С такива лидери на протеста Борисов може да векува
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
#При „ Данс уит им” западните страни изрично бяха против българското държавно управление. Западните посланици през ден пишеха заявления в поддръжка на митинга. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета. Целите на непознатите господари са основни за всяко събитие в България. Днес от аероплан проличава, че западните страни поддържат Борисов. Тънък подробност са дейностите на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне интернационално. Но откакто погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а в това време се разгласи против „ Балкански поток”, същинската му игра наподобява на ножица, която цели да пререже съветските вени в тялото на българската власт. Не е ясно тази игра навръх посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в Съединени американски щати е голям и нарастващ в навечерието на президентския избор. #Не може да остане прикрито – днешният митинг е рядък, неясно копие. Няма дефилиращо голям брой, има дефилета. Много по-свиреп бе митингът през февруари 2013 година, и несравнимо по-масов през лятото. Днешният в огромната част е ивент с защита аудитория. А е рядък, тъй като ги няма ордите на ГЕРБ. Числеността на митингите против Орешарски се дължеше навръх тези орди. Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите. „ Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре проведени и стимулирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да поддържа „ революционните сили” – Българска социалистическа партия се тресе от вътрешни несъгласия, електоратът ѝ в София е състарен, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора... Пък и „ революционни сили” са разединени от вътрешната страна. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което евентуално отново е обвързвано с хранилка. Затова всички те стачкуваха в интерес на ГЕРБ, а не смеят против нея. Този рядък, разрушен митинг е толкоз въодушевен, едвам размахва торбички „ Била” - идва ти да го щипнеш по бузката. С такива водачи на митинга Борисов може да векува.
Голям облак марширува с митингите. Над 40 дни хора „ тропат” по площадите, а резултат – никакъв. Въпросът в мъглата е за какво Борисов не пада, за какво напъните са всуе. По „ насипност” на хора и хрумвания този митинг се родее с оня през зимата на 2013 година, а по „ ивенти и пърформанс” на другия през 2013-2014 година
Само че 20 дни след старта на зимните шествия пристигна оставката на първия кабинет на Бойко Борисов, а единствено пет дни след експлоадирането на „ Данс уит ми” имаше оставка на Делян Пеевски.
Кабинетът на Орешарски се задържа цяла година, което демонстрира, че актуалните 40 дни са нищо работа. Но първичната сила и цел на „ Данс уит ми” бе оставка на новоназначения началник на ДАНС Делян Пеевски. Затова и този митинг реализира огромен резултат незабавно, а актуалният досега се развива като изтърсаче след предходните два.
Но, за какво въпреки всичко, той не води до нищо. Ето най-важните аргументи, направени посредством паралел със събитията преди 7 години:
# Изглежда, че митингът смъкна Борисов през февруари 2013-а. Но дали в действителност бе по този начин? Ден преди оставката такава хвърли различен – финансовият министър Симеон Дянков, най-важният човек в кабинета.
Имаше вътрешен раздор в самото държавно управление. То публично бе еднопартийно, другояче – още веднъж коалиция.
Министрите Дянков, Трайков и Плевнелиев бяха прекомерно близки до Иво Прокопиев. Официалното пояснение на предприемача отпреди време гласи, че не е предложил министри. Не персонално, а ръководената от него КРИБ се е договаряла с ГЕРБ след подписан на 17 юни 2009 година пакт за непоклатимост заради международната икономическа рецесия. Но единствено преди седмица той сподели нещо знаменателно в изявление пред БНР. На въпрос на водещия Петър Волгин дали усеща отговорност за възхода на Борисов, предприемачът отвърна, че ГЕРБ мутирала - първото държавно управление нямало нищо общо с второто и третото: „ Нито като качество на хората в него, нито като политики, нито като идеологически направления, в които управлява страната ". На доста хора били „ излъгани очакванията за ускорено развиване и рационализация на държавата”.
В превод – първият кабинет, „ нашият”, е непоклатимост, рационализация, развиване. Другите са неистина, злополука.
Връзката на всичко това с рухването на Борисов през 2013 година е, че напускането на Дянков провокира голям вътрешен раздор в самата власт. Не митингът я срути, а тя сама. Борисов популистки разгласи, че си тръгнал поради конфликтите на Орлов мост – не можел да гледа кръв. Но през днешния ден се вижда, че е подготвен да заплати всяка цена. Така ще е, до момента в който няма ерес във властта.
# През 2013 година имахме президент на каишка при Борисов. Премиерът не се опасяваше от служебното държавно управление.
Сега държавен глава е Радев, Борисов под паника се опасява министри на Радев да не провеждат изборите.
И отново не митингът е значим, а структурата на самата власт.
# При „ Данс уит им” западните страни изрично бяха против българското държавно управление. Западните посланици през ден пишеха заявления в поддръжка на митинга. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета.
Целите на непознатите господари са основни за всяко събитие в България.
Днес от аероплан проличава, че западните страни поддържат Борисов. Тънък подробност са дейностите на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне интернационално.
Но откакто погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а в това време се разгласи против „ Балкански поток”, същинската му игра наподобява на ножица, която цели да пререже съветските вени в тялото на българската власт.
Не е ясно тази игра навръх посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в Съединени американски щати е голям и нарастващ в навечерието на президентския избор.
# Не може да остане прикрито – днешният митинг е рядък, неясно копие. Няма дефилиращо голям брой, има дефилета. Много по-свиреп бе митингът през февруари 2013 година, и несравнимо по-масов през лятото. Днешният в огромната част е ивент с защита аудитория. А е рядък, тъй като ги няма ордите на ГЕРБ.
Числеността на митингите против Орешарски се дължеше навръх тези орди.
Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите. „ Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре проведени и стимулирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да поддържа „ революционните сили” – Българска социалистическа партия се тресе от вътрешни несъгласия, електоратът ѝ в София е състарен, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора...
Пък и „ революционни сили” са разединени от вътрешната страна. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което евентуално отново е обвързвано с хранилка.
Затова всички те стачкуваха в интерес на ГЕРБ, а не смеят против нея. Този рядък, разрушен митинг е толкоз въодушевен, едвам размахва торбички „ Била” - идва ти да го щипнеш по бузката.
# Вътрешното разделяне и приятелският президент бяха причина Борисов да сдаде през 2013-а, а протестният напън и западните посолства смъкнаха Пеевски – Орешарски. Днес Борисов обаче е доста по остроумен и умел в съпоставяне със себе си преди 7 години, а по отношение на Орешарски, Станишев и Местан е на светлинни години напред. След като 40 дни разиграва циркове, той предложи Велико национално заседание. Събранието по-рано го желаеха... и т.нар трио, и „ бойци”-те. Манолова упорства за референдум.
С такива водачи на митинга Борисов може да векува.
Разнопосочните претенции разводняват, задачата би трябвало да е една – просто оставка.
# Но желае ли някой в действителност предварителни избори? Хайде да помислим! Всички изследвания сочат високо стимулиран електорат на ГЕРБ в този момент, което ѝ дава преимущество.
Но през пролетта, след зимните сметки за ток, ще се активизира противоположният електорат.
Времето няма да работи за Борисов, ще работи за Христо Иванов, Манолова, Слави. На Българска социалистическа партия през есента ѝ предстоят драми към вътрешния избор на водач. Трезвият разбор сочи, че на всичките опозиционни крила са по-изгодни избори през март. Единственият мотив за противоположното е организирането на вота – Борисов или хора на Радев ще го приготвят. Колкото значим да е този мотив, другата везна тежи повече, откакто и Цветанов към този момент не брои бюлетините. В този смисъл палатките са просто една подранила предизборна акция.
# Васил Божков е доста значим фактор за актуалните митинги. Стана ясно, че персоналните му цели са две – оставка на Горанов и събаряне на Борисов.
За разлика от другата част на митинга, неговата игра към този момент е осъществена на половина.
В политиката това значи доста неща. Може да значи да вземем за пример, че Борисов е дал свидна жертва, с цел да си откупи време. А отсрещната страна да няма срещу да го даде. Умните хора, какъвто несъмнено е Божков, пържат врага на муден огън, другото е читалищна самоинициатива.
Така или другояче времето на Борисов изтича.
Той е вълк, чийто личен натежал тулум погубва.
Ще падне, само че не поради рехавия митинг, а още веднъж поради вътрешен ерес – откакто Движение за права и свободи разтури необявената им коалиция.
Но ето какво се получава редом: през 2013 година той падна след повреждане на друга необявена коалиция – с умните и красивите. През 2014 година се върна след коалиция с тях. Тази коалиция е измежду най-успешните политически планове.
Като изключим дребните хранилки, през днешния ден я няма. Без тази коалиция нито митингът може да бъде мощен, нито Борисов да разчита на ярко бъдеще. Този вакуум основава неопределеността, в която сме сега.
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
#При „ Данс уит им” западните страни изрично бяха против българското държавно управление. Западните посланици през ден пишеха заявления в поддръжка на митинга. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета. Целите на непознатите господари са основни за всяко събитие в България. Днес от аероплан проличава, че западните страни поддържат Борисов. Тънък подробност са дейностите на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне интернационално. Но откакто погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а в това време се разгласи против „ Балкански поток”, същинската му игра наподобява на ножица, която цели да пререже съветските вени в тялото на българската власт. Не е ясно тази игра навръх посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в Съединени американски щати е голям и нарастващ в навечерието на президентския избор. #Не може да остане прикрито – днешният митинг е рядък, неясно копие. Няма дефилиращо голям брой, има дефилета. Много по-свиреп бе митингът през февруари 2013 година, и несравнимо по-масов през лятото. Днешният в огромната част е ивент с защита аудитория. А е рядък, тъй като ги няма ордите на ГЕРБ. Числеността на митингите против Орешарски се дължеше навръх тези орди. Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите. „ Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре проведени и стимулирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да поддържа „ революционните сили” – Българска социалистическа партия се тресе от вътрешни несъгласия, електоратът ѝ в София е състарен, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора... Пък и „ революционни сили” са разединени от вътрешната страна. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което евентуално отново е обвързвано с хранилка. Затова всички те стачкуваха в интерес на ГЕРБ, а не смеят против нея. Този рядък, разрушен митинг е толкоз въодушевен, едвам размахва торбички „ Била” - идва ти да го щипнеш по бузката. С такива водачи на митинга Борисов може да векува.
Голям облак марширува с митингите. Над 40 дни хора „ тропат” по площадите, а резултат – никакъв. Въпросът в мъглата е за какво Борисов не пада, за какво напъните са всуе. По „ насипност” на хора и хрумвания този митинг се родее с оня през зимата на 2013 година, а по „ ивенти и пърформанс” на другия през 2013-2014 година
Само че 20 дни след старта на зимните шествия пристигна оставката на първия кабинет на Бойко Борисов, а единствено пет дни след експлоадирането на „ Данс уит ми” имаше оставка на Делян Пеевски.
Кабинетът на Орешарски се задържа цяла година, което демонстрира, че актуалните 40 дни са нищо работа. Но първичната сила и цел на „ Данс уит ми” бе оставка на новоназначения началник на ДАНС Делян Пеевски. Затова и този митинг реализира огромен резултат незабавно, а актуалният досега се развива като изтърсаче след предходните два.
Но, за какво въпреки всичко, той не води до нищо. Ето най-важните аргументи, направени посредством паралел със събитията преди 7 години:
# Изглежда, че митингът смъкна Борисов през февруари 2013-а. Но дали в действителност бе по този начин? Ден преди оставката такава хвърли различен – финансовият министър Симеон Дянков, най-важният човек в кабинета.
Имаше вътрешен раздор в самото държавно управление. То публично бе еднопартийно, другояче – още веднъж коалиция.
Министрите Дянков, Трайков и Плевнелиев бяха прекомерно близки до Иво Прокопиев. Официалното пояснение на предприемача отпреди време гласи, че не е предложил министри. Не персонално, а ръководената от него КРИБ се е договаряла с ГЕРБ след подписан на 17 юни 2009 година пакт за непоклатимост заради международната икономическа рецесия. Но единствено преди седмица той сподели нещо знаменателно в изявление пред БНР. На въпрос на водещия Петър Волгин дали усеща отговорност за възхода на Борисов, предприемачът отвърна, че ГЕРБ мутирала - първото държавно управление нямало нищо общо с второто и третото: „ Нито като качество на хората в него, нито като политики, нито като идеологически направления, в които управлява страната ". На доста хора били „ излъгани очакванията за ускорено развиване и рационализация на държавата”.
В превод – първият кабинет, „ нашият”, е непоклатимост, рационализация, развиване. Другите са неистина, злополука.
Връзката на всичко това с рухването на Борисов през 2013 година е, че напускането на Дянков провокира голям вътрешен раздор в самата власт. Не митингът я срути, а тя сама. Борисов популистки разгласи, че си тръгнал поради конфликтите на Орлов мост – не можел да гледа кръв. Но през днешния ден се вижда, че е подготвен да заплати всяка цена. Така ще е, до момента в който няма ерес във властта.
# През 2013 година имахме президент на каишка при Борисов. Премиерът не се опасяваше от служебното държавно управление.
Сега държавен глава е Радев, Борисов под паника се опасява министри на Радев да не провеждат изборите.
И отново не митингът е значим, а структурата на самата власт.
# При „ Данс уит им” западните страни изрично бяха против българското държавно управление. Западните посланици през ден пишеха заявления в поддръжка на митинга. Дьо Кабан ги навестяваше на жълтите павета.
Целите на непознатите господари са основни за всяко събитие в България.
Днес от аероплан проличава, че западните страни поддържат Борисов. Тънък подробност са дейностите на Христо Иванов, който нищо не прави без телефонът му да звънне интернационално.
Но откакто погна Доган, тия дни и Валентин Златев, а в това време се разгласи против „ Балкански поток”, същинската му игра наподобява на ножица, която цели да пререже съветските вени в тялото на българската власт.
Не е ясно тази игра навръх посолството ли е (консерваторите), или на демократите – разколът в Съединени американски щати е голям и нарастващ в навечерието на президентския избор.
# Не може да остане прикрито – днешният митинг е рядък, неясно копие. Няма дефилиращо голям брой, има дефилета. Много по-свиреп бе митингът през февруари 2013 година, и несравнимо по-масов през лятото. Днешният в огромната част е ивент с защита аудитория. А е рядък, тъй като ги няма ордите на ГЕРБ.
Числеността на митингите против Орешарски се дължеше навръх тези орди.
Партийният актив на Борисов бе на площада и осигуряваше масовката. ГЕРБ организираше студентите от НАТФИЗ, аверът на премиера Христо Мутафчиев поведе артистите. „ Умните и красивите” бяха в коалиция с тези добре проведени и стимулирани пълчища. Сега съюзът се е разпилял от двете страни на барикадата. Няма кой да поддържа „ революционните сили” – Българска социалистическа партия се тресе от вътрешни несъгласия, електоратът ѝ в София е състарен, Мая, бойци, трио и квартети са един файтон хора...
Пък и „ революционни сили” са разединени от вътрешната страна. Една част от тях са на художествено-творческата хранилка при ГЕРБ. Друга част не могат да преглътнат Радев, което евентуално отново е обвързвано с хранилка.
Затова всички те стачкуваха в интерес на ГЕРБ, а не смеят против нея. Този рядък, разрушен митинг е толкоз въодушевен, едвам размахва торбички „ Била” - идва ти да го щипнеш по бузката.
# Вътрешното разделяне и приятелският президент бяха причина Борисов да сдаде през 2013-а, а протестният напън и западните посолства смъкнаха Пеевски – Орешарски. Днес Борисов обаче е доста по остроумен и умел в съпоставяне със себе си преди 7 години, а по отношение на Орешарски, Станишев и Местан е на светлинни години напред. След като 40 дни разиграва циркове, той предложи Велико национално заседание. Събранието по-рано го желаеха... и т.нар трио, и „ бойци”-те. Манолова упорства за референдум.
С такива водачи на митинга Борисов може да векува.
Разнопосочните претенции разводняват, задачата би трябвало да е една – просто оставка.
# Но желае ли някой в действителност предварителни избори? Хайде да помислим! Всички изследвания сочат високо стимулиран електорат на ГЕРБ в този момент, което ѝ дава преимущество.
Но през пролетта, след зимните сметки за ток, ще се активизира противоположният електорат.
Времето няма да работи за Борисов, ще работи за Христо Иванов, Манолова, Слави. На Българска социалистическа партия през есента ѝ предстоят драми към вътрешния избор на водач. Трезвият разбор сочи, че на всичките опозиционни крила са по-изгодни избори през март. Единственият мотив за противоположното е организирането на вота – Борисов или хора на Радев ще го приготвят. Колкото значим да е този мотив, другата везна тежи повече, откакто и Цветанов към този момент не брои бюлетините. В този смисъл палатките са просто една подранила предизборна акция.
# Васил Божков е доста значим фактор за актуалните митинги. Стана ясно, че персоналните му цели са две – оставка на Горанов и събаряне на Борисов.
За разлика от другата част на митинга, неговата игра към този момент е осъществена на половина.
В политиката това значи доста неща. Може да значи да вземем за пример, че Борисов е дал свидна жертва, с цел да си откупи време. А отсрещната страна да няма срещу да го даде. Умните хора, какъвто несъмнено е Божков, пържат врага на муден огън, другото е читалищна самоинициатива.
Така или другояче времето на Борисов изтича.
Той е вълк, чийто личен натежал тулум погубва.
Ще падне, само че не поради рехавия митинг, а още веднъж поради вътрешен ерес – откакто Движение за права и свободи разтури необявената им коалиция.
Но ето какво се получава редом: през 2013 година той падна след повреждане на друга необявена коалиция – с умните и красивите. През 2014 година се върна след коалиция с тях. Тази коалиция е измежду най-успешните политически планове.
Като изключим дребните хранилки, през днешния ден я няма. Без тази коалиция нито митингът може да бъде мощен, нито Борисов да разчита на ярко бъдеще. Този вакуум основава неопределеността, в която сме сега.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ