А дали Борисов не си мечтае за кратък и оздравителен престой в опозиция?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мнозина предсказват политическата крах на Бойко Борисов и ГЕРБ, само че сякаш избързват. Твърде рано да се приказва за нея. ГЕРБ сътвори големи мащаби на клиентелизъм в страната. Малки, междинни, или даже огромни общности, имат стопански интерес от продължаването на живота на Бойковата партия. Мащабът и профилът им е доста по-политически рисков от този на погиналата Национална движение „Симеон Втори".
Борисов и компания са безусловно наясно, че стоенето им във властта в този момент е доста нездравословно за тях. Явно обаче страхът надвива. Освен това, за тях би било ''смърт'', в случай че идващият парламент не създаде съдружно държавно управление, включващо Българска социалистическа партия. Просто тъй като, в случай че вървим от избори на избори, то точно ГЕРБ ще е партията, която ще продължава да носи негативите и ще бъде нарицателно за всичко неприятно в родната политика.
Другият им ''край'' ще е на хоризонта да се появи нещо напълно ново. Но на този стадий, а и за следващ път, не се обрисува справедливият митинг да създаде мощна политическа опция. Което единствено по себе си е доста значителен проблем.
Ала те по безусловно същия метод осъзнават, че отдръпването в позиция би могло да им даде опция да изплуват от дъното и да сменят функциите си с Българска социалистическа партия, както рационално ни ''светна'' Димитър Коцев-Шошо преди няколко дни. Представяте ли си ГЕРБ като морализатори? Не, нали? Ама в България всичко е допустимо.
Много е допустимо Борисов и принадлежащото му юридическо лице - ГЕРБ, да мечтаят за къс престой в съпротива, както бе през 2013-14 година А белким в първото ръководство на Бойко Борисов нямаше грандиозни безобразия? Имаше, имаше и още по какъв начин.
За в този момент ръководещите, или по-точно за в този момент ръководещия, има няколко предпоставки, даващи му съображение да има вяра, че има късмет да се върне на ''бял кон''.
Първата по-важност е пословичната късопаметност на българина. А доказателство за това е, че мнозина евентуално към този момент не си спомнят пакостите от първите мигове на това кошмарно държавно управление. Разбира се, размерът и интензитетът на генерирането на кавги от всевъзможен темперамент спомага за това. Хората се объркват, ''давят се'' в средата на безспорната аномалия и крах. А в тази ситуация, също пословична, търпеливостта им работи за... Онези. Да, тези, които от дълго време са поставили разграничителна линия с естественото българско гражданско общество.
Бягането от отговорност, като да вземем за пример отводът от политизиране и не гласуването на избори, също е особено за родния персонаж и също е в интерес на гербаджийския клиентелизъм. В изгода е и на Движение за права и свободи, чийто корав електорат по никакъв начин не се колебае дали да върви да гласоподава. Знаем заради какви аргументи.
Докато се чака някой различен да свърши работата, злонамереността ще е с превес.
Някъде тук идва и тежкото разделяне в българското общество, което в политически смисъл е по виновност на Българска социалистическа партия, която настойчиво отхвърля да признае и порицае терористичното и античовешко съществуване на Българска комунистическа партия. Напротив, тя се гордее с него, което дава опция на популиста Борисов да се заиграва с тази мъчителна за доста хора тематика. Дори митингът не може да бъде напълно обединен заради същата причина. А като стана дума за него, той се провали, тъй като изгуби самодейността и освен удължи живота на това държавно управление, само че и даде време на ГЕРБ да се възвърне, прегрупира и да намерения за краткосрочното и средносрочното бъдеще.
Мнозина предсказват политическата крах на Бойко Борисов и ГЕРБ, само че сякаш избързват. Твърде рано да се приказва за нея. ГЕРБ сътвори големи мащаби на клиентелизъм в страната. Малки, междинни, или даже огромни общности, имат стопански интерес от продължаването на живота на Бойковата партия. Мащабът и профилът им е доста по-политически рисков от този на погиналата Национална движение „Симеон Втори".
Борисов и компания са безусловно наясно, че стоенето им във властта в този момент е доста нездравословно за тях. Явно обаче страхът надвива. Освен това, за тях би било ''смърт'', в случай че идващият парламент не създаде съдружно държавно управление, включващо Българска социалистическа партия. Просто тъй като, в случай че вървим от избори на избори, то точно ГЕРБ ще е партията, която ще продължава да носи негативите и ще бъде нарицателно за всичко неприятно в родната политика.
Другият им ''край'' ще е на хоризонта да се появи нещо напълно ново. Но на този стадий, а и за следващ път, не се обрисува справедливият митинг да създаде мощна политическа опция. Което единствено по себе си е доста значителен проблем.
Ала те по безусловно същия метод осъзнават, че отдръпването в позиция би могло да им даде опция да изплуват от дъното и да сменят функциите си с Българска социалистическа партия, както рационално ни ''светна'' Димитър Коцев-Шошо преди няколко дни. Представяте ли си ГЕРБ като морализатори? Не, нали? Ама в България всичко е допустимо.
Много е допустимо Борисов и принадлежащото му юридическо лице - ГЕРБ, да мечтаят за къс престой в съпротива, както бе през 2013-14 година А белким в първото ръководство на Бойко Борисов нямаше грандиозни безобразия? Имаше, имаше и още по какъв начин.
За в този момент ръководещите, или по-точно за в този момент ръководещия, има няколко предпоставки, даващи му съображение да има вяра, че има късмет да се върне на ''бял кон''.
Първата по-важност е пословичната късопаметност на българина. А доказателство за това е, че мнозина евентуално към този момент не си спомнят пакостите от първите мигове на това кошмарно държавно управление. Разбира се, размерът и интензитетът на генерирането на кавги от всевъзможен темперамент спомага за това. Хората се объркват, ''давят се'' в средата на безспорната аномалия и крах. А в тази ситуация, също пословична, търпеливостта им работи за... Онези. Да, тези, които от дълго време са поставили разграничителна линия с естественото българско гражданско общество.
Бягането от отговорност, като да вземем за пример отводът от политизиране и не гласуването на избори, също е особено за родния персонаж и също е в интерес на гербаджийския клиентелизъм. В изгода е и на Движение за права и свободи, чийто корав електорат по никакъв начин не се колебае дали да върви да гласоподава. Знаем заради какви аргументи.
Докато се чака някой различен да свърши работата, злонамереността ще е с превес.
Някъде тук идва и тежкото разделяне в българското общество, което в политически смисъл е по виновност на Българска социалистическа партия, която настойчиво отхвърля да признае и порицае терористичното и античовешко съществуване на Българска комунистическа партия. Напротив, тя се гордее с него, което дава опция на популиста Борисов да се заиграва с тази мъчителна за доста хора тематика. Дори митингът не може да бъде напълно обединен заради същата причина. А като стана дума за него, той се провали, тъй като изгуби самодейността и освен удължи живота на това държавно управление, само че и даде време на ГЕРБ да се възвърне, прегрупира и да намерения за краткосрочното и средносрочното бъдеще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ