Александър Трифонов: Как се управлява България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на доктор инж. Александър Трифонов
„ Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика. “
Чл.20 от Конституцията на Р България
На своето съвещание на 26 август т.г. Правителството реши в плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година да не бъдат включвани нови капиталови планове, финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това решение е, че няма постъпили от отрасловите министерства нови планови оферти.
Те би трябвало да са по реда на Наредбата за изискванията, на които би трябвало да дават отговор капиталовите планове, финансирани с държавни заеми, и плановете, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, призната с Постановление на Министерски съвет № 337 от 2015 година.
Някои по-важни постановки в тази Наредба:
Чл. 2. Министрите годишно показват в Министерството на финансите предложенията си за капиталовите планове по член 1 в периода, избран от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по член 67, алинея 1 от Закона за обществените финанси.
Чл. 3. Министерският съвет преглежда настояванията за финансиране на планове с държавни заеми, които дават отговор на следните условия:
1. планът да спомага за развиването на обществения бранш и стопанската система на страната;
2. настояването да е съпроводено от цялостно изложение на плана - наименование; цели; технико-икономическа аргументация, включваща и финансов и стопански разбори и изведени индикатори за финансова и за икономическа ефективност; предстоящи периоди за реализация; социално-икономически разбор на предстоящите резултати от реализирането му; разбор на въздействието върху околната среда;
3. да е прибавен разбор за приложимостта на режима по държавните помощи, който включва минимум оценка по член 21, алинея 2 и 3 от Закона за обществените финанси;
4. да е приложено изложение на финансовите параметри на плана - всички източници на финансиране и размер на съответния финансов запас, размер на претенции заем, периоди и способи за асимилиране на заема, предварителни лихвени условия и погасителна скица, оценка за размера на разноските за консултантски и административно-управленски услуги, други съпътстващи разноски по плана, източници за погасяване на заема;
5. да е показан разбор и оценка за въздействието на външното/вътрешното финансиране и разноските по обслужването на заема върху бюджета на съответното министерство, като бъдат регистрирани всички капиталови планове, които се извършват или следва да бъдат изпълнявани в системата на министерството вносител;
6. да е показан разбор и оценка на рисковете и ограниченията за тяхното ограничение при реализацията на проекта;
Чл. 4 Министрите внасят предложенията си за капиталови планове в Министерството на финансите с придружително писмо, съдържащо информация за:
1. значимостта на плана за стопанската система на страната;
2. аргументите, заради които по плана не е допустимо използването на финансиране / съфинансиране от фондовете и стратегиите на Европейския съюз, други капиталовите механизми или партньорство с частния сектор;
3. разбор и оценка на настоящите заемни съглашения, управлявани по бюджета на съответното министерство и опциите за вдишване и обслужване на нов дълг;
4. разбор и оценка на въздействието на новото заемно финансиране върху общото равнище на разноските за съответния сектор;
5. степен на подготвеност за реализацията на проекта;
Основания за мрачните прогнози за бъдещото на България:
1. Тази политика се повтаря към този момент втора година, защото на съвещанието си на 12.06.2019 година Правителството приема същото решение.
2. Това решение нарушава член 20 от Конституцията, само че нито тогава, нито през днешния ден, нито една партия и/или медия не обръща внимание върху последствията от него върху икономическото развиване на България.
3. Същевременно в Методическите инструкции на Министерство на регионалното развитие от м. Март т.г. за създаване и използване на проекти за интегрирано развиване на община (ПИРО) за интервала 2021-2027 година е заложено:
„ Мерките ( за осъществяване на ПИРО) следва да бъдат използвани, постижими и реалистични, с съответни измерими резултати и с действителни източници на финансиране. Това значи, че включените в програмата за реализация ограничения не би трябвало да бъдат „ пожелателни “ или „ евентуални “ (в случай че бъде обезпечено финансиране в неустановен предстоящ момент), а да съставляват действително планувани действия и поети задължения от страна на общината или сътрудниците. “
Следва, че Министерство на регионалното развитие е заложило правилото „ Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “ и то когато близо 2/3 от общините разчитат на дотации и прехвърляния от страната. А обещаните дотации са редуцирани с 41,83 % през третото тримчесечие на 2019 година „ През 2018 година разноските на локално равнище в България възлизат на 7,2 милиарда лева Близо 5 милиарда лева от тях не са общински средства – това са близо 4 милиарда лева прехвърляния от държавното управление и към 1 милиарда лева европейски средства. Останалите 2,3 милиарда лева са личните доходи на общините, от които едвам към 1 милиарда лева са данъчните доходи. На процедура, от 7 лв. изхарчени на локално равнище едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината.
Всичко останало са прехвърляния от страната, европейски дотации и неданъчни доходи. Тази разбивка ясно демонстрира големия систематичен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат съответен личен запас и са напълно подвластни от прехвърляния (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Проблемът е законодателно заложен – неналичието на свободен обществен запас не е неуспех на общинските управляващи “, означават икономистите от Института по пазарна стопанска система в писмо от 13 ноември 2019 до премиера Б. Борисов.
Няма и една дума, напътствие, предложение за помощ за прекъсване обезлюдяването на България ( към този момент 617 обитаеми места са без или с 1 жител). А единственият излаз е индустриални звена със модерни технологии и почтени приходи за заслужен живот.
4. Аптеките остават без филиали в селата, взеха решение депутатите на 25 юли 2020, откакто не одобриха препоръчаните ремонти в закона, които да разрешат това в контраст на европейската процедура. 17 са общините в страната без нито една аптека. 106 пък са общините, на чиято територия аптеките са не повeче от 3. Това е единствено един щрих от отчайващото опазване на здравето в България.Това ли е решението с растящия % на хората в пенсионна възраст?
5. Фалитите на микро и дребни компании (с личен състав до 50 души), които са съвсем 98% от бизнеса у нас, ще доближат 21% до края на годината, предвиждат от Асоциацията за отбрана на потребителите. Голяма част от тях едвам доближават 50% от оборотите преди пандемията. Този вид предприятия са най-уязвими от финансови, стопански, световни рецесии. В Европа техният дял е еднакъв на тези с личен състав над 250 заети, към 40%. Следва, че с такава конструкция на бизнеса не може да се чака стабилно икономическо развиване. Нито едно Правителство до момента не се погрижи да я усъвършенства, което значи, че бизнесът в България е оставен на самотек.
6. Няма никаква визия за повишение качеството на образованието при следните констатации:
- от министъра на образованието Красимир Вълчев ( от 09.09.2019 г„ ) от във връзка с дефицита от към 5000 учители: Три хиляди и 500 имаме, които са в пенсионна възраст и не престават да работят. Между 4000- 4500 се пенсионират годишно в обикновено възрастово систематизиране. Трябва да има годишно 2500 т. е. близо два пъти повече учители, които да постъпват в системата. От друга страна възрастовата конструкция е такава, че младежите, които постъпват на пазара на труда са едвам две трети от тези, които навлизат в пенсионна възраст т. е. ние имаме общ дефицит във всички сфери, във всички системи и това ще се усилва и задълбочава през идващите 10 години.” Тази наклонност публично е записана още през 2016 година
- в XXI век в България се усилва броя на смесените паралелки, заради дефицит на възпитаници.Например за образователната 2020-2021 година в община Ценово ще има 158 възпитаници в 18 паралелки, от които 8 ще бъдат независими, а в другите 10 учениците ще се образоват в смесени класове. Логично е да спада качеството на образованието и не инцидентно България е разпределена в „ Държави/региони със междинен резултат статистически значимо по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз “, видно от Програмата за интернационално оценяване на учениците - PISA 2018. Как е допустимо при такова положение на образованието да се развива и ползва изкуствен интелект, построяването на „ умни “ села и градове, стопанска система основана на знанието?
7. Обидна е констатацията на Световната банка в отчета „ Да правиш бизнес 2019 “ (Doing Business 2019), че България продължала да утежнява изискванията си за насърчаване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в интервала 2017-2018 общо 128 стопански системи значително са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от отчета области. Най-значителен прогрес означават Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.
8. Отчайваща е класирането на България в същия отчет на 88 място от140 страни във връзка с „ Ориентация на държавното управление за бъдещето “. Разработените тактики резервират изоставането на България от междинните индикатори за Европа.
Изводи:
1. Налага се изводът, че Правителството желае да направи от България единствено територия, защото:
- към този момент 10 години то няма предпочитание и визия да влага в устойчивото развиване на индустриалната база на стопанската система. Разчита се на непознати вложения и на самодейността на локалното население, което обаче не разполага с нужния запас. Същевременно Преките непознати вложения се резервират на едни от най-ниските равнища за последните 20 години и са в размер едвам на 263 млн. лева през второто тримесечие на 2020 година България се трансформира в суровинен придатък на интернационалните корпорации и страна без личен индустриален образ, без национално произвеждане, с което българите да се гордеят ;
- във всички тактики ( 150 на брой и нито една не осъществена пълноценно) се резервира негативния прираст, т.е резервира се наклонността за задълбочаване на демографската рецесия. Дори Национален статистически институт планува популацията на България към 2080 година да бъде под 5 млн. поданици. Това обаче не смущава управляващите;
- разчита се на финансови помощи от Европейския съюз, които вероятно по-лесно могат да се преразпределят за персонални или корпоративни, само че не и за национални ползи. Навярно и милиардните задължения, които взе Правителството са към този момент изхарчени, без знанието на обществото;
2. Трудно възможно е, че над 400 000 заети в държавния бранш ( над 21% от заетите лица против 16% в САЩ) не могат да родят и разработят планове за вложения, свързани с икономическото развиване на България. По-логично тяхната бездейност да е вследствие на инструкции от Правителството. Следва, че освен не би трябвало да им се усилват заплатите, би трябвало да се освободят от заеманите длъжности или да дадат пояснение за тяхната бездейност и незаинтерсованост за бъдещето на България.
3. Балансираното и стабилно развиване на районите остава освен едно положително благопожелание, фантазия, а даже посредством инструкции и политики се утежнява. Правителството остава глухо и нямо за десетките оферти на общини, учени, специалисти от гражданския бранш и неправителствени организации.
4. Правителството не съблюдава конституцията, прави закононарушения по повод бъдещето на България, от което следва, че то би трябвало да подаде оставка.
Коментар на доктор инж. Александър Трифонов
„ Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика. “
Чл.20 от Конституцията на Р България
На своето съвещание на 26 август т.г. Правителството реши в плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година да не бъдат включвани нови капиталови планове, финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това решение е, че няма постъпили от отрасловите министерства нови планови оферти.
Те би трябвало да са по реда на Наредбата за изискванията, на които би трябвало да дават отговор капиталовите планове, финансирани с държавни заеми, и плановете, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, призната с Постановление на Министерски съвет № 337 от 2015 година.
Някои по-важни постановки в тази Наредба:
Чл. 2. Министрите годишно показват в Министерството на финансите предложенията си за капиталовите планове по член 1 в периода, избран от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по член 67, алинея 1 от Закона за обществените финанси.
Чл. 3. Министерският съвет преглежда настояванията за финансиране на планове с държавни заеми, които дават отговор на следните условия:
1. планът да спомага за развиването на обществения бранш и стопанската система на страната;
2. настояването да е съпроводено от цялостно изложение на плана - наименование; цели; технико-икономическа аргументация, включваща и финансов и стопански разбори и изведени индикатори за финансова и за икономическа ефективност; предстоящи периоди за реализация; социално-икономически разбор на предстоящите резултати от реализирането му; разбор на въздействието върху околната среда;
3. да е прибавен разбор за приложимостта на режима по държавните помощи, който включва минимум оценка по член 21, алинея 2 и 3 от Закона за обществените финанси;
4. да е приложено изложение на финансовите параметри на плана - всички източници на финансиране и размер на съответния финансов запас, размер на претенции заем, периоди и способи за асимилиране на заема, предварителни лихвени условия и погасителна скица, оценка за размера на разноските за консултантски и административно-управленски услуги, други съпътстващи разноски по плана, източници за погасяване на заема;
5. да е показан разбор и оценка за въздействието на външното/вътрешното финансиране и разноските по обслужването на заема върху бюджета на съответното министерство, като бъдат регистрирани всички капиталови планове, които се извършват или следва да бъдат изпълнявани в системата на министерството вносител;
6. да е показан разбор и оценка на рисковете и ограниченията за тяхното ограничение при реализацията на проекта;
Чл. 4 Министрите внасят предложенията си за капиталови планове в Министерството на финансите с придружително писмо, съдържащо информация за:
1. значимостта на плана за стопанската система на страната;
2. аргументите, заради които по плана не е допустимо използването на финансиране / съфинансиране от фондовете и стратегиите на Европейския съюз, други капиталовите механизми или партньорство с частния сектор;
3. разбор и оценка на настоящите заемни съглашения, управлявани по бюджета на съответното министерство и опциите за вдишване и обслужване на нов дълг;
4. разбор и оценка на въздействието на новото заемно финансиране върху общото равнище на разноските за съответния сектор;
5. степен на подготвеност за реализацията на проекта;
Основания за мрачните прогнози за бъдещото на България:
1. Тази политика се повтаря към този момент втора година, защото на съвещанието си на 12.06.2019 година Правителството приема същото решение.
2. Това решение нарушава член 20 от Конституцията, само че нито тогава, нито през днешния ден, нито една партия и/или медия не обръща внимание върху последствията от него върху икономическото развиване на България.
3. Същевременно в Методическите инструкции на Министерство на регионалното развитие от м. Март т.г. за създаване и използване на проекти за интегрирано развиване на община (ПИРО) за интервала 2021-2027 година е заложено:
„ Мерките ( за осъществяване на ПИРО) следва да бъдат използвани, постижими и реалистични, с съответни измерими резултати и с действителни източници на финансиране. Това значи, че включените в програмата за реализация ограничения не би трябвало да бъдат „ пожелателни “ или „ евентуални “ (в случай че бъде обезпечено финансиране в неустановен предстоящ момент), а да съставляват действително планувани действия и поети задължения от страна на общината или сътрудниците. “
Следва, че Министерство на регионалното развитие е заложило правилото „ Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “ и то когато близо 2/3 от общините разчитат на дотации и прехвърляния от страната. А обещаните дотации са редуцирани с 41,83 % през третото тримчесечие на 2019 година „ През 2018 година разноските на локално равнище в България възлизат на 7,2 милиарда лева Близо 5 милиарда лева от тях не са общински средства – това са близо 4 милиарда лева прехвърляния от държавното управление и към 1 милиарда лева европейски средства. Останалите 2,3 милиарда лева са личните доходи на общините, от които едвам към 1 милиарда лева са данъчните доходи. На процедура, от 7 лв. изхарчени на локално равнище едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината.
Всичко останало са прехвърляния от страната, европейски дотации и неданъчни доходи. Тази разбивка ясно демонстрира големия систематичен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат съответен личен запас и са напълно подвластни от прехвърляния (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Проблемът е законодателно заложен – неналичието на свободен обществен запас не е неуспех на общинските управляващи “, означават икономистите от Института по пазарна стопанска система в писмо от 13 ноември 2019 до премиера Б. Борисов.
Няма и една дума, напътствие, предложение за помощ за прекъсване обезлюдяването на България ( към този момент 617 обитаеми места са без или с 1 жител). А единственият излаз е индустриални звена със модерни технологии и почтени приходи за заслужен живот.
4. Аптеките остават без филиали в селата, взеха решение депутатите на 25 юли 2020, откакто не одобриха препоръчаните ремонти в закона, които да разрешат това в контраст на европейската процедура. 17 са общините в страната без нито една аптека. 106 пък са общините, на чиято територия аптеките са не повeче от 3. Това е единствено един щрих от отчайващото опазване на здравето в България.Това ли е решението с растящия % на хората в пенсионна възраст?
5. Фалитите на микро и дребни компании (с личен състав до 50 души), които са съвсем 98% от бизнеса у нас, ще доближат 21% до края на годината, предвиждат от Асоциацията за отбрана на потребителите. Голяма част от тях едвам доближават 50% от оборотите преди пандемията. Този вид предприятия са най-уязвими от финансови, стопански, световни рецесии. В Европа техният дял е еднакъв на тези с личен състав над 250 заети, към 40%. Следва, че с такава конструкция на бизнеса не може да се чака стабилно икономическо развиване. Нито едно Правителство до момента не се погрижи да я усъвършенства, което значи, че бизнесът в България е оставен на самотек.
6. Няма никаква визия за повишение качеството на образованието при следните констатации:
- от министъра на образованието Красимир Вълчев ( от 09.09.2019 г„ ) от във връзка с дефицита от към 5000 учители: Три хиляди и 500 имаме, които са в пенсионна възраст и не престават да работят. Между 4000- 4500 се пенсионират годишно в обикновено възрастово систематизиране. Трябва да има годишно 2500 т. е. близо два пъти повече учители, които да постъпват в системата. От друга страна възрастовата конструкция е такава, че младежите, които постъпват на пазара на труда са едвам две трети от тези, които навлизат в пенсионна възраст т. е. ние имаме общ дефицит във всички сфери, във всички системи и това ще се усилва и задълбочава през идващите 10 години.” Тази наклонност публично е записана още през 2016 година
- в XXI век в България се усилва броя на смесените паралелки, заради дефицит на възпитаници.Например за образователната 2020-2021 година в община Ценово ще има 158 възпитаници в 18 паралелки, от които 8 ще бъдат независими, а в другите 10 учениците ще се образоват в смесени класове. Логично е да спада качеството на образованието и не инцидентно България е разпределена в „ Държави/региони със междинен резултат статистически значимо по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз “, видно от Програмата за интернационално оценяване на учениците - PISA 2018. Как е допустимо при такова положение на образованието да се развива и ползва изкуствен интелект, построяването на „ умни “ села и градове, стопанска система основана на знанието?
7. Обидна е констатацията на Световната банка в отчета „ Да правиш бизнес 2019 “ (Doing Business 2019), че България продължала да утежнява изискванията си за насърчаване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в интервала 2017-2018 общо 128 стопански системи значително са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от отчета области. Най-значителен прогрес означават Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.
8. Отчайваща е класирането на България в същия отчет на 88 място от140 страни във връзка с „ Ориентация на държавното управление за бъдещето “. Разработените тактики резервират изоставането на България от междинните индикатори за Европа.
Изводи:
1. Налага се изводът, че Правителството желае да направи от България единствено територия, защото:
- към този момент 10 години то няма предпочитание и визия да влага в устойчивото развиване на индустриалната база на стопанската система. Разчита се на непознати вложения и на самодейността на локалното население, което обаче не разполага с нужния запас. Същевременно Преките непознати вложения се резервират на едни от най-ниските равнища за последните 20 години и са в размер едвам на 263 млн. лева през второто тримесечие на 2020 година България се трансформира в суровинен придатък на интернационалните корпорации и страна без личен индустриален образ, без национално произвеждане, с което българите да се гордеят ;
- във всички тактики ( 150 на брой и нито една не осъществена пълноценно) се резервира негативния прираст, т.е резервира се наклонността за задълбочаване на демографската рецесия. Дори Национален статистически институт планува популацията на България към 2080 година да бъде под 5 млн. поданици. Това обаче не смущава управляващите;
- разчита се на финансови помощи от Европейския съюз, които вероятно по-лесно могат да се преразпределят за персонални или корпоративни, само че не и за национални ползи. Навярно и милиардните задължения, които взе Правителството са към този момент изхарчени, без знанието на обществото;
2. Трудно възможно е, че над 400 000 заети в държавния бранш ( над 21% от заетите лица против 16% в САЩ) не могат да родят и разработят планове за вложения, свързани с икономическото развиване на България. По-логично тяхната бездейност да е вследствие на инструкции от Правителството. Следва, че освен не би трябвало да им се усилват заплатите, би трябвало да се освободят от заеманите длъжности или да дадат пояснение за тяхната бездейност и незаинтерсованост за бъдещето на България.
3. Балансираното и стабилно развиване на районите остава освен едно положително благопожелание, фантазия, а даже посредством инструкции и политики се утежнява. Правителството остава глухо и нямо за десетките оферти на общини, учени, специалисти от гражданския бранш и неправителствени организации.
4. Правителството не съблюдава конституцията, прави закононарушения по повод бъдещето на България, от което следва, че то би трябвало да подаде оставка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ