ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: Тончо Краевски

Източник: " Гласове "

Двете еврейски организации, надлежно КПА и ЕТД, са в действителност произраелски лобисти, които от дълго време заглушават всеки критик на Израел със скалъпени обвинявания в антисемитизъм. Те към този момент са били подложени на критика от други, по-стари и авторитетни еврейски организации, че предефинират антисемитизма по рисков и преходен метод. Техните тъжби до Комисията не са обществени и не могат да бъдат прочетени (прозрачност!), само че едната изтече чрезвичайно в медиите. Това, което се вижда в нея е гозба от рециклиран медиен боклук, която не си коства да се разлива тук, само че може да бъде открита в източниците по-долу. Само за вкусване - вътре се показва да вземем за пример, че Корбин е сниман през 2014 в Тунис по какъв начин поставя цветя на гроба на терористите, които са умъртвили израелските спортисти в Мюнхен през 1972. Само дето причинителите на този атентат са заровени в Либия, а не в Тунис.

Когато политическата уместност и демократичният новговор бяха почнали да се трансформират в тематики на гореща полемика, всеобщото очакване и схващане (изострено от политическото злободневие през последните пет години) беше, че политическата уместност ще се употребява като оръжие от левицата, с цел да заглушава десните и че грядущите сталински чистки ще бъдат ориентирани точно против консервативните „ съперници на естаблишмента “. На никого тогава (и минимум на мен) не му хрумваше, че политическата уместност може и ще бъде употребена точно от консерваторите против леви политици и че за най-големи антисемити да вземем за пример ще бъдат оповестени социалисти. Ето, на прицел в този момент са Джереми Корбин, Бърни Сандърс и Жан-Люк Меланшон, безкомпромисни съперници на неолибералния „ естаблишмент “, които за разлика от Доналд Тръмп нямат златни асансьори и голф резиденции. Бяхме длъжни да чакаме обаче, че същият естаблишмент, който един път към този момент е предпочел да бере срама на Доналд Тръмп и Борис Джонсън, само че да си резервира парите и привилегиите, не може повече да изпитва никакъв позор и затова няма да се посвени да си послужи с политическата уместност, с цел да потопи всеки претендент, който фактически заплашва тези пари и привилегии.

Аз ще се съсредоточа тук върху Корбин, някогашния водач на английската лейбъристка партия, тъй като неговият случай е прекрачен рубеж на наглостта и беззаконието. В четвъртък Корбин беше отхвърлен от личната си партия си след координирана на акция на нейния нов водач (подкрепен от реваншисткото неолиберално крило на Тони Блеър) и държавна организация към консервативното държавно управление. Знам, че звучи неуместно, по тази причина ще се опитам да смеля историята, с цел да може да се преглъща.

За познаващите Англия е ясно, че консервативната партия има несъмнено владичество в частните медии на Острова. Единствената цитадела на от малко малко обективната публицистика е публичната Военновъздушни сили, която затова бива държана на къса каишка чрез цензурно законодателство като Акта за известията от 2003 и Кодекса за разпространяване на Офком (британския СЕМ). По самодейност на държавното управление и благодарение на „ самостоятелния “ регулатор, програмирането на Военновъздушни сили може да бъде манипулирано, а излъчването може даже да се стопира. През 1988 една по-ранна версия на тези закони разреши на Тачър да спре ирландските борци за самостоятелност от Шин Фейн да приказват по Военновъздушни сили.

Затова не е чудно, че откакто през 2015 година водачеството на лейбъристите беше поето от най-левия човек от Майкъл Фут насам (1980-1983) и откакто той реализира най-големия скок в абсолютния брой гласове за левицата от 1945 година насам, медиите доминирани от консерваторите се прицелиха непосредствено в него. Корбин уверено скъса с неолибералното псевдоляво на Блеър и по този начин си завоюва смъртни врагове освен отвън, само че и вътре в партията - това също не е чудно. Чудновата е обаче формата, която закупи акцията против него. Твърденията, че лейбъристката партия е станала гнездо на антисемити, откогато точно Корбин я управлява, се трансфораха в непрекъсната тематика на новинарския поток. Кулминацията пристигна през юли 2019, няколко месеца преди изборите, когато Военновъздушни сили излъчи едночасов епизод на „ Панорама “, озаглавен „ Антисемитска ли е лейбъристката партия? “ Въпросът имаше авансово даден отговор. Вместо да ревизира изказванието и да претегли гледните точки, Военновъздушни сили даде един час естрада на вътрешнопартийни съперници на Джереми Корбин, които истерично го упрекваха в редовно толериране и даже подклаждане на антисемитска просвета в партията. Всичко това се основава на думите и дейностите на неколцина членове на Лейбър, които нямат обществено наличие, нито заемат партийни длъжности. Отгоре на това, съзнателно бяха смесени случаите на същински антисемитски прояви с сериозни изявления за Израел, направени в подтекста на спора в Палестина.

Самото предаване беше излъчено във връзка на решението на Комисията по тъждество и човешки права да стартира следствие на хипотетичния антисемитизъм в лейбъристката партията, сезирана посредством сигнал от две организации - Кампания срещу антисемитизма и Еврейско трудово придвижване. Да караме едно по едно.

Най-напред Комисията. Тя е „ самостоятелен “ обществен орган, основан и финансиран от държавното управление, с цел да се бори с дискриминирането. Създадена в последната година на кабинета на Браун, тя след това претърпява неколкократно редуциране на бюджета по времето на Камерън (от 63 млн. първоначално до 17 млн. паунда днес), съпроводено с нападателна кадрова политика. Единственият ѝ мохамеданин член (Мерал Хюсеин) и единственият черен (Саймън Уули), които са били там от лейбъристко време, не бяха избрани отново през 2012, а през 2016 за ръководител беше назначен Дейвид Айзък - юрист, чиято адвокатска фирма е близка до държавното управление и получава главния си приход от него. Един от членовете на комисията, Павита Купър, при встъпването си в служба е скрила, че е набирала и дарявала средства за консервативната партия. Комисията съзнателно подцени мнокрактните опити на мюсюлмански организации да го сезират за проблеми с ислямофобията в консервативната партия, когато това можеше да засегне ръководещите. (Тук не става дума дали имаме вяра в съществуването на тази ислямофобия и какво ни е мнението за исляма или имиграцията по принцип; става дума за политическо користолюбие и двоен стандарт в практиката на една държавна организация. Ако тя смята, че има задоволително съображение за започване на следствие в лейбъристката партия, то основанието за такова следствие в ръководещата партия е било до момента доста по-голямо.)

Двете еврейски организации, надлежно КПА и ЕТД, са в действителност произраелски лобисти, които от дълго време заглушават всеки критик на Израел със скалъпени обвинявания в антисемитизъм. Те към този момент са били подложени на критика от други, по-стари и авторитетни еврейски организации, че предефинират антисемитизма по рисков и преходен метод. Техните тъжби до Комисията не са обществени и не могат да бъдат прочетени (прозрачност!), само че едната изтече чрезвичайно в медиите. Това, което се вижда в нея е гозба от рециклиран медиен боклук, която не си коства да се разлива тук, само че може да бъде открита в източниците по-долу. Само за вкусване - вътре се показва да вземем за пример, че Корбин е сниман през 2014 в Тунис по какъв начин поставя цветя на гроба на терористите, които са умъртвили израелските спортисти в Мюнхен през 1972. Само дето причинителите на този атентат са заровени в Либия, а не в Тунис.

За размера на напоителната медийна акция, която придружаваше следствието, може да съдите по изследването, в което жителите са запитани какъв % от членовете на лейбъристката партия съгласно тях са антисемити. Те смятат, че са към 30%. В реалност лейбъристката партия не наподобява да е обитаема с повече от антисемити, в сравнение с която и да е друга група в английското общество, даже в противен случай. Но в медиите от дълго време е произнесена присъдата за Джереми Корбин и тази седмица тя просто получи формален щемпел от държавен орган. Новият ръководител на партията, Кир Стармър, реши да удовлетвори настояванията на жалбоподателите и да им заплати шестцифрени суми, макар че е получил правна консултация, съгласно която партията елементарно може да завоюва всяко дело за клюка в съда. С това той дейно признава партията за отговорна и по-точно, признава за отговорен Джереми Корбин. Когато последният отхвърли обвиняването, Кир Стармър го в профил от партията и съобщи на конференция, че няма да толерира „ нито антисемитизма, нито отричането на антисемитизма “. Което значи, че самата отбрана против една клюка се явява доказателство за клеветата. Който твърди, че не е антисемит, би трябвало значи да е антисемит. Взимайки главата на Джереми Корбин, Стармър даде стремежи реванш на блеъристите, само че на каква цена: унизително съдействие с ръководещите и признание на виновност по обвинявания, които години наред са били част от тяхната политическа акция. Консерваторите са на власт от 10 години и ще бъдат най-малко още 4. Стряскащо е доколко медиите, държавните органи и опозицията се преценяват с това и се прекланят абсолютно пред новата консервативна политическа уместност - и то не от идеологически подбуди, а от чиста проба безсрамен персонален интерес, с цел да останат на постовете си, да не им се редуцира бюджета, да ги преизберат.. За неолибералния режим обаче, няма никаква основна разлика сред тези две неща. Егоизмът е висшата форма на преданост към системата.