The Economist: Какво бъдеще вещаят изборните резултати за САЩ?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дълги месеци на яростна акция, 13,9 милиарда щатски $ изхарчени за нея, необятно публикуваната пандемия, всеобщите расови митинги. Въпреки всичките пот и сълзи, Америка към момента не е решила кой ще бъде идващият ѝ президент: Джо Байдън или Доналд Тръмп, в случай че той по някакъв метод може да се добере до втори мандат. В Конгреса разделянето сред Камарата на представителите, доминирана от демократите и Сенатът, доминиран от републиканците евентуално ще продължи. Вярно е, че този резултат ще бъде под подозрение до последния миг през януари, написа английското издание The Economist в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
В идващите дни политиците би трябвало да се вслушат в гласоподавателите, които демонстрираха най-голяма изборна интензивност от 1900 година насам и направиха своя избор, без да прибягват до принуждение. Преброяването на гласовете би трябвало да продължи както нормално, а разногласията сред двете централи би трябвало да се позволяват в духа на закона. Най-голямата опасност за всичко това е Тръмп, който предварително разгласи победа в деня на изборите през нощта и разпали своите последователи, като предизвести, че ще се опитат да му я откраднат (победата). И това се споделя от човек, който се е зарекъл да пази американската конституция. Това държание припомня за какво мнозина, в това число нашето издание, са надхвърлили безпристрастността и приканиха гласоподавателите да се отрекат изцяло и напълно от Тръмп.
След успеха на Байдън те ще създадат значима първа стъпка в тази посока. През последните 40 години президентът на Съединени американски щати не е получавал втори мандат единствено един път. Що се отнася до гласовете, имаме вяра, че Тръмп ще загуби с 47% към 52%. Той беше избавен от съкрушително проваляне единствено от обстоятелството, че гласът на един гласоподавател в селските региони приблизително в Съединените щати има по-голяма тежест в изборната гилдия, в сравнение с гласът на междинния гражданин на града, а Байдън е мощен в градовете. Но такова проваляне за Тръмп от позиция на просто броя на хората, които са дали своят вот за него, също е тип отвод от него.
Белият дом, воден от Байдън, ще зададе напълно друг звук. Туитовете с основни букви и непрекъснатото разпалване на междупартийните разлики ще останат в предишното. Решенията в лична полза, които са се трансформирали в норма, ще изчезнат. Няма да има повече неистини и всевъзможни актове на персонално възмездие, включващи държавни министерства, ще приключат. Байдън е почтен човек, който даде обещание да сплоти страната след изборите. Победата му ще промени американската политика на доста фронтове, от климата до имиграцията. И това също е форма на отвод от всичко неприятно.
Независимо от това, ненадейно напрегнатата битка и дребната разлика допускат, че популизмът към момента е жив в Америка. Тези избори потвърдиха, че поразителната победа на Тръмп през 2016 година не е отклоняване, а начало на дълбоки идеологически промени в неговата партия. Противно на упованията и пандемията, той получи милиони гласове повече през 2020 година, в сравнение с през 2016 година, и беше надвит с помощта на голямата изборна интензивност, обезпечена от наплашените от медиите гласоподаватели.
Синята вълна не опустоши републиканците. Те са спечелили спомагателни места в Камарата на представителите и евентуално ще запазят контрола над Сената. Републиканската партия, която Тръмп наподобява омагьоса по време на престоя си в Белия дом, към този момент се трансформира в обезсърчителен зложелател на промените и няма да излезе от този транс. Подобна заплаха е изцяло евентуална: Тръмп или някой от фамилията му ще се състезава за Белия дом през 2024 година.
Външният свят, следвайки от близко това съревнование, ще направи два извода, когато види, че Америка не е в положение уверено и изрично да изостави Тръмп. Първото умозаключение ще бъде направено от популистките националисти, които Тръмп предизвиква. Сега те ще почувстват, че тяхната политическа марка има ярко бъдеще освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Ако Тръмп претърпи съкрушително проваляне, това би било предвестител на злополучие за политици, които не се вписват в демократичната система, като бразилецът Жаир Болсонаро и французойката Марин льо Пен.
За страдание това злощастие не им се случи, само че различен популист Найджъл Фарадж, който преди този момент ръководеше партията Брекзит, интензивно се готви да се завърне на политическата сцена. Упоритостта на поддръжниците на Тръмп допуска, че за жалост тези, които след финансовата рецесия от 2008-2009 година започнаха да отхвърлят всеобщата имиграция, градския хайлайф и глобализацията, остават на гребена на вълната.
Вторият извод е, че в този момент западният свят би трябвало да бъде доста деликатен при доверието в Америка. Тръмп изигра разрушителна роля в интернационалните връзки, действайки на правилото " услуга за услуга ". Той презира съюзите и многостранността. За разлика от него, Байдън е учтив в обичайните полезности на американската дипломация, откакто е работил доста време в Сената.
Той безспорно ще се опита да възвърне тесните връзки на Съединени американски щати със съдружниците и да укрепи глобалистичното ръководство на целия свят. За задачата той може да резервира участието на Съединени американски щати в Световната здравна организация. (СЗО) и да влезе още веднъж в Парижкото съглашение за изменението на климата. Но когато бъдат оповестени резултатите от изборите, всички ще знаят, че обстановката може да се промени фрапантно още веднъж през 2024 година.
В народен проект картината е по-сложна, само че има уроци и за двете страни. Тя също по този начин демонстрира по какъв начин би трябвало да водят Америка.
Най-трудният урок е за демократите. Те не съумяха да си върнат Сената, което значи, че за Байдън ще бъде мъчно да приема закони и да назначава съдии. Горната камара може също да блокира мъдрите законопроекти на Байдън за инфраструктурата, околната среда и промяната в опазването на здравето.
Този неуспех се дължи частично на неуспеха на демократите да привлекат бели гласоподаватели без висше обучение, изключително от селските региони на Америка. Те също по този начин получиха по-малко от предстоящото поддръжка от млади афроамериканци и испаноговорящите гласоподаватели във Флорида и Тексас. Подобни загуби подкопават очакванията на демократите за цялостно идване на власт. Демократите смятаха, че защото Америка става все по-малко бяла и по-градска посредством имиграцията, те просто са обречени да завоюват изборите. Сега е ясно, че това не е по този начин.
Демократите ще би трябвало да завоюват поддръжката си. За задачата ще би трябвало да се опълчват на изказванията на републиканците, че демократите желаят да унищожат свободното предприемачество със комплицирани екологични правила и разпореждания. Демократите също ще би трябвало да се борят с обвиняванията, че обсебеността им от политиката за еднаквост, т.е. отбраната на расовите и половите малцинства, води страната към нов вид абсолютизъм.
Републиканците също имат уроци, които би трябвало да научат. Тръмпизмът има своите граници. Ако блокират всички закони в Сената, с цел да дискредитират Байдън, ще стартира нов изборен цикъл. Безизходиците и антагонистичната логичност на лоялността на партиите ще попречат на Америка да преодолее съществуващите проблеми. Републиканците ще си кажат, че дискредитирането на апарата във Вашингтон ще помогне на партия, която твърди, че е за ограничение на държавната власт, макар че администрацията на Тръмп го отхвърли. Този мироглед е еднообразно късоглед и безсрамен.
Чернокожите и испанците, които застанаха на страната на републиканците тази седмица, удостоверяват, че партията е в положение да завоюва поддръжката на малцинствата и че етническите групи не са монолитни. Републиканците са съблазнени от личната си рискова за глобализацията политика на еднаквост, която подбужда белите страхове в многорасовата страна. По-добре би било да изложат позитивна обосновка за своята партия, разширявайки базата за поддръжка посредством, да речем, промени в наказателното правораздаване или рационализация на порутената американска инфраструктура.
Тези избори за следващ път демонстрираха, че Америка като страна и като нация е разграничена. Много политици експлоатират и подклаждат тези разделения, а Тръмп е най-активен в тази посока. Надяваме се, че неговото проваляне ще бъде урок за слабата ефикасност на такава тактика.
Дълги месеци на яростна акция, 13,9 милиарда щатски $ изхарчени за нея, необятно публикуваната пандемия, всеобщите расови митинги. Въпреки всичките пот и сълзи, Америка към момента не е решила кой ще бъде идващият ѝ президент: Джо Байдън или Доналд Тръмп, в случай че той по някакъв метод може да се добере до втори мандат. В Конгреса разделянето сред Камарата на представителите, доминирана от демократите и Сенатът, доминиран от републиканците евентуално ще продължи. Вярно е, че този резултат ще бъде под подозрение до последния миг през януари, написа английското издание The Economist в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
В идващите дни политиците би трябвало да се вслушат в гласоподавателите, които демонстрираха най-голяма изборна интензивност от 1900 година насам и направиха своя избор, без да прибягват до принуждение. Преброяването на гласовете би трябвало да продължи както нормално, а разногласията сред двете централи би трябвало да се позволяват в духа на закона. Най-голямата опасност за всичко това е Тръмп, който предварително разгласи победа в деня на изборите през нощта и разпали своите последователи, като предизвести, че ще се опитат да му я откраднат (победата). И това се споделя от човек, който се е зарекъл да пази американската конституция. Това държание припомня за какво мнозина, в това число нашето издание, са надхвърлили безпристрастността и приканиха гласоподавателите да се отрекат изцяло и напълно от Тръмп.
След успеха на Байдън те ще създадат значима първа стъпка в тази посока. През последните 40 години президентът на Съединени американски щати не е получавал втори мандат единствено един път. Що се отнася до гласовете, имаме вяра, че Тръмп ще загуби с 47% към 52%. Той беше избавен от съкрушително проваляне единствено от обстоятелството, че гласът на един гласоподавател в селските региони приблизително в Съединените щати има по-голяма тежест в изборната гилдия, в сравнение с гласът на междинния гражданин на града, а Байдън е мощен в градовете. Но такова проваляне за Тръмп от позиция на просто броя на хората, които са дали своят вот за него, също е тип отвод от него.
Белият дом, воден от Байдън, ще зададе напълно друг звук. Туитовете с основни букви и непрекъснатото разпалване на междупартийните разлики ще останат в предишното. Решенията в лична полза, които са се трансформирали в норма, ще изчезнат. Няма да има повече неистини и всевъзможни актове на персонално възмездие, включващи държавни министерства, ще приключат. Байдън е почтен човек, който даде обещание да сплоти страната след изборите. Победата му ще промени американската политика на доста фронтове, от климата до имиграцията. И това също е форма на отвод от всичко неприятно.
Независимо от това, ненадейно напрегнатата битка и дребната разлика допускат, че популизмът към момента е жив в Америка. Тези избори потвърдиха, че поразителната победа на Тръмп през 2016 година не е отклоняване, а начало на дълбоки идеологически промени в неговата партия. Противно на упованията и пандемията, той получи милиони гласове повече през 2020 година, в сравнение с през 2016 година, и беше надвит с помощта на голямата изборна интензивност, обезпечена от наплашените от медиите гласоподаватели.
Синята вълна не опустоши републиканците. Те са спечелили спомагателни места в Камарата на представителите и евентуално ще запазят контрола над Сената. Републиканската партия, която Тръмп наподобява омагьоса по време на престоя си в Белия дом, към този момент се трансформира в обезсърчителен зложелател на промените и няма да излезе от този транс. Подобна заплаха е изцяло евентуална: Тръмп или някой от фамилията му ще се състезава за Белия дом през 2024 година.
Външният свят, следвайки от близко това съревнование, ще направи два извода, когато види, че Америка не е в положение уверено и изрично да изостави Тръмп. Първото умозаключение ще бъде направено от популистките националисти, които Тръмп предизвиква. Сега те ще почувстват, че тяхната политическа марка има ярко бъдеще освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Ако Тръмп претърпи съкрушително проваляне, това би било предвестител на злополучие за политици, които не се вписват в демократичната система, като бразилецът Жаир Болсонаро и французойката Марин льо Пен.
За страдание това злощастие не им се случи, само че различен популист Найджъл Фарадж, който преди този момент ръководеше партията Брекзит, интензивно се готви да се завърне на политическата сцена. Упоритостта на поддръжниците на Тръмп допуска, че за жалост тези, които след финансовата рецесия от 2008-2009 година започнаха да отхвърлят всеобщата имиграция, градския хайлайф и глобализацията, остават на гребена на вълната.
Вторият извод е, че в този момент западният свят би трябвало да бъде доста деликатен при доверието в Америка. Тръмп изигра разрушителна роля в интернационалните връзки, действайки на правилото " услуга за услуга ". Той презира съюзите и многостранността. За разлика от него, Байдън е учтив в обичайните полезности на американската дипломация, откакто е работил доста време в Сената.
Той безспорно ще се опита да възвърне тесните връзки на Съединени американски щати със съдружниците и да укрепи глобалистичното ръководство на целия свят. За задачата той може да резервира участието на Съединени американски щати в Световната здравна организация. (СЗО) и да влезе още веднъж в Парижкото съглашение за изменението на климата. Но когато бъдат оповестени резултатите от изборите, всички ще знаят, че обстановката може да се промени фрапантно още веднъж през 2024 година.
В народен проект картината е по-сложна, само че има уроци и за двете страни. Тя също по този начин демонстрира по какъв начин би трябвало да водят Америка.
Най-трудният урок е за демократите. Те не съумяха да си върнат Сената, което значи, че за Байдън ще бъде мъчно да приема закони и да назначава съдии. Горната камара може също да блокира мъдрите законопроекти на Байдън за инфраструктурата, околната среда и промяната в опазването на здравето.
Този неуспех се дължи частично на неуспеха на демократите да привлекат бели гласоподаватели без висше обучение, изключително от селските региони на Америка. Те също по този начин получиха по-малко от предстоящото поддръжка от млади афроамериканци и испаноговорящите гласоподаватели във Флорида и Тексас. Подобни загуби подкопават очакванията на демократите за цялостно идване на власт. Демократите смятаха, че защото Америка става все по-малко бяла и по-градска посредством имиграцията, те просто са обречени да завоюват изборите. Сега е ясно, че това не е по този начин.
Демократите ще би трябвало да завоюват поддръжката си. За задачата ще би трябвало да се опълчват на изказванията на републиканците, че демократите желаят да унищожат свободното предприемачество със комплицирани екологични правила и разпореждания. Демократите също ще би трябвало да се борят с обвиняванията, че обсебеността им от политиката за еднаквост, т.е. отбраната на расовите и половите малцинства, води страната към нов вид абсолютизъм.
Републиканците също имат уроци, които би трябвало да научат. Тръмпизмът има своите граници. Ако блокират всички закони в Сената, с цел да дискредитират Байдън, ще стартира нов изборен цикъл. Безизходиците и антагонистичната логичност на лоялността на партиите ще попречат на Америка да преодолее съществуващите проблеми. Републиканците ще си кажат, че дискредитирането на апарата във Вашингтон ще помогне на партия, която твърди, че е за ограничение на държавната власт, макар че администрацията на Тръмп го отхвърли. Този мироглед е еднообразно късоглед и безсрамен.
Чернокожите и испанците, които застанаха на страната на републиканците тази седмица, удостоверяват, че партията е в положение да завоюва поддръжката на малцинствата и че етническите групи не са монолитни. Републиканците са съблазнени от личната си рискова за глобализацията политика на еднаквост, която подбужда белите страхове в многорасовата страна. По-добре би било да изложат позитивна обосновка за своята партия, разширявайки базата за поддръжка посредством, да речем, промени в наказателното правораздаване или рационализация на порутената американска инфраструктура.
Тези избори за следващ път демонстрираха, че Америка като страна и като нация е разграничена. Много политици експлоатират и подклаждат тези разделения, а Тръмп е най-активен в тази посока. Надяваме се, че неговото проваляне ще бъде урок за слабата ефикасност на такава тактика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ