Проф. Михаил Неделчев: Какъв тато ми е Тодор Живков?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Какъв бай ми е той на мен и какъв тато ми е още по-малко? Това е индивидът, който дълги години задържаше развиването на България с това, че движеше всички свои бойни приятели като ту ги правеше началници, ту ги махаше. Той непрестанно се занимаваше с това. Този, който му е втори – трети човек и по някакъв метод го застрашаваше го махаше “.
Така българският книжовен историк и някогашен народен представител проф. Михаил Неделчев разяснява своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.
Самият 10-ти ноември 1989 година беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „ Ангел Кънчев “ и в един миг бяхме излезли с моя другар поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни сподели: „ Тодор Живков е паднал “. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си напитки и стартира тържество. В един миг пристигнаха и писатели, които бяха членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и потвърдиха истината, че фактически се е взело такова решение.
„ То беше ненадейно събитие, тъй като всички имахме чувството, че Тодор Живков. Вече се бяха изпарили очакванията, че ще пристигна Александър Лилов, тъй като се очакваше той да смени Живков. Бяхме привикнали, че тези процеси ще се разпрострат и Лилов беше престанал да ни е значим и да ни е супер либерален предстоящ водач “, връща се обратно във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.
За него 10-ти ноември е била преломна дата в хода на събитията, които са следвали едно след друго в същото време.
„ Преди това имаше отваряне на телените мрежи, които разделяха Унгария от Австрия и източногерманците, които към момента не можеха да заминат непосредствено за Западна Германия, използваха това. Падането на Берлинската стена не беше събитие, което беше значимо единствено за нашите братя от Източна Германия, то беше значимо за целия Източен блок. Светът се отвори, това беше смисълът на целия този развой – едно сливане на Източна и Западна Европа. Едно сливане, което не беше толкоз бързо и до през днешния ден не се е случило същински “, разяснява той.
Това не се е случило изцяло, тъй като хората са живели ужасно дълго, цели 45 години, в този непоносим комунистически режим и точно на това се дължат разликите в чувството за независимост на източния и западния европеец, добави проф. Неделчев.
„ Ние не успяхме в едно – не успяхме да разрушим комунистическата партия. Тя бързо се преименува, взе се в ръце и продължава и до ден-днешен да тормози нашия публичен живот, въпреки и преименувана и като че ли актуализирана като състав. Все още не сме се освободили изцяло от злата магия на комунистическата система, в която паметникът на Съветската войска стои изправен на централния бул. в София против някои от най-важните здания, измежду които Софийският университет. И досега има хора в България, които носят фланелки с надпис Съюз на съветските социалистически републики със сърп и чук и портрети на Сталин на митингите на язовир „ Копринка “. Ние няма да сме задоволително свободни като общество, до момента в който не се разбере, че Сталин дружно с Хитлер са едни от най-големите нарушители на ХХ век “, безапелационен е проф. Неделчев.
Попитан по какъв начин възприема носталгията у някои хора към Тодор Живков, който те назовават бай Тошо и Тато, той споделя, че това е плод на човешка нелепост.
„ Тогава беше шествието на „ Екогласност “, когато се събрахме пред „ Александър Невски “. Според преценката сме били към 10 000 души. В един миг милицията ни загради, с цел да не идват повече хора, тъй че ние останахме в клопка. На това шествие се връчи огромната петиция за искане за Места и други екологични проблеми. Но както бяха екологични проблеми в един миг всички запяхме „ Хубава си моя горо “ и започнахме да викаме народна власт, не викахме независимост или долу Българска комунистическа партия. Това беше нашето огромно същинско освобождение “, показа той и напомни, че от пролетта на 1989 година имало огромни брожения и акции, свързани с изпращане на най-различни подписки до висшите комунистически управляващи.
„ Искахме какво ли не, само че най-много връщането на архива на гладувалия тогава в Пловдив Петър Манолов, а също по този начин и против така наречен възродителен развой – преименуването на българските турци “, добави проф. Неделчев.
Той е уверен, че каквито и недостатъци да има новата система, то тя няма нищо общо с режима отпреди 1989 година и е било безусловно неотложно той да бъде затрит.
Какъв бай ми е той на мен и какъв тато ми е още по-малко? Това е индивидът, който дълги години задържаше развиването на България с това, че движеше всички свои бойни приятели като ту ги правеше началници, ту ги махаше. Той непрестанно се занимаваше с това. Този, който му е втори – трети човек и по някакъв метод го застрашаваше го махаше “.
Така българският книжовен историк и някогашен народен представител проф. Михаил Неделчев разяснява своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.
Самият 10-ти ноември 1989 година беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „ Ангел Кънчев “ и в един миг бяхме излезли с моя другар поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни сподели: „ Тодор Живков е паднал “. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си напитки и стартира тържество. В един миг пристигнаха и писатели, които бяха членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и потвърдиха истината, че фактически се е взело такова решение.
„ То беше ненадейно събитие, тъй като всички имахме чувството, че Тодор Живков. Вече се бяха изпарили очакванията, че ще пристигна Александър Лилов, тъй като се очакваше той да смени Живков. Бяхме привикнали, че тези процеси ще се разпрострат и Лилов беше престанал да ни е значим и да ни е супер либерален предстоящ водач “, връща се обратно във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.
За него 10-ти ноември е била преломна дата в хода на събитията, които са следвали едно след друго в същото време.
„ Преди това имаше отваряне на телените мрежи, които разделяха Унгария от Австрия и източногерманците, които към момента не можеха да заминат непосредствено за Западна Германия, използваха това. Падането на Берлинската стена не беше събитие, което беше значимо единствено за нашите братя от Източна Германия, то беше значимо за целия Източен блок. Светът се отвори, това беше смисълът на целия този развой – едно сливане на Източна и Западна Европа. Едно сливане, което не беше толкоз бързо и до през днешния ден не се е случило същински “, разяснява той.
Това не се е случило изцяло, тъй като хората са живели ужасно дълго, цели 45 години, в този непоносим комунистически режим и точно на това се дължат разликите в чувството за независимост на източния и западния европеец, добави проф. Неделчев.
„ Ние не успяхме в едно – не успяхме да разрушим комунистическата партия. Тя бързо се преименува, взе се в ръце и продължава и до ден-днешен да тормози нашия публичен живот, въпреки и преименувана и като че ли актуализирана като състав. Все още не сме се освободили изцяло от злата магия на комунистическата система, в която паметникът на Съветската войска стои изправен на централния бул. в София против някои от най-важните здания, измежду които Софийският университет. И досега има хора в България, които носят фланелки с надпис Съюз на съветските социалистически републики със сърп и чук и портрети на Сталин на митингите на язовир „ Копринка “. Ние няма да сме задоволително свободни като общество, до момента в който не се разбере, че Сталин дружно с Хитлер са едни от най-големите нарушители на ХХ век “, безапелационен е проф. Неделчев.
Попитан по какъв начин възприема носталгията у някои хора към Тодор Живков, който те назовават бай Тошо и Тато, той споделя, че това е плод на човешка нелепост.
„ Тогава беше шествието на „ Екогласност “, когато се събрахме пред „ Александър Невски “. Според преценката сме били към 10 000 души. В един миг милицията ни загради, с цел да не идват повече хора, тъй че ние останахме в клопка. На това шествие се връчи огромната петиция за искане за Места и други екологични проблеми. Но както бяха екологични проблеми в един миг всички запяхме „ Хубава си моя горо “ и започнахме да викаме народна власт, не викахме независимост или долу Българска комунистическа партия. Това беше нашето огромно същинско освобождение “, показа той и напомни, че от пролетта на 1989 година имало огромни брожения и акции, свързани с изпращане на най-различни подписки до висшите комунистически управляващи.
„ Искахме какво ли не, само че най-много връщането на архива на гладувалия тогава в Пловдив Петър Манолов, а също по този начин и против така наречен възродителен развой – преименуването на българските турци “, добави проф. Неделчев.
Той е уверен, че каквито и недостатъци да има новата система, то тя няма нищо общо с режима отпреди 1989 година и е било безусловно неотложно той да бъде затрит.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ