Китай и САЩ: сблъсъкът е неизбежен?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Точно 75 години след края на войната в Тихия океан се надига нова Студена война сред Съединени американски щати и Китай, която поражда страхове за нов " парещ " спор. Дали не бъркат тези, които мислят, че изходът му е към този момент превдварително решен?
Тихият океан е океан на мира – най-малко в случай че съдим по името му. Въпреки това обаче таман там се водиха някои от най-жестоките въздушни и морски боеве в международната история. Нападението против Пърл Харбър, сраженията за атола Мидуей и Марианските острови, та чак до нуклеарните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки – всичко това трансформира Тихия океан във второто по значителност полесражение през Втората международна война. Тази война публично приключи на 2 септември 1945 година (а съгласно съветския прочит – на 3), когато на американския боен транспортен съд „ Мисури “ японска делегация подписа капитулацията на страната.
След ужасите на войната настъпи интервал на условен мир. Той се дължеше на по този начин наречения „ Pax Americana “: обезпечения от Съединени американски щати следвоенен ред. А откакто Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, Съединени американски щати останаха на процедура единствената велика мощ.
Нова военна борба?
Точно 75 години след края на войната в Тихия океан обаче се надига „ нова Студена война “ сред Съединени американски щати и Китай, която подклажда страховете от нова „ гореща “ борба. През последните години връзките сред тези две могъщи страни внезапно се утежниха, освен това – във всички политически сегменти.
В Югоизточна Азия, която беше изключително съществено наранена още през първата половина на 20 век, през днешния ден от ден на ден наблюдаващи предизвестяват, че поражда заплаха от боен спор. Спусъка може да натисне както вероятно нахлуване на Китай против Тайван, по този начин и изострянето на напрежението в Южнокитайско море.
В това море в периферията на Тихия океан четири всред общо единайсетте югоизточно-азиатски страни предявяват териториални искания, които влизат в спор с китайските. Защото Китайската национална република претендира съвсем напълно за този район и към този момент трансформира няколко рифа и скали в „ стационарни самолетоносачи “. На това китайско предизвикателство Съединени американски щати дават отговор с по този начин наречените „ задачи за свободно мореплаване “: техни военни кораби патрулират в акваторията, за която претендира Китай.
В тази доста деликатна обстановка някоя елементарна морска акцидент или пък инцидентна колизия сред военни самолети биха могли да доведат до превъзбудени военни реакции. Нещо повече. Съперниците Съединени американски щати и Китай като че ли напълно умишлено вървят към война, доколкото от дълго време към този момент са попаднали в по този начин наречения „ капан на Тукидид “. Според древногръцкия историк и пълководец, военният спор сред една държава-хегемон и един набиращ сили нов кандидат е неминуем. В своята история на Пелопонеските войни Тукидид разказва по какъв начин страхът на хегемона Спарта от възхода на Атина неизбежно е довел до боен конфликт.
Съперничеството сред Китай и Съединени американски щати
Възходът на Китай към позиция на велика мощ и интензивното въоръжаване на неговия военноморски флот през днешния ден слагат под въпрос превъзходството на Съединени американски щати в един район, където американците пазят свои лични ползи в региона на политиката, сигурността и стопанската система още от края на 19 век.
Също както преди време в спора сред Съединени американски щати и Япония, в днешно време става дума за превъзходство в азиатско-тихоокеанския район. По това време имперска Япония искаше да сътвори „ велика източноазиатска сфера на общо преуспяване “ и да създаде нови източници на естествени благосъстояния в Югоизточна Азия, откакто Вашингтон беше наложил петролно ембарго.
Американците като че ли до последния миг не имаха вяра, че ще се стигне до война. Така военните им бази на Хавай бяха сюрпризирани от японското нахлуване на 7 декември 1941 година. За Югоизточна Азия (включително и за Китай) последвалата японска окупация и до през днешния ден си остава травматично прекарване. А 75 години по-късно всички в района са изправени пред въпроса по какъв начин ли би изглеждала една Азия под китайска власт.
Китайската национална република постанова волята си по един недодялан, даже нападателен метод, който не дава очаквания, че бъдещият хегемон ще бъде изключително мил. Бъркат обаче тези, които в следствие от това стигат до заключението, че югоизточноазиатците ще застанат на страната на Съединени американски щати. Защото, откъдето и да го погледнем, Съединени американски щати си остават една отдалечена велика мощ, до момента в който Китай е току пред вратите. А китайските въоръжени сили набират от ден на ден потенциал да се опълчват на опитите на американските войски да управляват близките морски територии.
Нуждата от противотежест в района
Повечето страни в Тихоокеанския район са благоразположени към един стопански мощен Китай, само че все пак считат, че в района е нужна военна противотежест. И в това време се питат дали таман Съединени американски щати са тези, които биха могли да внесат ред. Защото към момента е жив горчивият спомен, че първото публично решение на Доналд Тръмп като президент беше да анулира „ Тихоокеанското партньорство “, замислено като отговор на китайския напредък.
Администрацията на Тръмп изпраща словесни гръмотевици към Китай, само че в Югоизточна Азия не откликват по съответния дипломатически метод. Независимо от някои налични опити, в Тихоокеанския район до момента не е зародил защитителен съюз като НАТО. Почти не се чуват гласовете на Германия или на Европейски Съюз, които нямат лична азиатска политика, оттатък политиката към Китай. А Германия като огромен експортьор в международен мащаб ще бъде тежко наранена от едно вероятно спиране на тихоокеанските търговски пътища. С други думи, има задоволително положителни аргументи да се заеме една по-активна позиция.
Тил Фендерс, ФАЦ
Точно 75 години след края на войната в Тихия океан се надига нова Студена война сред Съединени американски щати и Китай, която поражда страхове за нов " парещ " спор. Дали не бъркат тези, които мислят, че изходът му е към този момент превдварително решен?
Тихият океан е океан на мира – най-малко в случай че съдим по името му. Въпреки това обаче таман там се водиха някои от най-жестоките въздушни и морски боеве в международната история. Нападението против Пърл Харбър, сраженията за атола Мидуей и Марианските острови, та чак до нуклеарните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки – всичко това трансформира Тихия океан във второто по значителност полесражение през Втората международна война. Тази война публично приключи на 2 септември 1945 година (а съгласно съветския прочит – на 3), когато на американския боен транспортен съд „ Мисури “ японска делегация подписа капитулацията на страната.
След ужасите на войната настъпи интервал на условен мир. Той се дължеше на по този начин наречения „ Pax Americana “: обезпечения от Съединени американски щати следвоенен ред. А откакто Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, Съединени американски щати останаха на процедура единствената велика мощ.
Нова военна борба?
Точно 75 години след края на войната в Тихия океан обаче се надига „ нова Студена война “ сред Съединени американски щати и Китай, която подклажда страховете от нова „ гореща “ борба. През последните години връзките сред тези две могъщи страни внезапно се утежниха, освен това – във всички политически сегменти.
В Югоизточна Азия, която беше изключително съществено наранена още през първата половина на 20 век, през днешния ден от ден на ден наблюдаващи предизвестяват, че поражда заплаха от боен спор. Спусъка може да натисне както вероятно нахлуване на Китай против Тайван, по този начин и изострянето на напрежението в Южнокитайско море.
В това море в периферията на Тихия океан четири всред общо единайсетте югоизточно-азиатски страни предявяват териториални искания, които влизат в спор с китайските. Защото Китайската национална република претендира съвсем напълно за този район и към този момент трансформира няколко рифа и скали в „ стационарни самолетоносачи “. На това китайско предизвикателство Съединени американски щати дават отговор с по този начин наречените „ задачи за свободно мореплаване “: техни военни кораби патрулират в акваторията, за която претендира Китай.
В тази доста деликатна обстановка някоя елементарна морска акцидент или пък инцидентна колизия сред военни самолети биха могли да доведат до превъзбудени военни реакции. Нещо повече. Съперниците Съединени американски щати и Китай като че ли напълно умишлено вървят към война, доколкото от дълго време към този момент са попаднали в по този начин наречения „ капан на Тукидид “. Според древногръцкия историк и пълководец, военният спор сред една държава-хегемон и един набиращ сили нов кандидат е неминуем. В своята история на Пелопонеските войни Тукидид разказва по какъв начин страхът на хегемона Спарта от възхода на Атина неизбежно е довел до боен конфликт.
Съперничеството сред Китай и Съединени американски щати
Възходът на Китай към позиция на велика мощ и интензивното въоръжаване на неговия военноморски флот през днешния ден слагат под въпрос превъзходството на Съединени американски щати в един район, където американците пазят свои лични ползи в региона на политиката, сигурността и стопанската система още от края на 19 век.
Също както преди време в спора сред Съединени американски щати и Япония, в днешно време става дума за превъзходство в азиатско-тихоокеанския район. По това време имперска Япония искаше да сътвори „ велика източноазиатска сфера на общо преуспяване “ и да създаде нови източници на естествени благосъстояния в Югоизточна Азия, откакто Вашингтон беше наложил петролно ембарго.
Американците като че ли до последния миг не имаха вяра, че ще се стигне до война. Така военните им бази на Хавай бяха сюрпризирани от японското нахлуване на 7 декември 1941 година. За Югоизточна Азия (включително и за Китай) последвалата японска окупация и до през днешния ден си остава травматично прекарване. А 75 години по-късно всички в района са изправени пред въпроса по какъв начин ли би изглеждала една Азия под китайска власт.
Китайската национална република постанова волята си по един недодялан, даже нападателен метод, който не дава очаквания, че бъдещият хегемон ще бъде изключително мил. Бъркат обаче тези, които в следствие от това стигат до заключението, че югоизточноазиатците ще застанат на страната на Съединени американски щати. Защото, откъдето и да го погледнем, Съединени американски щати си остават една отдалечена велика мощ, до момента в който Китай е току пред вратите. А китайските въоръжени сили набират от ден на ден потенциал да се опълчват на опитите на американските войски да управляват близките морски територии.
Нуждата от противотежест в района
Повечето страни в Тихоокеанския район са благоразположени към един стопански мощен Китай, само че все пак считат, че в района е нужна военна противотежест. И в това време се питат дали таман Съединени американски щати са тези, които биха могли да внесат ред. Защото към момента е жив горчивият спомен, че първото публично решение на Доналд Тръмп като президент беше да анулира „ Тихоокеанското партньорство “, замислено като отговор на китайския напредък.
Администрацията на Тръмп изпраща словесни гръмотевици към Китай, само че в Югоизточна Азия не откликват по съответния дипломатически метод. Независимо от някои налични опити, в Тихоокеанския район до момента не е зародил защитителен съюз като НАТО. Почти не се чуват гласовете на Германия или на Европейски Съюз, които нямат лична азиатска политика, оттатък политиката към Китай. А Германия като огромен експортьор в международен мащаб ще бъде тежко наранена от едно вероятно спиране на тихоокеанските търговски пътища. С други думи, има задоволително положителни аргументи да се заеме една по-активна позиция.
Тил Фендерс, ФАЦ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ