Кой и как управлява България. Една история:
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тази история е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото ръководство на днешните властимащи. Тя е показателна и за дребните просташки хитрости, с които се пробват да излъжат всички, с цел да запазят властта си.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Че в българското Народно заседание могат да се чуят всевъзможни глупости и смешки, е от дълго време известно. Но все пак националните избраници не стопират да ни изненадват. Например със следния умствен проблясък, прозвучал предходната седмица при първото четене на импортираните от ръководещата партия промени в Изборния кодекс.
Звучи като подбив, само че не е
" За мен персонално гласуването единствено на машини е проблем. Ще ви кажа за какво: поради изключителната епидемиологична конюнктура тези машини ще се дезинфекцират, допустимо е и да се повредят. "
Звучи като подбив, само че не е. Така, напълно съществено, самата председателка на Народно събрание (по-известна като дамата, охарактеризирана от премиера с три думи, които не е комфортно да се цитират) аргументира предлагането да може да се гласоподава и с машини (както е съгласно настоящия кодекс), и с хартиени бюлетини.
Нейният мотив е доста добра илюстрация за интелектуалното и професионалното равнище, на което се водят дебатите в Народното събрание, за качеството на съответния законодателен артикул, както и за безсрамието, с което ръководещите се пробват да пробутат личната си спекулация като грижа за публичния интерес.
Хаос
Разбира се, и измежду специалистите въпросът за машинното гласоподаване остава без еднопосочен отговор. С признатите ремонти обаче то не се отстранява (което би било по-честно), а съзнателно се обезсмисля, тъй че изборният развой да се затрудни, а опциите за неточности и злоупотреби да се усилят.
Но това (според единомислещото мнение на експертите) е единствено една от изобилстващите в законопроекта недомислени, спорни и противоречиви хрумвания, които ще основат безпорядък, ще компрометират изборите в допълнение и ще доразрушат доверието на гласоподавателите. Ето в резюме единствено някои от тях.
Като продължение на безсмислената си концепция за Велико национално заседание ръководещите оферират то да се избира по смесена изборна система. Замисълът ясно прозира зад препоръчаните текстове: основаване на непреодолими бариери за по-малките партии и за самостоятелните кандидати; понижаване броя на мандатите в огромните градове; ограничение на гласуването на българите в чужбина по пропорционалната система; и (в несъгласие с конституцията) лишаване на това им право при мажоритарното гласоподаване. Ясна е и крайната им цел - авансово обезпечена служебна победа.
Останалото тъне в мъгла от неясноти (например: в един или два тура ще е мажоритарният и ще има ли предел при пропоционалния избор) и откровени нелепости. Най-забележителната измежду тях е при определянето на едномандатните региони - плануваните за това условия и условия са математически и на практика изцяло несъвместими и неприложими. Не по-малко неуместна е и концепцията за удължение на изборния ден до 48 часа при изключителна епидемиологична конюнктура.
Като цяло признатите на първо четене промени освен не усъвършенстват, само че даже утежняват изборното законодателство, усилват риска от операции и фалшификации и основават нови проблеми. Без да решат нито един от старите, чиито решения са от дълго време известни. В изборните описи още веднъж ще има доста повече хора от действително живеещите в страната, само че никой не предлага да вземем за пример дейна регистрация на гласоподавателите. Нито нови правила за избор и качествено образование на членовете на изборните комисии или основаване на районни преброителни центрове, които да обезсмислят купения и следения избор.
Като всичко друго
Впрочем, днешните ръководещи се упражняват върху изборните правила редовно и с все същия „ триумф “.
От друга страна този сюжет е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото им ръководство. Затова накъдето и да се обърне, човек се натъква на същото - вместо да се вземат решение, проблемите с години се забатачват, до момента в който ситуацията стане нетърпимо.
Което не е учудващо, като се има поради ниското до карикатурност професионално, интелектуално и морално равнище на мнозина измежду ръководещите - то също ясно се вижда в историята с изборния кодекс.
И най-после: тази история е показателна и за дребните просташки хитрости, с които сега се пробват да излъжат всички, с цел да удължат пребиваването си във властта.
Тази история е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото ръководство на днешните властимащи. Тя е показателна и за дребните просташки хитрости, с които се пробват да излъжат всички, с цел да запазят властта си.
Коментар от Ясен Бояджиев:
Че в българското Народно заседание могат да се чуят всевъзможни глупости и смешки, е от дълго време известно. Но все пак националните избраници не стопират да ни изненадват. Например със следния умствен проблясък, прозвучал предходната седмица при първото четене на импортираните от ръководещата партия промени в Изборния кодекс.
Звучи като подбив, само че не е
" За мен персонално гласуването единствено на машини е проблем. Ще ви кажа за какво: поради изключителната епидемиологична конюнктура тези машини ще се дезинфекцират, допустимо е и да се повредят. "
Звучи като подбив, само че не е. Така, напълно съществено, самата председателка на Народно събрание (по-известна като дамата, охарактеризирана от премиера с три думи, които не е комфортно да се цитират) аргументира предлагането да може да се гласоподава и с машини (както е съгласно настоящия кодекс), и с хартиени бюлетини.
Нейният мотив е доста добра илюстрация за интелектуалното и професионалното равнище, на което се водят дебатите в Народното събрание, за качеството на съответния законодателен артикул, както и за безсрамието, с което ръководещите се пробват да пробутат личната си спекулация като грижа за публичния интерес.
Хаос
Разбира се, и измежду специалистите въпросът за машинното гласоподаване остава без еднопосочен отговор. С признатите ремонти обаче то не се отстранява (което би било по-честно), а съзнателно се обезсмисля, тъй че изборният развой да се затрудни, а опциите за неточности и злоупотреби да се усилят.
Но това (според единомислещото мнение на експертите) е единствено една от изобилстващите в законопроекта недомислени, спорни и противоречиви хрумвания, които ще основат безпорядък, ще компрометират изборите в допълнение и ще доразрушат доверието на гласоподавателите. Ето в резюме единствено някои от тях.
Като продължение на безсмислената си концепция за Велико национално заседание ръководещите оферират то да се избира по смесена изборна система. Замисълът ясно прозира зад препоръчаните текстове: основаване на непреодолими бариери за по-малките партии и за самостоятелните кандидати; понижаване броя на мандатите в огромните градове; ограничение на гласуването на българите в чужбина по пропорционалната система; и (в несъгласие с конституцията) лишаване на това им право при мажоритарното гласоподаване. Ясна е и крайната им цел - авансово обезпечена служебна победа.
Останалото тъне в мъгла от неясноти (например: в един или два тура ще е мажоритарният и ще има ли предел при пропоционалния избор) и откровени нелепости. Най-забележителната измежду тях е при определянето на едномандатните региони - плануваните за това условия и условия са математически и на практика изцяло несъвместими и неприложими. Не по-малко неуместна е и концепцията за удължение на изборния ден до 48 часа при изключителна епидемиологична конюнктура.
Като цяло признатите на първо четене промени освен не усъвършенстват, само че даже утежняват изборното законодателство, усилват риска от операции и фалшификации и основават нови проблеми. Без да решат нито един от старите, чиито решения са от дълго време известни. В изборните описи още веднъж ще има доста повече хора от действително живеещите в страната, само че никой не предлага да вземем за пример дейна регистрация на гласоподавателите. Нито нови правила за избор и качествено образование на членовете на изборните комисии или основаване на районни преброителни центрове, които да обезсмислят купения и следения избор.
Като всичко друго
Впрочем, днешните ръководещи се упражняват върху изборните правила редовно и с все същия „ триумф “.
От друга страна този сюжет е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото им ръководство. Затова накъдето и да се обърне, човек се натъква на същото - вместо да се вземат решение, проблемите с години се забатачват, до момента в който ситуацията стане нетърпимо.
Което не е учудващо, като се има поради ниското до карикатурност професионално, интелектуално и морално равнище на мнозина измежду ръководещите - то също ясно се вижда в историята с изборния кодекс.
И най-после: тази история е показателна и за дребните просташки хитрости, с които сега се пробват да излъжат всички, с цел да удължат пребиваването си във властта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ