Антоний Гълъбов: Провинциализмът на Йончева и Кънев донесоха щети на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доц. Антоний Гълъбов, учител в Нов български университет, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “
Водещ: Случващото се в България през последните месеци, сложено и в подтекста на интернационалната конюнктура, ни води до поредност въпроси, от които най-важният е: по какъв начин да отличим битката против корупцията и устрема на всеки да живее в уредена страна с европейски стандарти от освирепели политически упоритости и хибридни офанзиви с искания на непозната страна.
Липсата на аргументирана изясненост и в двете страни на спора – ръководещи и протестиращи с парламентарна и извънпарламентарна съпротива – докара до пренебрежимо невисок интерес към натоварения с големи упования спор в Екологичен потенциал, а оценката на Европа е елементарно да бъде измерена: от 705 евродепутати в дебата участваха 33-ма, от които 9 българи.
Това, а не кой какво споделил и кой кого наплюл, би трябвало да ни накара да се замислим, с цел да излезем от фантазиите си и забележим действително, къде в действителност се намираме.
Въпросите ще задам на социолога доцент Антоний Гълъбов, който е наш посетител.
- Доц. Гълъбов, за какво у нас се развихри надали не кървава полемика и по отчета на Европейската комисия, и по дебата в Европейския парламент, и по идната за гласоподаване в четвъртък резолюция за върховенството на закона, а сходен по прочувствен градус земетръс в европейските институции не видяхме?
- Позволете ми да стартира с извода. Изводът е, че България ще понесе вреди. Независимо от това по какъв начин ще премине гласуването в четвъртък, вредите към този момент са налице. Те ще имат напълно съответен израз и ще са свързани и с ограничение на европейските средства, които България ще може да употребява в процеса на възобновяване и подготовка за идващите години. Не приказвам за финансирането, което е регулярно в границите на 7-годишните проекти на Европейския съюз, приказвам за тези към този момент 672 милиарда евро, които следва да бъдат разпределени по отношение на нуждите и опциите на обособените страни.
Тази вреда ще бъде сериозна и тя ще провокира естествения въпрос за търсене на политическа отговорност за това, за какво се стигна дотук. Отново споделям, вредата е направена, без значение от това по какъв начин ще премине гласуването в четвъртък.
А дълбокият политически и културен провинциализъм на част на българските евродепутати, несъмнено, и на госпожа Йончева и на господин Кънев, те би трябвало да бъдат казвани нещата с имената им, докара до това, че България се трансформира в цел и в полесражение на вътрешнопартийни и на междупартийни противодействия в Европейския парламент, нещо, което е неприемливо единствено по себе си, само че още веднъж споделям, това няма да се отрази на ръководещото болшинство, това ощетява облика на България. И още веднъж дублирам, това би трябвало да докара до търсене на политическа отговорност, надалеч освен от тези двама депутати, които явно една година в Европейския парламент не са разбрали, какво вършат там.
- Защо макар трескавото лобиране на наши евродепутати в другите политически групи на Европарламента ползата към дебата, и въобще ползата към тематиката за България, е надменно слаб?
- Тъй като всеки умел европейски политик схваща, че не става дума за върховенството на закона в България, не става дума за някаква спешна тежка обстановка, която изисква вниманието на европейските политици, а става дума за вътрешнопартийни и междупартийни конфликти. България, още веднъж споделям, беше превърната в полесражение за това, и в случай че към него прибавим и проведената акция против страната ни с всички сили от тук, от България, общата политическа отговорност за това без всякакво подозрение се носи от господин Румен Радев, и той би трябвало да я понесе. И ще я понесе, допускам.
- Какво ви кара да смятате, че президентът е уредникът на акцията на интернационално равнище?
- Така, както съм уверен, че става дума точно за неговите апели, неговите дейности, които провокираха самите митинги. След като митингът не съумя да се структурира, откакто неговият цивилен темперамент беше задушен през цялото време, беше потърсена опция да се генерира напрежение в задграничните медии против България, в това число с откровени лъжи. Всичко това е проследимо, всичко това може да се откри и може да се потвърди. Така че за мое огромно страдание, заболели упоритости, и още веднъж дублирам, културен и политически провинциализъм, бездънен провинциализъм нанесе вреди на страната ни.
- Обаче, доцент Гълъбов, би трябвало ли отчет или каквато и да е обява в интернационално издание да ни каже дали българската правосъдна система е ефикасна, дали като жители се усещаме предпазени от произвола на избрани институции у нас, дали имаме висок стандарт на живот и правова страна? И в случай че приемем, че най-малко първоначално митингите сложиха този въпрос, не беше ли редно властта аргументирано да отговори на него?
- Да, тук има два въпроса, които заслужават внимание. На първо място, несъмнено, е, че самата самодейност на Европейската комисия да направи сходен разбор на всяка страна поотделно и общо за положението в Европейския съюз на върховенството на правото беше належащо. Нещо повече, това беше позицията на България през последните няколко години. Ние настоявахме, че освен България и Румъния би трябвало да бъдат обект на някакъв специфичен интерес, а като цяло Европейският съюз би трябвало да огледа положението си и би трябвало да види в каква степен съумява да реализира господство на правото както във взаимоотношението сред нашите страни и европейските институции, по този начин и в самите наши страни. В този смисъл известието на Европейската комисия към Европейския парламент беше нужен жест. Лично аз бях отчаян от това, че в методологията за подготовката на общия отчет, на отчетите за обособените страни е обърнато доста малко внимание на съдействието посред ни.
Имам поради " Евроджъст " – тази система за юридическо съдействие в границите на Европейския съюз, както и за активността на ОЛАФ. Струва ми се, че чисто като методология на подготвянето на цялостната оценка акцент трябваше да бъде подложен върху това, до каква степен добре съумяват да си сътрудничат нашите правосъдни управляващи и в каква степен пазиме ползите на европейските общности от позиция на потреблението на европейските средства. Но по този начин или другояче този отчет е реалност.
Докладът за България допълнително или в по-малко изявена степен повтаря неща, които са добре известни. Онова, което се промени, беше фактът, че България излезе от независимия мониторингов механизъм в края на предходната година, а по всичко наподобява, че в този момент ще се направи опит този механизъм да бъде удължен.
Втората част на въпроса ви, несъмнено, също е толкоз значима – имаме сериозно високо нива на чувство за неправда в българското общество, извънредно ниско доверие към институции и по едно и също време с всичко това задълбочаваща се неустановеност и паники, свързани с следствията от ръководството на санитарната рецесия.
Така че без всякакво подозрение ръководещото болшинство трябваше да влезе в доста по-активен разговор с митинга още в самото начало, и освен това, аз настоявам, че сега спадът на поддръжката към партиите в ръководещата коалиция са дължими не на това, че те остават на власт, а на това, че не подхващат задоволително решителни ограничения против всички прояви, свързани с протестната вълна, които нарушават публичния ред и прекрачват граници, които до момента в българското общество не бяха прекрачвани.
- Какво имате поради? Към кои прояви и по какъв начин би трябвало съгласно вас да реагира ръководещото болшинство?
- Преди всичко трябваше да бъде казано в самото начало, че митингите започнаха не след акцията на господин Христо Иванов в парка „ Росенец “, а след утвърденото от два разнообразни съда влизане на прокурори и следователи в администрацията на президента на Републиката. Без всякакво подозрение митингите бяха инспирирани от администрацията на президента.
Без всякакво подозрение митингите имаха за цел да изразят някакво отношение на паника да вземем за пример първоначално, обвързвана с това, че видите ли единствената държавна институция, която си разрешава да подлага на критика ръководството, е застрашена. Това беше признак, сигнал, че би трябвало да се влезе в разговор.
В подобен разговор не се влезе. Още през цялото време първите указания на господин Радев към протестиращите беше да не одобряват нищо друго, с изключение на оставки. Този невисок небосвод, който беше заложен на митинга, доста бързо изтласка гражданския му темперамент и го подмени с корпоративни ползи и с партийни ползи.
Така че за жалост, съгласно мен, ръководещото болшинство пропусна опцията да влезе в директен разговор с митинга и да опита доста ясно да отдели гражданските му характерности от корпоративния напън, от групите за напън, които видяхме, от всички заболели упоритости на разнообразни дребни партии, които повече от 3 месеца към този момент трамбоват в центъра на София.
- Доц. Гълъбов, по какъв начин да отличим битката против корупцията и устрема на всеки да живее в уредена страна с европейски стандарти от освирепели политически упоритости и от хибридни офанзиви с искания на непозната страна?
- Много просто. Когато сме против корупцията сме против корупцията във всичките ѝ форми. Ако протестиращите стачкуват против корупцията, тогава би трябвало да стачкуват и против господин Радев, защото негов консултант и негов секретар са с повдигнати обвинявания или са разследвани за корупционни закононарушения, едното от които е изключително рисково – става дума за търговията с въздействие, която е в действителност постоянно скритата фигура в корупционния развой. Корупцията в никакъв случай не се свежда сред две страни, постоянно имате медиатор.
По отношение на господин Пламен Узунов стана задоволително явно, че става дума точно за сходен вид ходатайство, точно за сходен вид търговия с власт и с въздействия. Което значи, че в случай че митингът беше против корупцията, той трябваше да бъде в същата степен и против господин Радев, който персонално носи отговорност за администрацията си, и с изключение на всичко останало, не се разграничи от своите чиновници.
Ако митингът е против олигархията, то няма положителни и неприятни олигарси. Няма олигарси, които би трябвало да бъдат защитавани и чиито медии деградираха публицистиката по неприемлив метод в България, а има единствено неприятни олигарси.
Ако сме против олигархията, сме против всички нейни форми на демонстрация. Затова споделям, че е елементарно да се разпознае дали става дума за достоверен цивилен митинг или за друг вид технологии за влияние върху публичното внимание.
- Как ще се развият оттук насетне тези технологии съгласно вашия разбор?
- Онова, което беше явно още в самото начало, беше, че правопропорционално със загубата на гражданския профил на митинга ще се усилят опитите за неговото радикализиране – колкото по-малко хора има, толкоз повече изпъкват групите за напън. Така че за това отношение след фиаското на целия този сапунен сериал с великите национални въстания, единствено да кажа, че великите неща нямат брой, те не се броят, в случай че са в действителност велики, те са индивидуален акт. И също така в българската история Великото Народно заседание предшества въстанието, а не е резултат от въстание. Така че когато отшуми този сапунен сериал, най-вероятно ще бъдем очевидци на нови опити за провокация и за радикализиране на митинга.
- Което по какъв начин ще се преведе в предизборна обстановка, тъй като явно е, че партиите към този момент, без значение парламентарни или извънпарламентарни, към този момент са на такава вълна?
- Нека да не се съглася изцяло с вас, само че позволете ми да повторя, че за мен постоянно е било по-важно това, което се случва с българското общество, в сравнение с държанието на българските партии – аз съм социолог, а не политолог. Казвам, че не съм напълно склонен, тъй като сега ръководещото болшинство отвори ново ниво на политически диалог. Самият диалог за нова Конституция би трябвало да извърши всеки обикновено мислещ политик с сила да се опита да предложи нещо. Сега трябваше да бъде време за политика. Разбирате ли?
Опозицията трябваше първа да стартира да събира подписи, партиите отвън Народното събрание трябваше да стартират да построяват личното си схващане за това, каква Конституция желаеме.
Ясно е, че съвсем 30 години откакто имаме настоящата ни Конституция, апропо България беше първата страна от някогашния руски лагер, която одобри напълно нова Конституция в 1991 година, в края на 1991 година напълно нова Конституция одобри Румъния. Унгария одобри напълно нова Конституция през 2011 година.
Нашите преходни конституции дават недостатъци. Ние имаме сериозен проблем – имаме потребност от сериозен парламентарен спор, а партиите явно не са подготвени за него. Така че не съм уверен, че те се приготвят съществено за избори, или по-скоро разчитат на някакви ситуативни настройки.
Но това, което става в българското общество, е, че дълбоката му фрагментираност става още по-дълбока. Ние ще произведем в идващото Народно или Велико Народно заседание един още по-фрагментиран парламент, който ще реализира още по-трудно единодушие. Това за жалост не е успокояващо, тъй като представителството на ползите на обособените групи в българското общество като че още веднъж няма да бъде обезпечено.
- Доц. Гълъбов, от какво се нуждае българското общество – от Велико Народно заседание да създаде нова Конституция или от спор за нов цивилен контракт?
- Всъщност, това би трябвало да е едно и също. Нека да кажа какво имам поради – настоящата сега Конституция създават премиерска, а не парламентарна Република, изпълнителната и законодателната власт не са уравновесени, Народното събрание ни е слаб и практикуването на властта рано или късно концентрира прекомерно доста въздействие на национално ниво в изпълнителната власт. Това е парламентарен проблем.
Имаме потребност от нова административно-териториална промяна, имаме потребност от орган на локално самоуправление на регионално ниво. Всички това са доста съществени конституционни въпроси. Не подценявам въпроса за прокуратурата, само че желая да кажа да вземем за пример, че във връзка с независимостта на правосъдната власт точно Конституция би трябвало да уреди да вземем за пример, по какъв начин се образува бюджета на правосъдната власт, тъй като сега в действителност правосъдната власт, Висшия правосъден съвет (ВСС) минава със своето предложение за бюджет през гласоподаване на Министерство на финансите и на Министерския съвет.
По-нормално би било Висш съдебен съвет напряко да подава своя проектобюджет в Народното събрание. С други думи, в случай че желаеме в действителност да променим системата, както ни споделяха първоначално някакви хора, които даже не знаеха, тъкмо за какво стачкуват, в случай че в действителност желаеме да подредим отношение и политически зависимости, и най-важното – да деблокираме страната да създадем повече отговорност на политиците пред жителите, имаме потребност от нов обществен контракт. А не слушам нищо сходно. И това е мощно обезпокоително. Говорихме за чекмеджета, за шкафчета, за записи и какво ли не, в случай, че е явен правилото в публицистиката: наличието на една информация, която е с неразбираем генезис, не се разяснява. Журналистиката пострада не по-малко през тези 3 месеца, за доста огромно страдание.
- Доц. Гълъбов, а за превзетата страна – това, против което скочиха хората най-малко при започване на митингите, и за него ли няма доказателства?
- Самото разбиране за овладяна страна е разбиране в обсега на мои дългогодишни занимания, свързани с корупцията. Аз не считам, че сме достигнали още до тази фаза. Имаме съществени систематични проблеми, само че не можем да кажем, че България е изцяло превзета от корупцията страна. Имаме образци на такива страни, знаем по какъв начин наподобяват тези страни – България не наподобява по този начин. Да, имаме доста съществени проблеми, още веднъж споделям, имаме съществени проблеми на първо място в това, че публичното внимание непрестанно бива насочвано към рушвет, непрестанно бива насочвано към така наречен „ корупция по високи етажи “.
- Към лесните пари, доцент Гълъбов, към лесните пари.
- Добре, дано да кажем още нещо. Не е правилно това. Припомням, Александър Божков преди време, светла му памет, когато аз самият изповядвах сходни разбирания, и 2005-2006 година в един спор в Радио „ Свободна Европа “, аз твърдях, че европейските средства ще бъдат обект на масиран опит за обир. Той тогава сподели нещо, с което доста по-късно аз започнах да се съгласявам, че опитите за плячкосване не са ориентирани към европейските средства, защото европейските средства се движат с доста по-високо ниво на отбрана, че вредите и опитите за кражба са от нашите средства, от обществените средства на България. И когато сега позволихме някакви инцидентно попаднали хора в Европейския парламент да си разрешават квалификации във връзка с България, и да си разрешават квалификации във връзка с висши български държавни позиции, би трябвало доста ясно да разберем, че става дума за прекрачване на доста граници. Г-жа Клеър Дейли може да е доста симпатична на своите съпартийци, само че има граници и по този начин, както реагира Полша във връзка с изявление на немски евродепутат и зам.-председател на Парламента, България трябваше да реагира по безусловно същия метод на изказванията на тази госпожа за това, че ние сме щели да крадем техните пари. Много скърбя, европейският бюджет се образува и от български вноски. Така че нещата вървят към доста сериозен диалог вътре в България за това, кой и по какъв начин си разрешава да приказва за личната си страна и какви са следствията от това.
- Кой и по кое време ще стартира този диалог?
- Аз си мисля, че е време да го стартираме, тъй като другояче няма да стигнем до разговор. Вие попитахте, от какво имаме потребност – сега имаме потребност от доста сериозен разговор.
- Мислите ли, че той би бил изпълним, доцент Гълъбов, при тази остра полярна борба?
- Да, тъй като тя е резултат на некадърна политика. Тя е резултат на политика, правена от хора, които не схващат от политика. България е на път да пропусне тази година, и за мое огромно страдание, това също е вреда. Тази година беше доста значима, тъй като в нея нямаше и няма да има предварителни избори.
Тази година беше доста значима, тъй като приключва един планов интервал, 7-годишен, следва нов 7-годишен планов интервал, следва приемане на 10-годишна стратегия за развиване на България, в вероятността на Европейската комисия предстоят доста съществени старания до 2030 година с небосвод до 2050 година. И вместо да водим сериозния и значим спор къде да застане България, по какъв начин да подредим личната си страна, по какъв начин да успеем в оптималната степен да се нареждаме в тази действителност, ние се занимаваме с болните упоритости на инцидентно попаднали краткотрайно ръководещи избрани групи хора, защото в демокрацията всички са краткотрайни – в това отношение нямаме подозрения, уповавам се. Така че за жалост това също е вреда. Ние загубихме време за смисления експертен спор върху това, какво подхваща страната ни. И по абсурден метод, защото България в последна сметка се оправя по-добре от други европейски страни, вредата ще се отрази в това, че ще получим по-малко средства, с които да можем да възстановим имиджа на страната си.
- Доц. Гълъбов, този гейзер на неодобрение, който избухна, законосъобразен ли беше или породи, тъй като наближават изборите и беше програмиран за политическа приложимост?
- По-скоро комбиниране от двете. Онова, което стои в основата му, е чувството за неустановеност в обществото. Всъщност, ние имахме опит, както в други европейски страни, имахме опит държавното управление да наложи едни антиепидемични ограничения, да наложи някакъв ред, някаква поредност от дейности, против което част от българското общество се опълчи. За страдание, видяхме същото в Германия – многохилядни ограничения против носенето на маски. Разбира се, че не маската е казусът. Проблемът е в дълбоката смяна на отношението към държавните институции и към опцията те да постановат публичен ред, да постановат общоприемлив ред. Но за жалост върху тази амалгама от паника, от неизясненост, от опасения, свързани с последствията на санитарната рецесия, се проектираха прекомерно доста заболели упоритости, в това число прекомерно доста упоритости за власт, прекомерно доста упоритости за реванш по отношение на ръководещото болшинство. И всичко това има в действителност отровен темперамент – по напълно разнообразни аргументи съм склонен с Теодор Ушев, че токсичността на българската обществена среда внезапно нараства.
- Тази токсичност щеше ли да нараства, и въобще тези заболели упоритости щяха ли да се развихрят, в случай че България не беше окупирала всички последни места на европейските ранглисти?
- Това не се случи внезапно. Ние се развиваме постепенно в Европейския съюз, ние пропущаме доста благоприятни условия, ние не сме в положение пълноценно да се възползваме от опциите си. Това не е вест, това не е точката на изкривяване, която отвори всичко това. Аз по-скоро се притеснявам от това, че ставаше дума за проведен, квалифициран опит да бъде променено ръководството на страната. Това е може би най-сериозното ми безпокойство, тъй като имахме индикации за това още от есента на предходната година – имаше заявки в тази посока, при започване на тази година разнообразни хора доста на съществено споделяха, че чакат нещо да се случи, и в действителност това, което се случва, не е непринудено. Тази липса на развиване, ще дам образец за какво, за какво не става дума за импровизиран развой. Ние имаме дълга история на митинги. Един достоверен цивилен митинг се развива, той развива посланията си, той извежда на напред във времето свои представители, той търси пространство за изява. Нищо сходно няма сега. Ние имаме обособени групи за напън, обособени политически партии, които седят на разнообразни места на площада, имаме един невисок небосвод, заложен от господин Радев – до избран брой думи, които се повтарят. Фразата на господин Радев: „ Народът въстана “ докара до Великото национално въстание. Извинявайте, само че това не е цивилен митинг. Всички ние имаме личния си опит като жители, които са протестирали за разнообразни неща през години. Естественият цивилен митинг се развива. Естественият цивилен митинг не извежда „ отровно трио “ напред, той извежда свои представители. Дори последните митинги от 2013-2014 година, най-продължителните митинги в цялата история на България, които продължиха съвсем 400 дни, имаха своите изявени представители, имаха непрекъснатото развиване на своите послания. Това, което виждаме след 3 месеца, е тъкмо противоположното – няма никакви представители, няма никакви физиономии, с изключение на провъзгласили се уредници на митинга, нямаме никакво развиване на посланията, нямаме никакъв опит за разговор. И това не е цивилен митинг.
Интервю на Цоня Събчева
Източник: " Фокус "
Доц. Антоний Гълъбов, учител в Нов български университет, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “
Водещ: Случващото се в България през последните месеци, сложено и в подтекста на интернационалната конюнктура, ни води до поредност въпроси, от които най-важният е: по какъв начин да отличим битката против корупцията и устрема на всеки да живее в уредена страна с европейски стандарти от освирепели политически упоритости и хибридни офанзиви с искания на непозната страна.
Липсата на аргументирана изясненост и в двете страни на спора – ръководещи и протестиращи с парламентарна и извънпарламентарна съпротива – докара до пренебрежимо невисок интерес към натоварения с големи упования спор в Екологичен потенциал, а оценката на Европа е елементарно да бъде измерена: от 705 евродепутати в дебата участваха 33-ма, от които 9 българи.
Това, а не кой какво споделил и кой кого наплюл, би трябвало да ни накара да се замислим, с цел да излезем от фантазиите си и забележим действително, къде в действителност се намираме.
Въпросите ще задам на социолога доцент Антоний Гълъбов, който е наш посетител.
- Доц. Гълъбов, за какво у нас се развихри надали не кървава полемика и по отчета на Европейската комисия, и по дебата в Европейския парламент, и по идната за гласоподаване в четвъртък резолюция за върховенството на закона, а сходен по прочувствен градус земетръс в европейските институции не видяхме?
- Позволете ми да стартира с извода. Изводът е, че България ще понесе вреди. Независимо от това по какъв начин ще премине гласуването в четвъртък, вредите към този момент са налице. Те ще имат напълно съответен израз и ще са свързани и с ограничение на европейските средства, които България ще може да употребява в процеса на възобновяване и подготовка за идващите години. Не приказвам за финансирането, което е регулярно в границите на 7-годишните проекти на Европейския съюз, приказвам за тези към този момент 672 милиарда евро, които следва да бъдат разпределени по отношение на нуждите и опциите на обособените страни.
Тази вреда ще бъде сериозна и тя ще провокира естествения въпрос за търсене на политическа отговорност за това, за какво се стигна дотук. Отново споделям, вредата е направена, без значение от това по какъв начин ще премине гласуването в четвъртък.
А дълбокият политически и културен провинциализъм на част на българските евродепутати, несъмнено, и на госпожа Йончева и на господин Кънев, те би трябвало да бъдат казвани нещата с имената им, докара до това, че България се трансформира в цел и в полесражение на вътрешнопартийни и на междупартийни противодействия в Европейския парламент, нещо, което е неприемливо единствено по себе си, само че още веднъж споделям, това няма да се отрази на ръководещото болшинство, това ощетява облика на България. И още веднъж дублирам, това би трябвало да докара до търсене на политическа отговорност, надалеч освен от тези двама депутати, които явно една година в Европейския парламент не са разбрали, какво вършат там.
- Защо макар трескавото лобиране на наши евродепутати в другите политически групи на Европарламента ползата към дебата, и въобще ползата към тематиката за България, е надменно слаб?
- Тъй като всеки умел европейски политик схваща, че не става дума за върховенството на закона в България, не става дума за някаква спешна тежка обстановка, която изисква вниманието на европейските политици, а става дума за вътрешнопартийни и междупартийни конфликти. България, още веднъж споделям, беше превърната в полесражение за това, и в случай че към него прибавим и проведената акция против страната ни с всички сили от тук, от България, общата политическа отговорност за това без всякакво подозрение се носи от господин Румен Радев, и той би трябвало да я понесе. И ще я понесе, допускам.
- Какво ви кара да смятате, че президентът е уредникът на акцията на интернационално равнище?
- Така, както съм уверен, че става дума точно за неговите апели, неговите дейности, които провокираха самите митинги. След като митингът не съумя да се структурира, откакто неговият цивилен темперамент беше задушен през цялото време, беше потърсена опция да се генерира напрежение в задграничните медии против България, в това число с откровени лъжи. Всичко това е проследимо, всичко това може да се откри и може да се потвърди. Така че за мое огромно страдание, заболели упоритости, и още веднъж дублирам, културен и политически провинциализъм, бездънен провинциализъм нанесе вреди на страната ни.
- Обаче, доцент Гълъбов, би трябвало ли отчет или каквато и да е обява в интернационално издание да ни каже дали българската правосъдна система е ефикасна, дали като жители се усещаме предпазени от произвола на избрани институции у нас, дали имаме висок стандарт на живот и правова страна? И в случай че приемем, че най-малко първоначално митингите сложиха този въпрос, не беше ли редно властта аргументирано да отговори на него?
- Да, тук има два въпроса, които заслужават внимание. На първо място, несъмнено, е, че самата самодейност на Европейската комисия да направи сходен разбор на всяка страна поотделно и общо за положението в Европейския съюз на върховенството на правото беше належащо. Нещо повече, това беше позицията на България през последните няколко години. Ние настоявахме, че освен България и Румъния би трябвало да бъдат обект на някакъв специфичен интерес, а като цяло Европейският съюз би трябвало да огледа положението си и би трябвало да види в каква степен съумява да реализира господство на правото както във взаимоотношението сред нашите страни и европейските институции, по този начин и в самите наши страни. В този смисъл известието на Европейската комисия към Европейския парламент беше нужен жест. Лично аз бях отчаян от това, че в методологията за подготовката на общия отчет, на отчетите за обособените страни е обърнато доста малко внимание на съдействието посред ни.
Имам поради " Евроджъст " – тази система за юридическо съдействие в границите на Европейския съюз, както и за активността на ОЛАФ. Струва ми се, че чисто като методология на подготвянето на цялостната оценка акцент трябваше да бъде подложен върху това, до каква степен добре съумяват да си сътрудничат нашите правосъдни управляващи и в каква степен пазиме ползите на европейските общности от позиция на потреблението на европейските средства. Но по този начин или другояче този отчет е реалност.
Докладът за България допълнително или в по-малко изявена степен повтаря неща, които са добре известни. Онова, което се промени, беше фактът, че България излезе от независимия мониторингов механизъм в края на предходната година, а по всичко наподобява, че в този момент ще се направи опит този механизъм да бъде удължен.
Втората част на въпроса ви, несъмнено, също е толкоз значима – имаме сериозно високо нива на чувство за неправда в българското общество, извънредно ниско доверие към институции и по едно и също време с всичко това задълбочаваща се неустановеност и паники, свързани с следствията от ръководството на санитарната рецесия.
Така че без всякакво подозрение ръководещото болшинство трябваше да влезе в доста по-активен разговор с митинга още в самото начало, и освен това, аз настоявам, че сега спадът на поддръжката към партиите в ръководещата коалиция са дължими не на това, че те остават на власт, а на това, че не подхващат задоволително решителни ограничения против всички прояви, свързани с протестната вълна, които нарушават публичния ред и прекрачват граници, които до момента в българското общество не бяха прекрачвани.
- Какво имате поради? Към кои прояви и по какъв начин би трябвало съгласно вас да реагира ръководещото болшинство?
- Преди всичко трябваше да бъде казано в самото начало, че митингите започнаха не след акцията на господин Христо Иванов в парка „ Росенец “, а след утвърденото от два разнообразни съда влизане на прокурори и следователи в администрацията на президента на Републиката. Без всякакво подозрение митингите бяха инспирирани от администрацията на президента.
Без всякакво подозрение митингите имаха за цел да изразят някакво отношение на паника да вземем за пример първоначално, обвързвана с това, че видите ли единствената държавна институция, която си разрешава да подлага на критика ръководството, е застрашена. Това беше признак, сигнал, че би трябвало да се влезе в разговор.
В подобен разговор не се влезе. Още през цялото време първите указания на господин Радев към протестиращите беше да не одобряват нищо друго, с изключение на оставки. Този невисок небосвод, който беше заложен на митинга, доста бързо изтласка гражданския му темперамент и го подмени с корпоративни ползи и с партийни ползи.
Така че за жалост, съгласно мен, ръководещото болшинство пропусна опцията да влезе в директен разговор с митинга и да опита доста ясно да отдели гражданските му характерности от корпоративния напън, от групите за напън, които видяхме, от всички заболели упоритости на разнообразни дребни партии, които повече от 3 месеца към този момент трамбоват в центъра на София.
- Доц. Гълъбов, по какъв начин да отличим битката против корупцията и устрема на всеки да живее в уредена страна с европейски стандарти от освирепели политически упоритости и от хибридни офанзиви с искания на непозната страна?
- Много просто. Когато сме против корупцията сме против корупцията във всичките ѝ форми. Ако протестиращите стачкуват против корупцията, тогава би трябвало да стачкуват и против господин Радев, защото негов консултант и негов секретар са с повдигнати обвинявания или са разследвани за корупционни закононарушения, едното от които е изключително рисково – става дума за търговията с въздействие, която е в действителност постоянно скритата фигура в корупционния развой. Корупцията в никакъв случай не се свежда сред две страни, постоянно имате медиатор.
По отношение на господин Пламен Узунов стана задоволително явно, че става дума точно за сходен вид ходатайство, точно за сходен вид търговия с власт и с въздействия. Което значи, че в случай че митингът беше против корупцията, той трябваше да бъде в същата степен и против господин Радев, който персонално носи отговорност за администрацията си, и с изключение на всичко останало, не се разграничи от своите чиновници.
Ако митингът е против олигархията, то няма положителни и неприятни олигарси. Няма олигарси, които би трябвало да бъдат защитавани и чиито медии деградираха публицистиката по неприемлив метод в България, а има единствено неприятни олигарси.
Ако сме против олигархията, сме против всички нейни форми на демонстрация. Затова споделям, че е елементарно да се разпознае дали става дума за достоверен цивилен митинг или за друг вид технологии за влияние върху публичното внимание.
- Как ще се развият оттук насетне тези технологии съгласно вашия разбор?
- Онова, което беше явно още в самото начало, беше, че правопропорционално със загубата на гражданския профил на митинга ще се усилят опитите за неговото радикализиране – колкото по-малко хора има, толкоз повече изпъкват групите за напън. Така че за това отношение след фиаското на целия този сапунен сериал с великите национални въстания, единствено да кажа, че великите неща нямат брой, те не се броят, в случай че са в действителност велики, те са индивидуален акт. И също така в българската история Великото Народно заседание предшества въстанието, а не е резултат от въстание. Така че когато отшуми този сапунен сериал, най-вероятно ще бъдем очевидци на нови опити за провокация и за радикализиране на митинга.
- Което по какъв начин ще се преведе в предизборна обстановка, тъй като явно е, че партиите към този момент, без значение парламентарни или извънпарламентарни, към този момент са на такава вълна?
- Нека да не се съглася изцяло с вас, само че позволете ми да повторя, че за мен постоянно е било по-важно това, което се случва с българското общество, в сравнение с държанието на българските партии – аз съм социолог, а не политолог. Казвам, че не съм напълно склонен, тъй като сега ръководещото болшинство отвори ново ниво на политически диалог. Самият диалог за нова Конституция би трябвало да извърши всеки обикновено мислещ политик с сила да се опита да предложи нещо. Сега трябваше да бъде време за политика. Разбирате ли?
Опозицията трябваше първа да стартира да събира подписи, партиите отвън Народното събрание трябваше да стартират да построяват личното си схващане за това, каква Конституция желаеме.
Ясно е, че съвсем 30 години откакто имаме настоящата ни Конституция, апропо България беше първата страна от някогашния руски лагер, която одобри напълно нова Конституция в 1991 година, в края на 1991 година напълно нова Конституция одобри Румъния. Унгария одобри напълно нова Конституция през 2011 година.
Нашите преходни конституции дават недостатъци. Ние имаме сериозен проблем – имаме потребност от сериозен парламентарен спор, а партиите явно не са подготвени за него. Така че не съм уверен, че те се приготвят съществено за избори, или по-скоро разчитат на някакви ситуативни настройки.
Но това, което става в българското общество, е, че дълбоката му фрагментираност става още по-дълбока. Ние ще произведем в идващото Народно или Велико Народно заседание един още по-фрагментиран парламент, който ще реализира още по-трудно единодушие. Това за жалост не е успокояващо, тъй като представителството на ползите на обособените групи в българското общество като че още веднъж няма да бъде обезпечено.
- Доц. Гълъбов, от какво се нуждае българското общество – от Велико Народно заседание да създаде нова Конституция или от спор за нов цивилен контракт?
- Всъщност, това би трябвало да е едно и също. Нека да кажа какво имам поради – настоящата сега Конституция създават премиерска, а не парламентарна Република, изпълнителната и законодателната власт не са уравновесени, Народното събрание ни е слаб и практикуването на властта рано или късно концентрира прекомерно доста въздействие на национално ниво в изпълнителната власт. Това е парламентарен проблем.
Имаме потребност от нова административно-териториална промяна, имаме потребност от орган на локално самоуправление на регионално ниво. Всички това са доста съществени конституционни въпроси. Не подценявам въпроса за прокуратурата, само че желая да кажа да вземем за пример, че във връзка с независимостта на правосъдната власт точно Конституция би трябвало да уреди да вземем за пример, по какъв начин се образува бюджета на правосъдната власт, тъй като сега в действителност правосъдната власт, Висшия правосъден съвет (ВСС) минава със своето предложение за бюджет през гласоподаване на Министерство на финансите и на Министерския съвет.
По-нормално би било Висш съдебен съвет напряко да подава своя проектобюджет в Народното събрание. С други думи, в случай че желаеме в действителност да променим системата, както ни споделяха първоначално някакви хора, които даже не знаеха, тъкмо за какво стачкуват, в случай че в действителност желаеме да подредим отношение и политически зависимости, и най-важното – да деблокираме страната да създадем повече отговорност на политиците пред жителите, имаме потребност от нов обществен контракт. А не слушам нищо сходно. И това е мощно обезпокоително. Говорихме за чекмеджета, за шкафчета, за записи и какво ли не, в случай, че е явен правилото в публицистиката: наличието на една информация, която е с неразбираем генезис, не се разяснява. Журналистиката пострада не по-малко през тези 3 месеца, за доста огромно страдание.
- Доц. Гълъбов, а за превзетата страна – това, против което скочиха хората най-малко при започване на митингите, и за него ли няма доказателства?
- Самото разбиране за овладяна страна е разбиране в обсега на мои дългогодишни занимания, свързани с корупцията. Аз не считам, че сме достигнали още до тази фаза. Имаме съществени систематични проблеми, само че не можем да кажем, че България е изцяло превзета от корупцията страна. Имаме образци на такива страни, знаем по какъв начин наподобяват тези страни – България не наподобява по този начин. Да, имаме доста съществени проблеми, още веднъж споделям, имаме съществени проблеми на първо място в това, че публичното внимание непрестанно бива насочвано към рушвет, непрестанно бива насочвано към така наречен „ корупция по високи етажи “.
- Към лесните пари, доцент Гълъбов, към лесните пари.
- Добре, дано да кажем още нещо. Не е правилно това. Припомням, Александър Божков преди време, светла му памет, когато аз самият изповядвах сходни разбирания, и 2005-2006 година в един спор в Радио „ Свободна Европа “, аз твърдях, че европейските средства ще бъдат обект на масиран опит за обир. Той тогава сподели нещо, с което доста по-късно аз започнах да се съгласявам, че опитите за плячкосване не са ориентирани към европейските средства, защото европейските средства се движат с доста по-високо ниво на отбрана, че вредите и опитите за кражба са от нашите средства, от обществените средства на България. И когато сега позволихме някакви инцидентно попаднали хора в Европейския парламент да си разрешават квалификации във връзка с България, и да си разрешават квалификации във връзка с висши български държавни позиции, би трябвало доста ясно да разберем, че става дума за прекрачване на доста граници. Г-жа Клеър Дейли може да е доста симпатична на своите съпартийци, само че има граници и по този начин, както реагира Полша във връзка с изявление на немски евродепутат и зам.-председател на Парламента, България трябваше да реагира по безусловно същия метод на изказванията на тази госпожа за това, че ние сме щели да крадем техните пари. Много скърбя, европейският бюджет се образува и от български вноски. Така че нещата вървят към доста сериозен диалог вътре в България за това, кой и по какъв начин си разрешава да приказва за личната си страна и какви са следствията от това.
- Кой и по кое време ще стартира този диалог?
- Аз си мисля, че е време да го стартираме, тъй като другояче няма да стигнем до разговор. Вие попитахте, от какво имаме потребност – сега имаме потребност от доста сериозен разговор.
- Мислите ли, че той би бил изпълним, доцент Гълъбов, при тази остра полярна борба?
- Да, тъй като тя е резултат на некадърна политика. Тя е резултат на политика, правена от хора, които не схващат от политика. България е на път да пропусне тази година, и за мое огромно страдание, това също е вреда. Тази година беше доста значима, тъй като в нея нямаше и няма да има предварителни избори.
Тази година беше доста значима, тъй като приключва един планов интервал, 7-годишен, следва нов 7-годишен планов интервал, следва приемане на 10-годишна стратегия за развиване на България, в вероятността на Европейската комисия предстоят доста съществени старания до 2030 година с небосвод до 2050 година. И вместо да водим сериозния и значим спор къде да застане България, по какъв начин да подредим личната си страна, по какъв начин да успеем в оптималната степен да се нареждаме в тази действителност, ние се занимаваме с болните упоритости на инцидентно попаднали краткотрайно ръководещи избрани групи хора, защото в демокрацията всички са краткотрайни – в това отношение нямаме подозрения, уповавам се. Така че за жалост това също е вреда. Ние загубихме време за смисления експертен спор върху това, какво подхваща страната ни. И по абсурден метод, защото България в последна сметка се оправя по-добре от други европейски страни, вредата ще се отрази в това, че ще получим по-малко средства, с които да можем да възстановим имиджа на страната си.
- Доц. Гълъбов, този гейзер на неодобрение, който избухна, законосъобразен ли беше или породи, тъй като наближават изборите и беше програмиран за политическа приложимост?
- По-скоро комбиниране от двете. Онова, което стои в основата му, е чувството за неустановеност в обществото. Всъщност, ние имахме опит, както в други европейски страни, имахме опит държавното управление да наложи едни антиепидемични ограничения, да наложи някакъв ред, някаква поредност от дейности, против което част от българското общество се опълчи. За страдание, видяхме същото в Германия – многохилядни ограничения против носенето на маски. Разбира се, че не маската е казусът. Проблемът е в дълбоката смяна на отношението към държавните институции и към опцията те да постановат публичен ред, да постановат общоприемлив ред. Но за жалост върху тази амалгама от паника, от неизясненост, от опасения, свързани с последствията на санитарната рецесия, се проектираха прекомерно доста заболели упоритости, в това число прекомерно доста упоритости за власт, прекомерно доста упоритости за реванш по отношение на ръководещото болшинство. И всичко това има в действителност отровен темперамент – по напълно разнообразни аргументи съм склонен с Теодор Ушев, че токсичността на българската обществена среда внезапно нараства.
- Тази токсичност щеше ли да нараства, и въобще тези заболели упоритости щяха ли да се развихрят, в случай че България не беше окупирала всички последни места на европейските ранглисти?
- Това не се случи внезапно. Ние се развиваме постепенно в Европейския съюз, ние пропущаме доста благоприятни условия, ние не сме в положение пълноценно да се възползваме от опциите си. Това не е вест, това не е точката на изкривяване, която отвори всичко това. Аз по-скоро се притеснявам от това, че ставаше дума за проведен, квалифициран опит да бъде променено ръководството на страната. Това е може би най-сериозното ми безпокойство, тъй като имахме индикации за това още от есента на предходната година – имаше заявки в тази посока, при започване на тази година разнообразни хора доста на съществено споделяха, че чакат нещо да се случи, и в действителност това, което се случва, не е непринудено. Тази липса на развиване, ще дам образец за какво, за какво не става дума за импровизиран развой. Ние имаме дълга история на митинги. Един достоверен цивилен митинг се развива, той развива посланията си, той извежда на напред във времето свои представители, той търси пространство за изява. Нищо сходно няма сега. Ние имаме обособени групи за напън, обособени политически партии, които седят на разнообразни места на площада, имаме един невисок небосвод, заложен от господин Радев – до избран брой думи, които се повтарят. Фразата на господин Радев: „ Народът въстана “ докара до Великото национално въстание. Извинявайте, само че това не е цивилен митинг. Всички ние имаме личния си опит като жители, които са протестирали за разнообразни неща през години. Естественият цивилен митинг се развива. Естественият цивилен митинг не извежда „ отровно трио “ напред, той извежда свои представители. Дори последните митинги от 2013-2014 година, най-продължителните митинги в цялата история на България, които продължиха съвсем 400 дни, имаха своите изявени представители, имаха непрекъснатото развиване на своите послания. Това, което виждаме след 3 месеца, е тъкмо противоположното – няма никакви представители, няма никакви физиономии, с изключение на провъзгласили се уредници на митинга, нямаме никакво развиване на посланията, нямаме никакъв опит за разговор. И това не е цивилен митинг.
Интервю на Цоня Събчева
Източник: " Фокус "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ