ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Иво Христов за " Гласове "

Неотдавна сглупих да вземам участие в надговаряне с сътрудник от ГЕРБ в едно студио. Същият театрално ме убеждаваше, че „ би трябвало да чуем младежите, които стачкуват “. Санким аз съм глухият, на който желаят оставката, а не личният му водач.

Това нахално превръщане на функциите не е непринудено. То е част от позната и премислена тактика. Да не забравяме, че мафията си има консилиери.

През 1966г. Китай е унищожен от „ огромния скок “. Страната гладува, даже посудата е претопена в името на стоманолеярските върхове, а врабчетата избити, с цел да не подяждат дефицитното зърно. Хората изнемогват от налудни опити. Властта се пропуква.

В този миг Мао афишира началото на „ културната гражданска война “. Отговорни за глада и безпътицата са „ бюрократите “, овластените остарели партийни мандарини, кметове, шефове и всевъзможни началници, афишира Великият кормчия. Хвърля ги на оскърбление и приветства младежкия възторг, с който хунвейбините се саморазправят с тях. В обобщение: Мао заема позата на император, който се взира в хоризонта, до момента в който носачите на трона му би трябвало да си гледат в краката. Пропагандата внушава на хората, че „ индивидът от портрета “ не е виновен за неволите им. Напротив: той е техен съдружник. С тази машинация Мао остава на власт още 10 години. И завещава след себе си руини.

В нашия случай „ индивидът от портрета “ е този, дето не слиза от екрана. Плакатният фетиш през днешния ден е ефирен. „ Мисирките “ са новите политпросветници.

На конгреса в „ София Тех Парк “ Борисов призна, че партията му „ страдала от дерибеи по места “. Какво са тъгите на жителите пред имиджовите „ премеждия “ на Партията-държава от личните ѝ дерибеи?

От самото начало на митингите движимостите продажници, които поучават премиера, направиха няколко опита да каптират и отклонят силата на митинга.

Пробваха с внушението, че на младите им било „ писнало от генерали “. Целта бе президентът Радев, който поредно поддържа митинга и сне доверието си от кабинета още през февруари, да бъде пакетиран с Борисов, чиято оставка желае множеството. Врътката не сполучи.

Сетне пробваха да подменят лозунга „ мутри, вън “ с „ всички вън “. Целта бе да се изтрият разликите в позициите сред власт и съпротива в Народното събрание, да се внуши, че „ свежа вълна “ от извънпарламентарни партии би решила казуса. Но подмяната също не се прихвана.

Най-усърдната операция през цялото време е поколенческата интерпретация. Протестът бил на младите против наследената от старите система. През 2013 година брендирането на митинга като „ интелигентен и хубав “ отблъсна хората. Целта в този момент е същата.

В обръщението на Борисов душеприказчиците му бяха вмъкнали „ естественият протест на младежите “. „ Децата на митинга не схванаха игрите на задкулисието “, въздъхва премерът и показва отговорните: „ старите шмекери “, „ олигарси “, „ провалени фигури “, „ неосъществени политици “. Борисов, несъмнено, „ почита техния протест “ и приветства „ раждането на ново потомство български водачи “. Стига да изпълзят отдолу под шинела му.

Политическата неотстъпчивост на младите е най-обнадеждаващата оригиналност. Но честността, компетентността, доблестта не са поколенчески признак. „ Мутри вън “ е протест против беззаконието, корупцията и уродливите публични нрави, против пороците на системата, чийто знак е Борисов, само че в която се вписват и доста млади конформисти.

Консенсусът анти-мафия сплотява всички естествени хора, без значение на възраст и други специфики. Генерационните тълкования са подъл опит за неговото разтрошаване.