Една компрометираща ме история с генерал Гоцев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Публикувам една компрометираща ме, съгласно първосигналните, фотография с починалия към този момент Любен Гоцев в радушен диалог в коридорите на Народното събрание, която някой от фотографите там ми я е направил и ми я е дал. Публикувам това, преди да пиша за отношението на някои хора към митингите, тъй като това демонстрира образно, от каква кал се пробват да извадят България протестиращите и, несъмнено, тези, които са я вкарали в тази кал, ритат и ще продължат да ритат. Генералът ме познава доста добре от 80-те години, само че единствено по досие от разработките им, тъй като аз съм във Франция ИЗМЕННИК на РОДИНАТА, а той там е никой. А в България нали е бил огромна съчка в Държавна сигурност. И са кроели толкоз проекти я да инфилтрират някой техен човек при мен, я да ме унищожават.
Да, но ориста решила друго и след 1991 година започнах да си влизам умерено в България, само че единствено с френския ми паспорт. За Любен Гоцев аз тогава бях забавна птица, тъй като въпреки всичко в геостратегичаски проект лагерът, към който бях, беше победител, а този, към който той беше, беше победеният. Не мисля, че той съумя да има някаква изгода от тези контакти с мен, само че аз имах и то немалка изгода. Но това е дълга тематика.
Само ще опиша един значим от социална гладна точка епизод. Ако си спомняте, по времето на държавното управление на Виденов, се появи зърнена рецесия. Няма жито, макар че е създадено, само че го няма на пазара. Смут, викове и какво ли не. Всъщност житото си го имаше, само че беше изкупено на ниски цени под управлението на Любен Гоцев и складирано по силозите, с цел да му се вдигне цената, а и да се изнесе на висока цена част от него. Да, но някой от живелите тогава да са чули този факт.
И така аз узнавам за една от базите, където има складирано жито в Карнобат. И узнавам, че генералът е натоварил една сикаджийска група да го пази и да дава на който той каже. Разучих си добре казуса и тъкмо по обедната отмора, когато в офиса на сикаджиите беше останало единствено едно едва осведомено момче, влизам в офиса и споделям, Любен Гоцев ме изпраща да натоварите 4-5 вагона за София. Отговаря, няма проблем, давай писмото. Ох, аз пък съм го не запомнил в колата, веднага се връщам с него.
Отивам в колата и се обаждам на генерала. Който ми беше дал даже и мобилният си телефон. Правя се на глупак. Абе, Любо, тук си имал в силозите жито, само че ми споделиха, че единствено с писмо от теб го товарят. Оня насреща щеше да припадне, че съм го разкрил – " Глупости, нелепости, лъжат, лъжат... " и затвори телефона.
Та в такава страна живеете към момента и в този момент. Държава на институциализираната ЛЪЖА ".
Публикувам една компрометираща ме, съгласно първосигналните, фотография с починалия към този момент Любен Гоцев в радушен диалог в коридорите на Народното събрание, която някой от фотографите там ми я е направил и ми я е дал. Публикувам това, преди да пиша за отношението на някои хора към митингите, тъй като това демонстрира образно, от каква кал се пробват да извадят България протестиращите и, несъмнено, тези, които са я вкарали в тази кал, ритат и ще продължат да ритат. Генералът ме познава доста добре от 80-те години, само че единствено по досие от разработките им, тъй като аз съм във Франция ИЗМЕННИК на РОДИНАТА, а той там е никой. А в България нали е бил огромна съчка в Държавна сигурност. И са кроели толкоз проекти я да инфилтрират някой техен човек при мен, я да ме унищожават.
Да, но ориста решила друго и след 1991 година започнах да си влизам умерено в България, само че единствено с френския ми паспорт. За Любен Гоцев аз тогава бях забавна птица, тъй като въпреки всичко в геостратегичаски проект лагерът, към който бях, беше победител, а този, към който той беше, беше победеният. Не мисля, че той съумя да има някаква изгода от тези контакти с мен, само че аз имах и то немалка изгода. Но това е дълга тематика.
Само ще опиша един значим от социална гладна точка епизод. Ако си спомняте, по времето на държавното управление на Виденов, се появи зърнена рецесия. Няма жито, макар че е създадено, само че го няма на пазара. Смут, викове и какво ли не. Всъщност житото си го имаше, само че беше изкупено на ниски цени под управлението на Любен Гоцев и складирано по силозите, с цел да му се вдигне цената, а и да се изнесе на висока цена част от него. Да, но някой от живелите тогава да са чули този факт.
И така аз узнавам за една от базите, където има складирано жито в Карнобат. И узнавам, че генералът е натоварил една сикаджийска група да го пази и да дава на който той каже. Разучих си добре казуса и тъкмо по обедната отмора, когато в офиса на сикаджиите беше останало единствено едно едва осведомено момче, влизам в офиса и споделям, Любен Гоцев ме изпраща да натоварите 4-5 вагона за София. Отговаря, няма проблем, давай писмото. Ох, аз пък съм го не запомнил в колата, веднага се връщам с него.
Отивам в колата и се обаждам на генерала. Който ми беше дал даже и мобилният си телефон. Правя се на глупак. Абе, Любо, тук си имал в силозите жито, само че ми споделиха, че единствено с писмо от теб го товарят. Оня насреща щеше да припадне, че съм го разкрил – " Глупости, нелепости, лъжат, лъжат... " и затвори телефона.
Та в такава страна живеете към момента и в този момент. Държава на институциализираната ЛЪЖА ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ