Бездната между Караянчева и Караян
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В днешна България е по този начин: умните и образованите тъжно мълчат, невежите простаци подвигат пронизителен звук. Дали да не се хвърлим от някоя скала в Родопите?
По-добре е да го забравим, само че се постанова да си го напомним. Вчера в Народното събрание: Заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки споделя от тази най-висока естрада, че трябвало да стане " педераст ", с цел да се хареса на Българска социалистическа партия и на депутата Кристиян Вигенин. Вигенин го репликира, че в пандиза ще откри себе си, а Марешки отвръща, че ще му се обади, " в случай че желае да стане жена ".
Бездната сред Марешки и Оксфорд
Това е грубата парламентарна действителност в България. А единствено със силата на въображението можем да си представим, по какъв начин след цитирания разговор на трибуната застава 30-годишен мъж, който е приключил в Оксфорд и се е върнал да живее в България. Дошъл е в Народното събрание, с цел да показа своята визия за бъдещето на родината си.
Връщаме се още веднъж към суровата парламентарна действителност от през вчерашния ден: Докато брани Цвета Караянчева, Славчо Атанасов от " Обединени патриоти " обърква Пенчо Славейков с неговия татко - Петко. Нека този път да си представим по какъв начин след Атанасов на трибуната излиза български публицист, превеждан на над 20 езика, който желае да изясни за какво е подписал писмото на стотиците интелектуалци за оставка на държавното управление и на основния прокурор.
Може би се чудите с каква цел разбърквам суровата парламентарна действителност с някакви красиви мечти. Правя го, с цел да покажа какъв брой неуместно е да се приказва за някаква " покана за разговор " от страна на ръководещите към младите протестиращи, или пък за " протегната ръка " към недоволните създатели и учени.
" Бон жуар! "
Общ език просто няма. Младите и напредничави хора приказват разнообразни езици, само че не и този на актуалните държавно управление и парламент. Те приказват задоволително доста езици, с цел да се червят, когато слушат нескопосаните опити на представители на властта да скалъпят няколко фрази на британски. Младите и напредничави хора знаят какво значи думата gender, те приказват езика на възпитанието, демократичните полезности и уважението към човешките права. А това просто изключва потреблението на хомофобска, расистка или искрено просташка тирада, когато се изричат от трибуната на Народното събрание.
По подобен метод хората на културата ценят езика като една от изконните тъкани на изкуството и с присъщата си ранима психика страдат и претърпяват злоупотребата с него - без значение дали тази корист е под формата на обиди и грозни нападки или пък на цялостната некадърност за боравене със словото и липса на интерес към него.
Тук за образованите и възпитаните няма въздух за дишане
Когато при започване на месеца един прочут български режисьор ми показа, че експанзията и незачитането на достолепието го карат да усеща все по-голяма обществена самотност, аз се замислих за какво от екраните и страниците все по-рядко и по-рядко ни приказват представители на духовния и културен хайлайф. Всъщност повода е ясна: техните послания, мисли и отзиви няма по какъв начин да участват в едно и също културно пространство със словосъчетания като " Бойко Борисов не от Околовръстното ", ПКП или " Ходи пешком бе ". Впрочем, тук понятието " културно пространство " звучи като оксиморон...
Всеки път към избори се чудим за какво подобен огромен % от българите от дълго време са престанали да наблюдават политическия, публичен и медиен дискурс. Ами тъй като в него все по-рядко се чуват престижите, които могат да ги привлекат и окрилят. Там звук подвигат само тези, които могат бездънно да ги отвратят. Няма нищо вдъхновяващо у тези хорица на трибуната в Народното събрание, които по-късно се трансферират и в телевизионните студия. Гореспоменатите млади и образовани персони, както и представителите на културата и науката даже заобикалят да сядат до тях в тези студия, тъй като желаят да се самосъхранят. Затова недоволните няма по какъв начин да се съберат към една маса с първоизточника на своето неодобрение. Тук не приказваме за опозиционните партии в Народното събрание - те добре се вписват в кръчмарския звук. Говорим за другите, младите и образованите, на които сякаш всички симпатизират. Тези млади и образовани желаят извисяване и рестарт на системата. Те упорстват за критерии, съгласно които да излъчваме своето политическо посланичество – ясни критерии на мястото на сегашната деградация и безконечната промяна на функциите в същите тези пропити с незнание, надменност и непросветеност институции.
А до момента в който пристигна часът на тези млади и образовани хора, всички ще се опитваме да не се хвърлим от някоя скала в Родопите…
В днешна България е по този начин: умните и образованите тъжно мълчат, невежите простаци подвигат пронизителен звук. Дали да не се хвърлим от някоя скала в Родопите?
По-добре е да го забравим, само че се постанова да си го напомним. Вчера в Народното събрание: Заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки споделя от тази най-висока естрада, че трябвало да стане " педераст ", с цел да се хареса на Българска социалистическа партия и на депутата Кристиян Вигенин. Вигенин го репликира, че в пандиза ще откри себе си, а Марешки отвръща, че ще му се обади, " в случай че желае да стане жена ".
Бездната сред Марешки и Оксфорд
Това е грубата парламентарна действителност в България. А единствено със силата на въображението можем да си представим, по какъв начин след цитирания разговор на трибуната застава 30-годишен мъж, който е приключил в Оксфорд и се е върнал да живее в България. Дошъл е в Народното събрание, с цел да показа своята визия за бъдещето на родината си.
Връщаме се още веднъж към суровата парламентарна действителност от през вчерашния ден: Докато брани Цвета Караянчева, Славчо Атанасов от " Обединени патриоти " обърква Пенчо Славейков с неговия татко - Петко. Нека този път да си представим по какъв начин след Атанасов на трибуната излиза български публицист, превеждан на над 20 езика, който желае да изясни за какво е подписал писмото на стотиците интелектуалци за оставка на държавното управление и на основния прокурор.
Може би се чудите с каква цел разбърквам суровата парламентарна действителност с някакви красиви мечти. Правя го, с цел да покажа какъв брой неуместно е да се приказва за някаква " покана за разговор " от страна на ръководещите към младите протестиращи, или пък за " протегната ръка " към недоволните създатели и учени.
" Бон жуар! "
Общ език просто няма. Младите и напредничави хора приказват разнообразни езици, само че не и този на актуалните държавно управление и парламент. Те приказват задоволително доста езици, с цел да се червят, когато слушат нескопосаните опити на представители на властта да скалъпят няколко фрази на британски. Младите и напредничави хора знаят какво значи думата gender, те приказват езика на възпитанието, демократичните полезности и уважението към човешките права. А това просто изключва потреблението на хомофобска, расистка или искрено просташка тирада, когато се изричат от трибуната на Народното събрание.
По подобен метод хората на културата ценят езика като една от изконните тъкани на изкуството и с присъщата си ранима психика страдат и претърпяват злоупотребата с него - без значение дали тази корист е под формата на обиди и грозни нападки или пък на цялостната некадърност за боравене със словото и липса на интерес към него.
Тук за образованите и възпитаните няма въздух за дишане
Когато при започване на месеца един прочут български режисьор ми показа, че експанзията и незачитането на достолепието го карат да усеща все по-голяма обществена самотност, аз се замислих за какво от екраните и страниците все по-рядко и по-рядко ни приказват представители на духовния и културен хайлайф. Всъщност повода е ясна: техните послания, мисли и отзиви няма по какъв начин да участват в едно и също културно пространство със словосъчетания като " Бойко Борисов не от Околовръстното ", ПКП или " Ходи пешком бе ". Впрочем, тук понятието " културно пространство " звучи като оксиморон...
Всеки път към избори се чудим за какво подобен огромен % от българите от дълго време са престанали да наблюдават политическия, публичен и медиен дискурс. Ами тъй като в него все по-рядко се чуват престижите, които могат да ги привлекат и окрилят. Там звук подвигат само тези, които могат бездънно да ги отвратят. Няма нищо вдъхновяващо у тези хорица на трибуната в Народното събрание, които по-късно се трансферират и в телевизионните студия. Гореспоменатите млади и образовани персони, както и представителите на културата и науката даже заобикалят да сядат до тях в тези студия, тъй като желаят да се самосъхранят. Затова недоволните няма по какъв начин да се съберат към една маса с първоизточника на своето неодобрение. Тук не приказваме за опозиционните партии в Народното събрание - те добре се вписват в кръчмарския звук. Говорим за другите, младите и образованите, на които сякаш всички симпатизират. Тези млади и образовани желаят извисяване и рестарт на системата. Те упорстват за критерии, съгласно които да излъчваме своето политическо посланичество – ясни критерии на мястото на сегашната деградация и безконечната промяна на функциите в същите тези пропити с незнание, надменност и непросветеност институции.
А до момента в който пристигна часът на тези млади и образовани хора, всички ще се опитваме да не се хвърлим от някоя скала в Родопите…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ