Няма независимост без единство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Владимир Костов
Празникът на независимостта на България е на 22 септември в памет на осъщественото през 1908 година.
Но празникът е с цел да помним в целостта им десетилетията и вековете от историята ни, в течение на които българите са отстоявали независимостта си като изискване за почтено битие и развиване.
И да знаем и осъзнаваме, че и през днешния ден, единствено при опазване на независимостта, можем да разчитаме на сполучливо бъдеще за България.
Привично ни е да я мислим независимостта като отношение сред България и външния свят. Как се отнасят към нас другите, какви са нашите зависимости, или свободата ни на деяние. Съюзите, в които сме участници, са ли по наша воля, или са ни наложени? Какво взимат от нас и какво ни дават? Историята ни от Освобождението насам, а и по-раншната, е мотив за противоречиви оценки до момента, а по този начин ще продължи, няма подозрение, и в бъдеще.
Но витално значимата битка за независимостта на България, през днешния ден и в предвидимото най-малко ненапълно бъдеще, напълно не е лимитирана до въпроса в кои съюзи участваме и какво даваме и получаваме за този си избор. Има тя една друга страна, която постоянно възприемаме като „ друга тематика “, а тя е в действителност най-важното. Имам поради единството. Националното единение, осъществено към едно виждане за основното в пътя на България и въплътено в подготвеност за обединени старания и жертви за постигането му.
Без реализирано национално единение, никоя страна не е в положение да извоюва с външния свят, връзки и връзки, които да ѝ подсигуряват действителна степен на самостоятелност. Но и без отстояване реализирано към този момент национално единение, никоя страна не съумява да задържи, още по-малко да доразвие, извоюваната степен на самостоятелност.
Двете най-значими прояви на българския блян за самостоятелност – реализирането на Съединението и по-късно прокламирането на Независимостта – едва ли са щели да се осъществят, по този начин както ги знаем, в случай че не са били израз на извънредно национално единение и в двата случая. И какъв брой са драмите и тестванията за независимостта на България в последния век, последица от това, че едни или други стъпки от името на „ самостоятелна България “, не са се опирали на същинско национално единение?
В хода, на представящите се за „ демократични “, митинги, се видя, че подтиквани и водени от чужбина, посредством тях се търси да бъде атакувана независимостта на България, по пътя на отслабването и напряко рушенето на единството на актуалното българско общество.
Чрез напъните да се внуши, че пътят напред изисква още по-дълбоко и непреодолимо делене на „ положителни “ и „ неприятни “, „ наши “ и „ ваши “, сред които не са вероятни освен общи старания, само че даже и какъвто и да било разговор. Със сметката, че един път задълбочено разделянето, ще бъде по-лесно да бъдат осъществени и мечтани ограничавания на независимостта на България.
Предстоящите дни, седмици, месеци, ще бъдат политически напрегнати и изходът от тях с огромно значение за бъдещето на България. Нека помним нашата и европейската и международна история, които демонстрират, че властническите – десни или леви – режими са, които търсят да постановат измамата, че единствено разграничено обществото на „ наши “ и „ не-наши “, се основават идеални условия за намиране на „ правилния път “.
Докато демократичните режими – и положителни, и не чак до такава степен – са тези, които градят по-достойно и по-успешно. Като търсят първо да обединят обществото с положителната воля на болшинството и, въз основата на това единение, да градят и укрепват независимостта.
В нашия случай – независимостта на България.
Владимир Костов
Празникът на независимостта на България е на 22 септември в памет на осъщественото през 1908 година.
Но празникът е с цел да помним в целостта им десетилетията и вековете от историята ни, в течение на които българите са отстоявали независимостта си като изискване за почтено битие и развиване.
И да знаем и осъзнаваме, че и през днешния ден, единствено при опазване на независимостта, можем да разчитаме на сполучливо бъдеще за България.
Привично ни е да я мислим независимостта като отношение сред България и външния свят. Как се отнасят към нас другите, какви са нашите зависимости, или свободата ни на деяние. Съюзите, в които сме участници, са ли по наша воля, или са ни наложени? Какво взимат от нас и какво ни дават? Историята ни от Освобождението насам, а и по-раншната, е мотив за противоречиви оценки до момента, а по този начин ще продължи, няма подозрение, и в бъдеще.
Но витално значимата битка за независимостта на България, през днешния ден и в предвидимото най-малко ненапълно бъдеще, напълно не е лимитирана до въпроса в кои съюзи участваме и какво даваме и получаваме за този си избор. Има тя една друга страна, която постоянно възприемаме като „ друга тематика “, а тя е в действителност най-важното. Имам поради единството. Националното единение, осъществено към едно виждане за основното в пътя на България и въплътено в подготвеност за обединени старания и жертви за постигането му.
Без реализирано национално единение, никоя страна не е в положение да извоюва с външния свят, връзки и връзки, които да ѝ подсигуряват действителна степен на самостоятелност. Но и без отстояване реализирано към този момент национално единение, никоя страна не съумява да задържи, още по-малко да доразвие, извоюваната степен на самостоятелност.
Двете най-значими прояви на българския блян за самостоятелност – реализирането на Съединението и по-късно прокламирането на Независимостта – едва ли са щели да се осъществят, по този начин както ги знаем, в случай че не са били израз на извънредно национално единение и в двата случая. И какъв брой са драмите и тестванията за независимостта на България в последния век, последица от това, че едни или други стъпки от името на „ самостоятелна България “, не са се опирали на същинско национално единение?
В хода, на представящите се за „ демократични “, митинги, се видя, че подтиквани и водени от чужбина, посредством тях се търси да бъде атакувана независимостта на България, по пътя на отслабването и напряко рушенето на единството на актуалното българско общество.
Чрез напъните да се внуши, че пътят напред изисква още по-дълбоко и непреодолимо делене на „ положителни “ и „ неприятни “, „ наши “ и „ ваши “, сред които не са вероятни освен общи старания, само че даже и какъвто и да било разговор. Със сметката, че един път задълбочено разделянето, ще бъде по-лесно да бъдат осъществени и мечтани ограничавания на независимостта на България.
Предстоящите дни, седмици, месеци, ще бъдат политически напрегнати и изходът от тях с огромно значение за бъдещето на България. Нека помним нашата и европейската и международна история, които демонстрират, че властническите – десни или леви – режими са, които търсят да постановат измамата, че единствено разграничено обществото на „ наши “ и „ не-наши “, се основават идеални условия за намиране на „ правилния път “.
Докато демократичните режими – и положителни, и не чак до такава степен – са тези, които градят по-достойно и по-успешно. Като търсят първо да обединят обществото с положителната воля на болшинството и, въз основата на това единение, да градят и укрепват независимостта.
В нашия случай – независимостта на България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ