетични и изфабрикувани, фалшифицирани доказателства, че тази територия принадлежи на едната, другата или третата страна. Във всичките им истории и етнографски книги могат да се намерят изказвания, че територията е тяхна и че македонците имат своите корени, в което, обаче, на първо време са българите.
От Букурещ до Вардарска Бановина
Като изключим античните митологични митове и заблуди, обстоятелствата демонстрират, че актуалните спорове към Македония стартират след Руско-турската война през 1878 година, когато Русия, като победител в Санстефанския контракт, подарява на България територията на тогавашната Македония, а по-късно с Берлинския контракт тези решения бяха анулирани. В желанието си да осъществя своите искания за връщане на изгубеното, България стартира две нови войни, известни като Балканските (1912-1913), които са с пагубен излаз за нея, като цярството претърпява срамни провали, изключително от сръбската войска.
Няма да е нещо ново, в случай че се опише за част от късата последователност на балканското преплитане, което демонстрира, че както българските, по този начин и сръбско-македонските връзки са едни от най-старите и най-разнообразни на полуострова.
Те се развиват посредством възходящия интерес на сръбските владетели към завладяването на части от Македония през XIII век, както и появяването на новата сръбска черква, която под нейната пълномощия поема епархии от Охридската архиепископия и стартира да строи известни църкви и манастири.
Като илюстрация може да се уточни това, че в доста исторически книги може да се откри фактът, че през 1345 година Сръбският крал Стефан Душан е коронясан за цар на сърбите и гърците в Скопие и приема известните душански закони. Сръбските източници декларират, че точно негова е заслугата за построяването на Каменния мост в Скопие, макар че това никой не го е потвърдил.
Общоизвестно е, че със Споразумението от Букурещ от 1913 година географският регион на Македония е разграничен на три елементи. С това съглашение територията, на която е формирана Република Македония и която съществува в днешните граници, принадлежи на Сърбия. Тези граници бяха избрани още след Първата международна война, когато беше доказано, че Вардарската част на Македония остава част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците (КСХС). Не е дребен броят на сръбските историци и политици, които назовават Македония „ остаряла Сърбия “.
Още едно име има историческо значение. А точно Вардарската бановина е административно-териториална единица (Бановина) в границите на Кралство Югославия от 1929 до 1941 година. Тя включва цялата територия на днешна Република Македония, южните елементи на Централна Сърбия и югоизточно Косово, по-точно цяла Метохия. Тя е кръстена на река Вардар, а център е град Скопие. В Сърбия и през днешния ден се разгласяват книги, научно обосновани и ненаучни, които изясняват сръбския произход на македонския народ, т.е., че македонците са избран тип сърби, просто казано.
Погледнато неполитически, в интервала на Вардарската бановина Скопие стартира да се трансформира в град, по-късно са издигнати някои от известните здания, измежду които най-видните са разрушената железопътна гара и театъра, както и съществуващата постройка на Събранието на Република Македония, която е била сръбска градска горделивост. Ако сърбите в миналото приложат сегашната българска логичност, въпросът ще бъде дали ще си желаят постройката назад като някогашна благосъстоятелност.
Сръбско избавление или окупация?
Изгонването на турците и идването на сърбите се дефинират от другите историци като избавление от турско иго, а някои го дефинират като началото на сръбската окупация, белязана от гнет и опити за асимилация. Най-прякото удостоверение за протеста на македонците против сърбите е Тиквешкото въстание, вдигнато против насилието, осъществено от сръбските окупационни управляващи върху популацията по време на напъните за посърбяването им, въстание, което беше премълчавано по време на Титова Югославия.
След Втората международна война обаче Великото антифашистко народноосвободително заседание на Федерална Сърбия през 1944 година в Белград приветства конституирането на македонската страна в югославската федерация и приема документ за признание на македонската страна.
Добро – топло - студено
Ако се вземат поради всички горепосочени обстоятелства, не може да се отхвърли мнението, че с изключение на България, Македония има „ обща история “ със Сърбия, колкото позитивна, толкоз и негативна, в случай че може в резюме да се оцени един толкоз дълъг и комплициран интервал. Както има българи в днешна Македония, по този начин има и сърби, по-малко гърци. Следователно разумно поражда въпросът за какво Сърбия остава надалеч от разногласието на България с Македония за общата история и не приказва за или срещу българските претенции към македонците.
През последните тридесет години връзките се основават на правилото на топло и студено. След разпадането на СФРЮ и оповестяването на независимостта на Македония връзките сред Скопие и Белград са комплицирани, от удобни до взаимно разочароващи, с редки дребни разтърсвания, само че в основата си правилни. Това провокира мемоари за изтеглянето с грабежи на ЮНА, игрите на сръбския президент Слободан Милошевич за разделянето на Македония, водени с Гърция (може и с други), възраждането на националистическите апели за завръщане на „ старите страни “ и други сходни. Чак пет години след независимостта Сърбия призна Македония с конституционното ѝ име, беше подписано Споразумението за контролиране на връзките и поощряване на съдействието и дипломатически връзки бяха открити на равнище дипломат.
Сърбите не одобриха с лека ръка признанието на Косово от Македония, така както македонците бяха сюрпризирани от присъединяване на сръбското разузнаване в събитията от 27 април по време на насилственото навлизане в Парламента. Студените връзки доближиха своя връх през същата година, когато сръбското държавно управление реши да отдръпна целия личен състав на сръбското посолство поради съмнения, че то се подслушва напълно. Събитие, което докара Скопие и Белград на крачка от спирането на дипломатическите връзки.
Спор единствено за църквата?
Сърбия е заета със себе си. Властите са изправени пред мощна съпротива вътре, само че това може би е най-малкият им проблем. Косово е тяхната ракова рана, този въпрос не се помръдва от мъртвата точка. Балансиращият акт сред братска Русия, недружелюбната Америка, нерешителния Европейски съюз и новодошлия Китай не оставя ги слага в комплицирана обстановка. Основното предпочитание, главната стратегическа тенденция на бъдещата Сърбия обаче не е да остане в лапите на Русия, а да бъде член на Европейския съюз, вяра, която се поражда през 2014 година, когато стартират договарянията и когато се очакваше да ги приключи за шест -седем години. Тя отвори няколко глави и спря тук, срещайки мощен европейски напън по върховенството на закона, демокрацията, свободата на медиите и сходни тематики.
В този подтекст не може да се твърди, че някой е запушил устата на Белград по българо-македонския спор, нито че въобще не се интересува от протичащото се. Той имаше сходно виждане за разногласието на Македония с Гърция, оправдавайки се, че се отнася към двете страни като близки и другарски. Показателно е, че освен политиците мълчат, само че и медиите, които не демонстрират необикновен интерес, Македония не им е тиражна тематика.
Една от аргументите може да е, че Сърбия и България имат безмълвно съглашение да оставят отворените въпроси посред им на времето (практика, която не се ползва с Македония), а като такива могат да се смятат източните територии на Сърбия с Пирот и Димитровград и правата на българското малцинство там.
Генерално видяно, Македония и Събия нямат отворени политически или териториални въпроси, противоречив беше единствено манастирът „ Прохор Пчински “. Единственият проблем е непризнаването на автокефалията на Македонската православна черква, спор, който продължава от шейсетте години на предишния век, само че той се слага повече като църковен, в сравнение с като политически въпрос.
Християнска и антиНАТОвска Русия
Русия, като най-голямата славянска страна, от доста рано демонстрира интерес към събитията на Балканите и в Македония. Като християнска страна тя има вяра, че би трябвало да пази християнското население в тази област, като по този метод обезпечава своето интензивно наличие и въздействие, посредством разнообразни форми на влияние, посредством църквата, учебните заведения, учебниците, само че и посредством подпомагане при антиосманските военни действия. Това способства за позитивната обвързаност към Руската империя, като единствената свободна православна страна. Според редица исторически източници Русия не е изиграла позитивна роля в напъните на македонските фактори, които са се застъпвали за самостоятелна страна в края на XIX и началото на XX век, като се изключи че е подкрепяла и финансирала проучвания и изявления на македонски възрожденци.
Русия призна Република Македония през 1992 година, година откакто страната разгласи самостоятелност. Това е първата огромна мощ в света, признала я под конституционното ѝ име.
Дипломатическите връзки са открити през 1994 година Между 1994 и 2009 година двете страни подписаха над 40 съглашения. Руското посолство е намерено през 1994 година, а през 1988 година е подписана Декларация за другарство и съдействие.
Руската политика става все по-актуална, когато Македония стартира да се доближава към НАТО, когато не крие недоволството си от такава опция. Но без значение, че имаше подозрения по отношение на присъединяване на съветското разузнаване, което би предотвратило този развой, нищо съответно не излезе нескрито. Русия беше бодил в окото на македонските управляващи през месеците преди референдума за промяна на името, когато се заприказва гласно за мощно съветско въздействие измежду някои политически партии в Македония и тези изказвания бяха мощно подкрепени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, които неведнъж упорстваха Македония да се защищити по всевъзможен метод от съветското наличие в политическия си живот.
Някои политически кръгове в Македония даже бяха упрекнати обществено в сговор с Русия за подкопаване и пропадане на референдума, само че в случай че вземем поради хората, за които се твърди, че са били ангажирани, ще забележим безполезността на всеки съветски опит в тази посока. В този смисъл не може да се изключи опцията македонските и задграничните и македонските разследващи служби да са получавали такава информация, да са прихващали такива действия или да са откривали сметки, от които е финансирана антинатовската акция.
Изгубена съветска сфера на въздействие
Въпреки че връзките се правят оценка взаимно като другарски и положителни, че не са обременени с никакви отворени въпроси, е явно, че съветската дипломация има сдържано, по-студено отношение към Македония. Може да е прекомерно оптимистично да се мисли, че след присъединението на Скопие към Евроатлантическия алианс това към този момент не е нейна сфера на ползи, нито място, посредством което съветската политика на Балканите би постигнала някои от стратегическите си цели. Прави усещане, че даже съветски политици и дипломати от третия ешелон не посещават Македония.
Както може да се забележи, Русия не дава никакви признаци за мнение по македоно-българския спор, който натоварва целия Европейски съюз. Русия близо един век е патрон на България, пази техните ползи през всички инциденти, а България се прави оценка като най-вярната страна към Съветския съюз в тогавашния Източен Блок, или Варшавския контракт.
Българската политика се пробва да смъкна тези исторически баласти от раменете си, да ги изтрие от историята, макар че измежду българите Русия към момента е една от най-обичаните страни, а Владимир Путин най-обичаният политик. Предвид тези специфики, нито Русия се пробва да накара България да се опомни, нито България се осмелява още веднъж да играе с „ братската съветска мечка “.
Въпреки че някои анализатори считат, че зад настоящето нападателно отношение на България към Македония стои съветската политика, която посредством България желае да спре пътя на Македония към Европейски Съюз.
„ Най-малко от 150 години географската и етническата територия, позната под името Македония, а по-късно Република Македония, е предмет на ползите на няколко страни, царства и страни, които са били в съседство или са били велики сили, всяка по своето време. По време на националното си събуждане през този интервал македонският народ е имал най-вече контактни линии с България, Сърбия и Гърция, странично с Русия, апропо с Австрия и Германия, административно най-дълго с Турция, която е управлявала повече от половината от Балканския полуостров в продължение на пет века.
Тези общи точки се образуваха или опълчиха в областта на дипломатическо-пропагандното, църковното или военното решение на кого принадлежи македонската територия, по какъв начин да се раздели и кой да я ръководи. Аналогично на тези искания, последователно в центъра на ползите застава „ македонския въпрос “, подхранван от подозренията на тези, които не се усещат българи, сърби или гърци и декларират, че са славяни и македонци ".
Това написа Панде Колемишевски в публикация за печатното издание на най-авторитетният македонски всекидневник „ Нова Македония “, показана от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Тук, в това свърталище, са в най-голямата си част корените на тежката, травматична история на Балканите, както на средновековната, по този начин и на модерната, в това число сегашната. Целият този недокрай отворен исторически куп, за жалост, в разнообразни страни поражда разнообразни тълкования, несъответствия в исторически подтекст и по този метод предизвиква недоразумения, разногласия и отричания.
Историческите разкази в България, Сърбия и даже Гърция са цялостни с действителни, само че също по този начин и с хипотетични и изфабрикувани, фалшифицирани доказателства, че тази територия принадлежи на едната, другата или третата страна. Във всичките им истории и етнографски книги могат да се намерят изказвания, че територията е тяхна и че македонците имат своите корени, в което, обаче, на първо време са българите.
От Букурещ до Вардарска Бановина
Като изключим античните митологични митове и заблуди, обстоятелствата демонстрират, че актуалните спорове към Македония стартират след Руско-турската война през 1878 година, когато Русия, като победител в Санстефанския контракт, подарява на България територията на тогавашната Македония, а по-късно с Берлинския контракт тези решения бяха анулирани. В желанието си да осъществя своите искания за връщане на изгубеното, България стартира две нови войни, известни като Балканските (1912-1913), които са с пагубен излаз за нея, като цярството претърпява срамни провали, изключително от сръбската войска.
Няма да е нещо ново, в случай че се опише за част от късата последователност на балканското преплитане, което демонстрира, че както българските, по този начин и сръбско-македонските връзки са едни от най-старите и най-разнообразни на полуострова.
Те се развиват посредством възходящия интерес на сръбските владетели към завладяването на части от Македония през XIII век, както и появяването на новата сръбска черква, която под нейната пълномощия поема епархии от Охридската архиепископия и стартира да строи известни църкви и манастири.
Като илюстрация може да се уточни това, че в доста исторически книги може да се откри фактът, че през 1345 година Сръбският крал Стефан Душан е коронясан за цар на сърбите и гърците в Скопие и приема известните душански закони. Сръбските източници декларират, че точно негова е заслугата за построяването на Каменния мост в Скопие, макар че това никой не го е потвърдил.
Общоизвестно е, че със Споразумението от Букурещ от 1913 година географският регион на Македония е разграничен на три елементи. С това съглашение територията, на която е формирана Република Македония и която съществува в днешните граници, принадлежи на Сърбия. Тези граници бяха избрани още след Първата международна война, когато беше доказано, че Вардарската част на Македония остава част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците (КСХС). Не е дребен броят на сръбските историци и политици, които назовават Македония „ остаряла Сърбия “.
Още едно име има историческо значение. А точно Вардарската бановина е административно-териториална единица (Бановина) в границите на Кралство Югославия от 1929 до 1941 година. Тя включва цялата територия на днешна Република Македония, южните елементи на Централна Сърбия и югоизточно Косово, по-точно цяла Метохия. Тя е кръстена на река Вардар, а център е град Скопие. В Сърбия и през днешния ден се разгласяват книги, научно обосновани и ненаучни, които изясняват сръбския произход на македонския народ, т.е., че македонците са избран тип сърби, просто казано.
Погледнато неполитически, в интервала на Вардарската бановина Скопие стартира да се трансформира в град, по-късно са издигнати някои от известните здания, измежду които най-видните са разрушената железопътна гара и театъра, както и съществуващата постройка на Събранието на Република Македония, която е била сръбска градска горделивост. Ако сърбите в миналото приложат сегашната българска логичност, въпросът ще бъде дали ще си желаят постройката назад като някогашна благосъстоятелност.
Сръбско избавление или окупация?
Изгонването на турците и идването на сърбите се дефинират от другите историци като избавление от турско иго, а някои го дефинират като началото на сръбската окупация, белязана от гнет и опити за асимилация. Най-прякото удостоверение за протеста на македонците против сърбите е Тиквешкото въстание, вдигнато против насилието, осъществено от сръбските окупационни управляващи върху популацията по време на напъните за посърбяването им, въстание, което беше премълчавано по време на Титова Югославия.
След Втората международна война обаче Великото антифашистко народноосвободително заседание на Федерална Сърбия през 1944 година в Белград приветства конституирането на македонската страна в югославската федерация и приема документ за признание на македонската страна.
Добро – топло - студено
Ако се вземат поради всички горепосочени обстоятелства, не може да се отхвърли мнението, че с изключение на България, Македония има „ обща история “ със Сърбия, колкото позитивна, толкоз и негативна, в случай че може в резюме да се оцени един толкоз дълъг и комплициран интервал. Както има българи в днешна Македония, по този начин има и сърби, по-малко гърци. Следователно разумно поражда въпросът за какво Сърбия остава надалеч от разногласието на България с Македония за общата история и не приказва за или срещу българските претенции към македонците.
През последните тридесет години връзките се основават на правилото на топло и студено. След разпадането на СФРЮ и оповестяването на независимостта на Македония връзките сред Скопие и Белград са комплицирани, от удобни до взаимно разочароващи, с редки дребни разтърсвания, само че в основата си правилни. Това провокира мемоари за изтеглянето с грабежи на ЮНА, игрите на сръбския президент Слободан Милошевич за разделянето на Македония, водени с Гърция (може и с други), възраждането на националистическите апели за завръщане на „ старите страни “ и други сходни. Чак пет години след независимостта Сърбия призна Македония с конституционното ѝ име, беше подписано Споразумението за контролиране на връзките и поощряване на съдействието и дипломатически връзки бяха открити на равнище дипломат.
Сърбите не одобриха с лека ръка признанието на Косово от Македония, така както македонците бяха сюрпризирани от присъединяване на сръбското разузнаване в събитията от 27 април по време на насилственото навлизане в Парламента. Студените връзки доближиха своя връх през същата година, когато сръбското държавно управление реши да отдръпна целия личен състав на сръбското посолство поради съмнения, че то се подслушва напълно. Събитие, което докара Скопие и Белград на крачка от спирането на дипломатическите връзки.
Спор единствено за църквата?
Сърбия е заета със себе си. Властите са изправени пред мощна съпротива вътре, само че това може би е най-малкият им проблем. Косово е тяхната ракова рана, този въпрос не се помръдва от мъртвата точка. Балансиращият акт сред братска Русия, недружелюбната Америка, нерешителния Европейски съюз и новодошлия Китай не оставя ги слага в комплицирана обстановка. Основното предпочитание, главната стратегическа тенденция на бъдещата Сърбия обаче не е да остане в лапите на Русия, а да бъде член на Европейския съюз, вяра, която се поражда през 2014 година, когато стартират договарянията и когато се очакваше да ги приключи за шест -седем години. Тя отвори няколко глави и спря тук, срещайки мощен европейски напън по върховенството на закона, демокрацията, свободата на медиите и сходни тематики.
В този подтекст не може да се твърди, че някой е запушил устата на Белград по българо-македонския спор, нито че въобще не се интересува от протичащото се. Той имаше сходно виждане за разногласието на Македония с Гърция, оправдавайки се, че се отнася към двете страни като близки и другарски. Показателно е, че освен политиците мълчат, само че и медиите, които не демонстрират необикновен интерес, Македония не им е тиражна тематика.
Една от аргументите може да е, че Сърбия и България имат безмълвно съглашение да оставят отворените въпроси посред им на времето (практика, която не се ползва с Македония), а като такива могат да се смятат източните територии на Сърбия с Пирот и Димитровград и правата на българското малцинство там.
Генерално видяно, Македония и Събия нямат отворени политически или териториални въпроси, противоречив беше единствено манастирът „ Прохор Пчински “. Единственият проблем е непризнаването на автокефалията на Македонската православна черква, спор, който продължава от шейсетте години на предишния век, само че той се слага повече като църковен, в сравнение с като политически въпрос.
Християнска и антиНАТОвска Русия
Русия, като най-голямата славянска страна, от доста рано демонстрира интерес към събитията на Балканите и в Македония. Като християнска страна тя има вяра, че би трябвало да пази християнското население в тази област, като по този метод обезпечава своето интензивно наличие и въздействие, посредством разнообразни форми на влияние, посредством църквата, учебните заведения, учебниците, само че и посредством подпомагане при антиосманските военни действия. Това способства за позитивната обвързаност към Руската империя, като единствената свободна православна страна. Според редица исторически източници Русия не е изиграла позитивна роля в напъните на македонските фактори, които са се застъпвали за самостоятелна страна в края на XIX и началото на XX век, като се изключи че е подкрепяла и финансирала проучвания и изявления на македонски възрожденци.
Русия призна Република Македония през 1992 година, година откакто страната разгласи самостоятелност. Това е първата огромна мощ в света, признала я под конституционното ѝ име.
Дипломатическите връзки са открити през 1994 година Между 1994 и 2009 година двете страни подписаха над 40 съглашения. Руското посолство е намерено през 1994 година, а през 1988 година е подписана Декларация за другарство и съдействие.
Руската политика става все по-актуална, когато Македония стартира да се доближава към НАТО, когато не крие недоволството си от такава опция. Но без значение, че имаше подозрения по отношение на присъединяване на съветското разузнаване, което би предотвратило този развой, нищо съответно не излезе нескрито. Русия беше бодил в окото на македонските управляващи през месеците преди референдума за промяна на името, когато се заприказва гласно за мощно съветско въздействие измежду някои политически партии в Македония и тези изказвания бяха мощно подкрепени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, които неведнъж упорстваха Македония да се защищити по всевъзможен метод от съветското наличие в политическия си живот.
Някои политически кръгове в Македония даже бяха упрекнати обществено в сговор с Русия за подкопаване и пропадане на референдума, само че в случай че вземем поради хората, за които се твърди, че са били ангажирани, ще забележим безполезността на всеки съветски опит в тази посока. В този смисъл не може да се изключи опцията македонските и задграничните и македонските разследващи служби да са получавали такава информация, да са прихващали такива действия или да са откривали сметки, от които е финансирана антинатовската акция.
Изгубена съветска сфера на въздействие
Въпреки че връзките се правят оценка взаимно като другарски и положителни, че не са обременени с никакви отворени въпроси, е явно, че съветската дипломация има сдържано, по-студено отношение към Македония. Може да е прекомерно оптимистично да се мисли, че след присъединението на Скопие към Евроатлантическия алианс това към този момент не е нейна сфера на ползи, нито място, посредством което съветската политика на Балканите би постигнала някои от стратегическите си цели. Прави усещане, че даже съветски политици и дипломати от третия ешелон не посещават Македония.
Както може да се забележи, Русия не дава никакви признаци за мнение по македоно-българския спор, който натоварва целия Европейски съюз. Русия близо един век е патрон на България, пази техните ползи през всички инциденти, а България се прави оценка като най-вярната страна към Съветския съюз в тогавашния Източен Блок, или Варшавския контракт.
Българската политика се пробва да смъкна тези исторически баласти от раменете си, да ги изтрие от историята, макар че измежду българите Русия към момента е една от най-обичаните страни, а Владимир Путин най-обичаният политик. Предвид тези специфики, нито Русия се пробва да накара България да се опомни, нито България се осмелява още веднъж да играе с „ братската съветска мечка “.
Въпреки че някои анализатори считат, че зад настоящето нападателно отношение на България към Македония стои съветската политика, която посредством България желае да спре пътя на Македония към Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ