Богдан Милчев пред ФАКТИ: Инцидентът на Аспаруховия мост ни показва, че ни предстои сериозен катаклизъм
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера към 14:15 часа самосвал мина през мантинелата на Аспаруховия мост във Варна и падна през нея. Водачът на тежкотоварния автомобил - 45-годишен мъж почина на място. Докато се обясняват аргументите за злополуката, от ФАКТИ се свързахме с инженер Богдан Милчев от Института за пътна сигурност, с цел да приказваме за цялостната пътна сигурност на мантинелите у нас. Разговора ни четете в идващите редове:
- Инж. Милчев, допуска ли се, че мантинелата на Аспаруховия мост, която се скъса при злополуката с тежкотоварен автомобил през вчерашния ден би трябвало да може да задържи транспортно средство?
- Този случай на Аспаруховия мост е следващ случай, в който мантинелата не защищава автомобила. В случая тежкотоварния автомобил. Това ни демонстрира, че ние в действителност се нуждаем от цялостната преоценка на риска и напълно нова политика в областта на пътната сигурност. Този случай на Аспаруховия мост е следващият случай, който ни демонстрира, че ни следва сериозен прелом в транспортната си система. Представете си, в случай че този товарен автомобил беше рейс с 50 индивида. В момента подобен щеше да е диалогът.
Институтът за пътна сигурност и персонално аз неведнъж сме поставяли въпроса за предпазните системи и маркировката пред българското държавно управление, само че фактът че продължава да нехае и да върви след събитията е извънредно стеснителен. Наистина на нас ни следва второ Своге от бездействието на институциите.
Искам и друго да кажа особено за тази мантинела. Това е елементарна мантинела, която се поставя не на мостове, а се поставя в пустиня или на еднакъв път, където няма бездна. Това е напълно елементарна двувълнеста мантинела, която няма по какъв начин да спре тежкотоварен автомобил или рейс. В същото време там пропастта е десетки метри.
За мен е необяснимо за какво Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ към момента не е подхванала дейности за оценка на риска и в действителност за поправяне на цялата ни транспортна система и сигурността. Ние вървим след събитията.
- Чак когато нещо се случи, ние започваме да работим – това ли имате поради?
- Да, чак когато нещо се случи, институциите стартират да работят. За еднa нощ трансформират мантинелата, само че факт е, че цялата ни транспортна система е с мантинели, които не дават отговор на нормативните условия, мантинели, които са остарели. Тази мантинела е проектирана да спре " Жигула ", тя не е проектирана да спре тежкотоварен транспорт. Проблемът е в цялостната ни транспортна система, тъй като на всички места имаме такива мантинели. Те са сложени още през 80-те години на предишния век. Какво чакаме? Чакаме ново Своге? В Своге беше подобен случай – мантинелата не устоя. Тук също мантинелата не устоя, на автомагистрала „ Тракия “ също мантинелата не устоя.
Ние имаме струпване за доста къс интервал от време на доста тежки произшествия, в които мантинелата не устоя. Да, несъмнено, водачът е задремал, водачът бил изнемощял, може и медицински проблем да има, може механически проблем да има, само че за какво поставят тези мантинели? Този вид мантинели са като солети, те се трошат. Те служат единствено като психическа преграда. Те не са физическа преграда, която може да предотврати тежък случай.
- За какво приказват проблемите с тези остарели мантинели – за систематична небрежност или нещо друго?
- Това приказва, че в страната няма задоволително средства, че да можем да следваме трендовете за сигурност по пътищата. Институтът за пътна сигурност с нашите неуморни дейности дружно с българското държавно управление създадохме Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “. Тя трябваше през тази година и половина да направи оценка на риска и там, където е належащо, да бъдат ремонтирани мантинелите, там, където е належащо, да бъде заменена маркировката, там, където е належащо, да бъде изменена организацията на придвижването, с цел да може в действителност да стартираме отнякъде да развързваме този възел, в който се намираме.
Тази организация обаче за година и половина с изключение на скъпоплатени пиар акции нищо друго не свърши по темета пътна сигурност. Затова отговорността на това, което се случва и на това, което следва да се случи е на българското държавно управление, тъй като то сътвори тази държавна организация и то е отговорно тази организация да проработи. Цялата отговорност за това, което ни се случва сега и за това, което ще се случи за напред е отговорност на българското държавно управление – не на водачът, който е задремал, не на нас, тъй като ние постоянно ще позволяваме човешки неточности, само че желаеме, когато сбъркаме, да не изхвърчаме от моста. Толкова е просто.
Отговорността е на българското държавно управление - не за тази мантинела на Аспаруховия мост особено, а за всичко, което ще се случи. За съответната мантинела отговорността е на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, тъй като не е направила оценка на риска.
От Института за пътна сигурност сега, а и с интернационалните специалисти правим такава оценка на риска на транспортната ни система и установяваме, че в страна липсва информация, с която да бъде направена справедлива оценка. Просто не се събира информацията в цялостен размер, а това нещо трябваше да бъде установено от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ и тя да предприеме коригиращи дейности.
- Всъщност тази организация не трябваше ли да построи единна осведомителна система?
- Трябваше, да. Как тя ще управлява транспортната система, в случай че тя няма информация за нея? Тази организация е една прелестна концепция, зад която аз персонално заставам, само че на процедура осъществяването е неприятно – това е и главната причина аз да съм толкоз изострен към тази организация.
Учудващо е мълчанието на другите неправителствени организации, които преди основаването на държавната организация бяха извънредно дейни по какъв начин не би трябвало да се сътвори, а в този момент, когато се сътвори и не работи услужливо мълчат безусловно всички. Защо? И отговорът е доста елементарен - страната си пазари неправителствени организации и неправителствени специалисти. И Столичната община, и министерствата разпореждат планове на неправителствени организации, с цел да могат те да бъдат безмълвни. Когато апелирахме да се сътвори организацията, десетки организации бяха срещу, в този момент мълчат, а е очевидно, че тази организация не си прави работата и тя се трансформира в дванайстия бюрократичен инструмент на страната.
Вчера към 14:15 часа самосвал мина през мантинелата на Аспаруховия мост във Варна и падна през нея. Водачът на тежкотоварния автомобил - 45-годишен мъж почина на място. Докато се обясняват аргументите за злополуката, от ФАКТИ се свързахме с инженер Богдан Милчев от Института за пътна сигурност, с цел да приказваме за цялостната пътна сигурност на мантинелите у нас. Разговора ни четете в идващите редове:
- Инж. Милчев, допуска ли се, че мантинелата на Аспаруховия мост, която се скъса при злополуката с тежкотоварен автомобил през вчерашния ден би трябвало да може да задържи транспортно средство?
- Този случай на Аспаруховия мост е следващ случай, в който мантинелата не защищава автомобила. В случая тежкотоварния автомобил. Това ни демонстрира, че ние в действителност се нуждаем от цялостната преоценка на риска и напълно нова политика в областта на пътната сигурност. Този случай на Аспаруховия мост е следващият случай, който ни демонстрира, че ни следва сериозен прелом в транспортната си система. Представете си, в случай че този товарен автомобил беше рейс с 50 индивида. В момента подобен щеше да е диалогът.
Институтът за пътна сигурност и персонално аз неведнъж сме поставяли въпроса за предпазните системи и маркировката пред българското държавно управление, само че фактът че продължава да нехае и да върви след събитията е извънредно стеснителен. Наистина на нас ни следва второ Своге от бездействието на институциите.
Искам и друго да кажа особено за тази мантинела. Това е елементарна мантинела, която се поставя не на мостове, а се поставя в пустиня или на еднакъв път, където няма бездна. Това е напълно елементарна двувълнеста мантинела, която няма по какъв начин да спре тежкотоварен автомобил или рейс. В същото време там пропастта е десетки метри.
За мен е необяснимо за какво Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ към момента не е подхванала дейности за оценка на риска и в действителност за поправяне на цялата ни транспортна система и сигурността. Ние вървим след събитията.
- Чак когато нещо се случи, ние започваме да работим – това ли имате поради?
- Да, чак когато нещо се случи, институциите стартират да работят. За еднa нощ трансформират мантинелата, само че факт е, че цялата ни транспортна система е с мантинели, които не дават отговор на нормативните условия, мантинели, които са остарели. Тази мантинела е проектирана да спре " Жигула ", тя не е проектирана да спре тежкотоварен транспорт. Проблемът е в цялостната ни транспортна система, тъй като на всички места имаме такива мантинели. Те са сложени още през 80-те години на предишния век. Какво чакаме? Чакаме ново Своге? В Своге беше подобен случай – мантинелата не устоя. Тук също мантинелата не устоя, на автомагистрала „ Тракия “ също мантинелата не устоя.
Ние имаме струпване за доста къс интервал от време на доста тежки произшествия, в които мантинелата не устоя. Да, несъмнено, водачът е задремал, водачът бил изнемощял, може и медицински проблем да има, може механически проблем да има, само че за какво поставят тези мантинели? Този вид мантинели са като солети, те се трошат. Те служат единствено като психическа преграда. Те не са физическа преграда, която може да предотврати тежък случай.
- За какво приказват проблемите с тези остарели мантинели – за систематична небрежност или нещо друго?
- Това приказва, че в страната няма задоволително средства, че да можем да следваме трендовете за сигурност по пътищата. Институтът за пътна сигурност с нашите неуморни дейности дружно с българското държавно управление създадохме Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “. Тя трябваше през тази година и половина да направи оценка на риска и там, където е належащо, да бъдат ремонтирани мантинелите, там, където е належащо, да бъде заменена маркировката, там, където е належащо, да бъде изменена организацията на придвижването, с цел да може в действителност да стартираме отнякъде да развързваме този възел, в който се намираме.
Тази организация обаче за година и половина с изключение на скъпоплатени пиар акции нищо друго не свърши по темета пътна сигурност. Затова отговорността на това, което се случва и на това, което следва да се случи е на българското държавно управление, тъй като то сътвори тази държавна организация и то е отговорно тази организация да проработи. Цялата отговорност за това, което ни се случва сега и за това, което ще се случи за напред е отговорност на българското държавно управление – не на водачът, който е задремал, не на нас, тъй като ние постоянно ще позволяваме човешки неточности, само че желаеме, когато сбъркаме, да не изхвърчаме от моста. Толкова е просто.
Отговорността е на българското държавно управление - не за тази мантинела на Аспаруховия мост особено, а за всичко, което ще се случи. За съответната мантинела отговорността е на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, тъй като не е направила оценка на риска.
От Института за пътна сигурност сега, а и с интернационалните специалисти правим такава оценка на риска на транспортната ни система и установяваме, че в страна липсва информация, с която да бъде направена справедлива оценка. Просто не се събира информацията в цялостен размер, а това нещо трябваше да бъде установено от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ и тя да предприеме коригиращи дейности.
- Всъщност тази организация не трябваше ли да построи единна осведомителна система?
- Трябваше, да. Как тя ще управлява транспортната система, в случай че тя няма информация за нея? Тази организация е една прелестна концепция, зад която аз персонално заставам, само че на процедура осъществяването е неприятно – това е и главната причина аз да съм толкоз изострен към тази организация.
Учудващо е мълчанието на другите неправителствени организации, които преди основаването на държавната организация бяха извънредно дейни по какъв начин не би трябвало да се сътвори, а в този момент, когато се сътвори и не работи услужливо мълчат безусловно всички. Защо? И отговорът е доста елементарен - страната си пазари неправителствени организации и неправителствени специалисти. И Столичната община, и министерствата разпореждат планове на неправителствени организации, с цел да могат те да бъдат безмълвни. Когато апелирахме да се сътвори организацията, десетки организации бяха срещу, в този момент мълчат, а е очевидно, че тази организация не си прави работата и тя се трансформира в дванайстия бюрократичен инструмент на страната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ