Българите не искат да ги управляват като стадо от избори до избори
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Метафората за великото национално въстание активизира. Тя обаче основава лъжливата вяра за бърза и дефинитивна развръзка. Дори господин Борисов да прояви разсъдък и на следващия ден да подаде оставка, гражданският напън ще би трябвало да продължи - до момента в който се реформира правосъдната система и бъде въведен надзор над прокуратурата. А по-късно българите всеобщо би трябвало да гласоподават и да са подготвени да отделят още време за надзор на вота.
Дори и по-късно край няма да има. Каквото и болшинство да пристигна, то ще би трябвало да се опасява. Ще би трябвало да знае доста добре, че във всеки един миг хората са подготвени да излязат на улицата. А за всичко това се изисква непрестанен цивилен напън.
На някого може това да му звучи отчайващо, само че аз мисля тъкмо противоположното. Непрекъснатият цивилен напън е освен наше право и обвързване, само че и източник на самочувствие на раждащия се народ. Усетили са го несъмнено тези хиляди хора, които в четвъртък вечерта, 10 септември, развяваха светещите си телефони на площада.
Как се трансформира митингът
Що се отнася до властта, тя разчита на логиката на психиката. Например на следните развития: старите (исторически, само че и поколенчески) седесари все по-активно започнаха да обругават митинга, евентуално тъй като ревнуват, че никой не ги кани, никой не благоговее пред скъпия им идеологически опит; аполитичните жители просто се възмущават, че им се подвига шум; анализаторите, които не живеят от герберски планове, се ориентираха, че стават по-интересни, в случай че зад митинга разкрият някой скрит план, някой избирателен апокалипсис - тогава ги канят по медиите, тъй като забавното продава.
В момента най-видимата смяна е относителното застаряване на митинга. Казват, че повода била отпътуването на студентите от непознатите университети. Струва ми се обаче, че това е единствено част от казуса. Всъщност демонстрациите започнаха да стават рутина и на младите очевидно им доскуча. Докато се отбраняваха палаткови лагери и водеха борби с полицията, имаше героика, чувство, че участваш в нещо огромно. Мирните демонстрации, колкото и многочислени и радостни да са те, допускат друга настройка - самообладание и възприятие за дълг, които са присъщи за по-възрастните. За да се върнат на площада младите, евентуално ще са нужни мобилизиращи събития като освобождението на плажа в Росенец. Е да, и в този момент не минава ден без разкрития и кавги, само че множеството си остават малко журналистическа абстракция. Да вземем Булгартабак - приватизиран, след това унищожен, неустойките неплатени от корпулентния предприемач, а следствие от страна на прокуратурата - никакво. Възмутително е, само че по какъв начин да се направи от това роман оттатък информацията в медиите, сцена на храбър конфликт сред " ние " и " те ", а за какво не - на взаимност с уволнените служащи?
И въпреки всичко: логиката на психиката надали ще избави властта. Вярно е, че самичък по себе си митингът няма да промени страната: той не е проект, а злополука, която принуждава ръководещите под паника да бъркат тестето. Започнаха да се пренареждат ръководещите партии, трансформираха се фрапантно електоралните настройки. Най-голямата вест от последните дни е сериозната позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България против монополизирането на публичните поръчки, кражбата на бизнеси, държавния рекет - всички тези тематики, които са в центъра на митинга към този момент два месеца.
Към политическите рецензии ще стартират да се прибавят други тематики, каквато беше обгазяването в Русе. Както знаем, когато тръгне снежната топка на публичното неодобрение, към нея ще се залепват от ден на ден съответни секторни проблеми, тъй че в един миг ще се появят прословутите обществени претенции, чиято липса в този момент отчуждава профсъюзите и извънредно левите. Особено в случай че зимата се окаже тежка, както се чака.
Опозоряването на България
Проблемите в България видя и Европа - не тъй като митингът е нещо невиждано, а поради новината, че президентът застана зад митинга. За опозоряването на страната способства и лъжата на основния прокурор, че той бил провел срещата в Европейския парламент - оттова опровергаха изказванието му. Озадачаваща бе и позицията на председателката на комисията за отбрана от дискриминация, която вместо да пази жителите, за което получава голяма заплата, реши да брани държавното управление - отново от " дискриминация ". Това, че България последователно беше подредена при страните с проблеми с върховенството на закона, се случи и с помощта на възхитителната готовност на младите българи по света, прогонени от родината. А знаем, че в случай че се стигне до прекъсване на еврофондовете, ГЕРБ ще загуби главния лост на ръководството си. Добавете към това загубата на легитимност, която ще блокира всеки опит за съществени управнически решения. Представете си да вземем за пример единствено какво би станало, в случай че Бойко Борисов още веднъж се опита да вкара сериозна карантина.
Да прибавим и чисто естетическия миг: това, че българите - образовани или не, опозиционни или лоялни - се сблъскаха с удивителната дивотия на ръководещите. Със записи с гласа на премиера, на които би трябвало да написа " не се предлага за деца ", с изявления на лъжепатриоти, които показват народа си като " стадо ". Добавяме надменното отношение към българската гласност на партии като Движение за права и свободи. Добавяме и безумния знак на партийния дом, трансфорат в анти-журналистически бункер и каскета на господин Гешев, които възкресяват и нагледно тоталитарните времена. Вероятно погнусата ще се окаже значим фактор на идващите избори.
Демокрацията не е идилия, тя допуска непрестанен конфликт. Наша задача е да намерим новите форми на присъединяване на жителите, които не се помиряват към този момент да чакат да бъдат ръководени като " стадо " от избори до избори, а желаят да управляват, да стачкуват, да изричат мнение. Вместо национално въстание аз избирам гражданско овластяване.
Автор: Ивайло Дичев
Метафората за великото национално въстание активизира. Тя обаче основава лъжливата вяра за бърза и дефинитивна развръзка. Дори господин Борисов да прояви разсъдък и на следващия ден да подаде оставка, гражданският напън ще би трябвало да продължи - до момента в който се реформира правосъдната система и бъде въведен надзор над прокуратурата. А по-късно българите всеобщо би трябвало да гласоподават и да са подготвени да отделят още време за надзор на вота.
Дори и по-късно край няма да има. Каквото и болшинство да пристигна, то ще би трябвало да се опасява. Ще би трябвало да знае доста добре, че във всеки един миг хората са подготвени да излязат на улицата. А за всичко това се изисква непрестанен цивилен напън.
На някого може това да му звучи отчайващо, само че аз мисля тъкмо противоположното. Непрекъснатият цивилен напън е освен наше право и обвързване, само че и източник на самочувствие на раждащия се народ. Усетили са го несъмнено тези хиляди хора, които в четвъртък вечерта, 10 септември, развяваха светещите си телефони на площада.
Как се трансформира митингът
Що се отнася до властта, тя разчита на логиката на психиката. Например на следните развития: старите (исторически, само че и поколенчески) седесари все по-активно започнаха да обругават митинга, евентуално тъй като ревнуват, че никой не ги кани, никой не благоговее пред скъпия им идеологически опит; аполитичните жители просто се възмущават, че им се подвига шум; анализаторите, които не живеят от герберски планове, се ориентираха, че стават по-интересни, в случай че зад митинга разкрият някой скрит план, някой избирателен апокалипсис - тогава ги канят по медиите, тъй като забавното продава.
В момента най-видимата смяна е относителното застаряване на митинга. Казват, че повода била отпътуването на студентите от непознатите университети. Струва ми се обаче, че това е единствено част от казуса. Всъщност демонстрациите започнаха да стават рутина и на младите очевидно им доскуча. Докато се отбраняваха палаткови лагери и водеха борби с полицията, имаше героика, чувство, че участваш в нещо огромно. Мирните демонстрации, колкото и многочислени и радостни да са те, допускат друга настройка - самообладание и възприятие за дълг, които са присъщи за по-възрастните. За да се върнат на площада младите, евентуално ще са нужни мобилизиращи събития като освобождението на плажа в Росенец. Е да, и в този момент не минава ден без разкрития и кавги, само че множеството си остават малко журналистическа абстракция. Да вземем Булгартабак - приватизиран, след това унищожен, неустойките неплатени от корпулентния предприемач, а следствие от страна на прокуратурата - никакво. Възмутително е, само че по какъв начин да се направи от това роман оттатък информацията в медиите, сцена на храбър конфликт сред " ние " и " те ", а за какво не - на взаимност с уволнените служащи?
И въпреки всичко: логиката на психиката надали ще избави властта. Вярно е, че самичък по себе си митингът няма да промени страната: той не е проект, а злополука, която принуждава ръководещите под паника да бъркат тестето. Започнаха да се пренареждат ръководещите партии, трансформираха се фрапантно електоралните настройки. Най-голямата вест от последните дни е сериозната позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България против монополизирането на публичните поръчки, кражбата на бизнеси, държавния рекет - всички тези тематики, които са в центъра на митинга към този момент два месеца.
Към политическите рецензии ще стартират да се прибавят други тематики, каквато беше обгазяването в Русе. Както знаем, когато тръгне снежната топка на публичното неодобрение, към нея ще се залепват от ден на ден съответни секторни проблеми, тъй че в един миг ще се появят прословутите обществени претенции, чиято липса в този момент отчуждава профсъюзите и извънредно левите. Особено в случай че зимата се окаже тежка, както се чака.
Опозоряването на България
Проблемите в България видя и Европа - не тъй като митингът е нещо невиждано, а поради новината, че президентът застана зад митинга. За опозоряването на страната способства и лъжата на основния прокурор, че той бил провел срещата в Европейския парламент - оттова опровергаха изказванието му. Озадачаваща бе и позицията на председателката на комисията за отбрана от дискриминация, която вместо да пази жителите, за което получава голяма заплата, реши да брани държавното управление - отново от " дискриминация ". Това, че България последователно беше подредена при страните с проблеми с върховенството на закона, се случи и с помощта на възхитителната готовност на младите българи по света, прогонени от родината. А знаем, че в случай че се стигне до прекъсване на еврофондовете, ГЕРБ ще загуби главния лост на ръководството си. Добавете към това загубата на легитимност, която ще блокира всеки опит за съществени управнически решения. Представете си да вземем за пример единствено какво би станало, в случай че Бойко Борисов още веднъж се опита да вкара сериозна карантина.
Да прибавим и чисто естетическия миг: това, че българите - образовани или не, опозиционни или лоялни - се сблъскаха с удивителната дивотия на ръководещите. Със записи с гласа на премиера, на които би трябвало да написа " не се предлага за деца ", с изявления на лъжепатриоти, които показват народа си като " стадо ". Добавяме надменното отношение към българската гласност на партии като Движение за права и свободи. Добавяме и безумния знак на партийния дом, трансфорат в анти-журналистически бункер и каскета на господин Гешев, които възкресяват и нагледно тоталитарните времена. Вероятно погнусата ще се окаже значим фактор на идващите избори.
Демокрацията не е идилия, тя допуска непрестанен конфликт. Наша задача е да намерим новите форми на присъединяване на жителите, които не се помиряват към този момент да чакат да бъдат ръководени като " стадо " от избори до избори, а желаят да управляват, да стачкуват, да изричат мнение. Вместо национално въстание аз избирам гражданско овластяване.
Автор: Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ