Северна Македония: Ново правителство, стари проблеми
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Социалдемократите на Зоран Заев се връщат назад във властта. Но новата коалиция с партията на албанското малцинство има един сериозен кусур – споровете и политическата неустойчивост са авансово програмирани.
Когато през май 2017 година Социалдемократическата партия на Северна Македония (СДСМ) и най-голямата партия на албанското малцинство в страната - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) - сформираха държавно управление, това беше лъч на вяра за хората в балканската страна, защото по този метод се слагаше завършек на 10-годишното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ и нейния министър председател Никола Груевски. Но три години по-късно ставаме очевидци на новината, че двете партии още веднъж ще ръководят дружно, което се възприема с по-скоро с отчаяние, в сравнение с с оптимизъм.
Коалиционното съглашение беше реализирано месец след изборната победа на социалдемократите на премиера Зоран Заев, на който не му стигнаха гласове за независимо ръководство. Заедно с петнайсетте мандата на ДСИ новото съдружно държавно управление разполага с доста нежно болшинство от единствено 1 глас в Народното събрание.
Политическа неустойчивост
Но това надалеч не е единственият симптом за очертаващата се политическа неустойчивост на Северна Македония. Разочарованието на хората от несправянето с рецесията от пандемията, докара до рекордно ниска изборна интензивност. А това докара до потребността от сформиране съдружно държавно управление.
Двата съдружни колегата обаче могат да се похвалят с триумфи през последните 3 години: под управлението на премиера Заев бяха подписани исторически съглашения с Гърция и България. Компромисът за името отвори пътя на страната към пълноправно участие в НАТО и предприсъединителни договаряния с Брюксел. Освен това бяха извършени и някои вътрешнополитически промени, само че като цяло страната продължава да е прекомерно надалеч от това, което желае да реализира в правораздаването, предварителната защита на корупцията и върховенството на закона.
Хваленият в чужбина като модернизатор и нова политическа звезда на Балканите министър председател Зоран Заев вкъщи попада под острите удари на критици отдясно, които след промяната на името на страната се усещат с ограбена национална еднаквост, и от страна на либералите, които са недоволни от бавното движение на промените на държавното управление.
Компромисът, реализиран след траялите няколко седмици договаряния за съдружно ръководство, гласи: Заев ще остане министър председател за цялостен мандат - евентуално до 2024 година, чиито последни 100 дни обаче той ще преотстъпи на ДСИ. На доктрина това може и да звучи добре, само че практическото осъществяване крие редица неизвесности.
Удобството и нуждата родиха новото държавно управление на Северна Македония. Историята на връзките сред двете партии през последните години демонстрира, че както СДСМ, по този начин и ДСИ рано или късно стартират да си търсят нови, по-подходящи сътрудници в Народното събрание.
Разногласията са програмирани
Социалдемократите считат, че партията на албанското малцинство не е подготвена да поддържа тяхната реформаторска стратегия, която би трябвало да отвори пътя на страната към пълноправно участие в Европейски Съюз. ДСИ пък правят оценка политиката на Заев за " общество за всички " като опасност за правата на етническите албанци.
Проевропейският път на развиване на страната може и да не е заплашен, само че вътрешните несъгласия сред съдружните сътрудници могат да доведат до бърз завършек на тяхната коалиция. Възможно е той да настъпи още преди локалните избори, които би трябвало да се проведат през есента на идната година.
Социалдемократите на Зоран Заев се връщат назад във властта. Но новата коалиция с партията на албанското малцинство има един сериозен кусур – споровете и политическата неустойчивост са авансово програмирани.
Когато през май 2017 година Социалдемократическата партия на Северна Македония (СДСМ) и най-голямата партия на албанското малцинство в страната - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) - сформираха държавно управление, това беше лъч на вяра за хората в балканската страна, защото по този метод се слагаше завършек на 10-годишното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ и нейния министър председател Никола Груевски. Но три години по-късно ставаме очевидци на новината, че двете партии още веднъж ще ръководят дружно, което се възприема с по-скоро с отчаяние, в сравнение с с оптимизъм.
Коалиционното съглашение беше реализирано месец след изборната победа на социалдемократите на премиера Зоран Заев, на който не му стигнаха гласове за независимо ръководство. Заедно с петнайсетте мандата на ДСИ новото съдружно държавно управление разполага с доста нежно болшинство от единствено 1 глас в Народното събрание.
Политическа неустойчивост
Но това надалеч не е единственият симптом за очертаващата се политическа неустойчивост на Северна Македония. Разочарованието на хората от несправянето с рецесията от пандемията, докара до рекордно ниска изборна интензивност. А това докара до потребността от сформиране съдружно държавно управление.
Двата съдружни колегата обаче могат да се похвалят с триумфи през последните 3 години: под управлението на премиера Заев бяха подписани исторически съглашения с Гърция и България. Компромисът за името отвори пътя на страната към пълноправно участие в НАТО и предприсъединителни договаряния с Брюксел. Освен това бяха извършени и някои вътрешнополитически промени, само че като цяло страната продължава да е прекомерно надалеч от това, което желае да реализира в правораздаването, предварителната защита на корупцията и върховенството на закона.
Хваленият в чужбина като модернизатор и нова политическа звезда на Балканите министър председател Зоран Заев вкъщи попада под острите удари на критици отдясно, които след промяната на името на страната се усещат с ограбена национална еднаквост, и от страна на либералите, които са недоволни от бавното движение на промените на държавното управление.
Компромисът, реализиран след траялите няколко седмици договаряния за съдружно ръководство, гласи: Заев ще остане министър председател за цялостен мандат - евентуално до 2024 година, чиито последни 100 дни обаче той ще преотстъпи на ДСИ. На доктрина това може и да звучи добре, само че практическото осъществяване крие редица неизвесности.
Удобството и нуждата родиха новото държавно управление на Северна Македония. Историята на връзките сред двете партии през последните години демонстрира, че както СДСМ, по този начин и ДСИ рано или късно стартират да си търсят нови, по-подходящи сътрудници в Народното събрание.
Разногласията са програмирани
Социалдемократите считат, че партията на албанското малцинство не е подготвена да поддържа тяхната реформаторска стратегия, която би трябвало да отвори пътя на страната към пълноправно участие в Европейски Съюз. ДСИ пък правят оценка политиката на Заев за " общество за всички " като опасност за правата на етническите албанци.
Проевропейският път на развиване на страната може и да не е заплашен, само че вътрешните несъгласия сред съдружните сътрудници могат да доведат до бърз завършек на тяхната коалиция. Възможно е той да настъпи още преди локалните избори, които би трябвало да се проведат през есента на идната година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ