ТАСС: Отказва ли се Борисов от АЕЦ Белене?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Една изненадваща вест за българската енергетика пристигна нощес. Министър Теменужка Петкова изрази подозрение, че планът за създаване на АЕЦ " Белене " ще бъде изпълнен, предава организация TACC, представена от " Фокус ".
" Новата (енергийна) тактика планува построяването на нови нуклеарни реактори с мощ 2000 мегавата след 2030 година, само че на никое място не е писано, че това ще се случи в Белене. Както знаете, планът притегли интереса на интернационалните компании, само че заради пандемията от коронавирусa изборът на стратегически вложител освен се забави, само че на процедура беше спрян ", е споделила министърката, представена от Българската национална телевизия, по време на представянето на програмата за енергийно развиване на страната на синдикален конгрес в четвъртък.
Според министъра е належащо още един път да се обясни какъв брой печеливш е планът Белене. Ако не се вписва в авансово контрактуваните параметри, АЕЦ няма да бъде построена. Вместо това ще бъде подложен въпросът за построяването на два нови енергоблока в АЕЦ " Козлодуй ".
През юли министърът съобщи, че няма проблеми с осъществяването на плана за атомна електроцентрала Белене. Тя аргументира, че строителният план на АЕЦ Белене продължава да се развива. Реакторите на атомната централа и площадката, където се възнамерява построяването на централата, принадлежат на България. Изпълнението на плана и търсенето на вложител се правят в сходство с решението на Народното събрание на страната.
През юни „ Росатом “, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за съгласие по плана за създаване на АЕЦ " Белене ", които включват сливане на напъните за присъединяване в избора на стратегически вложител за построяването на централата.
Премиерът Борисов регистрира това като външнополитически триумф на кабинета.
" За един план, за който България е дала 3 милиарда и се очакваше да отидат реакторите в музея, с изключение на държавната китайска компания, с изключение на държавната корейска компания, също така четири от най-големите компании в света, и вижте, от Съединени американски щати, Русия, Франция и Германия, се сплотиха в консорциум за градежа на АЕЦ- " Белене ", сподели тогава Борисов, представен от Българска национална телевизия.
От Българска социалистическа партия съзряха проблем в неналичието на държавни гаранции.
" Това, че трите консорциума се сплотяват, не значи, че ние имаме 100% нуклеарна централа, тъй като първо не знаем тези консорциуми при какви условия желаят да строят. И второ, аз съм уверен, че в рамките, в които сме определили в Народното събрание, аз и тогава го споделих, е мъчно да се построи нуклеарна централа. Още повече, че светът не познава процедура централа да се строи без присъединяване на страната като гаранции " , съобщи Таско Ерменков.
А от Движение за права и свободи попитаха какво ще се случи с отработеното нуклеарно гориво, откакто последните евродирективи не разрешават на страните от общността да транспортират отвън границите си радиокативния боклук.
" За нас възобновяване на АЕЦ " Белене " най-голяма неточност на енергетиката и на това ръководство. Французи, американци и руснаци да строят АЕЦ " Белене " и след това да си оставят всички боклуци в България, с това нещо Движение за права и свободи не сме съгласни " , разгласи Рамадан Аталай, член на Парламентарната комисия по енергетика.
Управляващите обясниха, че няма проблем с отработеното нуклеарно гориво и предложиха решение - построяването на вместилище, каквото се строи сега в АЕЦ " Козлодуй ".
Според процедурата, следва претендентите да се срещнат с техническата документи на плана, която се съхранява в НЕК и да подадат обвързващи предложения.
Цената на плана
По калкулации на енергийното министерство, до момента в плана са вложени 3 милиарда лв., в това число компенсацията от над 601 млн. евро, платени на " Росатом ". В подмяна на това към този момент имаме два реактора, които стоят на предпазване на площадката на централата.
През юни енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че цената на плана е почти 10 милиарда евро. Днес тази цена е сложена под подозрение.
За протокола ще напомним, че през март 2011 година тогавашният общоприет шеф на " Росатом " Сергей Кириенко разгласи, че окончателната цена за построяването на двата енергоблока до 2017 година е 6,3 милиарда евро.
ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ " БЕЛЕНЕ "
- През 1981 година Министерският съвет утвърждава площадка за създаване на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година стартира подготовка и инженерно асимилиране на площадката за строителството на АЕЦ „ Белене “.
- През 1990 година Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничение строителството на централата и през 1991 година се стопира построяването на АЕЦ „ Белене “. Следва да се означи, че оборудването за АЕЦ „ Белене “ е било поръчано, платено, създадено и доставено в България от съветската страна.
- През 2004 година Министерският съвет взема кардинално решение за създаване на нуклеарна централа АЕЦ „ Белене “, а през 2005 година дефинира плана за обект с национално значение и взема решение за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “ с оптималната конфигурирана електрическа мощ от 2000 МВт.
- На 29.11.2006 година НЕК подписва съглашение с определения вследствие на извършена социална поръчка реализатор " Атомстройекспорт " АД („ АСЕ “), с което страните се ангажират да сключат предстоящ контракт за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „ Белене “. Срокът за подписване на контракта неведнъж е удължаван, само че контракт не е подписан.
- На 5.11.2008 година , макар че сред НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 година за поръчка и произвеждане на оборудването с дълъг цикъл на произвеждане (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено главното съоръжение за централата (реакторна апаратура, парогенератори, системи за пасивна отбрана, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна апаратура и др.).
- На 29.03.2012 година Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 година, с което:
(i) Отменя решение №259 на Министерски съвет от 2005 година за установяване на енергиен обект „ Ядрена централа на площадка „ Белене “ като обект с национално значение;
(ii) Отменя решение №260 на Министерски съвет за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “;
(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от съвещанието на Министерския съвет от 2004 година
(iv) С решението се разпорежда на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма да провежда провеждането на договаряния за споразумяване на връзките сред НЕК и АСЕ по отношение на предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. Решението е взето заради невъзможността да се откри стратегически вложител и да се структурира планът по метод, който да отбрани националните ползи в изискванията на международната финансова и икономическа рецесия.
Със свое решение от 29.03.2012 година Народното събрание на Република България:
(i) поддържа дейностите на Министерски съвет за преустановяване построяването на нуклеарна централа на площадка „ Белене “.
(ii) за рационално потребление на построената материална и индустриална база на площадка АЕЦ „ Белене “ предлага на държавното управление да изследва технико-икономическите условия за създаване в идващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „ Белене “, която да действа на пазарен принцип.
(iii) разпорежда на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма да извърши нужното за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, като се употребява платеното от Република България съоръжение.
(iv) Задължава министъра на стопанската система, енергетиката и туризма от време на време да осведоми Народното събрание за дейностите по т. 2 и 3, както и за превъзмогване на последствията от преустановяване построяването на нуклеарна централа на площадка „ Белене “.
- На 27.02.2013 година Народното събрание взема решение по отношение на извършения на 27.01.2013 година референдум, с което:
(i) поддържа решението на държавното управление за прекъсване на плана за строителство на нова нуклеарна електроцентрала на площадка „ Белене “ и упорства за окончателното му преустановяване.
(ii) упорства за ускорение на процедурите по удължение периода на употреба на V и VI блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
(iii) предлага на държавното управление да разгласи открит интернационален търг за строителство на нова нуклеарна мощ от потомство 3+ на площадка „ Козлодуй “.
- В интервала юли 2011 година – юни 2016 година пред Международният трибунал („ МАС “) при Международната комерсиална камара в Париж ( “MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM сред АСЕ и НЕК по отношение на построяването на АЕЦ „ Белене “ („ Арбитражното дело “). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен арбитражен съд в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 година
- На 14.06.2016 година МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („ Арбитражното решение “), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на създаденото съоръжение според Допълнение 5 от 05.11.2008 година, против което НЕК ще придобие собствеността върху създаденото съоръжение.
- На 28.09.2016 година Българският парламент одобри Закон за даване на помощ за погашение на отговорностите на НЕК според решението по горепосоченото арбитражно дело.
- На 26.10.2016 година сред НЕК и АСЕ е подписано съглашение за дефинитивно споразумяване на връзките по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в осъществяване на условията на чл.2 от Закона за даване на помощ за погашение на отговорностите на НЕК ЕАД.
В резултат на извършените договаряния, НЕК и АСЕ реализираха единодушие, че в случай че НЕК извърши цялостно заплащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равноценност 1 176 660 837 лева към АСЕ на или преди 15.12.2016 година, АСЕ ще се откаже от насъбраните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лева.). При цялостно заплащане НЕК придобива собствеността върху създаденото съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане.
С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 година Министерският съвет утвърди промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лева, представляващи левовата равноценност на 601 617 133 евро за даване на възмездна финансова помощ на НЕК за погашение на присъдените суми по арбитражното дело.
Условията за даване и възобновяване на помощта са избрани с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 година на Министерски съвет. Същите плануват НЕК да възвърне получената възмездна финансова помощ в период от 7 години, като ако преди приключване на този период, НЕК осъществя доходи от продажба или различен тип договорка с оборудването с дълъг цикъл на произвеждане, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възобновяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
- На 06.12.2016 година Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
С два превода от 26.10.2016 година и от 08.12.2016 година НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, според Арбитражното решение и Споразумението за дефинитивно споразумяване на връзките по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този метод бяха уредени връзките сред НЕК и АСЕ по арбитражното дело, вследствие на което НЕК закупи собствеността върху създаденото съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане.
– На 16.01.2017 година НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на приключеното съоръжение с дълъг цикъл на осъществяване, а от месец март 2017 година стартира поетапната доставката на това съоръжение. Към актуалният миг оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „ Белене “.
- На 16.05.2018 година - Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на плана, само че наложително на пазарен принцип. Правителството утвърди отчет на министъра на енергетиката, в който са прегледани съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене “, включително и обособяване на активите и пасивите за плана в настрана юридическо лице”.
- На 20.08.2019 година - Общо 13 компании са обявиха предпочитание да вземат участие в състезанието за градежа на АЕЦ „ Белене”. Седем от тях аплайват като стратегически вложител за построяването на централата. Заявления за стратегически вложител са подали съветската държавна корпорация " Росатом ", корейската хидро и нуклеарна корпорация Korea Hydro & Nuclear Power Co, Китайската национална нуклеарна корпорация, " Бектрон риас техническо инженерство ", " Електроцентрала Белене 2019 " и " АЕЦ Белене ", „ ИПК и УП ЕООД ". За доставка на съоръжение аплайваха „ Фраматом “, „ Дженерал Електрик “, За миноритарен дял и изкупуване на ток претенденти бяха " Юропиан трейд оф енерджи ", " Гранд Енерджи Дистрибюшън ", " Атоменергоремонт " и Република Северна Македония.
- 18.06.2020 - „ Росатом “, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за съгласие по плана за създаване на АЕЦ Белене, които включват сливане на напъните за присъединяване в избора на стратегически вложител за построяването на централата
(Хронологията е на изданието 3e-news.net)
Една изненадваща вест за българската енергетика пристигна нощес. Министър Теменужка Петкова изрази подозрение, че планът за създаване на АЕЦ " Белене " ще бъде изпълнен, предава организация TACC, представена от " Фокус ".
" Новата (енергийна) тактика планува построяването на нови нуклеарни реактори с мощ 2000 мегавата след 2030 година, само че на никое място не е писано, че това ще се случи в Белене. Както знаете, планът притегли интереса на интернационалните компании, само че заради пандемията от коронавирусa изборът на стратегически вложител освен се забави, само че на процедура беше спрян ", е споделила министърката, представена от Българската национална телевизия, по време на представянето на програмата за енергийно развиване на страната на синдикален конгрес в четвъртък.
Според министъра е належащо още един път да се обясни какъв брой печеливш е планът Белене. Ако не се вписва в авансово контрактуваните параметри, АЕЦ няма да бъде построена. Вместо това ще бъде подложен въпросът за построяването на два нови енергоблока в АЕЦ " Козлодуй ".
През юли министърът съобщи, че няма проблеми с осъществяването на плана за атомна електроцентрала Белене. Тя аргументира, че строителният план на АЕЦ Белене продължава да се развива. Реакторите на атомната централа и площадката, където се възнамерява построяването на централата, принадлежат на България. Изпълнението на плана и търсенето на вложител се правят в сходство с решението на Народното събрание на страната.
През юни „ Росатом “, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за съгласие по плана за създаване на АЕЦ " Белене ", които включват сливане на напъните за присъединяване в избора на стратегически вложител за построяването на централата.
Премиерът Борисов регистрира това като външнополитически триумф на кабинета.
" За един план, за който България е дала 3 милиарда и се очакваше да отидат реакторите в музея, с изключение на държавната китайска компания, с изключение на държавната корейска компания, също така четири от най-големите компании в света, и вижте, от Съединени американски щати, Русия, Франция и Германия, се сплотиха в консорциум за градежа на АЕЦ- " Белене ", сподели тогава Борисов, представен от Българска национална телевизия.
От Българска социалистическа партия съзряха проблем в неналичието на държавни гаранции.
" Това, че трите консорциума се сплотяват, не значи, че ние имаме 100% нуклеарна централа, тъй като първо не знаем тези консорциуми при какви условия желаят да строят. И второ, аз съм уверен, че в рамките, в които сме определили в Народното събрание, аз и тогава го споделих, е мъчно да се построи нуклеарна централа. Още повече, че светът не познава процедура централа да се строи без присъединяване на страната като гаранции " , съобщи Таско Ерменков.
А от Движение за права и свободи попитаха какво ще се случи с отработеното нуклеарно гориво, откакто последните евродирективи не разрешават на страните от общността да транспортират отвън границите си радиокативния боклук.
" За нас възобновяване на АЕЦ " Белене " най-голяма неточност на енергетиката и на това ръководство. Французи, американци и руснаци да строят АЕЦ " Белене " и след това да си оставят всички боклуци в България, с това нещо Движение за права и свободи не сме съгласни " , разгласи Рамадан Аталай, член на Парламентарната комисия по енергетика.
Управляващите обясниха, че няма проблем с отработеното нуклеарно гориво и предложиха решение - построяването на вместилище, каквото се строи сега в АЕЦ " Козлодуй ".
Според процедурата, следва претендентите да се срещнат с техническата документи на плана, която се съхранява в НЕК и да подадат обвързващи предложения.
Цената на плана
По калкулации на енергийното министерство, до момента в плана са вложени 3 милиарда лв., в това число компенсацията от над 601 млн. евро, платени на " Росатом ". В подмяна на това към този момент имаме два реактора, които стоят на предпазване на площадката на централата.
През юни енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че цената на плана е почти 10 милиарда евро. Днес тази цена е сложена под подозрение.
За протокола ще напомним, че през март 2011 година тогавашният общоприет шеф на " Росатом " Сергей Кириенко разгласи, че окончателната цена за построяването на двата енергоблока до 2017 година е 6,3 милиарда евро.
ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ " БЕЛЕНЕ "
- През 1981 година Министерският съвет утвърждава площадка за създаване на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година стартира подготовка и инженерно асимилиране на площадката за строителството на АЕЦ „ Белене “.
- През 1990 година Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничение строителството на централата и през 1991 година се стопира построяването на АЕЦ „ Белене “. Следва да се означи, че оборудването за АЕЦ „ Белене “ е било поръчано, платено, създадено и доставено в България от съветската страна.
- През 2004 година Министерският съвет взема кардинално решение за създаване на нуклеарна централа АЕЦ „ Белене “, а през 2005 година дефинира плана за обект с национално значение и взема решение за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “ с оптималната конфигурирана електрическа мощ от 2000 МВт.
- На 29.11.2006 година НЕК подписва съглашение с определения вследствие на извършена социална поръчка реализатор " Атомстройекспорт " АД („ АСЕ “), с което страните се ангажират да сключат предстоящ контракт за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „ Белене “. Срокът за подписване на контракта неведнъж е удължаван, само че контракт не е подписан.
- На 5.11.2008 година , макар че сред НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 година за поръчка и произвеждане на оборудването с дълъг цикъл на произвеждане (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено главното съоръжение за централата (реакторна апаратура, парогенератори, системи за пасивна отбрана, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна апаратура и др.).
- На 29.03.2012 година Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 година, с което:
(i) Отменя решение №259 на Министерски съвет от 2005 година за установяване на енергиен обект „ Ядрена централа на площадка „ Белене “ като обект с национално значение;
(ii) Отменя решение №260 на Министерски съвет за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене “;
(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от съвещанието на Министерския съвет от 2004 година
(iv) С решението се разпорежда на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма да провежда провеждането на договаряния за споразумяване на връзките сред НЕК и АСЕ по отношение на предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. Решението е взето заради невъзможността да се откри стратегически вложител и да се структурира планът по метод, който да отбрани националните ползи в изискванията на международната финансова и икономическа рецесия.
Със свое решение от 29.03.2012 година Народното събрание на Република България:
(i) поддържа дейностите на Министерски съвет за преустановяване построяването на нуклеарна централа на площадка „ Белене “.
(ii) за рационално потребление на построената материална и индустриална база на площадка АЕЦ „ Белене “ предлага на държавното управление да изследва технико-икономическите условия за създаване в идващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „ Белене “, която да действа на пазарен принцип.
(iii) разпорежда на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма да извърши нужното за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, като се употребява платеното от Република България съоръжение.
(iv) Задължава министъра на стопанската система, енергетиката и туризма от време на време да осведоми Народното събрание за дейностите по т. 2 и 3, както и за превъзмогване на последствията от преустановяване построяването на нуклеарна централа на площадка „ Белене “.
- На 27.02.2013 година Народното събрание взема решение по отношение на извършения на 27.01.2013 година референдум, с което:
(i) поддържа решението на държавното управление за прекъсване на плана за строителство на нова нуклеарна електроцентрала на площадка „ Белене “ и упорства за окончателното му преустановяване.
(ii) упорства за ускорение на процедурите по удължение периода на употреба на V и VI блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
(iii) предлага на държавното управление да разгласи открит интернационален търг за строителство на нова нуклеарна мощ от потомство 3+ на площадка „ Козлодуй “.
- В интервала юли 2011 година – юни 2016 година пред Международният трибунал („ МАС “) при Международната комерсиална камара в Париж ( “MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM сред АСЕ и НЕК по отношение на построяването на АЕЦ „ Белене “ („ Арбитражното дело “). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен арбитражен съд в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 година
- На 14.06.2016 година МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („ Арбитражното решение “), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на създаденото съоръжение според Допълнение 5 от 05.11.2008 година, против което НЕК ще придобие собствеността върху създаденото съоръжение.
- На 28.09.2016 година Българският парламент одобри Закон за даване на помощ за погашение на отговорностите на НЕК според решението по горепосоченото арбитражно дело.
- На 26.10.2016 година сред НЕК и АСЕ е подписано съглашение за дефинитивно споразумяване на връзките по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в осъществяване на условията на чл.2 от Закона за даване на помощ за погашение на отговорностите на НЕК ЕАД.
В резултат на извършените договаряния, НЕК и АСЕ реализираха единодушие, че в случай че НЕК извърши цялостно заплащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равноценност 1 176 660 837 лева към АСЕ на или преди 15.12.2016 година, АСЕ ще се откаже от насъбраните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лева.). При цялостно заплащане НЕК придобива собствеността върху създаденото съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане.
С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 година Министерският съвет утвърди промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лева, представляващи левовата равноценност на 601 617 133 евро за даване на възмездна финансова помощ на НЕК за погашение на присъдените суми по арбитражното дело.
Условията за даване и възобновяване на помощта са избрани с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 година на Министерски съвет. Същите плануват НЕК да възвърне получената възмездна финансова помощ в период от 7 години, като ако преди приключване на този период, НЕК осъществя доходи от продажба или различен тип договорка с оборудването с дълъг цикъл на произвеждане, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възобновяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
- На 06.12.2016 година Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
С два превода от 26.10.2016 година и от 08.12.2016 година НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, според Арбитражното решение и Споразумението за дефинитивно споразумяване на връзките по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този метод бяха уредени връзките сред НЕК и АСЕ по арбитражното дело, вследствие на което НЕК закупи собствеността върху създаденото съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане.
– На 16.01.2017 година НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на приключеното съоръжение с дълъг цикъл на осъществяване, а от месец март 2017 година стартира поетапната доставката на това съоръжение. Към актуалният миг оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „ Белене “.
- На 16.05.2018 година - Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на плана, само че наложително на пазарен принцип. Правителството утвърди отчет на министъра на енергетиката, в който са прегледани съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене “, включително и обособяване на активите и пасивите за плана в настрана юридическо лице”.
- На 20.08.2019 година - Общо 13 компании са обявиха предпочитание да вземат участие в състезанието за градежа на АЕЦ „ Белене”. Седем от тях аплайват като стратегически вложител за построяването на централата. Заявления за стратегически вложител са подали съветската държавна корпорация " Росатом ", корейската хидро и нуклеарна корпорация Korea Hydro & Nuclear Power Co, Китайската национална нуклеарна корпорация, " Бектрон риас техническо инженерство ", " Електроцентрала Белене 2019 " и " АЕЦ Белене ", „ ИПК и УП ЕООД ". За доставка на съоръжение аплайваха „ Фраматом “, „ Дженерал Електрик “, За миноритарен дял и изкупуване на ток претенденти бяха " Юропиан трейд оф енерджи ", " Гранд Енерджи Дистрибюшън ", " Атоменергоремонт " и Република Северна Македония.
- 18.06.2020 - „ Росатом “, Framatome SAS и GE Steam Power подписаха меморандуми за съгласие по плана за създаване на АЕЦ Белене, които включват сливане на напъните за присъединяване в избора на стратегически вложител за построяването на централата
(Хронологията е на изданието 3e-news.net)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ