Чужд експерт: Съчувствам на всички българи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Съчувствам на приятелите ми в България. Съчувствам на всички българи, тъй като те имат правото да живеят в естествена европейска страна ", споделя в изявление за Дъждовни води проф. Улф Брунбауер, който добре познава България.
Дъждовни води: Проф. Брунбауер, следите ли събитията в България? Какво мислите за митингите и за задачите на стачкуващите?
Брунбауер: Да, проследявам протичащото се в България - от професионален интерес, само че и заради обстоятелството, че имам доста другари в България, на които съчувствам. Също както съчувствам на всички българи, тъй като те имат правото да живеят в естествена европейска страна, а не в най-бедната и може би най-корумпираната страна в Европейски Съюз. С настояванията си за правосъдна промяна, самостоятелност на съда и сериозна битка против корупцията стачкуващите желаят да изкоренят това, от което произтичат всички български несгоди, а това е и мястото, което най-болезнено визира държавното управление и обвързваните с него олигарси. Смятам за вярно митингите да се концентрират върху тези претенции и заради обстоятелството, че оттова произтичат и доста други проблеми в България - да вземем за пример нарушаванията в опазването на околната среда и неефективното потребление на европейските милиарди. При това битката за без значение правораздаване и против корупцията сплотява хора с най-различни политически убеждения - както леви, по този начин и десни. Това може да се трансформира във пиедестал за един нов политически консенсус. Днес подобен консенсус липсва измежду политическата класа, само че не и измежду популацията - огромното болшинство е уверено, че нещата към този момент не трябва да не престават по този начин.
Интересен е въпросът за какво митингите се случват тъкмо в този момент и за какво са толкоз упорити и продължителни. България, само че и други постсоциалистически страни явно доближиха повратен миг, тъй като рецесията с ковид сложи под въпрос техния модел за развиване и напредък - хората към този момент не могат толкоз елементарно да емигрират, с което отпада един значим отдушник на недоволството. Освен това понижават задграничните вложения, а туризмът е на процедура премрял. Остават единствено милиардите от Брюксел, които обаче подклаждат корупцията в България. Нужна е мощна, функционираща страна с транспарантни механизми за надзор, с цел да се осуети потъването на европейски пари по тъмни канали. За страдание обаче страната в България не е такава. Но мисля, че на българите в това време им пристигна в действителност до гуша непрекъснато да бъдат утешавани само с обещания. Залогът е огромен, само че аз съм оптимист, тъй като за българите демокрацията е доста значима, те са европейци.
Дъждовни води: Как немскоезичните медии интерпретират събитията в България? Дали обществеността в Германия е задоволително и обективно осведомена и смятате ли, че хората в Германия и в Европа се интересуват от България?
Брунбауер: Качествените немскоезични издания, като " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", " Нойе Цюрхер Цайтунг " или " Зюддойче Цайтунг ", сега оферират релативно доста информация за България, а австрийският „ Дер Щандарт “ по този начин или другояче написа постоянно за Югоизточна Европа. За страдание обаче липсва дълготраен интерес и по тази причина виждаме, че на задграничните медии от време на време им е мъчно да разграничат кои са " положителните " и кои са " неприятните ". Да вземем за образец президента Радев, който заема позиция против една корумпирана власт, само че в това време е непосредствен до една също толкоз корумпирана партия и е считан за доста другарски надъхан към Русия. Подобни несъгласия остават просто неотразени. Но най-вече ме ядосва това, че немската социална телевизия предлага толкоз малко информация за България. А ми се коства, че доста хора биха се интересували от събитията там. Мнозина познават страната, тъй като са били там на отмора, а и в Германия живеят доста българи. Толкова по-важна е работата на Дойче Веле.
Дъждовни води: В България се чуха изказвания, че изявленията за българския митинг в задграничните медии били платени от български олигарси, а списание „ Шпигел “ било подвластно от държавното управление в Берлин. Вашето мнение?
Брунбауер: Интересна теза... Тук или става дума за параноя, или въпросните хора явно считат, че качествената задгранична публицистика действа като множеството български медии. Подобни изказвания, естествено, са погрешни, само че те добре демонстрират какъв нихилизъм поражда една корумпирана система. Когато не можеш безапелационно да защитиш истината пред обществеността, очевидно се постанова да сееш подозрения, с цел да ти повярват, че в действителност няма никакви потвърдени обстоятелства.
На същата пропагандна тактика сполучливо залагат Кремъл и Тръмп: настояват, че всички медии, в това число и най-хубавите, в действителност служат на избрани ползи. Българските държавни представители ще създадат добре, в случай че се погрижат за подобряването на медийната среда в България, която, както знаем, е на последно място в Европейски Съюз по този индикатор.
Дъждовни води: В България все по-често се чува, че Брюксел и Берлин би трябвало по-силно да се ангажират в името на правовите правила и битката против корупцията, като изпратят съответните сигнали до премиера Борисов и неговото държавно управление. Споделяте ли тези упования?
Брунбауер: Да, споделям ги, само че не съм оптимистично надъхан. Българският министър-председател и неговата партия доста изкусно се настаниха в Европейската национална партия и си сътвориха положителни контакти, основно с Берлин. В интернационален проект те показват безспорен синхрон. По значимите въпроси на Европейски Съюз не се чува никаква българска позиция - човек би могъл да остане с усещането, че на открито София прави това, което госпожа Меркел счита за вярно, като в подмяна вкъщи те имат свободата да правят каквото си желаят. Иска ми се над София да бъде оказван по-силен напън, пък било то и подмолно.
Дъждовни води: Проф. Брунбауер, през 2007 година бяхте мощно подложен на критика в България поради един план, обвързван с паметта за Батак. Бихте ли взели участие през днешния ден в сходен план и какво мислите за днешния български шовинизъм?
Брунбауер: Да, бих взел участие и през днешния ден. Който работи по осмислянето и изясняването на историята, не трябва да се плаши от обществени рецензии и диспути. Но през днешния ден бих подходил по-внимателно към тематиката. По това време фактически бях сюрпризиран от мащаба на разразилия се спор. Много хора в България си сформираха мнение, без въобще да се срещнат с нашия план.
Във всеки случай има задоволително аргументи човек още веднъж да се занимае с основите на българския шовинизъм и на първо място с македонската фикс идея на „ Патриотите “. Интересното в тази ситуация е, че днешните националисти пазят позиции като тези на българските комунисти отпреди 50 години, а в това време настояват, че са антикомунисти.
За благополучие националистическите партии в България не се показват изключително добре на избори, само че се притеснявам, че настоящата рецесия и огромната неустановеност измежду хората могат да разкрият нов късмет пред някой интелигентен националистически манипулатор. За благополучие Каракачанов и неговите сътрудници наподобяват като анахронизъм с тяхната обикновена патриотическа агитация.
" Съчувствам на приятелите ми в България. Съчувствам на всички българи, тъй като те имат правото да живеят в естествена европейска страна ", споделя в изявление за Дъждовни води проф. Улф Брунбауер, който добре познава България.
Дъждовни води: Проф. Брунбауер, следите ли събитията в България? Какво мислите за митингите и за задачите на стачкуващите?
Брунбауер: Да, проследявам протичащото се в България - от професионален интерес, само че и заради обстоятелството, че имам доста другари в България, на които съчувствам. Също както съчувствам на всички българи, тъй като те имат правото да живеят в естествена европейска страна, а не в най-бедната и може би най-корумпираната страна в Европейски Съюз. С настояванията си за правосъдна промяна, самостоятелност на съда и сериозна битка против корупцията стачкуващите желаят да изкоренят това, от което произтичат всички български несгоди, а това е и мястото, което най-болезнено визира държавното управление и обвързваните с него олигарси. Смятам за вярно митингите да се концентрират върху тези претенции и заради обстоятелството, че оттова произтичат и доста други проблеми в България - да вземем за пример нарушаванията в опазването на околната среда и неефективното потребление на европейските милиарди. При това битката за без значение правораздаване и против корупцията сплотява хора с най-различни политически убеждения - както леви, по този начин и десни. Това може да се трансформира във пиедестал за един нов политически консенсус. Днес подобен консенсус липсва измежду политическата класа, само че не и измежду популацията - огромното болшинство е уверено, че нещата към този момент не трябва да не престават по този начин.
Интересен е въпросът за какво митингите се случват тъкмо в този момент и за какво са толкоз упорити и продължителни. България, само че и други постсоциалистически страни явно доближиха повратен миг, тъй като рецесията с ковид сложи под въпрос техния модел за развиване и напредък - хората към този момент не могат толкоз елементарно да емигрират, с което отпада един значим отдушник на недоволството. Освен това понижават задграничните вложения, а туризмът е на процедура премрял. Остават единствено милиардите от Брюксел, които обаче подклаждат корупцията в България. Нужна е мощна, функционираща страна с транспарантни механизми за надзор, с цел да се осуети потъването на европейски пари по тъмни канали. За страдание обаче страната в България не е такава. Но мисля, че на българите в това време им пристигна в действителност до гуша непрекъснато да бъдат утешавани само с обещания. Залогът е огромен, само че аз съм оптимист, тъй като за българите демокрацията е доста значима, те са европейци.
Дъждовни води: Как немскоезичните медии интерпретират събитията в България? Дали обществеността в Германия е задоволително и обективно осведомена и смятате ли, че хората в Германия и в Европа се интересуват от България?
Брунбауер: Качествените немскоезични издания, като " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", " Нойе Цюрхер Цайтунг " или " Зюддойче Цайтунг ", сега оферират релативно доста информация за България, а австрийският „ Дер Щандарт “ по този начин или другояче написа постоянно за Югоизточна Европа. За страдание обаче липсва дълготраен интерес и по тази причина виждаме, че на задграничните медии от време на време им е мъчно да разграничат кои са " положителните " и кои са " неприятните ". Да вземем за образец президента Радев, който заема позиция против една корумпирана власт, само че в това време е непосредствен до една също толкоз корумпирана партия и е считан за доста другарски надъхан към Русия. Подобни несъгласия остават просто неотразени. Но най-вече ме ядосва това, че немската социална телевизия предлага толкоз малко информация за България. А ми се коства, че доста хора биха се интересували от събитията там. Мнозина познават страната, тъй като са били там на отмора, а и в Германия живеят доста българи. Толкова по-важна е работата на Дойче Веле.
Дъждовни води: В България се чуха изказвания, че изявленията за българския митинг в задграничните медии били платени от български олигарси, а списание „ Шпигел “ било подвластно от държавното управление в Берлин. Вашето мнение?
Брунбауер: Интересна теза... Тук или става дума за параноя, или въпросните хора явно считат, че качествената задгранична публицистика действа като множеството български медии. Подобни изказвания, естествено, са погрешни, само че те добре демонстрират какъв нихилизъм поражда една корумпирана система. Когато не можеш безапелационно да защитиш истината пред обществеността, очевидно се постанова да сееш подозрения, с цел да ти повярват, че в действителност няма никакви потвърдени обстоятелства.
На същата пропагандна тактика сполучливо залагат Кремъл и Тръмп: настояват, че всички медии, в това число и най-хубавите, в действителност служат на избрани ползи. Българските държавни представители ще създадат добре, в случай че се погрижат за подобряването на медийната среда в България, която, както знаем, е на последно място в Европейски Съюз по този индикатор.
Дъждовни води: В България все по-често се чува, че Брюксел и Берлин би трябвало по-силно да се ангажират в името на правовите правила и битката против корупцията, като изпратят съответните сигнали до премиера Борисов и неговото държавно управление. Споделяте ли тези упования?
Брунбауер: Да, споделям ги, само че не съм оптимистично надъхан. Българският министър-председател и неговата партия доста изкусно се настаниха в Европейската национална партия и си сътвориха положителни контакти, основно с Берлин. В интернационален проект те показват безспорен синхрон. По значимите въпроси на Европейски Съюз не се чува никаква българска позиция - човек би могъл да остане с усещането, че на открито София прави това, което госпожа Меркел счита за вярно, като в подмяна вкъщи те имат свободата да правят каквото си желаят. Иска ми се над София да бъде оказван по-силен напън, пък било то и подмолно.
Дъждовни води: Проф. Брунбауер, през 2007 година бяхте мощно подложен на критика в България поради един план, обвързван с паметта за Батак. Бихте ли взели участие през днешния ден в сходен план и какво мислите за днешния български шовинизъм?
Брунбауер: Да, бих взел участие и през днешния ден. Който работи по осмислянето и изясняването на историята, не трябва да се плаши от обществени рецензии и диспути. Но през днешния ден бих подходил по-внимателно към тематиката. По това време фактически бях сюрпризиран от мащаба на разразилия се спор. Много хора в България си сформираха мнение, без въобще да се срещнат с нашия план.
Във всеки случай има задоволително аргументи човек още веднъж да се занимае с основите на българския шовинизъм и на първо място с македонската фикс идея на „ Патриотите “. Интересното в тази ситуация е, че днешните националисти пазят позиции като тези на българските комунисти отпреди 50 години, а в това време настояват, че са антикомунисти.
За благополучие националистическите партии в България не се показват изключително добре на избори, само че се притеснявам, че настоящата рецесия и огромната неустановеност измежду хората могат да разкрият нов късмет пред някой интелигентен националистически манипулатор. За благополучие Каракачанов и неговите сътрудници наподобяват като анахронизъм с тяхната обикновена патриотическа агитация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ