Меркел не яде суфлаки!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Божидар Чеков
Дипломатическите подритвания сред Гърция и Германия последователно се трансформират в ритници. В петък 14 август в края на изключителната конференция на министрите на външните работи отдадена на събитията в Беларус, Гърция отхвърли да подпише декларацията осъждаща насилието против протестиращите.
Нашите южни съседи не го направиха, тъй като са на страната на Лукашенко, а единствено с цел да покажат на Меркел, че няма да мине метър, за благите очи, които прави на Ердоган. Канцлерката се намеси по лична самодейност през юли т.г. в обтегнатите до край връзки сред турци и гърци край остров Кипър.
По този мотив, немската дипломация, която действително не съществува от 1945 година насам, съумя да си покаже носа на интернационалната сцена, само че не добре готова. По същото време, Мицотакис и президента на Египет военачалник Сиси, евентуално с утвърждението на Макрон, завършиха окончателното систематизиране на морските граници сред двете страни, които договарят към този момент 15 години.
Това съглашение на практика отхвърля контракта подписан от Турция с Либия/Триполи, по отношение на подялбата на Средиземно море. Меркел не осведомена от никой - побесня. Тя се опита да омаловажи съглашението, като го окачестви като несвоевременно и не спомагащо с нищо за споразумяване на противоположните позиции на страните от района. Гърците ликуваха. Натривайки носа на Канцлерката, те ѝ припомниха за проведената от нея конференция през януари 2020 година в Берлин, отдадена на Либия и индиректно на турската експанзия.
Най-засегнатата европейска страна Гърция бе „ забравена “, за сметка на Конго – страна представител на африканския континент.
„ Реал политик “ е немски специалитет. В името на него, или с помощта на него, германците съумяха да се обединят. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер влезе в ръководството на Газпром и колкото и да се нервират американците, доставките на газ от Русия зависят единствено от волята на германци и руснаци.
Ангела Меркел пробва сходна „ реал политик “ по отношение на Турция. Канцлерката знае, че Хитлер се е възхищавал от турския шовинизъм. „ Аз съм възпитаник на Ататюрк “ - е казвал немският деспот.
Днес Анкара е фактор в района. Осемдесетте милиона турци са работливи и дисциплинирани хора. Ердоган е непредвидим, само че тя е уверена, че му е намерила цаката. От тридесет и осемте милиарда годишен стокообмен сред двете страни, Германия е способна да отдели някой и различен милиард за Ердоган. И тъкмо това е казусът на всички богати европейски страни.
Възможна ли е геополитическата мисъл да почива единствено върху икономическите ползи? Наивност, слепота или лековерие са в основата на вноса на турска работна ръка в Германия и на алжирска във Франция през шейсетте години.
Трябваше ли роденият в Германия народен играч Мезут Йозил да вземе за кум Ердоган, с цел да се отворят милиони затворени очи и запушени уши? Докато второ или трето потомство турци родени в Германия си остават турци, поляци, даже родени в Полша са образец за сполучлива интеграция.
Мирослав Клозе и Лукаш Подолски бележат гол след гол и са гордостта на „ Маншафта “. Най-забележителният образец за немската доверчивост по отношение на исляма, непреодолима спънка за интеграция, е смяната на закона за немско поданство. Под въздействие на Франция, Германия промени „ Кръвната връзка “ като само изискване за приемане на паспорт и добави „ Месторождението “.
Немските ръководещи се надяваха, че по този метод, родените в Германия турци, получили немски паспорти ще вървят да си търсят „ половинки “ в Турция, без да се опасяват от действия за визи, за връщане назад. Според изчисленията на немските законодатели, част от милионите немски турци щяха да основат фамилни огнища в родината на дедите си.
Какво се получи? Статистиката на пропусквателните пунктове сред Турция и България го демонстрира. Броят на леки коли се усили неведнъж, най-много посока Германия. Вместо да останат при „ половинките “ си в Турция, немските турци си ги занесоха в Германия. Несъвместимостта сред „ Лютеризма “ и Исляма принуди Ангела Меркел да избере по-малкото зло в връзките си по отношение на Турция. Гъвкавост и пазарлъци, намаляване и договаряне против възнаграждение.
Относно европейските сътрудници, Ангела Меркел подхваща постоянно дейности в района, без да държи сметка за мнението на другите. „ Оставете Ердоган на мен, ние си се познаваме! “ - евентуално би споделила тя на забравения от всички министър на Външните работи на общността - испанецът Жозеф Борел.
Атина смята, че държанието на Меркел в тази районна рецесия, която доста елементарно може да се трансформира в международна, е меко казано – надменно. Никой в Гърция не е не запомнил първите страници на немския щемпел преди пет години, на които гърците бяха наричани мързеливи и крадливи. Тогава германците даже се пробваха да изнудват другите членове на Европейски Съюз, като сложиха без заобикалки въпроса – или „ те “ или „ ние “.
Германия предложи като позволение на гръцката финансова рецесия, Гърция да напусне еврозоната и надлежно да бъде разпродадена на части в интерес на кредиторите си. По това време гръцкият дълг доближаваше 180% от Брутният вътрешен продукт и държавното управление на Ципрас едвам намираше заеми с двуцифрени лихви с цел да изхранва популацията. Марио Драги с поддръжката на французите, избави ситуацията като измисли „ изкупуване на задълженията “ от ЕЦБ. С това „ изкупуване “ на гръцкия дълг той в действителност избави Италия, която беше още по-зле от Гърция.
В съзнанието на германците „ гръцката задлъжнялост “ се е вкоренила в лексиката, като израза „ пийнал като казак “. Този израз се ражда със самата поява на модерна Гърция на картата на Европа през 1830 година. Гръцките революционери се гордеят с успеха си над турския окупатор, само че са небогати като обрана круша. Дълговете се натрупат и трите страни попечителки Русия, Англия и Франция поставят съблазнителна примка към врата на младата страна. Ако гърците одобряват немският принц – Отто декор Гришенланд за Крал, те са подготвени да провиснал многомилионен заем.
Гърците се съгласяват и импортираният от чужбина държател се настанява на трона. Той обаче не прави никакви старания да разбере нито къде се намира, нито кои и какви хора ръководи. Отнася се с пренебрежение към православието, прави вложения в области без възвръщаемост и утежнява положението на страната до степен, която прелива чашата на гръцкото самообладание. Външният дълг освен не понижава, само че даже се удвоява! Отто декор Гришенланд е изгонен от гръцките си жители през 1862 година. Той се прибира в родната си Бавария, където до края на живота не споделя добра дума за Гърция.
Думите постоянно имат значение. Понякога те са по-болезнени от патроните. Турският президент, който заплашва с хиляди сирийски бежанци гръцката граница, ги употребява в отбрана на нападателната си политика. Той диктаторът, чиито затвори са препълнени със публицисти и опозиционери, зове гърците да съблюдават „ Правата на индивида “! Той напомня постоянно, че тълпи от гърци, преследвани от немските окупатори, са намирали леговище в Сирия. И съгласно него, в този момент е ред на гърците да подслонят сирийците.
Много е допустимо думите на Ердоган да са произвели ехтене в посока, която нито Меркел, нито немските медии са планували. В Атина си спомниха за немската окупация и 500-те хиляди човешки живота, които германците са лишили. Във тази връзка, гръцкият парламент гласоподава иск за репарации на стойност 290 милиарда евра към Германия, за закононарушения осъществени през Втората международна война.
„ Власите на край Дунава се давят “, споделя българската сентенция.
Може би някой да я е превел на френски, тъй като французите търпеливо изчакват. Според Еманюел Макрон, Ердоган схваща единствено от мощ. Френски бойни самолети „ Rafale”, превъзхождащи неведнъж турските F16, кацнаха в Кипър. Френски и гръцки фрегати следят всяко придвижване на турските плавателни съдове. Макрон и Мицотакис са в непрекъсната връзка. Те знаят, че времето работи за тях.
Коментар на Божидар Чеков
Дипломатическите подритвания сред Гърция и Германия последователно се трансформират в ритници. В петък 14 август в края на изключителната конференция на министрите на външните работи отдадена на събитията в Беларус, Гърция отхвърли да подпише декларацията осъждаща насилието против протестиращите.
Нашите южни съседи не го направиха, тъй като са на страната на Лукашенко, а единствено с цел да покажат на Меркел, че няма да мине метър, за благите очи, които прави на Ердоган. Канцлерката се намеси по лична самодейност през юли т.г. в обтегнатите до край връзки сред турци и гърци край остров Кипър.
По този мотив, немската дипломация, която действително не съществува от 1945 година насам, съумя да си покаже носа на интернационалната сцена, само че не добре готова. По същото време, Мицотакис и президента на Египет военачалник Сиси, евентуално с утвърждението на Макрон, завършиха окончателното систематизиране на морските граници сред двете страни, които договарят към този момент 15 години.
Това съглашение на практика отхвърля контракта подписан от Турция с Либия/Триполи, по отношение на подялбата на Средиземно море. Меркел не осведомена от никой - побесня. Тя се опита да омаловажи съглашението, като го окачестви като несвоевременно и не спомагащо с нищо за споразумяване на противоположните позиции на страните от района. Гърците ликуваха. Натривайки носа на Канцлерката, те ѝ припомниха за проведената от нея конференция през януари 2020 година в Берлин, отдадена на Либия и индиректно на турската експанзия.
Най-засегнатата европейска страна Гърция бе „ забравена “, за сметка на Конго – страна представител на африканския континент.
„ Реал политик “ е немски специалитет. В името на него, или с помощта на него, германците съумяха да се обединят. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер влезе в ръководството на Газпром и колкото и да се нервират американците, доставките на газ от Русия зависят единствено от волята на германци и руснаци.
Ангела Меркел пробва сходна „ реал политик “ по отношение на Турция. Канцлерката знае, че Хитлер се е възхищавал от турския шовинизъм. „ Аз съм възпитаник на Ататюрк “ - е казвал немският деспот.
Днес Анкара е фактор в района. Осемдесетте милиона турци са работливи и дисциплинирани хора. Ердоган е непредвидим, само че тя е уверена, че му е намерила цаката. От тридесет и осемте милиарда годишен стокообмен сред двете страни, Германия е способна да отдели някой и различен милиард за Ердоган. И тъкмо това е казусът на всички богати европейски страни.
Възможна ли е геополитическата мисъл да почива единствено върху икономическите ползи? Наивност, слепота или лековерие са в основата на вноса на турска работна ръка в Германия и на алжирска във Франция през шейсетте години.
Трябваше ли роденият в Германия народен играч Мезут Йозил да вземе за кум Ердоган, с цел да се отворят милиони затворени очи и запушени уши? Докато второ или трето потомство турци родени в Германия си остават турци, поляци, даже родени в Полша са образец за сполучлива интеграция.
Мирослав Клозе и Лукаш Подолски бележат гол след гол и са гордостта на „ Маншафта “. Най-забележителният образец за немската доверчивост по отношение на исляма, непреодолима спънка за интеграция, е смяната на закона за немско поданство. Под въздействие на Франция, Германия промени „ Кръвната връзка “ като само изискване за приемане на паспорт и добави „ Месторождението “.
Немските ръководещи се надяваха, че по този метод, родените в Германия турци, получили немски паспорти ще вървят да си търсят „ половинки “ в Турция, без да се опасяват от действия за визи, за връщане назад. Според изчисленията на немските законодатели, част от милионите немски турци щяха да основат фамилни огнища в родината на дедите си.
Какво се получи? Статистиката на пропусквателните пунктове сред Турция и България го демонстрира. Броят на леки коли се усили неведнъж, най-много посока Германия. Вместо да останат при „ половинките “ си в Турция, немските турци си ги занесоха в Германия. Несъвместимостта сред „ Лютеризма “ и Исляма принуди Ангела Меркел да избере по-малкото зло в връзките си по отношение на Турция. Гъвкавост и пазарлъци, намаляване и договаряне против възнаграждение.
Относно европейските сътрудници, Ангела Меркел подхваща постоянно дейности в района, без да държи сметка за мнението на другите. „ Оставете Ердоган на мен, ние си се познаваме! “ - евентуално би споделила тя на забравения от всички министър на Външните работи на общността - испанецът Жозеф Борел.
Атина смята, че държанието на Меркел в тази районна рецесия, която доста елементарно може да се трансформира в международна, е меко казано – надменно. Никой в Гърция не е не запомнил първите страници на немския щемпел преди пет години, на които гърците бяха наричани мързеливи и крадливи. Тогава германците даже се пробваха да изнудват другите членове на Европейски Съюз, като сложиха без заобикалки въпроса – или „ те “ или „ ние “.
Германия предложи като позволение на гръцката финансова рецесия, Гърция да напусне еврозоната и надлежно да бъде разпродадена на части в интерес на кредиторите си. По това време гръцкият дълг доближаваше 180% от Брутният вътрешен продукт и държавното управление на Ципрас едвам намираше заеми с двуцифрени лихви с цел да изхранва популацията. Марио Драги с поддръжката на французите, избави ситуацията като измисли „ изкупуване на задълженията “ от ЕЦБ. С това „ изкупуване “ на гръцкия дълг той в действителност избави Италия, която беше още по-зле от Гърция.
В съзнанието на германците „ гръцката задлъжнялост “ се е вкоренила в лексиката, като израза „ пийнал като казак “. Този израз се ражда със самата поява на модерна Гърция на картата на Европа през 1830 година. Гръцките революционери се гордеят с успеха си над турския окупатор, само че са небогати като обрана круша. Дълговете се натрупат и трите страни попечителки Русия, Англия и Франция поставят съблазнителна примка към врата на младата страна. Ако гърците одобряват немският принц – Отто декор Гришенланд за Крал, те са подготвени да провиснал многомилионен заем.
Гърците се съгласяват и импортираният от чужбина държател се настанява на трона. Той обаче не прави никакви старания да разбере нито къде се намира, нито кои и какви хора ръководи. Отнася се с пренебрежение към православието, прави вложения в области без възвръщаемост и утежнява положението на страната до степен, която прелива чашата на гръцкото самообладание. Външният дълг освен не понижава, само че даже се удвоява! Отто декор Гришенланд е изгонен от гръцките си жители през 1862 година. Той се прибира в родната си Бавария, където до края на живота не споделя добра дума за Гърция.
Думите постоянно имат значение. Понякога те са по-болезнени от патроните. Турският президент, който заплашва с хиляди сирийски бежанци гръцката граница, ги употребява в отбрана на нападателната си политика. Той диктаторът, чиито затвори са препълнени със публицисти и опозиционери, зове гърците да съблюдават „ Правата на индивида “! Той напомня постоянно, че тълпи от гърци, преследвани от немските окупатори, са намирали леговище в Сирия. И съгласно него, в този момент е ред на гърците да подслонят сирийците.
Много е допустимо думите на Ердоган да са произвели ехтене в посока, която нито Меркел, нито немските медии са планували. В Атина си спомниха за немската окупация и 500-те хиляди човешки живота, които германците са лишили. Във тази връзка, гръцкият парламент гласоподава иск за репарации на стойност 290 милиарда евра към Германия, за закононарушения осъществени през Втората международна война.
„ Власите на край Дунава се давят “, споделя българската сентенция.
Може би някой да я е превел на френски, тъй като французите търпеливо изчакват. Според Еманюел Макрон, Ердоган схваща единствено от мощ. Френски бойни самолети „ Rafale”, превъзхождащи неведнъж турските F16, кацнаха в Кипър. Френски и гръцки фрегати следят всяко придвижване на турските плавателни съдове. Макрон и Мицотакис са в непрекъсната връзка. Те знаят, че времето работи за тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ