Газовата гонка в Средиземно море
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От десетилетия морските граници в Източното Средиземноморие са местна тематика за Гърция, Кипър и Турция, само че след откриването на залежи на природен газ в района този въпрос стартира да визира ползите на Европейски Съюз, страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ще ви разкажем какво се случва в тези води и кой взе участие в газовото опълчване.
В средата на август медиите оповестиха за конфликт сред турски и гръцки фрегати в Източното Средиземноморие. Генералният щаб на Гръцката национална защита не удостовери публично тази информация, макар че порталът за защита Defense-point.gr заяви, че турската фрегата " Кемалрейс " се е пробвала да се опълчи на гръцката " Лимнос ". Ситуацията беше повече или по-малко изяснена от портала Armyvoice.gr, съгласно който корабите по-скоро са се „ докоснали “, което може да се случи при маневриране в малко пространство. Към тежестта на обстановката се прибавя и фактът, че това се случи в противоречивата зона, където се намира турският проучвателен транспортен съд " Оруч Рейс " и доста военни кораби на двете страни. Това е морска зона, покрай гръцкия остров Кастелоризо, където " Оруч Рейс " дойде няколко дни преди случая, с цел да изследва за нефтени и газови залежи. Официална Атина счита тези води за своя територия. Коментирайки конфликта на корабите, неназовани представители на гръцкото Министерство на защитата намекнаха пред публицисти от Armyvoice.gr за негласна сделка сред двете страни за изглаждане на случая.
Епицентърът на борбата
Ситуацията в тези води се утежни, откакто на 6 август Гърция и Египет подписаха съглашение за демаркация на морските зони. Според Атина този документ подсигурява правото на гръцките острови на морския шелф и изключителната икономическа зона. Анкара не признава това съглашение. Турция счита част от териториите, включени в документа, за своя лична, въз основа на меморандума, който Фаиз Сарадж подписа с либийското държавно управление предходната година. Именно по тази причина турският транспортен съд " Оруч Рейс " се насочи към противоречивия район, съпроводен от група бойни кораби. В отговор Гърция сложи в бойна подготвеност своите въоръжени сили.
На страната на Атина застанаха Египет и Израел, който постоянно организира взаимни учения с гръцките военни. Към тях се причисли Франция, която изпрати военни кораби в противоречивите води. Германският канцлер Ангела Меркел прикани страните за дипломатическо решение на въпроса, само че в това време съобщи солидарността на Берлин с европейските съдружници. Така обстановката в Източното Средиземноморие ескалира до най-критичното си равнище през последните 20 години и заплашва с спор.
Размити граници
Съгласно картографските изследвания на Европейски Съюз при започване на ХХI век, турските крайбрежия бяха взети като насочна точка за установяване на морските граници на Гърция и Кипър. За друга точка се смяташе крайбрежието на всеки населяван гръцки остров (независимо от размера му и близостта до Турция). В Анкара, която има повече от 1,5 хиляди км от средиземноморския бряг, считат сходно разграничение за незаслужено.
Десетилетия наред разногласията за морските граници в Източното Средиземноморие оставаха локален въпрос сред Гърция, Кипър и Турция. Откритите газови залежи през 2009 година трансфораха района в една от стратегическите арени, където ползите на Европейски Съюз, страните от Близкия изток и Северна Африка се пресичат. Важна роля изиграха също Италия и Франция, което единствено нажежи така и така сложните връзки сред Европейски Съюз и Турция.
Съкровищата на Средиземноморието
Преломният миг настъпи, когато през август 2015 година италианският тръст " Ени " откри огромното газово находище " Зохр " в египетската морска територия. Откритието означаваше, че ненадейно в района са се появили продаваеми количества природен газ. " Ени ", който е и водещият производител на газ в Кипър, предложи проект за съчетание на кипърски, египетски и израелски газ, който ще се преработва в египетски рафинерии и ще се доставя в Европа като полутечен природен газ. Италианската компания е водещ акционер в една от двете египетски централи за полутечен природен газ. В това на пръв взор взаимноизгодно съдействие не откри място Турция, която има внушителна тръбопроводна инфраструктура в Европа и от дълго време се стреми към ролята на районен енергиен център.
През 2018 година френският колос " Тотал " (третата по величина компания в ЕС) стана сътрудник на " Ени " в създаването на всички газови залежи в Кипър. Същевременно Кипър публично се съгласи да изнася газ за египетските съоръжения за полутечен природен газ. Това усили ролята на Франция в района и в допълнение изтласка Турция на назад във времето.
След договорката сред Кипър и Египет, Израел, който по-рано смяташе да построи подводен газопровод Израел-Турция, последва образеца на Кипър и също подписа контракт за продажба на газ с Египет.
Турция изрази отношението си към протичащото се посредством поредност от военни учения, изпращайки в кипърски води разследващи и образователни кораби с военноморски конвой. Страната към момента отхвърля да признае морските граници на Кипър, защото Анкара счита, че са нелегално обрисувани в ущърб на Турция.
На фона на турските акции, алиансът сред Египет, Израел, Кипър и Гърция стартира да получава все по-голяма поддръжка от Франция, Италия и Съединени американски щати - всяка една от тези страни влага обилни средства в добива на източносредиземноморски газ. Турция, която е един от най-важните флангове на НАТО на изток, възприема дейностите на съдружниците си в Алианса като изменничество.
Либийският фактор
Либия е различен значим участник в Средиземноморската газова борба - може би единственият турски съдружник в района. Но тук е значимо да създадем ангажимента, че приказваме единствено за либийското държавно управление на Сарадж, което е една от противоборстващите сили в обхваната от революция страна.
През 2019 година, благодарение на Либия, Турция се опита да излезе от районната газова изолираност, подписвайки съглашение за морска демаркация с Триполи. Документът дефинира оптималната морска зона за Турция, като лишава някои гръцки острови от континенталния шелф или изключителната икономическа зона от права върху залежи. Така Анкара се опита да получи в допълнение правно съображение за по-нататъшно оборване на гръцките и кипърските морски граници. В допълнение към демаркацията, Анкара и Триполи се споразумяха за военно съдействие и турска помощ за държавното управление на Сарадж, което се бори против Либийската национална войска на военачалник Халифа Хафтар. Последният е подсилен от Франция и Египет.
Намесата на Анкара разреши на Сарадж да изтласка силите на Хафтар, който при започване на годината разгласи идното завладяване на Триполи. Съхранявайки настоящия режим в Либия, Турция подсигурява и запазването на морските си съглашения, след което пристъпи към дейни дейности, като стартира да изпраща корабите си до крайбрежията на Гърция и Кипър.
Същевременно Европейски Съюз не признава либийско-турския меморандум, който прокара отвесна линия през Средиземноморието. След това Гърция, Израел и Кипър подписаха съглашение за създаване на подводния газопровод EastMed за транспорт на газ от Източното Средиземноморие до Европа. За този план интензивно лобираха Съединени американски щати.
Ескалацията продължава
В момента с изключение на " Оруч Рейс ", в Средиземно море с проучвателна активност се занимават още два турски кораба - " Барбарос Хайреддин " и " Явуз ". Последният ще сондира край крайбрежията на Кипър в Средиземно море от 18 август до 15 септември. Според турския президент Тайип Ердоган дейностите на Анкара в Средиземно море " са изцяло оправдани от позиция на интернационалното право ".
Ситуацията остава сложна. Гърция, Кипър и Франция са за решителни дейности в връзките с Турция. Други районни страни, като Италия, Малта и Испания, се пробват да не вършат остри изказвания, най-вероятно заради комерсиалните ползи, които ги свързват с Турция. Берлин приканва страните да вършат взаимни отстъпки, само че постоянно разчита на Франция в средиземноморската си политика. Що се отнася до Съединени американски щати,
Вашингтон възнамерява да употребява главния си лост - икономическите наказания.
Така на 14 август демократът от Комитета по външни работи на Сената на Съединени американски щати Робърт Менендес (от щата Ню Джърси) и сенатор Крис Ван Холен (демократ от Мериленд) приканиха държавния секретар на Съединени американски щати Майкъл Помпео, дружно с Европейски Съюз, да наложат наказания на основни браншове от стопанската система на Турция поради дейностите ѝ в Средиземно море. В същия ден гръцкият външен министър Никос Дендиас, след изключително съвещание на Съвета по външни работи на Европейски Съюз и среща във Виена с Помпео, съобщи, че се изготвя лист на глобите против Турция, които Гърция е поискала от службите на Европейски Съюз.
В отговор Ердоган даде обещание да продължи проучванията в Средиземно море, макар опасността от наказания.
Превод: " Гласове "
От десетилетия морските граници в Източното Средиземноморие са местна тематика за Гърция, Кипър и Турция, само че след откриването на залежи на природен газ в района този въпрос стартира да визира ползите на Европейски Съюз, страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ще ви разкажем какво се случва в тези води и кой взе участие в газовото опълчване.
В средата на август медиите оповестиха за конфликт сред турски и гръцки фрегати в Източното Средиземноморие. Генералният щаб на Гръцката национална защита не удостовери публично тази информация, макар че порталът за защита Defense-point.gr заяви, че турската фрегата " Кемалрейс " се е пробвала да се опълчи на гръцката " Лимнос ". Ситуацията беше повече или по-малко изяснена от портала Armyvoice.gr, съгласно който корабите по-скоро са се „ докоснали “, което може да се случи при маневриране в малко пространство. Към тежестта на обстановката се прибавя и фактът, че това се случи в противоречивата зона, където се намира турският проучвателен транспортен съд " Оруч Рейс " и доста военни кораби на двете страни. Това е морска зона, покрай гръцкия остров Кастелоризо, където " Оруч Рейс " дойде няколко дни преди случая, с цел да изследва за нефтени и газови залежи. Официална Атина счита тези води за своя територия. Коментирайки конфликта на корабите, неназовани представители на гръцкото Министерство на защитата намекнаха пред публицисти от Armyvoice.gr за негласна сделка сред двете страни за изглаждане на случая.
Епицентърът на борбата
Ситуацията в тези води се утежни, откакто на 6 август Гърция и Египет подписаха съглашение за демаркация на морските зони. Според Атина този документ подсигурява правото на гръцките острови на морския шелф и изключителната икономическа зона. Анкара не признава това съглашение. Турция счита част от териториите, включени в документа, за своя лична, въз основа на меморандума, който Фаиз Сарадж подписа с либийското държавно управление предходната година. Именно по тази причина турският транспортен съд " Оруч Рейс " се насочи към противоречивия район, съпроводен от група бойни кораби. В отговор Гърция сложи в бойна подготвеност своите въоръжени сили.
На страната на Атина застанаха Египет и Израел, който постоянно организира взаимни учения с гръцките военни. Към тях се причисли Франция, която изпрати военни кораби в противоречивите води. Германският канцлер Ангела Меркел прикани страните за дипломатическо решение на въпроса, само че в това време съобщи солидарността на Берлин с европейските съдружници. Така обстановката в Източното Средиземноморие ескалира до най-критичното си равнище през последните 20 години и заплашва с спор.
Размити граници
Съгласно картографските изследвания на Европейски Съюз при започване на ХХI век, турските крайбрежия бяха взети като насочна точка за установяване на морските граници на Гърция и Кипър. За друга точка се смяташе крайбрежието на всеки населяван гръцки остров (независимо от размера му и близостта до Турция). В Анкара, която има повече от 1,5 хиляди км от средиземноморския бряг, считат сходно разграничение за незаслужено.
Десетилетия наред разногласията за морските граници в Източното Средиземноморие оставаха локален въпрос сред Гърция, Кипър и Турция. Откритите газови залежи през 2009 година трансфораха района в една от стратегическите арени, където ползите на Европейски Съюз, страните от Близкия изток и Северна Африка се пресичат. Важна роля изиграха също Италия и Франция, което единствено нажежи така и така сложните връзки сред Европейски Съюз и Турция.
Съкровищата на Средиземноморието
Преломният миг настъпи, когато през август 2015 година италианският тръст " Ени " откри огромното газово находище " Зохр " в египетската морска територия. Откритието означаваше, че ненадейно в района са се появили продаваеми количества природен газ. " Ени ", който е и водещият производител на газ в Кипър, предложи проект за съчетание на кипърски, египетски и израелски газ, който ще се преработва в египетски рафинерии и ще се доставя в Европа като полутечен природен газ. Италианската компания е водещ акционер в една от двете египетски централи за полутечен природен газ. В това на пръв взор взаимноизгодно съдействие не откри място Турция, която има внушителна тръбопроводна инфраструктура в Европа и от дълго време се стреми към ролята на районен енергиен център.
През 2018 година френският колос " Тотал " (третата по величина компания в ЕС) стана сътрудник на " Ени " в създаването на всички газови залежи в Кипър. Същевременно Кипър публично се съгласи да изнася газ за египетските съоръжения за полутечен природен газ. Това усили ролята на Франция в района и в допълнение изтласка Турция на назад във времето.
След договорката сред Кипър и Египет, Израел, който по-рано смяташе да построи подводен газопровод Израел-Турция, последва образеца на Кипър и също подписа контракт за продажба на газ с Египет.
Турция изрази отношението си към протичащото се посредством поредност от военни учения, изпращайки в кипърски води разследващи и образователни кораби с военноморски конвой. Страната към момента отхвърля да признае морските граници на Кипър, защото Анкара счита, че са нелегално обрисувани в ущърб на Турция.
На фона на турските акции, алиансът сред Египет, Израел, Кипър и Гърция стартира да получава все по-голяма поддръжка от Франция, Италия и Съединени американски щати - всяка една от тези страни влага обилни средства в добива на източносредиземноморски газ. Турция, която е един от най-важните флангове на НАТО на изток, възприема дейностите на съдружниците си в Алианса като изменничество.
Либийският фактор
Либия е различен значим участник в Средиземноморската газова борба - може би единственият турски съдружник в района. Но тук е значимо да създадем ангажимента, че приказваме единствено за либийското държавно управление на Сарадж, което е една от противоборстващите сили в обхваната от революция страна.
През 2019 година, благодарение на Либия, Турция се опита да излезе от районната газова изолираност, подписвайки съглашение за морска демаркация с Триполи. Документът дефинира оптималната морска зона за Турция, като лишава някои гръцки острови от континенталния шелф или изключителната икономическа зона от права върху залежи. Така Анкара се опита да получи в допълнение правно съображение за по-нататъшно оборване на гръцките и кипърските морски граници. В допълнение към демаркацията, Анкара и Триполи се споразумяха за военно съдействие и турска помощ за държавното управление на Сарадж, което се бори против Либийската национална войска на военачалник Халифа Хафтар. Последният е подсилен от Франция и Египет.
Намесата на Анкара разреши на Сарадж да изтласка силите на Хафтар, който при започване на годината разгласи идното завладяване на Триполи. Съхранявайки настоящия режим в Либия, Турция подсигурява и запазването на морските си съглашения, след което пристъпи към дейни дейности, като стартира да изпраща корабите си до крайбрежията на Гърция и Кипър.
Същевременно Европейски Съюз не признава либийско-турския меморандум, който прокара отвесна линия през Средиземноморието. След това Гърция, Израел и Кипър подписаха съглашение за създаване на подводния газопровод EastMed за транспорт на газ от Източното Средиземноморие до Европа. За този план интензивно лобираха Съединени американски щати.
Ескалацията продължава
В момента с изключение на " Оруч Рейс ", в Средиземно море с проучвателна активност се занимават още два турски кораба - " Барбарос Хайреддин " и " Явуз ". Последният ще сондира край крайбрежията на Кипър в Средиземно море от 18 август до 15 септември. Според турския президент Тайип Ердоган дейностите на Анкара в Средиземно море " са изцяло оправдани от позиция на интернационалното право ".
Ситуацията остава сложна. Гърция, Кипър и Франция са за решителни дейности в връзките с Турция. Други районни страни, като Италия, Малта и Испания, се пробват да не вършат остри изказвания, най-вероятно заради комерсиалните ползи, които ги свързват с Турция. Берлин приканва страните да вършат взаимни отстъпки, само че постоянно разчита на Франция в средиземноморската си политика. Що се отнася до Съединени американски щати,
Вашингтон възнамерява да употребява главния си лост - икономическите наказания.
Така на 14 август демократът от Комитета по външни работи на Сената на Съединени американски щати Робърт Менендес (от щата Ню Джърси) и сенатор Крис Ван Холен (демократ от Мериленд) приканиха държавния секретар на Съединени американски щати Майкъл Помпео, дружно с Европейски Съюз, да наложат наказания на основни браншове от стопанската система на Турция поради дейностите ѝ в Средиземно море. В същия ден гръцкият външен министър Никос Дендиас, след изключително съвещание на Съвета по външни работи на Европейски Съюз и среща във Виена с Помпео, съобщи, че се изготвя лист на глобите против Турция, които Гърция е поискала от службите на Европейски Съюз.
В отговор Ердоган даде обещание да продължи проучванията в Средиземно море, макар опасността от наказания.
Превод: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ